№ 41619
гр. София, 21.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110170779 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на *** за издаване на заповед за изпълнение срещу С. ВЛ.
В..
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В настоящия случай с договора за предоставяне на поръчителство от 20.05.2020 г.,
сключен между С. ВЛ. В. и ***, дружеството е поело задължение към С. ВЛ. В. да сключи
договор за поръчителство с *** за обезпечаване задълженията й по договор за кредит,
сключен с ***р срещу което длъжникът се е задължила да му заплати възнаграждение в
размер 609,66 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 67,74 лева, на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит. Като разгледа този
договор, съдът приема, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната
сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици.
Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ
резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за
сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за
участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на
необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и
уговорки, при които се използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. С чл. 9 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за
страните по сделките свободно да договарят съдържанието им, но е установил и
ограничение на тази свобода, като е постановил, че съдържанието не може да бъде
договаряно в противоречие с императивни правни норми и с добрите нрави. Нарушаването
на тези изисквания води до нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
1
съобразят всички обстоятелства, относими към него. В процесния случай между С. ВЛ. В. и
*** е сключен договор за кредит в размер на 600 лева, по силата на който С. ВЛ. В. се е
задължила да върне на дружеството тази сума, заедно с уговорена възнаградителна лихва в
общ размер 704,34 лева, платими на 9 месечни погасителни вноски. Чрез договора за
предоставяне на поръчителство е договорено допълнително парично задължение за С. ВЛ.
В. под формата на възнаграждение в размер на 609,66 лева, надхвърлящ този на кредита.
Срещу получаването на това възнаграждение *** се е задължило да сключи договор за
поръчителство с ***, по силата на който евентуално да заплати дължимите от С. ВЛ. В.
суми по договора за кредит при неизпълнение на задълженията й, като в случай на плащане
същият разполага с правото да получи, както платените суми, така и законна лихва върху
тях от деня на плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намира, че липсва
еквивалентност в престациите на страните по договора за предоставяне на поръчителство.
Този резултат е във вреда на С. ВЛ. В. и води до неоснователно обогатяване на *** за нейна
сметка. Тези съображения налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на
поръчителство противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Тоест същият не е породил предвидените с него правни последици,
включително вземане за възнаграждение в полза на заявителя.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заявлението
на *** за издаване на заповед за изпълнение срещу С. ВЛ. В. следва да бъде отхвърлено в
частта за сумата 609,66 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 45 лева –
такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения, поради следните съображения:
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Претендираните разходи и такси за събиране на
вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение
за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено
изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни
престации от страна на заемателя. Заплащането на посочените разходи и такси е договорено
да възникне като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за
заплащане на обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на забраната
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с
които са предвидени задълженията за разходи и такси за събиране на просрочените
вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
*** срещу С. ВЛ. В. в частта за сумите 609,66 лева – възнаграждение за предоставяне на
поръчителство и 45 лева - такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2