Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
гр. Велико Търново, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в публично съдебно заседание на десети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10278/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът
Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново, чрез ***Д.С., обжалва
Решение №
38 от 14.10.2021 г. по НАХД № 185/2021 г. на Районен съд-гр. Павликени, с което е
отменено Наказателно постановление № **********/10.09.2020 г. на и.ф.директор
на ОДБХ – В. Търново. Според касатора решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи, че въпреки
че в АУАН и НП не е посочен началния момент, от който следва да се счита за
възникнало задължението по чл. 51, ал. 1, предл. второ от ЗВМД, то е посочена
датата на откриването му при условията на трайно нарушение и същата е посочена
като дата на довършване на нарушението. Оспорва изводите на съда за неправилно
посочване в АУАН и НП на нарушената норма, както и за маловажност на
нарушението. По изложените мотиви се иска отмяната на решението на районния съд
и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде
потвърдено наказателното постановление. Претендира направените разноски. В
съдебно заседание не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба – П.Б.М. ***, в съдебно заседание се представлява от ***Т.
Т., който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал.
2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно и
допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 38 от
14.10.2021 г. по НАХД № 185/2021 г. на Районен съд-гр. Павликени е отменено
Наказателно постановление № **********/10.09.2021 г. на и.ф. директор на ОДБХ –
В. Търново. С последното на П.Б.М. ***, за извършено нарушение на чл. 51, ал. 1,
изр. второ от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и на основание
чл. 449а, ал. 1 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 300 лева. Нарушението се
изразява в това, че на 26.08.2020 г. при извършена съвместна проверка от ОД ДФ Земеделие,
ОДБХ – Велико Търново, РИОСВ – Велико Търново и РУ МВР – Свищов, в имот, находящ
се в с. Овча могила, ул. Бачо Киро, № 4 обитаван от жалбоподателя, е
установено, че същият отглежда 54 броя дребни преживни животни от вида коза, 21
броя ярета под 6-месечна възраст и 2 броя коне, в имот, който не е регистриран
като животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност /ЗВМД/ - нито при хипотезата на ал. 1 на чл. 137 от ЗВМД /животновъден
обект, отговарящ на ветеринарномедицинските изисквания/, нито при хипотезата на
ал. 11 на чл. 137 от ЗВМД /животновъден обект – лично стопанство/.
За да отмени
НП, въззивният съд е изложил мотиви, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, но са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаване на НП, които нарушавали правото на защита на лицето. Приел е на първо
място, че в нарушение на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
както в АУАН, така и в НП не е коректно посочена датата на извършване на
нарушението. За дата на извършване на нарушението
актосъставителят и наказващият орган са приели 26.08.2020 г., когато е била
извършена проверката, а това не отговаряло на обективната действителност,
доколкото от показанията на актосъставителя и свидетелите, както и от писмените
доказателства се установявало, че същите животни са отглеждани от същото лице и
на същото място и при предходни проверки. На следващо място според съда в АУАН
и НП не е посочено коректна нарушена разпоредба. В двата документа се сочела чл.
51, ал. 1, предл. 2 от ЗВМД, който въвеждал общото изискване животновъдните
обекти да бъдат регистрирани по реда на чл. 137, а фактически коректна нарушена
разпоредба била тази на чл. 137 от ЗВМД. В описанието на нарушението имало
посочване, но не и препратка към чл. 137 от ЗВМД при правната квалификация към
реално нарушената правна норма, а с оглед санкционния характер на
производството, не би могло чрез разширително тълкуване да се разбере каква е
била волята на АНО. Съдът също така е посочил, че никъде нямало и конкретно
насочване на жалбоподателя към цитираните от свидетелите в с. з. разпоредби –
нови или изменителни, преходен период и т. н., за да е наясно самият той какви
са задълженията му по закон. На последно място, съдът е изложил доводи, че дори
и да има нарушение, същото е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – към
периода на съдебното производство нарушението било отстранено и обектът е
регистриран по ЗВМД, лицето не се укрива от контролните органи, а е регистриран
земеделски стопанин. Изпитал е затруднения да се ориентира в задълженията си
като такъв поради динамичното законодателство, което е трудно за осъзнаване и
спазване от задължените лица.
Настоящата
инстанция намира, че проверяваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон и е необосновано.
Неправилни
са изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
накърняване правото на защита на наказаното лице, изразяващи се в неточно
определена дата на нарушението и невярната му правна квалификация. Съгласно чл.
449а, ал. 1 от ЗВМД който отглежда селскостопански животни в нерегистриран по
реда на чл. 137 животновъден обект, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а
при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв. От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че на 26.08.2020 г. ответникът
по касация е отглеждал общо 54 кози, 21 ярета и два коня в имот, обитаван от
него в с. ***. Установено е също, а и по същество не се оспорва, че обектът, в
който са отглеждани посочените селскостопански животни, не е регистриран в
БАБХ. Въпросният обект безусловно представлява животновъден такъв по смисъла,
вложен в § 1, т. 36 от ДР на ЗВМД, доколкото според съдържащата се в цитираната
разпоредба дефиниция, "животновъден обект" е всяко място, където
временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на
ветеринарни клиники или амбулатории. Изпълнителното деяние е във формата на съчетание
на действие и бездействие /отглеждане на животни, но това трябва да е в
нерегистриран по чл. 137 животновъден обект/, което е констатирано на 26.08.2020
г. и несъмнено към този момент то се осъществява, макар и започнало в предходен
момент. Описаното в НП деяние представлява продължено административно
нарушение, т.е. фактическият състав на същото се осъществява непрекъснато
(продължено) във времето до момента, в който то се установи от съответния
контролен орган по реда на ЗАНН. Нарушението е довършено с откриването му – 26.08.2020
г., поради което е неотносимо за съставомерността на деянието кога лицето е започнало
да отглежда животните в обекта, респ. – дали за предходни периоди срещу лицето
са съставяни други АУАН. Неоснователно е и възражението на ответника, че за
същото нарушение вече му било наложено наказание. С НП № **********/13.10.2020
г. на П.М. на основание чл. 469, ал. 1 от ЗВМД е наложено наказание за
неизпълнение на задължително предписание, т.е. лицето не е санкционирано за
същото нарушение.
Неправилно
въззивният съд е приел, че АНО погрешно е посочил като нарушена нормата на чл.
51, ал. 1, предл. 2 от ЗВМД.
Според цитираната разпоредба,
животновъдните обекти подлежат на регистрация по реда на чл. 137 от ЗВМД.
Именно този текст въвежда задължение за регистрация на животновъдните обекти, което
не е спазено от М., а сочената от въззивния съд норма на чл. 137 от закона
единствено урежда процедурата, по която се извършва регистрацията. При това
положение правилно наказващият орган е приел, че описаното неизпълнение на
административно задължение е съставомерно по чл. 449а, ал. 1 от ЗВМД.
На последно
място, във връзка с доводите на съда, че жалбоподателят така и не разбрал при проверките какво се иска от
него следва да се посочи, че непознаването на закона не извинява никого – „Ignorantia
legis neminem excusat“.
Предвид
това, касационната инстанция намира, че е доказано извършването на нарушение на
чл. 51, ал. 1, предл. второ от ЗВМД. Правилно е определена и санкционната
разпоредба на чл. 449а, ал. 1 от ЗВМД, като наложеното наказание е в минимален
размер. Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки
конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и
стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена
опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на
административнонаказателната отговорност. На първо място нарушението е
формално, т.е. съставът на административното нарушение не предвижда вредоносен
резултат. Това обстоятелство не изключва принципната приложимост на чл. 28 от ЗАНН, но само ако конкретно извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Такива смекчаващи обстоятелства, които да обосноват прилагане
нормата на чл. 28 от ЗАНН в случая не са налице. Нарушението е типично за вида
си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Нарушението не е
отстранено непосредствено след извършването му, а едва през април 2021 г. по
думите на М., а останалите изтъкнати от въззивния съд смекчаващи обстоятелства
са взети предвид при индивидуализацията на наказанието и налагането на глоба в
минималния предвиден от закона размер.
Поради изложеното,
обжалваното решение следва да се отмени и вместо това да се постанови
потвърждаване на НП.
При този изход на делото на касатора следва да се присъдят направените
по делото разноски общо в размер на 900 лв. – платени по банков път адвокатски
възнаграждения на ***Д. С. за разглеждането на делото пред всички инстанции.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 38 от
14.10.2021 г. по НАХД № 185/2021 г. на Районен съд-гр. Павликени и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********/10.09.2020
г. на и.ф. директор на Областна дирекция по безопасност на храните – В. Търново,
с което на П.Б.М. с адрес ***, ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.
51, ал. 1, изр. второ от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и на
основание чл. 449а, ал. 1 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА
П.Б.М. с адрес ***, ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново
разноски по делото в размер на 900 /деветстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.