РЕШЕНИЕ
Номер Година
2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд петнадесети състав
На двадесети
юни Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар :
КАЛИНА КАРАДЖОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 2341 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „П.“
ООД, ЕИК *********, представлявано от Т.П., депозирана чрез адвокат Й.А.
от ВАК, против Наказателно постановление № 23-0000247, издадено на 08.05.2019г.
от Началник Областен отдел „АА" - гр. Варна, с което на дружеството е било
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000 / три хиляди/лв. за нарушение и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че
НП е неправилно и незаконосъобразно, визират се като нарушени нормите на чл.42,
т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, приема се, че отразяването в НП, че процесният водач не отговаря на изискванията за
психологическа годност е само правен извод, като се сочи, че в АУАН и НП не е
отразено, че водачът няма издадено удостоверение за психологическа годност и в
този смисъл се твърди, че липсва описание на нарушението, с което е било
ограничено правото на защита на нарушителя и изводът за извършено нарушение от
дружеството е само правен, без да е подкрепен с доказателства. Твърди се, че
жалбоподателят бил поставен изначално в положение да се защитава срещу правната
квалификация, че водачът не е отговарял на изискването за психологическа годност,
без въобще да е посочено кое е това изискване, къде е регламентирано то и
поради каква причина е прието, че водачът не е отговарял на него, като се
цитира и определени правни норми.Освен горното се твърди, че сочената за
нарушена разпоредба систематично е разположена в глава осма от ЗАвПр - Административнонаказателни
разпоредби, която по своето естество била санкционна норма и не въвеждала
правило за поведение, а абсолютен размер на административната санкция при
наличие на визирани в нея две хипотези, като алтернативно се твърди, че
санкционната норма е бланкетна и не е посочено кои
конкретни норми са нарушени и къде точно е регламентирано съответното
поведение.Приема се, че нормата на чл.7 а ал.2 от ЗАвП
в действителност задължава превозвачът и лицата извършващи превоз за собствена
сметка да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за психологическа годност, определени със съответната
наредба, но се приема, че не са посочени конкретните норми от наредбата.Приема
се, че в НП липсва фактическа обстановка и не са посочени конкретните
обстоятелства, при които е било извършено твърдяното нарушение, твърди се, че е
налице противоречие в твърденията за място на извършване на нарушението от
дружеството - жалбоподател от гледна точка вида на извършения превоз и
цитираните писмени доказателства по делото, съгласно които се касае за
международен превоз, а е посочено, че нарушението е извършено в гр.Варна, на
ул.”Д-р Пискюлиев” №1, като се оспорва и датата на извършването му.Освен
горното се сочи, че неправилно е прита форма на изпълнително деяние- извършителство, а санкционната норма визира „допустителство”, визира се липса на факти за евентуална
дата на сключване на трудов договор с процесния
водач, която евентуално би следвало да се приеме за дата на извършване на
нарушението, счита се, че ЗАвП не е приложим извън
пределите на РБългария и би следвало да се приложат
нормите на специален Регламент. Визира се липса на мотиви относно приложимостта
на чл.28 от ЗАНН и се излагат аргументи относно приложимостта именно на тази
правна норма и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от адв.А., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа
жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на
делото по същество моли НП да бъде
отменено на основанията, посочени в жалбата.
Процес. представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено, а
жалбата отхвърлена като неоснователна на основанията, посочени в
съпроводителното писмо, съгласно което нарушението е безспорно установено и
доказано, като в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
правилно е бил приложен материалния закон и не са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец март 2019год. служители на
ОО „АА“ Варна, сред които св. И.,
извършили документална проверка на
дейността на „П.” ООД-с.Ветрино, ***. В хода на проверката било
установено, че превозвачът "П." ООД, притежаващ лиценз на
Общността за превоз на товари № 1639, е допуснал до управление на товарен
автомобил марка "Даф", кат.№3 с per. № В1780РТ, с който е извършен международен превоз на
товари, видно от пътен лист с № 31858/12.09.2018г., CMR/21.09.2018r. и
информация от дигитална карта на водача за дата 21.09.2018г., водача Адриан
Щерев Ш. с ЕГН: **********, който не отговарял на изискванията за
психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП,
уредени в чл.7а, ал.2, предл.З от ЗАвП.
Водачът г-н Х. бил без валидно удостоверение за психологическа годност след дата
28.08.2018г., като до момента на приключване на проверката - 15.03.2019г., било
установено, че няма издадено ново
удостоверение за психологическа годност, съгласно от справка в Регистър на
психологическите изследвания.
Въз основа на гореизложеното на
15.03.2019г. св.И. съставил срещу въззивното дружество АУАН, в който описал приетото за
установено нарушение от дружеството превозвач,
което квалифицирал по чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП
. Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството, който го
подписал без възражения.
В законоустановения срок не били
депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на
материалите по преписката на 08.05.2019год., АНО издал НП , предмет на
настоящата въззивна провека, като възприел изцяло
фактическите констатации, изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2
от ЗАвП му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира напълно и писмените материали по делото, тъй като
същите са непротиворечиви по между си
кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни,
взаимно допълващи се и безпротиворечиви и анализирани
в съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, съгласно приетата по делото
заповед , като АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
В
конкретния случай съдът намира, че при провеждането на АНП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните всички изискуеми реквизити,
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място
на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената законова норма.
Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение
е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си. На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено
извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното
постановление са изложени конкретни факти, относно статута на наказаното
дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз и срока на
действие на същия. Ясно и категорично са посочени времето и мястото на
извършване на нарушението. В конкретния случай АНО и актосъставителя са индивидуализирали неправомерното поведение –
допускането до управление на товарен автомобил, с който е извършен международен
превоз на товари, на водач, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност след
дата 28.08.2018г.Предвид горното съдът намира, че в АУАН и НП са посочени
всички данни, касаещи съставомерните признаци на
нарушението, включително на кои
изисквания съгласно нормата на чл.7, ал.2 от ЗДвП не отговаря водачът /за
психологическа годност-липса на валидно удостоверение за психологическа годност/,
по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което фактите,
касаещи съставомерните
признаци на нарушението за което е
ангажирана отговорността на "П." ООД, фигурират недвусмислено.Отговорността
на дружеството е ангажирана за това, че е допуснало до управление на горепосочения
товарен автомобил на 21.09.2018г. водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност и в този смисъл същият не е отговарял
на изискванията за психологическа годност. Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство нарушителя се защитава срещу фактите,
посочени в обстоятелствената част на НП, а не срещу правната квалификация на
нарушението, поради което настоящият съдебен състав не споделя доводите в
жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до
отмяна на НП.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП, тъй като ЗАНН не вменя
задължение за АНО да изложи конкретни мотиви в тази насока. Съгласно чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за евентуално наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН
и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя, но не и да излага
конкретни мотиви. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен,
а и изрично в НП е посочено, че не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 б”а” от ЗАНН.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът счете, че правилно е приложен материалния закон по следните съображения:
Не е спорно между страните, че
жалбоподателят "П." ООД е "превозвач" по смисъла на § 1,
т.5 от ЗАвП доколкото
същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД,
извършва обществен превоз на пътници или товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Не е спорно между страните и че
дружеството-превозвач, притежава лиценз на Общността № 1639 за превоз на
товари.
Съгласно
чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, лицензираните
превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно
Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за
управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от последния,
доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства,
които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се
предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А съгласно чл. 152, ал.1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите
на изпитни комисии.
С Наредба № 36/10.05.2006 година, която
урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на: водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. А според чл. 1, ал. 2 от Наредбата,
изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и
извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане
на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението
на лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава шеста
от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа
годност", чл. 36 е посочено че след приключване на психологическото
изследване дадените заключения се регистрират посредством специализирания
програмен продукт. На всички лица, получили положително заключение, се издава
удостоверение за психологическа годност. Удостоверението съдържа личните данни
на лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за
психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото
изследване, наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване
и на валидност.
Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда взаимното признаване на
СУМПС, издадени от държавите – членки, но в случая задължителното изискване
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари да имат
издадено удостоверение за психологическа годност по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е спрямо
лицензирания превозвач, който ги е наел, т.е. въззивника, и това е видно от
текста на нормата, а не спрямо водача.
За превозвачите, установени на
територията на Република България, се прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е
транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното задължение
лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само
водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по реда
на чл. 152, ал. 1, т.2, б. "б" от Закона за движението по пътищата и Наредба № 36/2006 година без значение къде е
извършен превозът.
Предвид горното съдът не споделя
възражението., че деянието е извършено извън територията на Република България,
поради което Законът за
автомобилните превози е неприложим. В конкретния
случай е санкционирано поведението на превозвач, допуснал до работа водач,
който не отговаря на някое от изискванията за управление, а не извършването на
превоз, за да се изследват изискванията на съответната държава-членка.
Видно от представената справка от
регистър на психологическите изследвания на водачите, че лицето А.Щ.Ш. не е
притежавало валидно удостоверение за психологическа годност за периода от
28.08.2018 г. до 21.09.2018 г. включително, като ново УПГ, видно от
ангажираните в с.з. доказателства не му е било издадено и след тази дата до
датата съставяне на АУАН/ а и до образуване на съдебното производство/.
Същевременно събраните по делото доказателства / пътен лист, извадка от картата
на водача и др. / установяват, че същото лице е осъществило превоз на товари за
превозвача- въззивник
на 21.09.2018г., а и преди и след тази дата. При тези данни безспорно се
установява описаното в НП нарушение, а именно извършване на обществен превоз на
товари от страна на "П." ООД на посочената дата, с водач, който не притежава валидно удостоверение
за психологическа годност в нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните
превози. Съдът не споделя възражението в жалбата, че мястото на нарушението не е
конкретизирано, тъй като превозът бил осъществен в чужбина, а като място на
нарушението било вписано седалището на дружеството, тъй като видно от
ангажираните по делото доказателства –пътен лист № 31858/12.09.2018г., същият е
издаден именно в гр.Варна по седалището на дружеството. Съгласно Наредба №
33/1999 г. пътният лист е документ за контрол и отчитане работата на водачите на
автомобилите. Безспорно от пътния лист е
видно, че именно дружеството го е издало,
съгласно положения печат и подпис – дружеството "П." ООД е допуснало
управление на МПС с водач Ш.. В последствие именно въз основа на този пътен
лист е извършен и процесния превоз, поради което
безспорно именно санкционираното дружество е допуснало извършването на превоза
на 21.09.2018г. за което е ангажирана отговорността му. Дори превозът да е извършен извън страната, то нарушението-
допускането му, е извършено именно в гр.Варна, с издаването на пътния лист-
изрично цитиран в АУАН и НП, а къде точно е извършен превоза не е релевантно,
тъй като отговорността е ангажирана за допустителство,
а не за извършителство и е следвало превозът да не
бъде допуснат именно в гр.Варна.
За съставомерността на процесното деяние
от значение е че именно превозвачът, който се явява работодател на процесния водач, е допуснал извършването на превоза, като е
нарушил задължението си да извършва
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност- чл.7а, ал.2 от ЗДвП.В този смисъл приетото за
установено нарушение, допуснато от възивното дружество, се явява доказано от обективна страна.
Въпросът за субективната страна е ирелевантен,
доколкото е ангажирана обективната безвиновна
отговорност на дружеството превозвач.
Предвид горното съдът намира, че
дружеството правилно е санкционирано именно по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен
размер от 3000 лв. за превозвач, който допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, като съдът не споделя
възраженията, че приложената санкционна норма не визира правило за поведение и цитирането
й е ограничило правото на защита на нарушителя.Наложеното административно
наказание е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, поради което
съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
В конкретния случай съдът намира,
че не са налице предпоставките на чл. 28
от ЗАНН, тъй като извършеното от "П." ООД, *** административно
нарушение не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид нарушение.Ирелевантен е
въпросът, дали от нарушението са
настъпили вредни последици, тъй като нарушението е от категорията на т.
нар. "формални" нарушения и наличието на вреди не е съставомерно. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите
с извършеното нарушение обществени отношения – защита на здравето и живота на
останалите участници в движението, се налага извод, че процесният
случай не следва да бъде квалифициран като маловажен, поради което съдът не
споделя възраженията в тази насока.
Поради всичко гореизложено съдът
счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000247, издадено на 08.05.2019г. от
Началник Областен отдел „АА" - гр. Варна, с което на „П.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Т.П.
е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“
в размер на 3000 / три хиляди/лв. за нарушение и на основание чл.96г, ал.1,
пр.2 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: