О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 1159
Година 2020, 24.04 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На двадесет и четвърти април, две хиляди и
двадесета година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа
въззивно гражданско дело номер 940 по
описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.№ 1069/20.02.2020г., подадена от К.Н.З., ищец, чрез назначения му служебен адвокат Я.С. със съдебен
адрес ***, офис 3, срещу Решение №30 от 06.02.2020г.,
постановено от РС- Карнобат по гр.д.№833/2019г. по описа на същия съд.
С посоченото решение са като
отхвърлени като неоснователни следните предявени от К.Н.З. искове:
- срещу Б.Б.З. иск с правно основание чл.139, вр. чл.140, ал.1, т.1 от СК,
за заплащане на издръжка в размер на 200 лв., считано от датата
на предявяването на иска- 15.07.2019г., до настъпването на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска;
-срещу Е.К.П. иск с правно основание чл.139, вр. чл.140, ал.1, т.1 от СК,
за заплащане на издръжка в размер на 200 лв., считано от датата
на предявяването на иска- 15.07.2019г., до настъпването на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска;
-срещу Н.К.З., ЕГН:**********, иск с правно основание чл.139, вр. чл.140,
ал.1, т.1 от СК, за заплащане на издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяването на иска- 15.07.2019г., до
настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска;
-срещу Б.Б.З. иск с правно основание чл.149, вр. чл.140, ал.1, т.1 от СК,
за заплащане на издръжка за периода: 15.07.2018г.- 15.07.2019г., в общ размер
на 2 400 лв.;
-срещу Е.К.П., иск с правно
основание чл.149, вр. чл.140, ал.1, т.1 от СК, за заплащане на издръжка за
периода: 15.07.2018г.- 15.07.2019г., в общ размер на 2 400 лв.;
-срещу Н.К.З., иск с правно основание чл.149, вр. чл.140, ал.1, т.1 от СК,
за заплащане на издръжка за периода: 15.07.2018г.- 15.07.2019г., в общ размер
на 2 400 лв.;
Със същото решение ищецът е осъден са заплати на ответниците
сторените съдебно- деловодни разноски по делото.
С
подадената въззивна жалба се изразява несъгласие с постановеното съдебно
решение като се посочва, че същото е необосновано и постановено при нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли за неговата цялостна отмяна и
постановяване на ново решение, с което предните искове да бъдат уважени.
Твърди
се, че е било нарушено правото на защита като не са допуснати и събрани
поисканите от служебния адвокат на страната доказателства във връзка с
отправените към него обвинения за извършено домашно насилие спрямо първата
ответница и безотговорно отношение и липса на грижа към съпругата и децата му.
Счита, че е нарушен принципът за равенство между страните-чл.9 ГПК. Посочва, че
съдът е кредитирал показанията на свидетелката Петкова, която е в близки
отношения с ответницата З. и е заинтересована, а и показанията не се подкрепят
от другите доказателства по делото. Посочва, че е сезирал РП-Карнобат във
връзка с дадените показания от Петкова.
На
следващо място се сочи, че съдът погрешно е установил релевантен за делото факт
и погрешно е приложил чл.151ал.1 СК. Счита, че незаконосъобразно съдът не е
допуснал поисканите с молба от 24.11.2019г. доказателства, като на основание
чл.266, ал.3 ГПК прави искане да бъдат допуснати от въззивния съд. Представя и
моли да бъде допуснато като доказателство изложение до РП-Карнобат /без вх. номер/.
Постъпило
е изложение вх.№1131/24.02.2020г. подадено от К. Николов Златанов, с заявява,
че поддържа въззивната жалба, подадена от служебния адвокат като прави нови
доказателствени искания. Изразява становище по разпита на ВЛ пред първата
инстанция.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се
установи следното:
Препис
от първоинстанционното решение е връчено на процесуалния представител на ищеца,
адв.С. на 11.02.2020г.
Въззивната
жалба е входирана в деловодството на РС-Карнобат на 20.02.2020г. и следователно
е подадена в законния двуседмичен срок.
Жалбоподателят
е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
жалбата е подадена в предвидения от закона срок и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис
от постъпилата въззивна жалба е връчен
на процесуалния представител на ответниците, адв.Г., на 25.02.2020г.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от адв.Г., с който оспорва
въззивната жалба от името на доверителите си, излага доводи, противопоставя се
на допускане доказателства. Намира първоинстанционното решение за законосъобразно
и иска неговото потвърждаване.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
По доказателствените искания:
С въззивната жалба е поискано да бъдат
допуснати поисканите с молба от 24.11.2019г. писмени доказателства като се
позовава на чл.266, ал.3 ГПК-допуснато процесуално нарушение и писмено
доказателство, представляващо фотокопие на изложение до РП-Карнобат /без вх.№/.
С посоченото по-горе изложение, подадено от ищеца, също се съдържат
доказателствени искания.
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които
са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство
Доказателствените
искания на въззивника са именно такива. Всички поискани с въззивната жалба и
изложението към нея доказателства са могли да бъдат представени пред първата
инстанция. След като не го е сторила, страната е загубила това право поради
настъпила преклузия.
В
първоинстанционото производство не е било нарушено правото на ищеца (въззвник)
на защита. Били са допуснати гласни доказателства, след което сам той е
оттеглил искането си.
Поради
това и доколкото не се твърдят предпоставките на чл.266, ал.2 от ГПК, а съдът
не констатира наличие на такива по чл.266, ал.3 от ГПК, горните доказателствени
искания следва да бъдат оставени без уважение.
Бургаският окръжен съд, след проверка
допустимостта на подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№940/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 01.06.2020г. от 09,30 ч., за която дата
и час да се уведомят страните, след отпадане на извънредното положение.
НЕ ДОПУСКА направените с въззивната жалба подадена
от К.Н.З., ищец, чрез назначения му служебен
адвокат Я.С. вх.№6399/17.12.2019г. и
изложение вх.№1131/24.02.2020г. подадено
от К. Николов Златанов доказателствени искания.
С оглед своевременното призовани, в
случай на необходимост, страните да бъдат призовани вкл. на посочените от тях
телефони или ако са служебно известни на съда.
Ведно с призовките на всяка от страните
да се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от
отговора на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: