Присъда по дело №134/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 17
Дата: 14 септември 2022 г.
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20223520200134
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. П., 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор Пл. Томов
СъдебниДонка Николова Дончева

заседатели:Станислав Веселинов Василев
при участието на секретаря М.Й.А
и прокурора Ил. Т. П.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Наказателно дело от общ
характер № 20223520200134 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ К. Н. К. – роден на 27.02.2003 г. в гр.Г.О., община
Г.О., обл.В.Т. български гражданин, живущ в с.С. община П., обл.Т., неосъждан, с основно
образование, неженен, безработен, ЕГН **********;
ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от 28.12.2021 г. до
06.01.2022 г. в с.С. община П., обл.Т., след предварителен сговор с Ш.М.Р., в немаловажен
случай и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и лица –
градинска врата и врата на избено помещение, е отнел движими вещи на обща стойност
606.20 лева, от владението на Г. ИВ. СТ. от гр.В., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва:
4 бр. пластмасови туби с бензин, с вместимост по 5 литра, на стойност 56.20 лева;
1 бр. медна калайдисана тава за варене на лютеница със странични дръжки, дълбочина
около 20 см и диаметър 60-70 см, на стойност 140.00 лева;
1 бр. медна калайдисана тава за варене на лютеница със странични дръжки, дълбочина
около 15 см и диаметър 50 см, на стойност 100.00 лева;
1 бр. медна лозопръскачка с вместимост 16 литра на стойност 55.00 лева;
1
1 бр. нова бензинова моторна косачка, марка „***“ с мощност 1.8 кв., на стойност
200.00 лева;
1 бр. ЛСД телевизор „***“ с 23 инчов екран и дистанционно управление на стойност
55.00 лева, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във връзка с чл.194,
ал.1, чл.36 и чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ефективното изтърпяване на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. ЛСД телевизор „***“ с 23
инчов екран, предаден с протокол за доброволно предаване на 21.01.2022 г. от Р.Д.Р. от
гр.П. ДА БЪДЕ ВЪРНАТ на пострадалия Г. ИВ. СТ., ЕГН ********** от гр.В., ул.“***.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ К. Н. К. със снета самоличност да заплати сумата в
размер на 127.80 лв. за възнаграждение на вещо лице от досъдебното производство в полза
на ОД на МВР Т..
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Търговищки окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по нохд № 134 по описа на ПпРС за 2022 година

Подсъдимият К. Н. К. от с.С. общ.П. е предаден на съд по обвинение за това, че „на
неустановена дата в периода от 28.12.2021 г. до 06.01.2022 г. в с.С. общ.П., обл.Т., след
предварителен сговор с Ш.М.Р., в немаловажен случай и чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот и лица – градинска врата и врата на избено помещение, е отнел
движими вещи на обща стойност 606.20 лева, от владението на Г. ИВ. СТ. от гр.В., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
-4 бр. пластмасови туби с бензин, с вместимост по 5 литра, на стойност 56.20 лева;
-1 бр. медна калайдисана тава за варене на лютеница със странични дръжки, дълбочина
около 20 см и диаметър 60-70 см, на стойност 140.00 лева;
-1 бр. медна калайдисана тава за варене на лютеница със странични дръжки, дълбочина
около 15 см и диаметър 50 см, на стойност 100.00 лева;
-1 бр. медна лозопръскачка с вместимост 16 литра на стойност 55.00 лева;
-1 бр. нова бензинова моторна косачка, марка „***“ с мощност 1.8 кв., на стойност
200.00 лева;
-1 бр. ЛСД телевизор „***“ с 23 инчов екран и дистанционно управление на стойност
55.00 лева“ – престъпление чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във вр. с чл.194,ал.1 НК .
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид
характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС
определено по реда на чл.58а,ал.1 от НК, изтърпяването на което бъде отложено по реда на
условното осъждане.
До започване на разпоредителното заседание, пострадалия от престъплението Г.С.,
редовно призован, не се явява, не предявява граждански иск против подсъдимия.
В хода на проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.
248,ал.1НПК, служебният защитник на подсъдимия адв.Г.Ц. вписан в АК-Т., прави искане за
разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Съдът
намери, че са налице предпоставките за приключване на делото по диференцираната процедура,
при което трансформира производството и разгледа непосредствено след разпоредителното
заседание делото по този процесуален ред. В хода на проведеното съкратеното съдебно следствие
подсъдимият се признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание.
Същото е и становището на защитника, който претендира за определяне на минимално наказание
ЛОС, ефективното изтърпяване на което бъде отложено по реда на чл.66 НК. Акцентира върху
проявеното съдействие от подсъдимия при проведеното ДП, както и чистото му съдебно минало.
Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с
чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата
по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат
събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият К. Н. К. живеел сам в с.С. общ.П., бил с основно образование, безработен,
издържал се от случайни доходи, не бил осъждан /справка за съдимост, л.82/. Бил приятел и се
движел в компанията на непълнолетните свидетели Ш.Р. /на 15 г./ и И.Г. /на 16 г./, които живеели
в същото село.
Пострадалият Г. ИВ. СТ. притежавал недвижим имот в с.С. ул. “***“ №2, като самият той
живеел и работел в гр.В., а когато отсъствал къщата му се наглеждала от съсед - св.Г.Д.Г. В
1
началото н м.декември 2021 г. св.Г.Г. наел св.Ш.Р. и друго лице от селото да извършат подмяна на
керемиди в къщата на пострадалия – ремонтна дейност, при която Р. успял да огледа обстановката
и да забележи, че в имота се съхраняват медни съдове. Споделил информацията със св.И.Г. и му
предложил през нощта да влязат и откраднат медните съдове. В изпълнение на предварително
взетото решение, двамата пристъпили към извършване на престъплението, като изчакали да се
стъмни, отишли до имота на ул.“***“№2, след което проникнали през оградата в двора на къщата.
Насочили се към открит сайвант, където намерили и взели със себе си следните калайдисан меден
котел с вместимост 30 л на стойност 100 лв. и калайдисан меден котел с вместимост 20 л на
стойност 80 лв. Укрили вещите в изоставена сграда, а на следващия ден с помощта на друго лице
ги предали в пункт за изкупуване на ОЧЦМ в гр.П., от където получили 80 лв.
Подс.К.К. научил за извършената кражба, като при разговор със св.Ш.Р. разбрал, че в
необитаемият имот има и други движими вещи, които могат да откраднат и продадат, и
предварително се уговорили да отидат отново по-късно. В изпълнение на уговорката, във времето
след Нова година до 3/04.01.2022 г. /показания на св.Р., л.71-72/, двамата с подсъдимия отишли до
имота, прескочили през оградата, след което извадили от пантите входната оградна врата, която
била заключена. След това счупили катинар на избено помещение и през преходна незаключена
врата успели да влязат в жилищните помещения. След като огледали стаите двамата взели със себе
си следните движими вещи на обща стойност 606.20 лв., както следва: 4 бр. пластмасови туби с
бензин, с вместимост по 5 литра, на стойност 56.20 лв.;-1 бр. медна калайдисана тава за варене на
лютеница със странични дръжки, дълбочина около 20 см и диаметър 60-70 см, на стойност 140.00
лв.;-1 бр. медна калайдисана тава за варене на лютеница със странични дръжки, дълбочина около
15 см и диаметър 50 см, на стойност 100 лв.;-1 бр. медна лозопръскачка с вместимост 16 л на
стойност 55 лв.; - 1 бр. нова бензинова моторна косачка, марка „***“ с мощност 1.8 кв., на
стойност 200 лв. и 1 бр. ЛСД телевизор „***“ с 23 инчов екран и дистанционно управление на
стойност 55 лв. Всички вещи укрили в двора на близкото изоставено училище, а на следващият ден
подс. К. предал медните тави и пръскачката в пункт за изкупуване на ОЧЦМ в гр.П., като си
поделил получената сума в размер на 106 лв. със св.Ш.Р.. Наред с това двамата си поделили и
тубите с бензин, като конкретно подсъдимия продал своите на св.И.Г. И., който го употребил във
времето преди разкриване на престъпното деяние, а св.Ш. Р. го изразходвал за мотора си.
Моторната косачка било продадена на трето неустановено по делото лице, а телевизора на
св.Д.Добрев, а той на св.Р.Русев, у когото се намира и към настоящия момент на отговорно пазене
/протоколи, л.17-л.18 от ДП/. В хода на ДП отнетите от пострадалия вещи били оценени по
оценителна експертиза извършена от в.л. инж.Д.Петков /заключение л.56-л.58/ на обща стойност
606.20 лв., които не са възстановени до настоящия момент с изключение на телевизора, оставен за
отговорно пазене. С постановление от 22.06.2022 г. наблюдаващият прокурор е преценил, че
деянието на непълнолетните извършители Ш.Р. и Иван И. е извършено поради увлечение и
лекомислие, поради което и с оглед чистото им съдебно минало прекратил частично воденото ДП с
изплащане на материалите по компетентност на МКБППМН гр.П..
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з.
доказателства, посредством приложените по ДП № 18/2022г. по описа на РУ П. писмени
доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и заключението на
вещото лице по извършената оценителна експертиза, приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно
следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти от подсъдимия
в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК. При така установеното
от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл. 373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че подс.К. Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението “кражба” по смисъла на НК, което несъмнено води до ангажиране на
наказателната му отговорност. Подобно престъпление може да бъде извършено само с пряк
умисъл, като освен него законът изисква деецът да действа с намерение противозаконно да
присвои вещта – обстоятелства, които са налице предвид конкретните техни действия.
Установявайки конкретните действия, чрез които подсъдимия е проникнал в имота на
пострадалия, съдът прие, че от обективна страна е осъществил престъплението и при по-тежката
2
правна квалификация по чл.195, ал.1,т.3 от НК – повреждане на преграда, здраво направена за
защита на лица и имот. Касае се за изваждане от пантите и сваляне на градинска врата и врата на
избено помещение, всяка от които по своята същност представлява съоръжение, предназначено да
изключи и ограничи всякакъв достъп на трети лица до вещите в помещенията, и предпазването на
тези вещи от каквото и да било външно въздействие. Кражбата, извършена чрез взломяване на
преграда е сложно престъпление, което изисква от една страна преодоляване на преградата, а от
друга страна последващо отнемане на вещи като пряко следствие от преодоляването. В
конкретният случай и двете кумулативни предпоставки са налице – чрез физическото й
преодоляване (по начина установен в хода на съкратеното съдебно следствие и описан по-горе в
мотивите), всяка от двете прегради е станала негодна да изпълнява своите защитни функции, което
от друга страна е довело до безпрепятствено проникване на подсъдимия в жилищните помещения
и изнасяне на инкриминираните вещи.
Съобразявайки изцяло посоченото по-горе съдът прие, че от събраните по делото доказателства
се доказа по несъмнен начин квалифициращото престъпната дейност на подсъдимия и св.Ш.Р.
/спрямо когото ДП е било частично прекратено на осн.чл.61, ал.1 НК/ обстоятелство по чл.
195,ал.1,т.5 НК - извършване на деянието след предварителен сговор в немаловажен случай.
Съдът прие, че двамата са уговорили предварително начина на извършване, след като
първоначално подсъдимия е узнал за извършената по-рано кражба от същия имот на два медни
котела и е пожелал да участва в втора кражба от същия имот заедно със св.Ш.Р.. Следователно
всеки от двамата е знаел в един доста по-ранен момент къде, за какво и с кого отива, както
направените предварителни уговорки изцяло съответстват на начина на извършване на
последвалото престъпление, от което е причинена вреда на пострадалия Г.С. за сумата 606.20 лв.
Визираните уговорки съдът прие като “предварителен сговор”, като направи този извод от
установения по делото начин на вземане на конкретното решение за извършване на
престъплението: в уговорките са участвали и двамата подсъдими, които са взели решението за
извършване на престъплението известно време преди извършването му, в спокойно състояние и
при обсъждане на мотивите “за” и “против” извършването. От друга страна, всеки един от тях е
съзнавал и участието на другия в извършването на изпълнителното деяние и ролята, която е имал.
Що се касае до конкретното участие на всеки един от подсъдимите в отнемането на
инкриминираните вещи, съдът прие, че същите са съизвършители, като деянието е извършено под
формата на т.нар. в наказателно правната теория – „едновременно съизвършителство”, поради
това, че всеки от намиращите се на местопрестъплението съучастници осъществява признаци от
изпълнителното деяние на престъплението. От субективна страна е налице общност на умисъла у
съизвършителите, тъй като всеки от тях е предвиждал общественоопасните последици от деянието
си,съзнавал е, че го осъществява заедно с друго лице, което също действа умишлено, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си и иска [цели] настъпването на престъпния резултат,
което също се установява, предвид действията по пренасяне на вещите и последвалата им
продажба.
Налице е и вторият обективен елемент от квалификацията по чл.195,ал.1,т.5 от НК
–“немаловажност на случая”. Видно от приетото и неоспорено от страните експертно заключение
общата стойност на отнетите вещи от продължаваната престъпна дейност е 606.20 лв. – стойност
под 1 МРЗ, която обаче в случая не може да бъде единствен и определящ критерии за извършеното
престъпление във връзка именно с тази правна квалификация. Независимо от невисокият и
невъзстановен размер на вредите, следва да се отбележи, че се касае не за обвинение в кражба по
основния състав на чл.194,ал.1 НК, а до кражба квалифицирана и във вр. с чл.195,ал.1,т.3 НК–
обстоятелство, при което принципно съществуването на маловажен случай е изключено. Това
следва не само от аргумент за обратното в чл.195,ал.1,т.5 и т.7 НК, но и от чл.195,ал.4 от НК, която
препраща само към чл. 195,ал.1,т.2 и т.6 НК, но не и към чл.195,ал.1,т.3 НК. Следователно, в
контекста на настоящият казус априори е изключена възможността да се твърди че деянието е
малозначително, което следва както от посоченото по-горе, така и от аргумент за обратното във
връзка с легалното определение за “малозначителност” (чл.93,т.9 НК), и трайната съдебна
практика в тази насока (например мотивите към р.№ 353/2000 г. на ВКС по н.д.№266/00 г., І н.о. и
р.№772/21.12.2004 г. на ВКС по н.д. № 370/2004 г. ІІ н.о.).
3
В контекста на изложеното във връзка с предварителният сговор съдът констатира, че в
изготвеният и внесен в съда обвинителен акт е допусната процесуално непрецизност, тъй като
дейността на подсъдимите-съизвършители е квалифицирана едновременно както по специалния
текст на чл.195,ал.1,т.5 НК, така и по общата разпоредба за „съизвършителство” по чл.20, ал.2 от
НК. Квалификацията на една кражба като извършена от две или повече лица след предварителен
сговор е въздигане на съизвършителството в квалифициращо обстоятелство, изключващо общата
разпоредба. По-тежката квалификация изключва обаче само и единствено съизвършителството по
смисъла на чл.20,ал.2 НК,но не е подбудителството и помагачеството, които ако бяха налице за
някой от подсъдимите, действително биха позволили и евентуално и евентуална квалификация за
това, едновременно с тази по чл. 195,ал.1,т.5 от НК. Очевидно, че след като подсъдимите са
признати за виновни като съизвършители след предварителен сговор, то това прави неприложима
общата разпоредба на чл.20,ал.2 НК. Съдът счита, че допусната непрецизност в обвинителния акт
може да бъде отстранена и без постановяване на оправдателен диспозитив в присъдата за
съизвършителството по смисъла на чл.20,ал.2 от НК, тъй като се касае до обстоятелство, което
практически не променя правната квалификация на деянието във вр.с чл.195,ал.1,т.5 НК.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на
чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс.К. следва да бъде определено съгласно
правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности
при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в
случая би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, но е необходимо
съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината
обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата
на чл.58а,ал.1 НК като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни, нито едно, но
изключително смекчаващо вината обстоятелство,което да го мотивира да приложи чл.55,ал.1,т.1
от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетено тежкото материално и
социално положение на подсъдимия, както и чистото му съдебно минало. Съдът не отчете
направеното в с.з. самопризнание като отделно изключително смекчаващо вината обстоятелство и
застъпваното от защитата въз снова на него становище, че подсъдимият е оказал съдействие за
разкриване на престъплението и своето собствено участие в него. Принципно вярно е, че в
производството по Глава ХХVІІ-ма от НПК е възможно самопризнанията на дееца да се ценят като
смекчаващи обстоятелства, но само в случаите, в които се приеме, че „…съставляват елемент от
цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на
ОСНК на ВКС/. Спецификата на настоящият случай не разкрива подобно поведение на
подсъдимия, доколкото е бил установен като извършител едва след събиране на множество
показания на свидетели, довели до разкриване на цялата престъпна дейност. Ето защо съдът
приема, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие признание за извършеното
престъпление, в случая следва да се третира само като предпоставка за провеждане на
диференцираната процедура и определяне на по-ниско по размер наказание лишаване от свобода.
От друга страна съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства невъзстановяването на
причинените вреди.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.195,ал.1
НК е от 1 до 10 г. ЛОС, поради което и отчитайки наличието на специален минимум,
непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на основание чл.54 НК,
при превес на смекчаващите вината обстоятелства го определи в тази рамки, в размер на
специалния минимум,а именно 1 г. ЛОС, след което и на осн. чл.58а,ал.1 НК го редуцира с 1/3 и
постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 г., считано от
влизане на присъдата в сила. /съдът не посочва в диспозитива към присъдата начина на редуциране
на наказанието, а само правното основание и редуцираният размер, с оглед задължителните
указания, дадени в мотивите към т.2 от ТР № 2/ 19.06.2015 г. по т.д.№ 2/2015 г. на ОСНК/.
Действително за съда не съществува задължение директно да прилага разпоредбата на
4
чл.66 НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват,
тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се
поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че
за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.К. да изтърпи търпи ефективно
наложеното наказание от 8 м. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на
престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и
морална укоримост.
Съдът се произнесе по въпросите за възлагането на разноските и с разпореждането с
веществените доказателства като предвид изхода на делото осъди подсъдимия да заплати сумата
127.80 лв. за в.л. от ДП – в полза на ОДМВР-Т.. Съдът постанови ВД по делото – 1 бр. ЛСД
телевизор „***“ с 24 инчов екран, на съхранение у Р.Д.Р. от гр.П., да бъде върнат на собственика
му Г. ИВ. СТ..
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

5
Съобщи за изтекли лични данни