№ 11738
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110141604 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Р. М. Р. за установяване дължимостта
на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 19723/2024г. на СРС, 70
състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото производство. Сумата 102,47 лева е начислена
законна лихва върху посочените главници в Заповедта за изпълнение, погасени с плащане в
рамките на заповедното производство на 26.06.2024г., и са първоначално начислени за
потребление в имот ***, находящ се в гр. ***, за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Ответникът, чрез адв. С. Й. в законния срок представя отговор, с който оспорва исковете с
пространни твърдения. Оспорва основанието за начисляване на мораторна и законна лихва,
както и други подробни съображения в отговора. Моли да се отхвърлят исковете,
претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** гр. ***, ЕИК ***, изразява становище по
основателността на исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Представено е съобщение от Столична община, адресирано до ***, в което е отразено, че
апартамент *** с адрес – гр. *** /стар номер ***/, ***, е закупен от М. Р. У. и С.И.Б. с
1
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 02.09.1985 г.
Представено е копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот, видно от който,
процесният топлоснабден имот е бил дарен на ищеца, на ***
Представени са Общи условия, като в чл. 33 – 36 от същите, е уредено задължението за
плащане на сумите за доставена топлинна енергия, както и за услугата „дялово
разпределение“.
Писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
Има представени договори с третото лице помагач както между ищеца и него, така и с
етажната собственост, част от която е топлоснабдения имот, за който се претендира
вземането.
Между страните не се спори че в периода м. 05.2021г. – м. 04.2023г. в имота на адрес гр. ***,
***, аб. № *** е доставена топлинна енергия на претендирана в заповедното производство
стойност, както и че се дължи сума за извършена услуга „дялово разпределение“, доколкото
за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр.д. 19723/24г. на СРС, 70 с-в, която не е оспорена в частта относно сумите за
главница и в полза на ищеца срещу ответника е издаден изпълнителен лист по заповедното
производство. Тъй като заповедта за изпълнение е била оспорена по заповедното
производство по ч. гр.д. 19723/24г. на СРС, 70 с-в само по отношение на мораторната лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия и лихвата по отношение на главницата за
дялово разпределение, ищецът е предявил иск за установяване само на тези акцесорни
вземания.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Не е налице спор относно наличието на главен дълг. Поради изложеното и
доколкото липсват доказателства за плащане на начислените лихви, следва да се приеме, че
акцесорните задължения за лихви, начислени върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата „дялово разпределение“ не са погасени, т.е.
претендираните вземания съществуват.
Относно искането за мораторна лихва върху главницата за „дялово разпределение: за
процесните периоди са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, като претенцията за мораторна лихва върху задължението за
плащане на цена на услуга „дялово разпределение“ също е основателна.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
2
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73
от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2.
Що се касае до възражението за изтекла погасителна давност съдът счита следното. Същата
е тригодишна за вземанията по заплащане на лихви. Най-старото вземане за лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия датира от 15.09.2022 г., т.е. за същото давността
изтича на 15.09.2025 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 03.04.2024 г., т.е. преди
изтичане на давността. Ето защо възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По горните изводи исковете за лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и за
лихва, начислена върху вземането за предоставена услуга „дялово разпределение“ са
основателни и подлежат на уважаване.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват на ищеца. Същият е сторил разноски в
исковото производство в общ размер на 225 лева за държавна такса /75, 00 лв./ и
юрисконсултско възнаграждение /150,00 лв./. В заповедното производство съдът се е
произнесъл по дължимостта на разноските, като ищецът в исковата молба е признал и
плащането им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от *** с ЕИК *** иск по чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД, че Р. М. Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *** ДЪЛЖИ сумата, за
3
която е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 19723/2024 г. на СРС, 70 състав: 87,14
/осемдесет и седем лв. и 14 стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 19.03.2024 г. и сумата: 15,33 /петнадесет лв. и 33 стотинки/ лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г.
Решението е постановено при участие на *** гр. ***, ЕИК ***, като трето лице - помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4