Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   

                      гр.С., 29.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, гражданска колегия, І отд.,  5 с-в,  в публично заседание на  шести ноември.........…...………………..…………………

през две хиляди и  тринадесета  година….....…...в състав:

                                                                       Съдия:  НИНА СТОЙЧЕВА

При секретаря  ….П.С.... ..............................….и в присъствието на

Прокурора ………...................………...…като разгледа докладваното  от  съдия Стойчева…………...….…………...гр. дело № 726   ......…по описа

за  2012  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по  кумулативно съединени искове, предявени от Е.А. с правно основание чл. 79 вр. с чл. 280 от ЗЗД срещу Г.Ю.  и с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД срещу Г.П.Ю. за сумите от по 23 200 евро. Направено е и искане за присъждане на законна лихва от датата на поканата до датата на подаване на исковата молба, както и лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

          Ищецът  твърди в исковата молба, че е упълномощил с писмено  пълномощно  ответника Г.Ю.,  да сключи от негово име и за негова сметка договори за наем за собствените му недвижими имоти.

Излага, че въз основа на това пълномощно ответникът Г.Ю.  е сключил договор за наем от 18.09.2009 г. със „С.” ЕООД на Апартамент № 10, състоящ се от дневна – трапезария, кухненски бокс, баня  с тоалетна, със застроена площ от 52,16 кв.м. , при съседи на апартамента: изток- калкан, от север – двор, от запад- коридор, от юг-коридор, както и мазе № 1 със застроена площ от 5,58 кв.м.  при съседи на мазето: от изток- мазе 2, от север- двор, от запад- коридор, от юг – коридор заедно с 2,217 % от общите части на сградата, равняващи се на 10,11 кв.м. и толкова ид.ч. от правото на строеж върху УПИ и Студио №9, състоящо се от антре, дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна, със  застроена площ от 49, 38 кв.м. , при съседи:  от изток- калкан, от север –двор, от запад- коридор, от юг – апартамент № 10, заедно с 1, 956 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на на 8,92 кв.м.  и толкова ид.ч. от правото на строеж върху УПИ, и двата находящи се на трети жилищен етаж в бл.2, построен в УПИ II-935, от. Кв.7, в гр. С., местност Жилищна група М., бул. Б..

Навежда, че съобразно чл.4,1 от Договора за наем от 18.09.2009 г. уговорения месечен наем е в размер на 700 евро, като се заплаща на наемодателя или на упълномощено от него лице, като в деня на подписването наемателят е предоставил депозит в размер на 700 евро на основание чл. 7,1 от договора.

Твърди, че наемната цена е била заплащана на пълномощника му и ответник в настоящето дело Г.Ю. за месеците октомври, ноември и декември пред 2009 г.,  от януари до октомври 2010 г., включително, както и че му е бил заплатен депозита от 700 евро, като въпреки уговореното в договора наемателят е използвал апартаментите още един месец, за който също е заплатил наемната цена на ответника Г.Ю.. Излага, че плащанията на наемната цена са правени от наемателя на процесните два имота, както на ответника Ю., така и на неговата съпруга – Г.Ю..

Твърди, че до настоящия момент нито един от двамата, обаче, не му е превел събраните по договора за наем суми, възлизащи на 9 800 евро.

Излага, че е изпратил нотариална покана до ответниците да му заплатят дължимата сума в едноседмичен срок, но същите не са изпълнили това си задължение.

Ищецът твърди, че въз основа на посоченото горе пълномощно, ответникът Г.Ю. е бил упълномощен да сключи договор за наем и за друг недвижим имот –находящ се на 3-ти жилищен етаж в бл.2, построен н УПИ II- 935, от кв.7, местност Жилищна група М., в гр. С., бул. Б., а именно : апартамент №6, състоящ се от дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна, със застроена площ от 52,16 кв.м., при съседи: от изток- калкан на блок № 3, от север- студио № 5,  от запад- апартамент № 7, от юг- двор, заедно с 2,150 % ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 9,80 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж в описаното УПИ.

Излага, че ответникът е сключил договор за наем на описания имот на 29.11.2005 г. с „М. Б.” ООД, като съобразно чл. 4,1 от същия наемната цена на месец била в размер на 350 евро, която следвало да се заплаща лично на наемодателя или неговия пълномощник, а според чл. 7,1 от договора наемателят следвало да заплати и безлихвен депозит от 350 евро при сключването на договора. Считано от 01.01.2008 г. месечния наем е бил увеличен на 450 евро.

Навежда, че така уговорения наем, заедно с безлихвения депозит от 350 евро, са били заплатени на Г.Ю. и на неговата съпруга Г.Ю..

Излага, че въпреки, че по посочения договор за наем ответниците са събрали сумата от 13 050 евро като наемна цена за периода от 01.06.2008 г. до 30.10.2010 г., както и депозит в размер на 350 евро за собствения му недвижим имот, до настоящия момент не са му предали сумата.

Навежда, че е изпратил нотариална покана до ответниците и досежно това вземане, същите не са заплатили дължимата сума.

Ответниците по делото представят идентични отговори в законоустановения срок като оспорват претендираните вземания по основание и размер.  Твърдят, че не дължат плащания на ищеца, нито разделно, нито солидарно, тъй като сумите са били изплатени. При условия на евентуалност заявяват възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства  на осн. чл. 235 ал.2  от ГПК  и предвид изразените от страните становища намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По делото е представен нот. акт № 166, том VI, рег. № 60(6)37, дело № 1063 от 2004 г. на нотариус Й.Л. с рег. № 263 в регистъра на Нот. Камара, от който е видно, че  ищецът е собственик на Апартамент № 10, находящ се на трети жилищен етаж в бл.2, построен в УПИ II-935, от. Кв.7, в гр. С., местност Жилищна група М., бул. Б., състоящ се от дневна – трапезария, кухненски бокс, баня  с тоалетна, със застроена площ от 52,16 кв.м. , при съседи на апартамента: изток- калкан, от север – двор, от запад- коридор, от юг-коридор, както и мазе № 1 със застроена площ от 5,58 кв.м.  при съседи на мазето: от изток- мазе 2, от север- двор, от запад- коридор, от юг – коридор заедно с 2,217 % от общите части на сградата, равняващи се на 10,11 кв.м. и толкова ид.ч. от правото на строеж върху описаното УПИ.

От нот. акт № ***, том VI, рег. № 6015 дело № 1057 от 2004 г. на на нотариус Й.Л. с рег. № 263 в регистъра на Нот. Камара  и Нот. акт № 15, том VII, рег. № 61820 по дело № 1107 от 2004 г. се установява, че  ищецът е собственик и на Студио №9, състоящо се от антре, дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна, със  застроена площ от 49, 38 кв.м. , при съседи:  от изток- калкан, от север –двор, от запад- коридор, от юг – апартамент № 10, заедно с 1, 956 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на на 8,92 кв.м.  и толкова ид.ч. от правото на строеж върху УПИ, находящ се на трети жилищен етаж в бл.2, построен в УПИ II-935, от. Кв.7, в гр. С., местност Жилищна група М., бул. Б. и апартамент №6, състоящ се от дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна, със застроена площ от 52,16 кв.м., при съседи: от изток- калкан на блок № 3, от север- студио № 5,  от запад- апартамент № 7, от юг- двор, заедно с 2,150 % ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 9,80 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж в описаното УПИ.

По делото е представен договор за наем на жилищен имот от 18.09.2009 г. сключен от ответника Г.Ю., в качеството му на пълномощник на ищеца с С. ЕООД за имот АПАРТАМЕНТ № 10 и СТУДИО № 9.

Съобразно разпоредбата на чл. 4,1 от договора е уговорен месечен наем за имота в размер на 700 евро, като чл. 7,1 предвижда да се заплати и безлихвен депозит в размер на 700 евро, който подлежи на възстановяване в двуседмичен срок след изтичането на срока на договора  след евентуално заплащане на текущи разходи. Сумите се изплащат на наемодателя ( ищеца) или на упълномощено от него лице.

Според чл. 6,1 от договора същият има срок на действие за една година от 01.10.2009 г. до 01.10.2010 г.

Договорът има силата на разписка за предоставянето на сумата от 700 евро безлихвен депозит съобразно чл. 7,1 от същия.

Представен е и договор за наем от 29.11.2005 г., сключен от Г.Ю., в качеството му на пълномощник на ищеца и М. Б. ООД досежно имот Апартамент № 6, при договорен месечен наем в размер на 350 евро, като същата е увеличена, считано от 01.01.2008 г. на 450 евро месечно ( стр. 17 от делото). Наемът следва да се заплаща на наемодателя или на упълномощено от него лице, като това се отнася и до безлихвения депозит, уговорен в чл. 6,1 от договора в размер на 350 евро.

Признато е за безспорно между страните, а е видно и от представените два броя удостоверения за семейно положение, че ответниците Г.Ю. и Г.Ю. са съпрузи към датата на възникване на процесните правоотношение и до настоящия момент..

На стр. от 20 до 31 –ва на делото са представени разходни касови ордери, издадени от С. ЕООД за това, че на посочените дати от 24.09.2009 г. до 08.10.2010 г. е заплащан месечен наем. На първия касов ордер от 24.09.09 г.( на стр. 20 от делото) е посочено, че е заплатен наем в размер на 600 евро, на останалите е посочен месечен наем в размер на 700 евро, заплатени в равностойност в български левове, а на стр 31 от делото е представен разходен касов ордер, който е за сумата от 800 евро, включваща капаро и наем.

Всички касови ордери са издадени от С. ЕООД на името на Г.Ю., с изключение на този на стр. 31 от делото, който е издаден на името на Г.Ю..

 Общата сума, която е заплатена съобразно разходните касови ордери е в размер на 9800 евро.

Представени са разходни касови ордери на стр. от 32 от 59 на делото, от които е видно, че М. Б. ООД е заплащало на Г.Ю. сумата от 450 евро( в равностойност от български лева) от 02.06.2008 г. до 11.10.2010 г., като липсва разходен касов ордер само за месец ноември 2009 г.

Общата сума по касовите ордери е в размер на 13 050 евро.

Представените касови ордери са оспорени от ответната страна като същата твърди, че нямат достоверна дата и съответно са й непротивопоставими.

Представените разходни касови ордери представляват частни счетоводни документи и достоверността на датата им се установява по реда на  чл. 181 от ГПК. Като издадени от ЮЛ същите е следвало да бъдат осчетоводени по съответния ред и пред съда да се представят доказателства за това или да се поиска изготвянето на ССЕ въз основа на счетоводството, водено от наемателите юридически лица. Такива доказателства не са събрани, поради което съдът приема, че представените счетоводни документи нямат достоверна дата и не следва да бъдат кредитирани от съда.

На стр. от 84- та до 113 –та от делото са представени извлечения от интернет банкиране, които представляват частен счетоводен документ, изходящ от трето за процеса лице- банката,  и съдът ги кредитира като годни доказателства за направените банкови разплащания от сметките на ответниците, тъй като същите се  съставят от банката и именно тя нанася в тях осъществените банкови операции, макар лицето лично да се снабдява с писмения им вариант от банковата система.

Банкови извлечения от интернет банкиране и справка за движението по банкова сметка ***. от 1** до 147 от делото, като за тях важи изложеното по-горе като се има предвид и това че от стр. 135 нататък документите носят печат и на банката издател.

Въз основа на описаните горе документи по делото е изготвено ССЕ, заключението на която е оспорено от ищцовата страна.

 Съобразно същото за периода от 03.06.2008 г. до 11.05.2009 г. ответницата Г.Ю. е заплатила от сметката си в полза на ищеца сумата от 5 152 евро(11 бр. вноски по 450 евро плюс 202 евро) по договора от 29.11.2005 г. По делото не са представени доказателства да са извършени плащания по договора за наем от 18.09.2009 г.

Съдът приема, че експертизата е изготвена компетентно и обективно въз основа на представените писмени доказателства, но изводите на вещото лице, че установените плащания от сметката на Г.Ю. в полза на ищеца в размер на 5152 евро са направени именно в изпълнение на процесните договори за наем са неправилни. Тези изводи са правни и не обвързват съда.  От банковите извлечения е видно, че Г.Ю. е превеждала на ищеца суми, които не отговарят по размер на уговорения месечен наем по нито един от двата договора за наем. В тях не е посочено и точното основание за превода на паричните средства, като е изложено само, че сумите представляват наем на апартамент, но не е конкретизирано нито по кой договор са преведени, нито за кой апартамент, което заедно с факта, че сумите не отговарят на уговорения по размер  наем по нито един договор, води до извода, че между страните по делото вероятно има и други отношения за други недвижими имоти, поради което не може да се направи категоричен извод, че превежданите суми са именно за  процесните вземания.

По делото е представено потвърдително писмо от банката на ищеца „ЕЙЧ ЕС БИ СИ”, съобразно което се твърди, че ищецът не е получавал никакви средства по своите сметки от лицето Г.Ю..

Представени са покани, отправени от ищеца към ответника Г.Ю. за изплащане на сумата от 9100  евро, представляваща наемна цена за период от 13 месеца от 01.10.2009 г. до 30.10.2010 г., както и депозит в размер на 700 евро или общо 9800 евро по договор за наем от 18.09.2009 г.  в едноседмичен срок от получаването, както и за сумата от 13 050 евро представляваща наемна цена по договор за наем от 29.11.2005 г. за периода от 01.06.2008 г. до 30.10.2010 г., както и депозит в размер на 350 евро.

Поканите са изпратени по куриерска фирма и не са били връчени на ответника Г.Ю..

Представени са две нот. покани, отправени от ищеца до ответника Г.Ю., връчени на 09.06.2011 г., с които на последния му е даден срок от една седмица да заплати описаните горе суми досежно договора за наем от 18.09.2009 г. и договора за наем от 29.11.2005 г.

От правна страна:

Предвид изложената и приета за доказана фактическа обстановка съдът намира, че ищецът е упълномощил ответника Г.Ю. да сключи от негово име и за негова сметка договори за наем за собствените му недвижими имоти – апартамент № 6, апартамент № 10 и Студио № 9. В резултат на това упълномощаване, са създадени и мандатни отношения между страните т.е. налице е договор за поръчка,  с който Г.Ю.,  като довереник, се е задължил  да извърши  за сметка на  ищеца  като доверител, възложените му правни  действия.

Поради изложеното съдът приема, че срещу този ответник е предявен иск с правно основание чл. 79 вр. с чл. 280 от ЗЗД.

Договорът за поръчка се сключва с оглед на личността, поради което е предвиден и строг режим за заместването на довереника  в изпълнението му. Той не представлява поемане на задължение за нуждите на семейството, поради което фактът, че Г.Ю. е съпруга на довереника, не води до наличието на предпоставки за солидарна отговорност между съпрузите. Отговорността за изпълнението на задълженията по договора за поръчка са единствено в тежест на Г.Ю., като довереник, поради което отговорността му, както и тази на съпругата му за това, което е получила без да е налице правно основание може да се търси единствено и само разделно. Солидарността винаги произтича от закон или договор, в случая няма правно основание, от което да произтича солидарно задължение на ответниците по договора за поръчка.

Между ищецът и Г.Ю. не са налице договорни отношения, поради което искът, предявен срещу нея следва да се квалифицира като предявен с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Двата иска са за вземания в размер от по 23 000 евро, ведно със следващите се законови лихви, като са предявени при условията на кумулативност.

По иска с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 280 от ЗЗД, съдът намира следното:

Съгл. разп. на чл. 280 от ЗЗД  с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия. Договорът за поръчка е  двустранен, възмезден, консенсуален и с продължително изпълнение, като създава трайни отношения между страните, според които довереникът  се  задължава да извърши от името на доверителя възложените от него действия, като правата и задълженията, възникнали по повод действията на довереника, са в полза и за сметка на доверителя. За действителността на договора за поръчка не се изисква определена форма, като същият поначало е безвъзмезден договор и възнаграждение се дължи от  мандантът  на мандатаря, само ако е изрично уговорено, съгл. разп. на чл. 286 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установи, че е налице валиден договор за поръчка между ищеца и Г.Ю., в изпълнение, на който последният е сключил договори за наем. Договорът е бил придружен и с пълномощно, поради което правата и задълженията по наемните договори са възникнали направо за ищеца.

Не се беше доказано, обаче, ответникът Г.Ю. да е приемал заплащането на наемната цена от наемателите по наемните договори, поради което за същият да възникне задължение да осъществи отчетна сделка като предаде полученото по договорите за наем на наемодателя ( ищец).

Предвид изложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно с акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху главницата от 23 000 евро.

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен срещу ответника Г.Ю., съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД предвижда, че  всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

За да бъде уважен искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД следва да бъде доказан следния ФС: увеличение на имуществото на  ответника за сметка на имуществото на  ищеца,  липса на друга правна възможност за  ищците да защитят интереса си(чл.59, ал.2 от ЗЗД), обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти.

По делото не са събрани доказателства досежно твърдението, че ответницата е придобила претендираната сума от 23 000 евро за сметка на имуществото на ищеца. Представените разходни касови ордери не са кредитирани, поради което и не доказват плащане на посочените в тях суми на ответницата, като дължими на ищеца.  Искът за връщане на полученото без правно основание следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно с претенцията по акцесорните искове за обезщетение за забава в размер на законната лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците сумата от 120 лв. деловодни разноски. Не са представени доказателства за заплатено адв. възнаграждение.

На основание чл. 72, ал. 1 от ГПК ищците следва да заплатят по сметка на СГС сумата от 1799,36 лв. държавна такса за разглеждането на предявените искове. Необходимостта от доплащане е взета предвид от съда при определяне на разноските по чл. 78 от ГПК.

Водим от горното, съдът:

 

                                               Р   Е  Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 280 от ЗЗД, предявен от Е.А., гражданин на А., роден на *** г., с паспорт № ********, издаден на ******** г. от 011, със съдебен адрес:гр. С., р-н С., пл. „С.” №*, вх.Б, ет.*, ап.** чрез адв. В.К.Д. от САК срещу Г. Б. Ю., ЕГН **********,*** за сумата от 23 000 евро по договор за поръчка, по силата на който Г.Ю. е сключил договор за наем  на  недв. имоти  със „С.” ЕООД и „М. Б.„ ООД , ведно с претендираната законна лихва като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, предявен от Е.А., гражданин на А., роден на *** г., с паспорт № ********, издаден на ******** г. от 011, със съдебен адрес:гр. С., р-н С., пл. „С.” №**, вх.*, ет.*, ап.** чрез адв. В.К.Д. от САК срещу Г.П.Ю., ЕГН **********,*** за сумата от 23 000 евро, като придобита от нея без правно основание в периода от 24.09.2009 г. до 08.10.2010 г.( ежемесечно и на части от по 700 евро на месец) като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА  Г. Б. Ю., ЕГН ********** и Г.П.Ю. да заплатят на Е.А., гражданин на А., роден на *** г., с паспорт № ********, издаден на ******** г. от 011 сумата от 120лв. сторени съдебни разноски,  на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Е.А., гражданин на А., роден на *** г., с паспорт № ********, издаден на ********г. от 011 да заплати по сметка на СГС сумата от 1799,36 лв. на основание чл. 72, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския  апелативен съд в двуседмичен  срок от съобщението му на страните.

 

                                                         

                                                             

                                                                           СЪДИЯ :