Р Е Ш Е Н И Е
Номер 105 23.09.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Търговище
касационен състав
На петнадесети септември 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА
ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ
А.
Като разгледа докладваното от съдията докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 97 по описа за 2020 година,
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Р.Й. ЕГН **********, като
законен представител на „Аргус 91 А“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 61, ап. 39, чрез адв. И.А. *** против
Решение № 50 от 23.07.2020 г. на РС – Омуртаг,
постановено по НАХД № 71/ 2020 по описа на
същия съд, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0007850 за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Търговище, с който за
адм. нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, извършено на 24.09.2019 г., в 11,
19 ч. в с. Моравица, общ. Антоново, обл. Търговище, ул. „Г.Миленов“ до № 9 с
МПС – Товарен автомобил „Субару ХВ“ с ДК№ ……, собственост на „Аргус 91А“ ЕООД е
наложено адм. наказание на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1,
т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ – „имуществена санкция“ в размер на 2 000
лв. В жалбата е посочено като касационно основание – неправилно и несправедливо.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР - Търговище, редовно
призован не се представлява и не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а
въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, РС-Омуртаг
е приел от фактическа страна за
установено, че видно от приложения към административно-наказателната преписка ЕФ
Серия Г № 0007850 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР –
Търговище, в същия е отразено, че на 24.09.2019 г., в 11.19ч. в с. Моравица,
обл. Търговище, ул. „Г.Миленов“ до номер 9, юридическо лице, което притежава
МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от
движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като нарушението е установено с АТСС № 11743с4. В ЕФ е описано
МПС, а именно товарен автомобил „Субару ХВ“ с рег. № ……, собственост на „Аргус
91 А“ ЕООД със седалище в град Варна, с посочен ЕИК, със законен представител и
управител Д.Р.Й.. Нарушението е квалифицирано по чл. 484, ал. 1, т. 1 КЗ и това
е нарушената законова разпоредба. Въз основа на последната и във връзка с чл.
638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, като са указани срока за доброволно
плащане и начините за това. Към електронния фиш е приложен снимков материал – 1
брой снимка, която е получена в централната система чрез импорт на файл и
същата е с № 11743с4/0117860, направена на 24.09.2019 г. в 11.19.54 часа. На
снимката фронтално се вижда автомобил с рег. № ……, пътуващ през посочена
локация с. Моравица, общ. Анотоново, обл. Търговище, като са посочени и GPS
координатите на мястото: 43.161847 26.120746 и са отразени данни за измерената
скорост на движение и разрешената такава в пътния участък. Приложено е и извлечение
на данните от прегледа на направения с АТСС запис, в което са отразени поредния
номер на заснетото нарушение, датата, часа, мястото на извършването му, вида на
АТСС, засечената скорост и разрешената такава в пътния участък, данните за МПС
и констатацията, че автомобилът няма валидна застраховка „ГО“. АНОрган е
представил удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017 г., от което следва,
че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност
07.09.2027 г. Към преписката е приложена справка от електронната страница на
Търговския регистър, от която следва, че „Аргус 91 А“ ЕООД е със седалище в
град Варна и със законен представител – управителя Д. Р.Й.. От базата данни на
МВР е направена разпечатка относно регистрацията на заснетия автомобил и от
същата следва, че това е товарен автомобил, тип каросерия-комби, а като
собственик на същия е регистрирано“ Аргус 91 А“ ЕООД със седалище в град Варна
и със законен представител Д. Р.Й.. Към преписката е приложена и разпечатка от
системата на „Гаранционен фонд“, от която е видно, че към 24.09.2019 г. МПС с
ДК № В5175НК е нямало активна застраховка “Гражданска отговорност“.
От правна страна
въззивният съд е приел жалбата за неоснователна. Поради своята специфика ЕФ се
приравнява на НП, съставено по реда на ЗАНН, само по правното му действие/чл.
189, ал. 11 ЗДП/, но не и по отправените към същия изисквания за форма,
реквизити, съдържание и процедура на издаване. В т. см. е и ТР № 1/26.02.2014
г. на ВАС. Автоматизираното издаване на ЕФ предпоставя и реализирането на
административно-наказателната отговорност на нарушителя по реда на съкратеното
във времето производство по чл. 189 ЗДвП. Началото на производството по
издаване на ЕФ се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством
техническо средство, което замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният
начин на установяване на административното нарушение е в съответствие с
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство. А съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния
процес, т. е. възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях,
обективирани на хартиен носител. Обжалваният ЕФ съдържа всички визирани в чл.
189, ал. 4 изр. ІІ ЗДвП реквизити и поради това е редовен. Ето защо и
оплакванията на касатора за неспазени реквизити относно място и описание на
нарушението не могат да се приемат за основателни. В ЕФ е дадено и словесно
фактическо описание на нарушението, от което става ясно, че юридическото лице –
собственик на МПС, регистрирано надлежно в страната и не е спряно от движение,
не е сключило договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите. По ясен и недвусмислен
начин е посочено и мястото на нарушението - с. Моравица, обл. Търговище, ул. „Г.Миленов“
до номер 9, което напълно се подкрепя от наличните по преписката снимка и
протокол за използване на АТСС. Съдържащите се в обжалвания ЕФ данни относно
тези реквизити са напълно достатъчни, за да позволят на нарушителя да разбере относно
какво деяние е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Напълно несъстоятелни
са изложените съображения за допуснато нарушение в АНПроизводство чрез
неправилно ангажиране на отговорността на юридическото лице за нарушение по чл.
638, ал. 4 КЗ. В настоящия случай е налице управление на описаното в ЕФ МПС в
момента и на мястото, посочени в този ЕФ, което се установява от наличните по
преписката документи, като за целите на производството не е наложително да се
установява конкретното лице – водач. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ също
подкрепя правния извод за правилно ангажираната с ЕФ отговорност на собственика
на МПС, независимо от вида на субекта /физическо или юридическо лице/.
Съдържащата се в тази разпоредба изрична забрана за прилагане на разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение по КЗ е крайно показателно,
че законодателят при установяване субекта на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6 КЗ не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент,
а определя като субект на това нарушение собственика на това МПС. Именно
определянето на собственика на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал. 4
и 6 КЗ позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС. Докато извършителят
на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ, който не е собственик на управляваното от
него МПС, би могъл да се установи не с АТСС, а чрез пряка проверка от
контролните органи и съставяне на АУАН. При наличие на специални норми в КЗ/чл.
647, ал. 3 КЗ, който препраща към чл. 638, ал. 4 КЗ/, които предвиждат
наказание „имуществена санкция“ за установеното нарушение при собственик –
юридическо лице, без значение е факта, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
използва само понятието „глоба“. В случая препращането на КЗ към чл. 189 ЗДвП
не е пълно и абсолютно, а само относно реда на издаването му, като и досежно
това има предвидени изключения. За установеното нарушение, когато е извършено
от физическо лице, се предвижда наказание глоба, а когато е извършено от ЮЛ –
имуществена санкция. Противоречащо на духа и смисъла на закона би било
прилагането на различно третиране на нарушителите – собственици според тяхната
правосубектна форма/ЮЛ или ФЛ/като е лишено от смисъл за едните да се прилага
процедурата по издаване на ЕФ, а за другите да се съставя АУАН и издава НП за
еднакви по същността си нарушения.
По отношение
оплакването за нарушаване на принципа „ne bis in idem“ /“ не два пъти за едно и
също нещо“/, съдът се запозна с представените от жалбоподателя ЕФ с. Г № 8693
на ОДМВР – Варна, ЕФ с. Г № 8694 на ОДМВР – Варна и ЕФ с. Г № 7639 на ОДМВР – Велико
Търново и установи, че общото между тези електронни фишове и процесния са
заснетото МПС – собственост на касатора, и обстоятелствата по констатираното
нарушение – липса на сключена валидна ЗЗ „ГО“. Останалите характеристики,
индивидуализиращи едно административно нарушение – дата на извършване, място на
извършване и начин, по който е установено, сочат на пълно различие между трите
нарушения и процесното. За да се приеме, че е налице двойно наказване за едно и
също деяние следва на първо място да се установи пълен идентитет на деянието, а
това означава извършване в едно и също време, на едно и също място, при едни и
същи обстоятелства и от едно и също лице. В случая липсва такъв пълен идентитет.
Предвид различната териториална компетентност на АНОргани извършените на
различни дати нарушения са установени на различни места. Поради изложеното
съдът не намира за нарушен в случая принципа „ne bis in idem“ и съответно
липсва основание за отмяна на процесния ЕФ на това основание.
Настоящият съдебен
състав споделя изцяло изводите на РС-Омуртаг, като правилни и законосъобразни.
Действително застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е
задължителна за всяко ФЛ или ЮЛ, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение, или управлява МПС при влизане на територията на Р.България, когато
няма валидна за територията на страната застраховка, поради императивните норми
на чл. 483, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 638, ал.4 от КЗ. Лицата влизащи на
територията на Р.България не са длъжни да сключват договор за застраховка „ГО“ ако
притежават валиден сертификат „Зелена карта“, или изплащането на обезщетение
във връзка с гражданската му отговорност е гарантирано от компетентна
институция на държава-членка и водачът е включен в списък, изготвен от
компетентния орган на държавата-членка, посочващ освободените лица от
задължението за сключване на задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите,
предоставен на Р. България според нормата на чл. 483, ал. 3 от КЗ . Реда за сключване на застраховката, правата и
задълженията на страните по договора са регламентирани в Глава ХLVІІ от КЗ, и в НАРЕДБА № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане
по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
"Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Съгласно
санкционната норма на чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗК размера на
адм. наказание на касатора е определено от адм.наказващия орган в минимален
размер на 2000 лв. Наведените доводи на касатора пред настоящата инстанция са за
необоснованост на постановеното съдебно решение. Следва да се отбележи, че
необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл. 63 от ЗАНН във
вр.с чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което съдът не счита, че следва да ги
коментира. Съдът споделя доводите на въззивния съд относно неприлагането на
принципа „non bis in idem“ (не два пъти за това), поради което счита, че не
следва да ги преповтаря. Четирите ЕФ показват, че засеченото МПС, собственост
на ЮЛ с представител касатора е било управлявано в четири различни времеви
периода и на четири различни места, което дало възможност да бъде установено
продължаващото във времето противоправно бездействие на собственика му да
изпълни законовото си задължение по сключване на задължителна застраховка „ГО“.
Ето защо и предвид различната териториална компетентност на АНОргани,
извършените на различни дати нарушения са установени на различни места. ЗАНН в
чл. 11 препраща към НК за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в този
закон не се предвижда друго, но не и за продължаваното престъпление. Поради
това и за отделните нарушения се налагат отделни адм. наказания.
При тези съображения настоящата инстанция счита
оспореното решение за валидно, допустимо и непротиворечащо на материалния
закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК , във
вр. с чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 50 от 23.07.2020 г. на РС – Омуртаг, постановено по НАХД № 71/ 2020 г.
по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………. ЧЛЕНОВЕ
: …………….
……………..