Решение по дело №10068/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 05.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10 068 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от К.Д.Я., ЕГН ********** с адрес *** срещу Д.Г.Я., ЕГН ********** с адрес *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 9338,18лева, представляваща припадащата му се ½ ид.ч. от изплатено в периода 15.08.2012г.- 15.07.2013г. задължение, частично от цялото в размер на 16358,06лева по сключен от ищеца по време на брака му с ответницата договор за банков кредит с ОББ АД от 06.12.2006г.; 11423,87лева, представляваща припадащата му се ½ ид.ч. от изплатено в периода 15.08.2012г.- 15.07.2013г. задължение, частично от цялото в размер на 21248,02лева по сключен от ищеца по време на брака му с ответницата договор за банков кредит с ОББ АД от 11.12.2007г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 4183,83лева, представляваща лихва за забава върху главниците начислено за периода 10.05.2016г. до 03.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3066/08.05.2018г. по ч.гр.д. № 6403/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 127, ал.2 ЗЗД.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 07.01.1990г. и прекратен с влязло в сила решение на 19.03.2009г. постановено по гр.д. № 7719/2009г. по описа на ВРС. По време на брака си с ответницата, ищецът сключил два договор за кредит с ОББ АД: първият на 06.12.2006г. с размер на кредита 200хил.лева и вторият на 11.12.2007г. с размер на кредита 155хил.лева, по който ответницата има качество на съдлъжник. Крайният срок за погасяване на задълженията по първия договор е 15.01.2027г., а по втория 15.12.2017г., с падеж на вноската и по двата 15-о число на съответния месец. Твърди се, че сумите и по двата кредита са усвоени по време на брака с ответницата и са послужили за придобиване на следното имущество: два магазина, два гаража и жилище в гр. Варна, ул. ***24, както и на л.а ***. Част от средствата са послужили за довършителни работи по магазините. И доколкото сумите по двата кредита са послужили за придобиване на имущество семейна имуществена общност, то съпрузите отговарят солидарно за задълженията на семейството. Фактическата раздяла между страните е настъпила на 08.09.2008г., като от тогава и до 15.03.2014г. задълженията и по двата кредита са били заплащани единствено и само от ищеца, с негови лични средства. По повод предходно развили се съдебни производство по гр.д. № ***/2010г. на ВРС и гр.д. № ***/2012г. на ВОС, в полза на ищеца са били присъдени вноски платени от него по двата кредита за периода 19.03.2009г. до 15.08.2012г. Твърди, че в периода 15.08.2012г.- 15.03.2014г. е платил по двата договора сумата от общо 75212,15лева, половината от която се дължи от ответницата, т.е 37606,08лева. От така посочената сума, 16358,06лева са платени в погашение по договора от 06.12.2006г., а 21248,02лева по договора от 11.12.2007г. За процесния период 15.08.2012г.- 15.07.2013г. по договора от 2006г. е платена сума от 18676,38лева, като сбор от главница- 5928,76лева и договорна лихва- 12747,62лева, а по договора от 2007г. е платена сума от 22847,74лева, като сбор от 14844,02лева- главница, 7301,24лева- договорна лихва и 702,48лева- такси управление. На 12.04.2016г. на ответницата е била връчена нотариална покана да му плати процесните суми. Предвид липсата на изпълнение на задължението, за събиране на вземането в полза на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответницата възразила. С това обосновава и правния си интерес от заявения иск, с молба за неговото уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че с ищеца са бивши съпрузи, чийто граждански брак сключен на 07.01.1990г. е прекратен с развод с вл. в сила съдебно решение на 19.03.2009г. Не оспорва, че сочените договори за банкови кредити са сключени по време на брака, както и че средствата са разходвани за семейни нужни, предвид наличното вече съдебно произнасяне по този въпрос. Не оспорва и че в процесния период, двата кредита са обслужвани само от ищеца. Оспорва обаче твърдението ищецът да е платил в процесния период сумата от 37606,08лева по двата кредита. Прави възражение за погасителна давност относно сумите платени в периода 15.08.2012г.- 04.05.2013г. и акцесорното му за обезщетение за забава. Спрямо сумите платени в периода 04.05.2013г- 15.07.2013г. и дължимото върху тях обезщетение за забава за периода 10.05.2016г.- 03.05.2018г. се заявява възражение за съдебно прихващане със съществуващо активно вземане на ответницата спрямо ищеца в размер на 71889,01лева. Ето защо, искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

По възражението за прихващане ответницата навежда следните фактически твърдения: Длъжник е по изп.д. № ***/2016г. по описа на ЧСИ, рег. № 712, страни по което са тя като длъжник и „***“ ЕООД- взискател. Същото е образувано въз основа на изп.лист издаден по т.д. № 1708/2014г. по описа на ВОС, с което ответницата е осъдена да плати на „***“ ЕООД следните суми: 120хил.лева, част от главница в цял размер от 147922,90лева, дължима по договор за кредит от 06.12.2006г. сключен между ОББ АД и К.Я. и договор за цесия от 11.04.2014г., ведно със законната лихва от 29.09.2014г., 69хил.лева, част от главница в цял размер от 71828,04лева, дължима по договор за кредит от 11.12.2007г. сключен между ОББ АД и К.Я. и договор за цесия от 11.04.2014г., ведно със законната лихва от 29.09.2014г. и 14890,37лева, разноски по водене на делото. Твърди, че ищецът е солидарно отговорен с нея по това задължение, тъй като взискателят се легитимира като цесионер на вземането на ОББ АД по двата договора, страна по които е и ищецът. С разпореждане от 06.07.2018г. по посоченото изп.дело е е конституиран и ищецът, като частен правоприемник на взискателя по силата на договор за цесия от 10.11.2017г. до размер на вземането- 30хил.лева. Посочва, че дължимостта на тази сума от 30хил.лева е предмет на висящо т.д. № 1183/2018г. по описа на ВОС с иск с правно основание чл. 439 ГПК, по което ответникът К.Я. е признал солидарността си в дълга към „***“ ЕООД. Твърди, че в периода 01.10.2015г.- 29.05.2018г. по посоченото изп.дело е събрана сума в размер на 143778,02лева, която е била разпределена в полза на взискателя „***“ ЕООД. Посочената разпределена сума е формирана като сбор от постъпили суми по изп.дело, както следва: 7045,49лева- удръжки от получавано от ответницата трудово възнаграждение извършени в периода 13.10.2015г.- 10.05.2018г., 124841,40лева- от проведена публична продан на нейно имущество- ½ ид.ч. от жилище на адрес гр. Варна, ул. ***24, ап.51, ½ ид.ч. от л.а ***, магазин 5 на адрес гр. Варна, ул. ***24, ет.1 и 11891,13лева- от проведена публична продан на ½ ид.ч. от подземни гаражи 17 и 15 в сграда 3, вх.3 на адрес гр. Варна, ул. ***24.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

По силата на Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 06.12.2006г. „Обединена българска банка“ АД е предоставила на К.Д.Я. кредит в размер на 200 000 лева за закупуване и ремонт на Магазин №4 и Магазин №5 в гр.Варна, ул.“***“ №24.

С Договор за покупко-продажба от 28.12.2006г., обективиран в НА №10, том VI, рег.№7344, дело №872/2006г. на нот. №193 - С.С.К.Д.Я. е придобил Магазин №4 и Магазин №5 в гр.Варна, ул.“***“ №24.

По силата на Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 11.12.2007г. „Обединена българска банка“ АД е предоставила на К.Д.Я. кредит в размер на 155 000 лева за ремонт на Магазин №4 и Магазин №5 в гр.Варна, ул.“***“ №24.

С Решение №731/19.03.2019г., постановено по гр.д.№7719/2008г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 19.03.2009г. е прекратен брака между К.Я. и Д.Я..

С Решение №4568/21.11.2011г., постановено по гр.д. №***/2010г. по описа на ВРС по предявения от К.Я. иск с правно основание чл.415 ГПК, че към 07.06.2010г. Д.Я. му дължи сумата от 5 816.79 лева, представляваща общо задължение по Договори за банков кредит от 06.12.2006г. и 11.12.2007г., за периода 19.03.2009г. до 31.03.2010г., като искът е отхвърлен за разликата до 14 576.53 лева, както сумата от 1126.34 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода 04.05.2010г. до 07.06.2010г., като за разликата до 144.27 лева искът е отхвърлен. Това решение е частично потвърдено с Решение №913/09.05.2012г., постановено по възз.гр.д. №460/2012г. по описа на ВОС в частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата от 1349.76 лева за заплатени местни данъци и такси за 2008г., в частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата от 475 лева, представляваща заплатени такси за издаване на удостоверения за данъчни оценки и скици, в частта с която е уважена претенцията за 5816.78 лева, представляващи част от дължимите, но незаплатените от Д.Я. вноски по кредита по договори от 06.12.2006г. и 11.12.2007г. за периода 19.03.2010г. до 31.10.2010г. и в частта, с която е прието за установено, че Д.Я. дължи 57.60 лева, представляваща мораторна лихва за периода 04.05.2010г. до 07.06.2010г. и решението е отменено за разликата до 126.34 лева за мораторната лихва за забава.

С Решение №1253/24.06.2015г., постановено по гр.д. №***/2012г. по описа на ВОС, потвърдено с Решение №217/23.12.2015г. по в.гр.д. №610/2015г. по описа на Апелативен съд – гр.Варна Д.Я. е осъдена да заплати на К.Я. следните суми: 19 579.95 лева, представляваща сбор от дължими от ответницата и заплатени от ищеца части от вноски за периода месец юли 2010г. до 15.08.2012г., по договор за кредит от 06.12.2006г., ведно със законната лихва, считано 04.09.2012г. до окончателното погасяване, както и 951.20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода до 04.09.2012г.; сумата от 23 132.10 лева, представляваща сбор от дължими от ответницата и заплатени от ищеца части от вноски за периода месец юли 2010г. до 15.08.2012г., по договор за кредит от 11.12.2007г., ведно със законната лихва, считано 04.09.2012г. до окончателното погасяване, както и 1123.30 лева, представляваща обезщетение за забава за периода до 04.09.2012г.

Ищецът е представил вноски бележки за извършени парични преводи към ОББ АД с посочени основания – вноски по 2бр. кредити, за периода 14.08.2012г. до 15.07.2013г.

С Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 11.04.2014г. ОББ АД е прехвърлило на „***“ ЕООД всички свои вземания и права към К.Я. и Д.Я. по договори за кредит от 06.12.2006г. и 11.12.2007г.

С Решение от 20.07.2015г. , постановено по т.д. №1708/2014г. по описа на ВОС Д.Я. е осъдена да заплати на „***“ЕООД сумата от 120 000 лева, представляваща част от дължима главница в размер на 147 922.90 лева по договор за кредит от 06.12.2006г., сключен между К.Я. и „ОББ“АД и договор за цесия от 11.04.2014г.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 29.09.2014г. до окончателно изплащане на задължението и сумата от 69 000 лева, представляваща част от дължима главница в размер на 71 828.04 лева по договор за кредит от 11.12.2007г., сключен между К.Я. и „ОББ“АД и договор за цесия от 11.04.2014г.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 29.09.2014г. до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлен иска на дружеството за осъждане на ответницата да заплати договорна лихва в размер на 1000 лева по двата договора и неустойка от 5 000 лева по договора от 06.12.2006г. и 2000 лева по договора от 11.12.2007г., както и по 1000 лева – такса по двата договора за предсрочно погасяване. Това решение е отменено в частично в отхвърлителната му част с Решение №11/08.01.2016г. по в.т.д. №601/2015г. по описа ВАпС, като вместо него Д. Я.е осъдена да заплати на „ ***“ ЕООД следните суми : 61.32 лева, съставляваща мораторна неустойка забава на падежиралите вноски за периода 11.04.2014г. до 18.08.2014г. по договор от 06.12.2006г., 2 161.70 лева- мораторна неустойка по чл.6,ал.2 от договора за периода 18.08.2014г. до датата на предявяване на исковата молба – 29.09.2014г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 29.09.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата от 157.09 лева, съставляваща мораторна неустойка забава на падежиралите вноски от 11.04.2014г. до 18.08.2014г. по договора за кредит от 11.12.2007г., както и 1 074.47 лева – мораторна неустойка по чл.6,ал.2 от договора за периода от 18.08.2014г. до датата на предявяване на иска 29.09.2014г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 29.09.2014г. до окончателното изплащане.

С Договор за прехвърляне на вземане от 10.11.2017г. „***“ ЕООД е прехвърлило на К.Я. свое вземане към Д.Я. в размер на 30000 лева, представляващо част от вземане в общ размер от 115 069.81 лева, произтичащо от влязло в сила съдебно решение по т.д. №1708/2014г. по описа на ВОС, по което е издаден изпълнителен лист и образувано ИД №*************.

Съгласно издадената справка за постъпили и разпределени суми по ИД №************* : с протокол за разпределение от 01.02.2016г. е приспадната сума в размер на 124 841.40 лева от публична продан; с протокол за разпределение от 28.04.2016г. е приспадната сума в размер на 11 891.13 лева. Видно е, че ежемесечно са постъпвали суми от запорираното трудово възнаграждение на Д.Я., като към датата на издаване на справката 29.05.2018г. дългът възлиза в размер на 103 346.32 лева за главница; 16 203.56 лева – законна лихва; 6 384.71 лева- такси по ИД.

С нотариална покана от 06.04.2016г., заверена от нот. №147-О.Шарабански К.Я. е отправил искане до Д.Я. в срок до 10.05.2016г. да му заплати сумата от 37 606.08 лева, представляваща половината от платената от него сума от 75 212.15 лева по договори за кредит от 06.12.2006г. и 11.12.2007г. за периода 15.08.2012г. до 15.03.2014г.

Съгласно заключението на изготвената по делото ССчЕ за периода 15.08.2012г. до 15.07.2013г. по договора за кредит от 06.12.2006г. са платени общо 18 671.95 лева, от които 5 928.57 лева- главница, 12 743.19 лева- редовна лихва и 0.19 лева- наказателна лихва; по договора за кредит от 11.12.2007г. са платени общо 22 789.51 лева, от които 14 844. 02 лева – главница, 7 300. 78 лева- редовна лихва, 0.77 лева – наказателна лихва и 643.94 лева- застраховки. По поставената допълнителна задача експертът е посочил, че титуляр на банковата сметка, която е обслужвала кредита е К.Я., като нейният вид е разплащателна.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Не се спори по делото и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът по време на брака му с ответницата е сключил два договора за кредит с „ОББ“АД от 06.12.2006г. и от 07.12.2007г., по силата са му били предоставени кредити в размер на съответно 200 000 лева и 155 000 лева. Средствата са отпуснати за закупуване и ремонт на два магазина. При водените дела между страните с правно основание чл.127 ЗЗД по същите два договора за кредит за заплатени от ищеца вноски за предходни периоди / гр.д. №***/2010г. по описа на ВРС и гр.д. №***/2012г. по описа на ВОС/ с постановените решения, обвързващи и двете страни, е установено, че кредитите са послужили за задоволяване на нуждите на семейството, поради и което на основание чл.25, ал.2 СК/отм./ ответницата се явява солидарно задължено лице по тях.

От представените по делото платежни нареждания и заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ се установява, че в периода 15.08.2012г. – 15.03.2014г. единствено банковата сметка на ищеца е обслужвала двата кредита, от която са превеждани дължимите месечни вноски, като по договора за кредит от 06.12.2006г. са платени общо 18 671.95 лева, от които 5 928.57 лева- главница, 12 743.19 лева- редовна лихва и 0.19 лева- наказателна лихва; по договора за кредит от 11.12.2007г. са платени общо 22 789.51 лева, от които 14 844. 02 лева – главница, 7 300. 78 лева- редовна лихва, 0.77 лева – наказателна лихва и 643.94 лева- застраховки.

Вноските, извършени в процесния период са след прекратяване на брака между страните с Решение №731/19.03.2019г., постановено по гр.д.№7719/2008г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 19.03.2009г., поради и което в техните отношения е налице разделност на задължението – всеки дължи по ½. Така ответницата дължи на ищеца сумата от 9335.96 лева за припадащата й се част по погасените от него вноски по Договор за кредит от 06.12.2006г. за периода 15.08.2012г. до 15.03.2014г. и 11 394.76 лева за припадащата й се част по погасените от него вноски по Договор за кредит от 07.12.2007г. за периода 15.08.2012г. до 15.03.2014г.

Ищецът претендира и законна лихва за забава, считано от дадения във връчената нотариална покана на ответницата срок за доброволно погасяване на задълженията 10.05.2016г. до 03.05.2018г., която е дължима на основание чл.86 ЗЗД. Изчислена служебно от съда с помощта на http://www.calculator.bg обезщетението за забавеното плащане възлиза на 4 169.72 лева.

Ответницата е направила две възражения за недължимост на вземанията – първото за погасяването им по давност, а второто за прихващане с насрещни задължения.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД всички вземания се погасяват с изтичане на петгодишна давност, освен ако законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Съдът намира, че с плащането на всяка вноска по кредита съобразно чл.114,ал.1 ЗЗД за ищеца е възникнало изискуемо вземане от ответницата, поради и което с оглед на датата на депозиране на заявлението в съда 04.05.2018г. вземанията за извършени вноски по двата кредита за периода 15.08.2012г. – 15.04.2013г. са погасени по давност или претенцията е погасена за сумата от 7 001.91 лева по договора от 06.12.2006г. и за сумата от 8 567.86 лева по договора от 07.12.2007г.

Вземането за обезщетение за забава не е погасено по давност с оглед, че към датата на депозиране на заявлението в съда не е изминал тригодишния давностен срок..

Съдът намира за несъстоятелно възражението на ищеца, че давността е прекъсната с връчване на нотариалната покана, тъй като по естеството си същата не представлява действие по смисъла на чл.116 ЗЗД, каквото законът предпоставя като годно да прекъсне давността.

По възражението за прихващане :

Съдът следва да се произнесе по възражението за прихващане на ответницата за остатъка от дължимите суми : 2 334.05 лева, дължими по договора от 06.12.2006г., 2826.90 лева, дължими по договора от 07.12.2007г. и 4 169.72 лева – обезщетение за забава.

От представените писмени доказателства се установява, че „ОББ“АД е прехвърлило с договор за цесия от 11.04.2014г. вземането си К.Я. и Д.Я. по двата договора за кредит на „***“ЕООД.

По изпълнителното дело е събрана сумата от 143 778.47 лева, от които 7045.49 лева, удържани от трудовото възнаграждение на ответницата и 136 732.98 лева от продажба на лично нейно имущество в периода 13.10.2015г. до 10.05.2018г.

Видно от представените протоколи за разпределение и удостоверението за събрани суми, сумата от 143 778.47 лева е разпределена както следва: 89 108.72 лева за главница; 34 301.29 лева за лихви и 20 368.46 лева – за такси.

Предвид, че принудителното изпълнение касае процесните договори за кредит ищецът се явява задължено лице по задълженията за ½, но за тези, които са платени от ищцата към взискателя и произтичат от самите договори без сумите, които са събрани като такси по делото, доколкото ищецът не е страна по изпълнителното дело. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът дължи половината от събраната от ответницата сума 123 410.01 лева, с която са погасени главници и лихви или за сумата от 61 705 лева, до която възражението се явява основателно.

Липсват доказателства по твърденията на ищеца, че е направил извънсъдебно прихващане с платени от него суми в размер на 65 003.27 лева в полза на „***“ЕООД, поради и което същото не следва да бъде вземано предвид.

Сумите от 2 334.05 лева, дължими по договора от 06.12.2006г., 2826.90 лева, дължими по договора от 07.12.2007г. и 3893.03 лева – обезщетение за забава се погасяват чрез извършеното прихващане с вземането на ответницата в размер на 61 705 лева, поради и което предявените от ищеца искове са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските :

Съобразно изхода на делото в полза на ответницата се следват реализираните от същата разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.3 ГПК. Налице са доказателства, че ответникът е заплатил сумата от 905 лева за адвокатско възнаграждение, което с оглед цената на иска и съгласно чл.8,ал.2,т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерно.

С оглед горното, съдът :

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Я., ЕГН: ********** с адрес *** срещу Д.Г.Я., ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 9338.18лева, представляваща припадащата му се ½ ид.ч. от изплатено в периода 15.08.2012г.- 15.07.2013г. задължение, цялото в размер на 16358.06 лева по сключен от ищеца по време на брака му с ответницата договор за банков кредит с ОББ АД от 06.12.2006г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3066/08.05.2018г. по ч.гр.д. № 6403/2018г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата от 9335.96 лева до 9338.18 лева претенцията е неоснователна, за сумата от 7001.91 лева претенцията е погасена по давност, а за сумата от 2 334.05 лева претенцията е погасена с извършено от ответницата прихващане със сумата от 61 705 лева, представляваща ½ от изплатената от ответницата сума по ИД № ***/2016г. по описа на ЧСИ №712-Илиана Станчева, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по .д. №1708/2014г. по описа на ВОС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Я., ЕГН: ********** с адрес *** срещу Д.Г.Я., ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 11423.87лева, представляваща припадащата му се ½ ид.ч. от изплатено в периода 15.08.2012г.- 15.07.2013г. задължение цялото в размер на 16358.06 лева по сключен от ищеца по време на брака му с ответницата договор за банков кредит с ОББ АД от 06.12.2006г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3066/08.05.2018г. по ч.гр.д. № 6403/2018г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата от 11394.76 лева до 11423.87 лева претенцията е неоснователна, за сумата от 8 657.86 лева претенцията е погасена по давност, а за сумата от 22826.90 лева претенцията е погасена с извършено от ответницата прихващане със сумата от 61 705 лева, представляваща ½ от изплатената от ответницата сума по ИД № ***/2016г. по описа на ЧСИ №712-Илиана Станчева, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по .д. №1708/2014г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА К.Д.Я., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Д.Г.Я., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 905/ деветстотин и пет/ лева, представляваща стойността на заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	1412
Дата:	5 април 2019 г. (в сила от 18 януари 2020 г.)
Съдия:	Камелия Диянова Василева

Дело:	20183110110068
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	28 юни 2018 г.

Решение по дело №10068/2018 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта