№ 2284
гр. София, 13.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20221100900477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 51, ал.3 от ЗМГО – образуване е по
иск на А.К. СА за признаване и допускане до изпълнение на решение от
04.02.2021 г. по дело 300499-2020 по описа на Арбитражната институция при
Швейцарските Камари.
С разпореждане 1704/23.03.2022 г. Съдът е дал подробни указания на
ищеца да приведе молбата си в съответствие с изискванията на чл. 51, ал.3 от
ЗМТА във връзка с чл. 119 от КМЧП, а именно да представи по делото
заверени от нотариус в държавата, където е постановено арбитражното
решение, препис от арбитражното решение, със заверка на подписите и
качеството на лицата, които са ги издали, легализирани чрез удостоверението
"Апостил", съгласно чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни публични актове (Хагската конвенция) или да
се представи заверен препис от решението на арбитражния съд, и
удостоверение за влизане в сила, заверени от Министерството на външните
работи. Указано е да се уточни и от кои от представените документи се
установява връчването на съдебното решение.
С молба от 01.04.2022 г. ищецът, чрез пълномощника си адв. Г. е
посочил, че по делото е представен препис от арбитражното решение,
заверено от нотариус К.М. от 08.12.2021 г. , с което същият е удостоверил , че
фотокопието е вярно копие на оригинала. Сочи се, че по този начин нотариус
М. е заверил целия документ, което включвало и името и качеството на
лицето, което е издало арбитражното решение и неговият саморъчен подпис.
Посочено е, че така са изпълнени изискванията на чл. 4 от Нюйоркската
конвенция, които са с предимство пред изискванията на чл. 119 от КМЧП.
Твърди се, че арбитражните решения са издавани от арбитри, които са частни
лица и не притежават властническа компетентност. Затова и прикрепеният
към арбитражното решение „Апостил“ се удостоверява истинността и
качеството на лицето, направило удостоверителното изявление – нотариуса.
С разпореждане от 15.06.2022 г. Съдът е дал последна възможност да
се изпълнят указанията на съда, като е посочил и последна актуална практика
1
на САС и ВКС.
С молба от 23.06.2022 г. ищецът е посочил, че е предявил иск по чл. 3
от Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни
съдебни решения и формалните изисквания за признание на такива решения
са посочени в чл. 4 от Конвенцията. Сред тях не е посочено, че следва да се
представи препис с нотариална заверка на подписа и качеството на лицата,
издали арбитражното решение. Твърди се, че е налице особено на чуждия
правопорядък, който прави невъзможно за ищеца да изпълни указанията за
удостоверяване нотариална заверка на подписа и качество на лицето, издало
арбитражното решение. Посочено е, че е налице несъгласие в практиката на
ВКС по въпроса.
При проверка изпълнението указанията, Съдът констатира, че
приложеният заверен по реда на чл. 183 от ГПК към исковата молба препис
от документ има нотариална заверка от 08.12.2021 г. от нотариус К.М., с
която същият е удостоверил, че представеното му фотокопие от документ
съответства на представения оригинал. Върху документа има удостоверение
„Апостил“ по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. на подписа на нотариус
К.М. от Държавната канцелария на Кантон Женева о10.12.2021 година
Съдът намира, че така представения препис на документ не отговаря на
изискванията на закона – чл. 119, ал.2 от КМЧП, а именно да бъде приложен
препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, заверен от
Министерството на външните работи на Република България.
В определение 434/05.08.2021 г. Съдът е дал подробни указания, че,
както е и практиката на ВКС (определение № 743 от 28.12.2015 г. по ч. т. д. №
2415/2015 г., ТК, II ТО на ВКС, а така и определение 744/22.11.2021 г. на САС
по ч. т. дело 1049/2021 г., недопуснато до касационно обжалване,
определение 3185/02.12.2021 г. по ч. т. дело 3262/2021 г. на САС –
обжалвано), че тъй като изискването на чл. 119, ал. 2 КМЧП преписът на
решението на чуждестранния съд, надлежно заверено от постановилия го съд,
ведно със съответно издаденото удостоверение за влизането му в сила, да
бъдат заверени от МВн Р на РБ, има за цел да гарантира автентичността на
решението и представените документи, то това изискване би било
изпълнено, когато посочените документи са легализирани чрез
удостоверението "Апостил", съгласно чл. 4 от Конвенцията за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Хагската
конвенция), към която България е присъединена, считано от 30.04.2001
година. Заверката на преписи от чуждестранното арбитражно решение и
удостоверението за влизането му в сила от Министерството на външните
работи на РБ в производството по чл. 51, ал. 3 ЗМТА не би била
задължителна, ако са налице изключения от правилото на чл. 119, ал. 2, изр. 2
от КМЧП.
В случая обаче удостоверението „Апостил“ по Хагската конвенция
касае удостоверяване на подписа на чуждестранния нотариус, който е заверил
препис от арбитражното решение, а не нотариус, извършил заверката на
подписите и качеството на лицата, които са издали представеното арбитражно
2
решение. Така не се изпълнява целта на разпоредбата на чл. 119, ал.2 от
КМЧП – да се гарантира автентичността на решението и представените
документи. Нотариус М. е удостоверил верността на преписа, а именно, че
съответства на представения от молителя в нотариалното производство
оригинал, а не е удостоверил подписа на арбитъра, издал процесното
арбитражно решение.
Изрично е посочено в цитираното определение на ВКС, че когато се
иска признаване в Република България на частни документи, каквито са
решенията на чуждестранния арбитражен съд и неговите удостоверения,
издадени в държава, която също е обвързана от правилата на Хагската
конвенция, е необходима заверка от нотариус на подписите и качеството на
лицата, които са ги издали.
Следователно, доколкото няма нотариална заверка на подписа и
качеството на арбитъра, издал представеното решение, при което този
нотариално заверен документ би придобил публичен характер, което да
доведе до попадане в обхвата на чл. 1 от Конвенцията за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични актове, страната –
ищец следваше да представи препис от арбитражното решение със заверка от
Министерството на външните работи.
По изложените съображения, доколкото се касае за документ,
представляващ част от задължителните приложения към ИМ по иска по чл.
51, ал.3 от ЗМТА, то същата следва да бъде върната като нередовна.
Относно довода, че посочената разпоредба на чл. 51, ал.3 от ЗМТА
противоречи на чл. 4 от Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение
на чуждестранни арбитражни решения, Съдът намира същият за
неоснователен.
Съгласно чл. 4 от Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение
на чуждестранни арбитражни решения всяка договаряща държава ще
признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение
съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където
се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в следващите
членове, а сппред чл. 5 - за да получи посочените в предидущия член
признаване и изпълнение, страната, която иска признаването и изпълнението,
трябва да представи едновременно с молбата и надлежно заверен оригинал
на арбитражното решение или надлежно заверен негов препис.
Разпоредбата на чл. 119 от КМЧП посочва разбирането на вътрешните
процесуални правила за надлежно заверен оригинал от чуждестранното
арбитражно решение. Не се касае за допълнителен критерий, несъществуващ
в закона, и представляващ плод единствено на съдебната практика, каквото е
разбирането на ищеца.
По разбирането на съда се касае за норма (чл. 119 от КМЧП), свързана
с охраняване на публичния интерес и допускане до изпълнение на автентични
чуждестранни арбитражни решения. Както и самият ищец сочи (молба от
01.04.2022 г.), арбитражните решения са частни документи и поради това
налагането на изискване да се удостовери автентичността на същите, т. е че са
3
издадени именно от посоченото лице в качеството на арбитър, преди да бъдат
допуснати за изпълнение в България, следва да се приеме, че е разумно
ограничение, което не създава затруднения, които съставляват „значително
по-строги условия“ по смисъла на чл. 3, изр. 2 от Нюйоркската конвенция за
признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.
Твърденията, че съществуват ограничения в чуждестранния
правопорядък да се направи подобна заверка не са подкрепени с
доказателства от страната, която иска да черпи благоприятните последици от
същите.
По изложените съображения, ИМ следва да бъде върната.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА ИМ, вх. номер 14730/15.03.2022 г., по която е образувано т. дело
477/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 .
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред САС.
Препис - на ищеца на посочения съдебен адрес.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4