Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.05.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав
на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 861 по описа за 2020 г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 вр.чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД,
както чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че между него
и ответника А.А. Г. е сключен
договор за мобилни услуги и Договор за лизинг
от 07.03.2018 г. Съгласно договора на ответника
е предоставен мобилен №
**********, както и мобилен
телефонен апарат Alсatel - на изплащане
на 23 месечни лизингови вноски в размер на 2.29 лева всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия
договор.
Ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги, но не е изпълнила задълженията си по договорите за
периода от 07.03.2018 г. до 19.07.2018 г. За потребените от ответника услуги за посочения период
ищецът е издал следните фактури: №
**********/20.03.2018 г. за отчетен
период на потребление 07.03.2018 г. до
19.03.2018 г. с начислена сума
46.27 лв., която сума е дължима до 04.04.2018 г.; № **********/20.04.2018 г. за отчетен период
на потребление 20.03.2018 г.
до 19.04.2018 г. с начислена
сума 34.32 лв., която сума е дължима
до 05.05.2018 г. и № **********/20.05.2018 г. за отчетен период
на потребление 20.04.2018
г. до 19.05.2018 г. с начислена
сума 33.27 лв., която сума е дължима
до 04.06.2018 г. Общата стойност на дължимите
суми по фактурите
за месеците: март, април и май
2018 г. е в размер на
113.86 лева. С кредитно известие от 20.06.2018 г. е извършена корекция на дълга, като
е сторнирана сума в размер на 9.00 лева и задължението за плащане възлиза
на 107.15 лева, платима в срок до 05.07.2018 г. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги
в размер на 280.39 лева. Датата на
деактивация на процесния абонамент е 16.07.2018
г.
По силата на
договора ответникът се е задължил да
заплаща месечни абонаментни такси и лизинговите вноски, но не е изпълнил задължението си. За събиране на
вземанията му била издадена заповед
за изпълнение, срещу нея не е подадено възражение от длъжника, а заповедта е връчена при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК. Ето защо моли да
се постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи
сумата 433.34 лева, от които: 107.15 лв. незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен № ********* за периода от 07.03.2018 г. до 19.07.2018 г.,
45.80 лв. незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.03.2018 г. за
периода от м.07.2018 г. до м.02.2020 г. и 280.39 г. неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 07.03.2018 г. (предсрочно прекратен
на 16.07.2018 г.), ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на задължението. Ангажират доказателства, претендират направените по делото разноски,
както и тези, направени в заповедното производство.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от ответника А.А. Г.. Постъпил е отговор от назначения
му особен представител - адв.К., в който твърди, че
искът е допустим но неоснователен. Оспорва исковата молба и претендираните със същата суми
по договора за мобилни услуги.
Твърди, че претенцията е недоказана. Видно от представения
договор за мобилни услуги от 07.03.2018 г. и договор за лизинг от
същата дата, имало разминаване в посочената в двата договора сума и претендираната с исковата молба. В договора е посочена обща лизингова
цена на мобилния
апарат 69.96 лева, а в договора за лизинг
е посочена общата цена на мобилния
апарат в размер на 67.67 лева и посочения в договора погасителен план в табличен вид с начално салдо от
54.96 лева. От това разминаване на общата лизингова
цена за мобилния
апарат се претендира сумата 48.50 лева с ИМ - оставащи лизингови вноски, която е недоказана по основание и размер. Счита за
недоказана и неоснователна
и претендираната с исковата
молба обща сума от 280.39 лева, явяваща се
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги (предсрочно прекратен на 16.07.2018 г.). От посочените две суми не ставало ясно как е образувана
сума от 77.46 лева, тъй като
от посочения способ за изчисление
общата сума следва да е в размер
на 92.97 лева. Освен това твърди,
че в т.7 от договора за мобилни
услуги е записано, че стандартната цена на устройството
в брой без абонамент е 349.90 лева, а в договора за лизинг е записана обща лизингова цена по договора
за лизинг 67.67 лева, при което
дължимата обща сума следва да
е 282.23 лева Ето защо моли да
се отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 160/2020 г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
предявения установителен иск, както и че същата е
връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок,
поради което е допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства е видно, че отношенията между тях се уреждат от договор за
мобилни услуги от 07.03.2018 г. и договор за лизинг от 07.03.2018 г. По силата
на първия ищецът се е задължил да предоставя далекосъобщителни услуги, а
ответникът – да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лева. С
втория договор ищецът се е задължил да предостави за временно ползване на
ответника мобилно устройство Alсatel модел А3 Black, за срок от 23 месеца срещу заплащане на цена от 67.77
лева, дължима на лизингови вноски от 2.29 лева.
Не се твърди, а и не се доказа, че ответникът е изпълнил
горните задължения за периода от 07.03.2018 г. до 19.07.2018 г. – за
предоставени далекосъобщителни услуги и за периода от м.07.2018 г. до м.02.2020
г. по договора за лизинг, поради което и съгласно чл. 75 във връзка с чл. 19б,
т. в от общите условия за ищецът е възникнало правото да прекрати едностранно
сключения договор за мобилни услуги. А това от своя страна съгласно чл. 12,
ал.2 от общите условия на договор за лизинг води до настъпване на изискуемост
на месечните вноски за ползване на мобилното устройство.
От приетата по делото ССчЕ на
вещото лице М.А., която съдът кредитира като компетентно изготвена – неоспорена
от страните се установява, че съгл. договор за мобилни услуги от 07.03.2018 г.,
сключен между страните, размерът на начисленото задължение за ползваните
телефонни услуги от абонатен № *********, за мобилен № ********** за периода от
07.03.2018 г. до 19.07.2018 г. по издадени ДФ и по договор за лизинг от
07.03.2018 г. /сключен между страните за предоставено мобилно устройство/ е
както следва: 1. По ф-ра № №
**********/20.03.2018 г. – 46.27 лв.; 2. По Ф-ра №
**********/20.04.2018 г. – 34.32 лв.; 3. По ф-ра № **********/20.05.2018
г. – 33.27 лв., 4. С КИ № **********/20.06.2018 г. е
приспадната сумата 6.71 лв., 5. По ф-ра №
**********/20.07.2018 г. – 32.19 лв., общо 433.34 лева. Сумата 433.34 лева
включва: 107.15 лв. – цена на предоставени мобилни услуги (месечни абонаментни
такси и SMS), 280.39 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги
и сума на оставащи лизингови вноски от 45.80 лв. Към датата на експертизата
няма извършени плащания от ответника по делото на сумата от 433.34 лв. по
описаните ДФ. ДФ са осчетоводени по съответните счетоводни смети в месеца на
издаването им, в размер посочен в тях съгласно ЗС и приложимите счетоводни
стандарти. ДФ са заведени в Дневник за продажби на ищеца и Справка-декларация
по ДДС с изключение на ДФ № **********/20.07.2018 г., в която няма начислено
ДДС. „Теленор България“ ЕАД е спрял предоставянето на
услуги на мобилен № ********** от 11.06.2018 г.,
поради неплатени в срок предходни фактури. Размерът на начислената неустойка,
поради предсрочно прекратяване на договора е подробно обяснена в раздел ІІІ и е
в размер на 280.39 лв., като същата е начислена в съответствие с приложимите
условия в т.11 от договор за мобилни услуги от 07.03.2018 г. Броят и общата
парична стойност на неизплатените от ответника лизингови вноски за мобилни
устройство Alсatel модел А3 Black, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от
03.07.218 г. е обяснено в справка за лизингови вноски в раздел ІІІ. Общия
размер на начисленото задължение на абонат № *********, съгласно документите
при ищеца е в размер на 433.34 лева, която сума не е платена на ищеца от
ответника.
Ето защо предявения иск за признаване
на установено, че се дължи сумата от 107.15 лева, представляваща стойност на
предоставени далекосъобщителни услуги за горния период е основателен. На
основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й
заплащане. Основателна е и претенцията за заплащане на сумата от 45.80 лева,
представляваща сбор от неплатени лизингови вноски.
Не е спорно между страните, че договорът между тях е
прекратен по вина на ответника – поради неплащане на месечните абонаментни
такси. В този случай е уговорено заплащане на неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за първоначално
предвидения срок. Ето защо искът за заплащане на сумата от 280.39 лева е
основателен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски от: 25 лева заплатена държавна
такса, 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лв. заплетен хонорар
за ОП и 150 лв. хонорар за експертиза - или общо 655 лева. Освен той дължи и
тези в заповедното производство в размер на 205 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е
Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.А. Г., ЕГН ********** ***, дължи на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К.“Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и
М.С., сумата от 107.15 лева (сто и
седем лева и петнадесет стотинки) представляваща стойност на предоставени
далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* по договор за мобилни услуги от
07.03.2018 г. за периода от 07.03.2018 г. до 19.07.2018 г., сумата от 45.80 лева (четиридесет и пет лева и
осемдесет стотинки), представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 07.03.2018 г. за мобилно устройство Alсatel модел А3 Black,
сумата от 280.39 лева (двеста и
осемдесет лева и тридесет и девет стотинки) представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 07.03.2018 г., ведно
с обезщетение за забава в/у главницата в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението 30.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 72 от 03.02.2020 по ч.гр.д.№ 160/2020 г. по описа на Асеновградския РС.
ОСЪЖДА А.А. Г., ЕГН ********** ***, да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К.“Младост 4“, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., сумата от 655 лева (шестотин
петдесет и пет лева) направени по производството разноски и сумата от 205 лева (двеста и пет) направени в
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: