№ 3202
гр. Варна, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110105673 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. Г. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния й представител – адв. Г. Т.,
срещу Община Варна, БУЛСТАТ ****** със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено уволнението, извършено със заповед № ****** издадена от кмета на
Община Варна; да бъде възстановена на предишната работа, а именно –
Главен експерт ****** в отдел „Земеделие“ на Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна, както и
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по реда на чл.
225, ал. 1 КТ за оставането й без работа поради незаконното уволнение в общ
размер от 13152 лв. за периода 05.03.2025 г. – 05.09.2025 г. /за не повече от
шест месеца от уволнението/, ведно със законната лихва върху претендирания
размер на обезщетението, считано от 05.03.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата си молба ищцата М. Г. Б. излага, че е постъпила на работа в
ответната община по постоянен трудов договор от 01.12.2006 г. като младши
експерт „поддръжка на планове“ в Дирекция „Общинска собственост“, отдел
„Земеделие“, с изпитателен срок от шест месеца. През 2019 г. била
преназначена на длъжността главен експерт ****** в същия отдел
„Земеделие“ при Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански
дейности“. Във връчената й длъжностна характеристика било определено да
осъществява дейности, свързани със собствеността и ползването на
1
земеделските земи, селищни образувания и територии, включени в
строителните граници на гр. Варна като територии по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Посочва, че няма ръководни функции. Задълженията й са по-скоро от
технически характер, като дава само мнение, което не е решаващо, а
подпомагащо стоящите над нея при решаване на съответните задачи.
Длъжността й е експертна със спомагателни функции. Баща й Г.Б., жител на с.
Н., бил собственик на еднолично търговско дружество със седалище в същото
село – „Г.Б.“ ЕООД и развивал търговска дейност, нямаща нищо общо със
земеделските земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и с гр. Варна. През 2023 г. се
разболял сериозно и й прехвърлил половината от дяловете на дружеството и
станала съуправител в същото. Поддържа, че не е скрила това обстоятелства.
В първото тримесечие на 2024 г. й поискали и подала пред работодателя
декларация за имущество и интереси по ЗПКОНПИ. Тъй като се притеснила,
че за нея могат да възникнат неблагоприятни последици, на 01.04.2024 г.
подала заявление-молба до органа на управление на търговското дружество да
се свика извънредно общо събрание и да бъде освободена от отговорност.
Оттогава фактически се оттеглила от работата на дружеството. Получила
отговор, че искането й ще се разгледа на общо събрание след приключване на
стопанската 2023/2024 г., като решението ще бъде взето след извършен анализ
на финансовите резултати. Посочва, че от 20.02.2025 г. била в платен отпуск за
6 работни дни. Върнала се на работа на 05.03.2025 г. и й била връчена заповед
на кмета № ****** с която трудовият й договор бил прекратен, на основание
чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2, пр. 3 КТ. Счита, че прекратяването
на трудовото й правоотношение е незаконно, тъй като не попада в кръга на
лицата, заемащи длъжности от категорията на посочените в закона. Поддържа,
че в случая не може да се говори за несъвместимост по смисъла на чл. 107, ал.
1 КТ. Твърди, че по причина на незаконното уволнение е без работа и без
доходи от трудово правоотношение. Брутното й месечно възнаграждение
преди уволнението възлизало на 2192 лв. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът Община Варна, е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. С.М..
Поддържа становище за допустимост на предявените искове. Счита обаче
същите за неоснователни. Посочва, че фактическите твърдения на ищцата са
неверни. Не оспорва обстоятелството, че трудовото правоотношение между
страните е възникнало по силата на сключен трудов договор № ****** г. С
допълнително споразумение № ****** г. е изменен основният трудов договор
и считано от 01.05.2012 г. ищцата е заемала длъжността Главен експерт
******, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“,
отдел „Земеделие“. Със заповед № ****** г. е прекратено трудовото
правоотношение между страните, считано от 06.03.2025 г. поради
несъвместимост, на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2, пр.
трето КТ. Твърди, че при извършена служебна проверка в Търговския
регистър към АВп е установено, че ищцата е вписана като управител на
2
търговско дружество „Г.Б.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: с. Н., община С.. Същата била вписана като управител на
24.05.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ не може да бъде
сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което
е управител в търговско дружество. Поддържа, че за работодателя е налице
законово основание за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на
чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, без предизвестие. Посочената разпоредба е въведена с
цел да се избегне възможността да се оказва неправомерно въздействие върху
лицата, които изпълняват дейност или работа по трудово правоотношение в
държавната и общинската администрация. Твърди, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата последната е имала
качеството на управител в посоченото търговско дружество „Г.Б.“ ООД, което
обстоятелство се потвърждава от самата нея в исковата й молба. Посочва, че
ищцата при вписването й като управител, тоест, към момента на възникване
на несъвместимостта, не е изпълнила задължението си по чл. 126, т. 12 КТ да
уведоми работодателя за това. Счита, че законосъобразно е прекратено
трудовото правоотношение между страните. Допълва, че вписването на
ищцата като управител на „Г.Б.“ ООД е заличено на 13.03.2025 г., тоест след
прекратяване на трудовия договор. Оспорва истинността и достоверността на
датите в представените с исковата молба писмени доказателства – молба с вх.
№ ****** г. до „Г.Б.“ ООД, както и отговор от управителя на „Г.Б.“ ООД с изх.
№ ****** г., като твърди, че същите са съставени за нуждите на настоящото
производство. Оспорва размера на претендираното обезщетение, доколкото
ищцата не доказва твърдението си, че е останала без работа. По изложените в
отговора съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. Г. Т., която поддържа становище за основателност на
предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от юрк. С.М., която поддържа становище за
законосъобразност на уволнението и моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен трудов
договор № ****** г., който е изменен с допълнително споразумение № ******
г., като считано от 01.05.2012 г. ищцата М. Г. Б. е заемала длъжността Главен
3
експерт ******, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански
дейности“, отдел „Земеделие“ при Община Варна, както и че със заповед №
****** г. е прекратено трудовото правоотношение между страните, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2, пр. трето КТ, която
заповед е връчена на ищцата на 05.03.2025 г.
Между страните не е спорно, а и ищцата изрично в исковата си молба
посочва, че през 2023 г. /по време на действие на трудовото й правоотношение
с ответната община/ е станала съуправител в търговско дружество „Г.Б.“ ООД,
което обстоятелство се установява и от справка в Търговския регистър.
Съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, не може да бъде
сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което
е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско
дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител,
прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на
управление или контрол на търговско дружество или кооперация.
В конкретния случай ищцата е вписана като управител в търговско
дружество.
Съдът намира за ирелевантно обстоятелството какви точно задължения
е изпълнявала ищцата, съгласно длъжностната й характеристика. В закона, в
разпоредбата на чл. 107а, ал. 1 КТ, не е посочено, че изброените хипотези на
несъвместимост се отнасят единствено за служители с ръководни функции, а
напротив – касае всички служители в държавната администрация,
включително и ищцата в настоящото производство.
Съгласно разрешенията, дадени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 46/04.07.2011 г. по гр. д. № 16/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., в
хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ несъвместимостта следва да е налице към
датата на уволнението и е без значение дали е съществувала още при
възникване на трудовото правоотношение или след това; фактът е обективен и
няма значение дали за него знае уволненият. В хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 7
КТ има субективен елемент - свързано е със знание за несъвместимостта у
служителя или работника, както и премълчаването й /не уведомяване на
работодателя по чл. 126, т. 12 КТ/. Освен това, възможно е несъвместимостта
да е налице и само по повод изпълнение на конкретно възложена работа или
на определена трудова функция и е достатъчно тя да е съществувала, като е
без значение дали това положение е запазено и към датата на уволнението.
Възможно е по отношение на един и същи служител или работник да са
налице едновременно и двете основания за прекратяване на трудовото
правоотношение, когато несъвместимостта е налице и в същото време
работникът или служителят не е изпълнил и задължението по чл. 126, т. 12
КТ. Мотивите на заповедта за уволнение и в двете хипотези могат да се
изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с
възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав.
Нормата на чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ съдържа прекратително за трудово-
4
правната връзка основание, същата е императивна и работодателят е длъжен
да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл. 107а, ал. 1
КТ. Докато в общия случай прекратяването на трудово-правната връзка е
право, тук се касае за задължение. Налице е нетърпимост на трудовия договор
и основание за безусловното му прекратяване, включително тогава, когато
обстоятелствата по чл. 107а ал. 1 КТ са настъпили впоследствие, след
неговото сключване. Това следва от ясното съдържание на чл. 126, т. 12 КТ,
която разпоредба задължава работника или служителя да уведоми
работодателя си за несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време
на осъществяването й възникне някое от основанията за недопустимост по чл.
107а, ал. 1 КТ /така постановено по реда на чл. 290 ГПК решение №
704/09.12.2010 г. по гр. д. № 216/2010 г. по описа на ВКС, III г. о./.
Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е императивна и задължава
работодателят да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по
чл. 107а, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 126, т. 12 КТ задължава служителя да
уведоми работодателя си за несъвместимост с изпълняваната работа, а
неуведомяването на работодателя представлява самостоятелно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 7 КТ.
Посочените разпоредби са въведени в публично правен интерес и целта им е
да се избегне възможността да се оказва неправомерно въздействие върху
лицата, които изпълняват работа по трудово правоотношение в държавната
или общинската администрация. В този смисъл е Решение № 214/25.02.2021 г.
по гр. д. № 279/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о. /по чл. 290 ГПК/.
Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 8 вр. чл. 107а, ал. 1 КТ изисква несъвместимостта
да е налице към датата на уволнението, като е без значение дали е
съществувала още при възникване на трудовото правоотношение, или след
това - фактът е обективен и няма значение дали уволненият знае за него /в
този смисъл Определение № 236/14.02.2014 г. по гр. д. № 419/2014 г. по описа
на ВКС, IV г. о., Определение № 4545/10.10.2024 г. по гр. д. № 1223/2024 г. по
описа на ВКС, III г. о. и др./.
Съобразявайки всички тези разрешения съдът приема, че в случая
несъвместимостта е била налице към датата на уволнението – 06.03.2025 г.
/заповедта е връчена на служителя на 05.03.2025 г., а в нея изрично е посочено,
че прекратяването настъпва от датата, следваща деня на връчване на
заповедта/, а заличаването на ищцата като управител на „Г.Б.“ ЕООД е
вписано след това – на 13.03.2025 г., което обстоятелство не е спорно между
страните и което се установява след справка в Търговския регистър.
Ирелевантно е дали ищцата фактически е извършвала дейности по
управление на това дружество, съответно какъв именно е предметът на
5
дейност на същото. Ето защо е без значение дали ищцата в действителност е
подала молба още през м. април 2024 г. до управителния съвет на „Г.Б.“ ООД,
с искане за прекратяване на правата й за участие в управлението на
дружеството. Нещо повече. Съдебната практика приема, че дори е без
значение дали дружеството, на което лицето е било вписано като управител, е
извършвало дейност или не /така Решение № 334/23.04.2010 г. по гр. д. №
427/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о./.
Тоест, достатъчен е обективният факт, че ищцата е била вписана като
управител на търговско дружество, за да пристъпи работодателят към
уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, какъвто именно е настоящият случай.
По изложените съображения съдът намира, че така предявеният иск за
отмяна на уволнение е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложението съдът намира, че е ирелевантно в
производството дали след възникване на несъвместимостта ищцата е
уведомила работодателя си за това, каквото задължение има, съгласно
разпоредбата на чл. 126, т. 12 КТ. И това е така, доколкото неизпълнението на
това задължение е основание за прекратяване на правоотношението в
хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 7 КТ, което е самостоятелно основание за
прекратяване на трудовия договор, а конкретното трудово правоотношение е
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ.
С оглед направения извод за неоснователност на главно заявената искова
претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни са и
акцесорните претенции за възстановяване на предишната работа и за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради уволнението. Така предявените искове подлежат на
отхвърляне.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че в негова полза
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., определено по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ******, срещу Община Варна, БУЛСТАТ ****** със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно и
да бъде отменено уволнението, извършено със заповед № ****** издадена от
кмета на Община Варна; да бъде възстановена на предишната работа, а
именно – Главен експерт ****** в отдел „Земеделие“ на Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна, както и
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по реда на чл.
6
225, ал. 1 КТ за оставането й без работа поради незаконното уволнение в общ
размер от 13152 лв. за периода 05.03.2025 г. – 05.09.2025 г. /за не повече от
шест месеца от уволнението/, ведно със законната лихва върху претендирания
размер на обезщетението, считано от 05.03.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на Община Варна, БУЛСТАТ ****** със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ******, сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски /юрисконсултско
възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 05.09.2025 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7