Р Е
Ш Е Н
И E №
гр.Айтос,
03.08.2012 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд
- гражданска колегия, ІІ състав, в
публично заседание на двадасет и девети май
две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели : …........…………
при секретаря Я.П. и в
присъствието на прокурора....... като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова
гр. дело N 634 по описа за 2011
година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по искова молба на М.Г.А., ЕГН
**********,*** и Д.Д.А., ЕГН **********,*** против А.Г.А., ЕГН **********,***
и „ЮРОБАНК ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”***” № 14.
Ищците
молят да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че са
собственици на 160/350 ид.ч. от изградена незаконна триетажна жилищна сграда, състояща се от
партер и три жилищни етажа, изградена в следния недвижим имот, представляващ: дворно място, урегулирано в парцел ІХ (девети), с пл. № 1527, в кв. 36
по плана на гр.Айтос, бивш парцел ІХ, бивш пл. № 472, в бивш кв. 48 по плана на
гр.Айтос, целият парцел с площ от 305 кв.м. Претендират заплащане на
направените съдебно – деловодни разноски. Ангажират доказателства в подкрепа на иска. Правят доказателствени искания за допускане извършването
на съдебно-техническа експертиза (СТЕ),
чиито задачи молят да им бъде дадена възможност да конкретизират,
съобразно отговора на ответниците.
В срока по чл.131 и сл. от ГПК
ответникът А.Г.А. не изпраща отговор на
исковата молба. В съдебно заседание признава допустимостта и основателността на
иска. Моли съда да постанови решение, съобразявайки направеното признание на
иска от негова страна, което процесуално
поведение, го освобождава от заплащане на разноски. В нарочно писмено
„изложение” твърди, че със съгласие на неговите съседи и при липсата на
недоброжелатели е изградил „една на 100% незаконна сграда”, за която следва да
се състави акт за събаряне. Сочи
доказателства и не оспорва направените доказателствени искания на ищците.
Ответникът „ЮРОБАНК
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** представя писмен отговор, с който оспорва
допустимостта и основателността на исковата претенция. Представя писмени
доказателства и прави доказателствени искания. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа направените възражения по допустимосста
и основателността на иска. Моли производството спрямо банката да бъде
прекратено или искът – отхвърлен, като ищците бъдат осъдебни да им заплатят
направените съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Предявена е установителна претенция за собственост, която намира правно
основание в чл.124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.124 от ГПК, която дава право на ищците за установяване на едно право, когато имат
интерес от това, в настоящия случай правото на собственост върху идеални части
от недвижим имот.
Въпреки първоначалното отбелязване в петитума на исковата молба, че се иска
едновременно с установителната претенция и отмяната на Нотариален акт № 97, том
ІV, рег. № 3171, дело № 545/16.06.2003 година на нотариус Б.Демирев, вписан в
НК под № 324, с район на действие района на АРС, по повод дадени от съда
указания (РЗ № 451/27.09.2011г.), с нарочна молба вх.№ 3770/06.10.2011 год.
ищците заявяват, че от тяхна страна не е предявен иск по чл.537 от ГПК и не
оспорват издадения в хода на охранителното производство нотариален акт.
Обосновават правния си интерес като твърдят, че е извършено разпореждане,
засягащо техни права и че собствените им идеални части от имот не могат да
бъдат ипотекирани в полза на трето лице.
Ответното дружество възразява по допустимостта на иска като излага следните
основателни съображения: безспорно предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК не е съединен нито с иск за предаване на
владението върху процесния недвижим имот срещу първия ответник, нито с иск за
присъждане на обещетение или други последици от лишаването на ищците от правото
да ползват имота. Обосновано е възражението, че след като за ищците съществува
по-ефективен процесуален ред за защита, със завеждане на ревандикационен иск
спрямо отв.А. (за който не се стори че единствен владее имота), предявеният от
тях установителен иск е лишен от правен
интерес, особено сплямо ответното дружество. По положителния установителен иск
за собственост на идеални части от процесната сграда в гр.Айтос, ул. „Добри
Чинтулов“ 4а, „ЮРОБАНК ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД е конституирано като
ответник, въпреки че не се излагат твърдения от страна на банката да се нарушава
самото право на собственост, претендирано с иска.
Не се спори по делото, че процесната сграда през
2006 година е ипотекирана в полза на банката по кредит, отпуснат на „А.Г.“ ЕООД, чийто
едноличен собственик е първия ответник А.Г.А..
В качеството си на
ипотекарен кредитор „ЮРОБАНК ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД
може да бъде легитимиран ответник, но по отрицателен установителин иск по
чл.440 от ГПК, чийто предмет е иск, съвършено различен от предявения в настоящото
производство положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК. Последният не е
уреден като средство за защита срещу принудително изпълнение върху недвижим
имот, който да не е собственост на длъжник по изпълнението, поради което и
спрямо „ЮРОБАНК ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД се явява недопустим. Ето
защо и производството в тази си част следва да бъде прекратено.
Спрямо ответника А.,
макар и допустима, съдът намира исковата претенция за неоснователна и
недоказана, по следните съображения:
От процесуалното
поведение на ищците Д.А., М.А. и
ответника А., съответно майка и синове, при направено признание на иска от А., признат за едноличен собственик, както Решение №
282 от 22.12.1988г. по гр.д. №134 / 1988 година на РС – Айтос, така и с Нотариален акт № 97, том ІV, рег. № 3171, дело № 545/16.06.2003 година на
нотариус Б.Демирев, възраженията на банката, че настоящето дело е заведено с
привиден правен интерес от ищците и обслужва единствено интереса на първия
ответник, намира опора. Този извод се налага
от признанието на иска от страна на отв.А.,
направено 29 години след учредяване в негова полза на суперфицията и 27 години
след посрояването на процесната сграда в завършен вид, а също и от направеното
писмено „изложение” (на л.130 от делото). Със същото А. признава собствено
поведение в разрез със законоустановени правила и норми, което си позволил
поради липсата на „доброжелатели” и с негласното съгласие на съседи. Признава
изцяло незаконен характер на сградата. Сочейки се като единствен виновник за допуснатите отклонения от
архитектурния проект и строителните норми, счита «че в интерес на истината»
следва да се издаде акт за събаряне на сградата, като всички произтичащи от
това действия са насочени спрямо този, който я е построил, т.е. спрямо самия
него. Въпреки направеното признание, ищците не се ползват от предоставения им
облекчен ред при действието на актуалния процесуален закон – чл.237 ГПК, да поискат прекратяване на съдебното дирене и
произнасяне съобразно признанието.
От
друга страна обосновават претенцията си като сочат, че по наследство са
придобили 160/350 ид.ч. от парцел IХ-472 в кв. 48 по
плана на град Айтос (настоящ УПИ IХ-1527 в кв. 36 по
плана на град Айтос)
и по приращение са придобити също толкова идеални
части от построената в имота сграда. От преставените по делото Удостоверение за
наследници на Генчо А. Ангелов, ЕГН **********, б.ж. на гр.Айтос, починал на
29.10.1985г. и Нотариален акт за дарение на
недвижим имот и учредяване на право на строеж (суперфиция) №93, том I, дело № 394/1983г. на РС – Айтос, се установява,
че след дарението в полза на първия ответник А. на 190 кв.м идеални части от
парцел IX-472 в кв. 48 по плана на гр.Айтос,
имотът би бил съсобствен в равни наследствени дялове.
По аргумент от горното и на
основание чл. 92 от Закона за
собствеността, идеалните части от правото на собственост върху завършената
жилищна сграда, които евентуално ищците биха придобили по приращание, не се
равнява на твърдяното от тях 160/350 идеални части от цялата сграда, тъй като
ответникът А. наред с тях също е сред законните наследници на общия им
наследодател. Искът е неоснователен и поради наличието на влязло в сила съдебно решение, с което със
сила на пресъдено нещо първият ответник А.Г.А., е признат за единствен и изключителен
собственик на процесната сграда. С Решение
№ 282 от 22.12.1988г. по гр.д. №134 / 1988 година на РС – Айтос (влязло
в сила на 16.01.1990г.), прието като
доказателство по делото, процесният имот, описан като
„масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа – жилищни, гаражен
етаж и таван, построена в парцел IX-472 в кв. 48 по плана на
гр.Айтос (настоящ УПИ IХ-1527 в кв. 36 по
плана на град Айтос), e възложен в изключителна лична собственост на ответника А.Г.А.. Решението
е влязло в сила, поради което има обвързващ и задължителен за страните и трети
лица (предвид вписването му), характер.
По изложените
съображения, предявеният установителен иск спрямо отв.А. се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.4 и ал.8 от ГПК и с оглед прекратяване на делото по
отношение на „ЮРОБАНК ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ответното дружество съдебно-деловодни
разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение, като решението в посочената
му част и при липсата на представен списък по чл.80 от ГПК, е необжалваемо.
Водим от изложените съображения, Айтоския Районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му, с която ищците М.Г.А., ЕГН **********,*** и Д.Д.А., ЕГН **********,*** молят да бъде прието за установено по отношение на ответника „ЮРОБАНК ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” № 14, че са собственици на 160/350 ид.ч. от изградена незаконна триетажна жилищна сграда, състояща се се от партер и три жилищни етажа, изградена в следния недвижим имот, представляващ: дворно място, урегулирано в парцел ІХ (девети), с пл. № 1527, в кв. 36 по плана на гр.Айтос, бивш парцел ІХ, бивш пл. № 472, в бивш кв. 48 по плана на гр.Айтос, целият парцел с площ от 305 кв.м., като НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Г.А., ЕГН **********,*** и Д.Д.А., ЕГН **********,***
против А.Г.А., ЕГН **********,***, с който ищците молят да бъде прието за установено по
отношение на ответната страна, че са
собственици на недвижим имот: 160/350 ид.ч. от
изградена незаконна триетажна
жилищна сграда, състояща се се от партер
и три жилищни етажа, изградена в дворно място, урегулирано в парцел ІХ (девети), с пл. № 1527, в кв. 36
по плана на гр.Айтос, бивш парцел ІХ, бивш пл. № 472, в бивш кв. 48 по плана на
гр.Айтос, целият парцел с площ от 305 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Г.А., ЕГН **********,*** и Д.Д.А., ЕГН **********,*** да заплатят на „ЮРОБАНК ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***”
№ 14 направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 500,70 (петстотин лв. и седемдесет ст.) лева.
Решението, в прекратителната му част, имащо хорактер на определение,
подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок, а в останалата му част -
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :