№ 8673
гр. С., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110158300 по описа за 2021 година
ЗК „Л. И.“ АД е предявило срещу С. О. иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с искане спрямо ответника да бъде
признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 190 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
по щета № 0000-1261-18-250975 по застраховка „Каско“ по застрахователна
полица № 93001710075716 за нанесени щети на МПС марка „М.“, модел „...“
с рег. № ..., във връзка с настъпило на 14.03.2018г. застрахователно събитие
/ПТП/ в гр. С., на ул. „П. К. П.“ до бл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.07.2020 г., до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 14.03.2018 г., в гр. С., на ул. „П. К. П.“, до бл.,
водачът на л.а. „М.“, модел „...“, с рег. № ..., попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно /шахта/, при което на лекия
автомобил са причинени щети. Бил съставен протокол за ПТП. В исковата
молба е посочено, че за л.а. „М.“, модел „...“, с рег. № ... към момента на ПТП
има валидна застраховка „Каско“, а за причинените от ПТП вреди при ищеца
била образувана щета № 0000-1261-18-250975. Посочва се, че размерът на
щетите по МПС „М.“, модел „...“ с рег. № ... били на стойност 180 лв., която
сума била изплатена на собственика на увреденото МПС на 08.06.2018 г. Към
ответника била предявена регресна претенция за възстановяване за сумата от
190 лв. с включени ликвидационни разноски от 10 лв., но плащане не
последвало, като ответникът е този, който отговаря за поддръжката и
обслужването на пътя. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че не е налице
валидно застрахователно правоотношение като предпоставка за регресното
вземане, доколкото не са налице изискуемите реквизити по сключения
договор за застраховка „Каско“, не е заплатена застрахователната премия и не
са приети ОУ. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Поддържа, че
ревизионните шахти са част от канализационната система, които се
поддържат от „С. в.“ АД. Навежда доводи за съпричиняване, като водачът не
бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка.
Оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли съда да отхвърли
иска. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора
исковата и претендират се разноски по делото.
Третото лице – помагач на страната на ответника „С. в.“ АД изразява
становище по предявения иск, като счита същия за основателен. По делото не
били събрани доказателства, от който да се установи видът на шахтата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ул. „П. К. П.“, находяща се в гр. С. е общински път, както
и че по щета № 0000-1261-18-250975 по застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № 93001710075716 ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 180 лв. на 08.06.2018 г.
По делото е представен протокол № 1700501 от 14.03.2018 г., в който е
посочено, че на 14.03.2018 г. в 15.40 часа в гр. С., ул. „П. К. П.“ до бл., е
настъпило ПТП с ППС с рег. № ..., марка „М.“, модел „...“. В протокола е
посочено, че процесното ПТП било реализирано, тъй като ППС с рег. № ... се
движи по ул. „П. К. П.“ с посока на движение от ул. „П. И. С.“ към ул. „А. М.“
и до бл. самокатастрофира в шахта, находяща се в средата на платното за
движение. В протокола изрично е направено отбелязване, че мястото е било
посетено от служители на МВР, направена е схема на ПТП, посочени са
щетите по автомобила.
От представената по делото застрахователна полица „Каско“ №
93001710075716 от 29.08.2017 г. със срок на действие от 29.08.2017 г. до
28.08.2018 г., от която се установява, че МПС марка „М.“, модел „...“, с рег.
№ ... е било застраховано по посочената застраховка в ЗК „Л. И.“ АД, като са
представени Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства,
без релсови превозни средства. По делото е представена декларация от
29.08.2017 г. от застрахованото лице, съгласно която е декларирано, че към
застрахователна полица № 93001710075716 са представени Общите условия,
както и два броя анекси за промяна на Общите условия.
Представена е сметка № Р004444518 от 29.08.2017 г. за внесена сума по
полица № 93001710075716 издадена от ищеца, от която се установява, че е
заплатена цялата застрахователна премия на 1966.95 лв.
От представеното свидетелство за регистрация част I се установява, че
2
МПС с рег. № ..., марка „М.“, модел „...“е собственост на „М. К. ..“ ЕООД.
Представена е и застрахователната преписка на ЗК „Л. И.“ АД във връзка
с настъпилото застрахователно събитие, а именно реализираното ПТП, като
към нея е приложено уведомление за щета от 14.03.2018 г., опис –заключение
по щета № 0000-1261-18-250975 от 14.03.2018 г., опис –заключение по щета
№ 0000-1261-18-250975 от 19.03.2018 г., експертиза по щета № 1261-18-
250975 г. от 23.04.2018 г., както и доклад по щета № 1261-18-250975 от
23.04.2018 г. Представено е и платежно нареждане, от което е видно, че във
връзка с процесната щета № 1261-18-250975 е заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 180 лв.
По делото са представени справки от системата за управление на
процеси за проследяване и обработване на получени сигнали в „С. в.“ АД и
извадка от географската информационна система на „С. в.“ АД.
Като свидетел по делото е разпитван свидетеля Ж. ЯР. ЯНК., която
посочва, че си спомняла за инцидент, който се случил зад посолствата, които
се намират в гр. С., в ж.к. „С. г.“, и при който автомобилът попаднал в
дълбока шахта. Свидетелят уточнява, че инцидентът се случил преди много
време, но мястото било в гр. С. в ж.к. „С. г.“ зад посолствата и се движели от
ж.к. „С. г.“ по посока ул. „С. ш.“ и пропаднал в шахта. Свидетелят не си
спомня дали са били спукани една или две гуми. Посочва, че
застрахователите се явили на мястото.
Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
причините за настъпване на ПТП били слените: на 14.03.2018 г. около 13.50
часа МПС марка „М. ... ...“, с рег. № ..., се движело в кв. „С. г.“ по ул. „П. К.
П.“ с посока на движение от ул. „П. И. С.“ към ул. „А. М.“ и срещу бл.,
превозното средство минава през шахта, находяща се в средата на пътното
платно. Щетите по процесното МПС се намирали в пряка и причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие. Вещото лице посочва,
че стойността необходима за възстановяван е на МПС „М. ... ...“, с рег. № ...,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП била 437.86 лв., а
обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП били
в размер на 15 лв.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже
наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил;
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на
служителите му във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища/; претърпени от застрахования вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите;
платено застрахователно обезщетение.
Настоящият състав намира, че от представената в оригинал
застрахователна полица № 93001710075716 от 29.08.2017 г. по застраховка
„Каско“ се установява, че „М. К. ..“ ЕООД и ЗК „Л. И.“ АД за периода от
3
29.08.2017 г. до 28.08.2018 г., са сключили договор за имуществено
застраховане на автомобил. Съгласно нормата на чл. 344 от КЗ,
застрахователният договор е формален договор и следва да бъде сключен в
писмена форма и да съдържа реквизитите, посочени в чл. 345 КЗ, като видно
от представената полица същата съдържа всички необходими реквизити, като
същата е подписана от застрахованото лице. Дори да се приема, че
представената полица страда от пороци то следва да се приеме, че от
поведението на страните по нея може да се заключи, че не са оспорва
действителността на изявленията. Този извод следва от установеното по
делото заплащане на застрахователната премия от страна на застрахования,
което се видно от представената сметка № Р004444518 от 29.08.2017 г.,
съгласно която по застрахователна полица № 93001710075716 е била
заплатена в брой цялата застрахователната премия на 29.08.2017 г. С оглед на
което възраженията на ответника за липсата на валидно застрахователно
правоотношение поради липсата на форма и не заплащане на
застрахователната премия се явяват неоснователни. Неоснователно се явява и
възражението, че Общите условия не били приети от застрахования,
доколкото по делото е представена в оригинал декларация от 29.08.2017 г. от
застрахованото лице, съгласно която е декларирано, че към застрахователна
полица № 93001710075716 са представени Общите условия, както и два броя
анекси за промяна на Общите условия, които също са подписани от
застрахованото лице.
Процесното ПТП е причинено от необезопасена шахта на ул. „П. К. П.“, с
посока на движение от ул. „П. И. С.“ към ул. „А. М.“ и срещу бл., като по
делото е отелено за безспорно, че така посочения участък се намира на
общински път. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА
общинските пътища, улиците, булевардите, са собственост на общината и то
от категорията на публичната общинска собственост. Неоснователни са
доводите на ответника, че отговорност за поддържането на шахтата носи
третото лице помагач. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗВ публична
общинска собственост са водоснабдителни системи или части от тях, освен
тези, които са включени в имущество на търговски дружества, различни от
ВиК оператори с държавно или общинско участие в капитала или на
сдружения за напояване и които се изграждат със средства и кредити на
търговски дружества или на сдружения за напояване, включително мрежи и
съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и
транспортиране на водите, чрез които се доставя вода за потребителите на
територията на общината, освен тези които за потребители на територия на
повече от една община, както и тези до измервателни уреди в имотите на
потребителите; улични канализационни мрежи и дъждоприемни шахти в
урбанизирани територии отвеждащи канализационни колектори с
прилежащите им съоръжения и пречиствателни станции, обслужващи
потребители на територия на една община. В случая по делото не е
установено отводнителната шахта да е включена в имуществото на „С. в.“
АД, поради което отговорността на последното не е установено, че може да се
ангажира по начин, освобождаващ ответника от отговорност за обезщетяване
4
на процесните вреди. Отделно от гореизложеното, съгласно чл. 5 вр. с § 1, т. 3
от ДР на ЗП водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения са
пътно съоръжение и са част от пътя. Утаителната шахта, разположена в
обхвата на пътя, в която чрез пътните окопи постъпват повърхностните води
от платно съгласно § 1 от ДР на ППЗПП е пречиствателно съоръжение. При
така установеното съдът приема, че отводнителната шахта на пътно платно е
част от пътя, а не от канализационна система. В подкрепа на извода на съда е
и разпоредбата на чл. 25, ал. 3, изр. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условия
и ред на присъединяване на потребители и за ползване на ВиК системи,
съгласно която лицата, които отговарят за чистотата на уличната мрежа,
поддържат и почистват дъждоприемните шахти, а операторите на
водоснабдителните и канализационните системи поддържат и почистват
връзката между дъждоприемната шахта и уличната канализация. В случая
претенцията за вреди е за поведение представляващо неподдържане в
изправно и безопасно състояние на шахта на пътно платно, а не такова за
връзка между шахта и канализация, поради което и съдът приема, че
ответникът носи отговорност за обезщетяване на процесните вреди.
Поведението на ответника е противоправно, тъй като с бездействието на
служители на ответника или на други изпълнители, на които общината е
възложила поддържането на пътя - те не само не са отстранили
съществуващото на пътя несъответствие между нивото на асфалта и шахтата,
но не са и сигнализирали за опасната неравност, с цел организиране на
движението около шахтата по начин, осигуряващ нормалното преминаване на
автомобили. От показанията на свидетеля Я., които следва да бъдат
кредитирани, тъй като са обективни, последователни, съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства и житейски логични относно
главния факт на доказване /настъпването на вредоносния резултат и
причината за него/ са формирани непосредствено и не са повлияни от други
обстоятелства, от които се установява, че на 14.03.2018 г., в ж.к. „С. г.“
процесното МПС е преминало през необезопасена и несигнализирана улична
шахта, в резултат на което е спукало гума.
Неоснователни са твърденията на ответника, че не бил установен
механизма на процесното ПТП, както и причинно – следствената връзка
между вредата и виновното бездействие на служителите на С. О.. По
отношение на описания от ищеца механизъм на ПТП - място на настъпване,
причината, връзката с увреждането в случая, ищецът проведе пълно и главно
доказване на посочените факти. По делото е представен протокол за ПТП №
1700501 от 14.03.2018 г., от който се установява, че на 14.03.2018 г. в 15.40
часа в гр. С., ул. „П. К. П.“ до бл., е настъпило ПТП с ППС с рег. № ..., марка
„М.“, модел „...“, като процесното ПТП било реализирано, тъй като ППС с
рег. № ... се движи по ул. „П. К. П.“ с посока на движение от ул. „П. И. С.“
към ул. „А. М.“ и до бл. самокатастрофира в шахта, находяща се в средата на
платното за движение. Протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР в
кръга на служебните му задължения в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва
не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
5
авторството на материализираното в него изявление на актосъставителя, но
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя и
за извършените от него и пред него действия - в този смисъл са решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение №
98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО. Следователно до доказване
на противното съдът е обвързан от удостоверените в протокола и
извършените от длъжностното лице действия. Съгласно приетата по делото
съдебно- автотехническа експертиза се установява, че причините за
настъпване на ПТП били слените: на 14.03.2018 г. около 13.50 часа МПС
марка „М. ... ...“, с рег. № ..., се движело в кв. „С. г.“ по ул. „П. К. П.“ с посока
на движение от ул. „П. И. С.“ към ул. „А. М.“ и срещу бл., превозното
средство минава през шахта, находяща се в средата на пътното платно. В този
смисъл са и показанията на свидетеля Я., който въпреки че не си спомня
много ясно случая посочва, че ПТП-то било реализирано в гр. С., в ж.к. „С.
г.“ зад посолствата и като автомобилът се движел от ж.к. „С. г.“ по посока ул.
„С. ш.“ и пропаднал в шахта, като свидетелят не си спомня добре дали са
били спукани една или две гуми. Следователно причина за настъпване на
процесното ПТП е именно наличието на необезопасена шахта на пътното
платно, която става причина за настъпване на произшествието, в резултат на
което на МПС марка „М.“, модел „...“, с рег. № ... са причинени имуществени
вреди. Съгласно приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза,
щетите по процесното МПС се намирали в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото на 14.03.2018 г. произшествие в град С..
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Принципът на пълната обезвреда, означава,
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото
МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно
ответникът в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване
тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не
може да надвишава пазарната му стойност. В настоящият случай от приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен
кредитира като компетентно изготвена, се установява, че стойността
необходима за възстановяван на МПС марка „М. ... ...“, с рег. № ..., изчислена
6
на база средни пазарни цени към датата на ПТП била 437.86 лв. Доколкото по
настоящото дело ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
190 лв., която сума се явява и предмет на исковата претенция то последната
следва да бъде уважена в пълен размер. Следва да бъде посочено, че в
посочената сума от 437.86 лв. са включени и ликвидационни разноски в
размер на 10 лв., която сума ищецът има право да получи, тъй като съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което
същата се включва в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед основателността на претенцията на ищеца следва да бъде
разгледано наведеното с отговора на исковата молба и от третото лице
помагач възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото
МПД с оглед нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Настоящият състав намира,
че така направеното възражение се явява неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. В доказателствена тежест на
ответника е да установи наличието на съпричиняване от страна на увредения,
за което не само, че не се ангажирани никакви доказателства, но дори не са и
направени доказателствени искания в тази насока, още повече, че с доклада
по делото съдът изрично е указал, че за така посоченото обстоятелство не се
сочат доказателства, поради което възражението се явява неоснователно.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като на ищеца следва да се присъдят сумите от 25 лв. държавна
такса в исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 250 лв.
депозит за вещо лице, 25 лв. платена държавна такса в заповедното
производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство. Настоящият състав намира, че не следва да присъжда на ищеца
претендираната сума от 20 лв., представляваща депозит за свидетел,
доколкото същата не е изплащана и не може да бъде поставена в тежест на
ответника. При този изход на спора на ответника не следва да бъдат
присъждани разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „ЗК „Л. И.“ АД,
7
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. ш.“ № ... срещу С.
О., с БУЛСТАТ ..., с адрес гр. С., ул. №, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, че С. О. дължи на „ЗК „Л. И.“ АД
сумата от 190 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-18-250975 по застраховка
„Каско“ по застрахователна полица № 93001710075716 за нанесени щети на
МПС марка „М.“, модел „...“ с рег. № ..., във връзка с настъпило на
14.03.2018г. застрахователно събитие /ПТП/ в гр. С., на ул. „П. К. П.“ до бл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.07.2020
г., до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 28768/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА С. О., с БУЛСТАТ ..., с адрес гр. С., ул. №, да заплати на „ЗК
„Л. И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. ш.“ №
..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 450 лв. - разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице-помагач - „С. в.“ АД, ЕИК ....
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8