Р Е Ш Е Н И Е
№………………./…..12.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 6804 по описа за 2020 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435-438 от ГПК по постъпила в СГС чрез ЧСИ М.П., жалба с вх. № 39185/05.06.2020 г. от длъжниците по изпълнително дело № 20148510402812 Н.М.Б. и А.С. Б. чрез пълномощник адв. К..И, срещу разпореждане от 04.05.2020 г. на съдебния изпълнител за отказ от прекратяване на изп. дело. С жалбата се излагат доводи, че са били налице основания за прекратяване на изпълнението спрямо длъжника Н.Б. към 12.01.2020 г. / 2 години след наложения запор на труд.възнаграждение/, и спрямо длъжника А. Б. към 08.06.2018 г. По отношение на длъжника Н.Б. се сочи, че молба с вх.№ 77935 на 29.11.2019г. от взискателят за справки за проучване на имушествено състояние на длъжниците, не прекъсва давността, тъй като молбата била нередовна- не е посочен конкретен начин на изпълнение, и не са заплатени таксите пред органа по изпълнението. По отношение на длъжника А. Б. се сочи, че след изтичането на две години от входирането на отговора с вх.№ 24720/9.06.2016г. на нейния работодател „Ф. 2012“ ООД, че плаща по друг запор, не са предприемани никакви изп.действия, и молбата на взискателя от 29.11.2019г. е правно ирелевантна.
Молят съда да отмени обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител и да се задължи последния да прекрати изп.дело по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, претендират и разноските в настоящето производство.
Взискателят по изпълнението В.А.Г.чрез пълномощник адв. Р.В.с писмено възражение оспорва жалбата като нередовна и неоснователна, тъй като по изп.дело са били предприемани редовно изп.действия на интервали по-малки от 2 години, а невнасянето на такси по изпълнението от взискателя не опорочава исканото изп.действие, защото таксата може да се събере от длъжника, а и на взискателя не било указано наличие на нередовност, отделно че който взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, съдебният изпълнител се задължава да го стори, особено когато му е възложено изпълнението по реда на чл.18 от ЗЧСИ, при което не са налице основания за перемпция, с който смисъл се позовава и на т. 11 на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. № 2 / 2013г. на ОСГТК на ВКС.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК по жалбата, ЧСИ М.П. -чрез помощник-съдебен изпълнител А.К., счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като в хода на производството по изпълнителното дело има депозирани периодично молби, с посочени в тях способи за изпълнение, с оглед на което (а и поради възложените правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ) са предприети и осъществени множество изпълнителни действия, прекъсващи давността –запор както и плащания, че изпълнителното дело е било спряно от 18.05.2015 г. до 26.10.2016 г., като за времето, през което изпълнението е спряно, сроковете спират да текат, че извършените действия спрямо едно от солидарно задължените лица имат действие и спрямо останалите /чл. 123 от ЗЗД/ при което и спрямо солидарния длъжник А. Б. не е настъпила преремпция по изп.дело.
СГС, като
разгледа жалбата, отговора по нея, мотивите на ЧСИ М.П., и се запозна с приложеното
копие от изп.дело № 20148510402812 на ЧСИ
М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ, намира следното :
Жалбата от взискателя Н.М.Б. е допустима- подадена е в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт - разпореждане на съдебния изпълнител от 04.05.2020 г., с което не е уважени искане на този длъжник за прекратяване на изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
От полученото копие от
изпълнителното дело, се установява, че след датата на подаване на молбата до
ЧСИ М.П., от взискателя В.А.Г.на 26.11.2014
г. за образуване на изп.дело срещу длъжниците Н.М.Б. и А.С. Б. за солидарното
заплащане на парични суми, с възлагане на съдебния изпълнител на правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ, до молбата на длъжника Н.М.Б. чрез адв. К..И от 30.04.2020
г.-подадена по електр.поща, за прекратяване на изп.дело, не са били налице
основания за прекратяване на същото по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК спрямо този
длъжник.
Това е така, защото след
дата 26.11.2014 г. са били предприемани действия по изп.дело, годни да
прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съобразно и разясненията по т.10
от ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Такива са последователно следните действия, всяко от които е
извършено преди да изтече 2-годишния срок от предходното действие : 1/ наложени
запор от ЧСИ П. със запорни съобщения до банки и работодатели, наложени в
периода 17.03-17.05.2015 г. съгласно чл.450, ал.3, вр. чл.507 от ГПК / реално
наложени и по сметки на А. Б. в Банка ДСК ЕАД на 25.04.2015 г. / и прекъсващи срока
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/, 2/ спиране на изпълнението за периода 18.05.2015
г.-26.10.2016 г., от която крайна дата продължават останалите 22 месеца на
срока и изтичат на 26.10.2018 г., 3/ молба от 05.01.2018 г. от взискателя до
ЧСИ П. за нов изпълнителен способ-запор на тр. възнаграждение на длъжника Н.Б.
при посочен работодател и налагането му на 12.01.2018 г., с което отново се
прекъсва 2 год. давностен срок и тече нов 2 год. срок от 12.01.2018 г., 4/
следваща молба от взискателя от 29.10.2019 г. за нови справки и налагане на
запор и възбрана на установено имущество на длъжниците, която тоново прекъсва давността и от нея тече нов 2
год.срок. Тази последна молба, макар и да не е с внесена такса за извършване на
исканите изп. действия, е годна да прекъсне давността, съгласно мотивите на т.10
от ТР по т.д. № 2 / 2013г. на ОСГТК на
ВКС, тъй като всяка молба с искане да се приложи определен изп. способ, каквото
съдържание има последната молба, прекъсна давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, а невнасянето на такса по нея не е довело до
връщане на молбата, при което не може да се счита, че действието й е заличено /
сравни и с т.11 от същото ТР на ВКС/.
Изложената хронология на извършвани изпълнителни действия, годни да прекъсват давността, и извършвани преди да е изтекъл срок от 2 години от предходното такова от изброените по-горе, сочи, че към 20.01.2020 г.-когато длъжникът Н.Б. само, чрез адв.К..И, упълномощена към онзи момент само от този длъжник, е подал молба с искане да се прекрати изп.дело поради настъпила преди това „перемпция“, не са били налице основанията за това по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и ЧСИ М.П. законосъобразно е отказал да прекрати изп.дело на това основание. Жалбата на длъжника Н.Б. срещу този отказ се явява неоснователна е не може да се уважи.
При този изход на спора
направените от жалбоподателката разноски остават в нейгова тежест.
По отношение жалбата по
чл.435 от ГПК от длъжника А. Б., съдът намира същата за недопустима, като
подадена срещу акт за прекратяване спрямо този длъжник, какъвто няма
постановен. Длъжникът А. Б. не е подавала молба за прекратяване на изпънението/
такава е подадена само от другия длъжник чрез адв.К.И./, с обжалваното
разпореждане на ЧСИ П. от 04.05.2020 г. същият е отказал да прекрати изп.дело
само спрямо длъжника Н.Б..
В случаите на множество
длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване на изпълнението може да
настъпи по отношение както на всички тях, така и само по отношение на част от
тях. Предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК подлежат на установяване в
настоящото производство единствено спрямо длъжника, поискал прекратяване на
изпълнението, а това е само Н.Б.. Ето защо жалбата на А. Б. е без предмет и не
може да се разгледа, също и по аргумент, че същата не може да упражнява чужди
права-правата на другия длъжник и да обжалва разпореждането от 04.05.2020 г.,
по аргумент от чл.26, ал.2 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 39185/05.06.2020 г. от Н.М.Б. чрез пълномощник адв. К..И, срещу разпореждане от 04.05.2020 г. на съдебния изпълнител за отказ от прекратяване на изп. дело. № 20148510402812 по отношение на същия длъжник, както и оставя без уважение искането на този жалбоподател за разноски в настоящето съдебно производство.
Решението е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима поради липсата на правен интерес и липса на обжалваем акт на съдебния изпълнител, жалбата с вх. № 39185/05.06.2020 г. от длъжника А.С. Б. чрез пълномощник адв. К..И, срещу разпореждане от 04.05.2020 г. на съдебния изпълнител за отказ от прекратяване на изп. дело. № 20148510402812 по отношение на длъжника Н.М.Б..
В тази част съдебният акт има характер на определение и подлежи на обжалване от А.С. Б. с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в 1-седмичен срок от съобщаването му.
Препис да се изпрати само на А. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.