№ 3440
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110172637 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът Й. К., с дата на раждане: **********, паспорт №
14935229, издаден на 16.8.2011г., със съдебен адрес гр. София, УЛ.ПОЗИТАНО 9, бл.1, вх.Б,
ет.2, ап.4, общ. Столична, обл. София чрез адвокат К.В. В. и ответникът *** ЕИК: *********
гр. София, АЕРОГАРА СОФИЯ, общ. Столична, обл. София (столица).
Предявен е установителен иск чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, както и установителен иск по чл.86 ЗЗД,
за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
52119/2021г, а именно
- 250 евро – обезщетение за закъснение на полет FB6616 от 06.09.2018 по маршрут
Тел Авив-Варна, ведно със законна лихва от 7.9.2021г. до изплащане на вземането,
-100,92 лева – обезщетение за забава за периода 21.08.2019г. /датата на
извънсъдебната покана/ до 1.9.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника, с който оспорва предявения иск – прави възражение за погасителна давност,
оспорва да е сключван договор за превоз между страните, твърди, че пътникът не се е явил
навреме за полета, няма извънсъдебно признание на претенцията.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключил договор за въздушен
превоз за полет FB6616 от 06.09.2018 по маршрут Тел Авив-Варна, изпълняван от ответното
дружество, че се е явил 45 минути преди уговорения час на полета, както и че полетът е
закъснял с повече от 3 часа от разписанието.
Не се спори относно фактите, че полетът е закъснял с повече от 3 часа от спрямо
обявеното разписание, както и относно разстоянието между двете летища.
По фактите се установява, че ищецът е сключил договор за въздушен превоз с ответника за
1
полет FB6616 от 06.09.2018 по маршрут Тел Авив-Варна с планиран час на пристигане
15,30ч. /местно време/, което се установява от представения електронен билет. Ищецът се
явил на време за полета, видно от представената бордна карта. Полетът обаче бил съ
закъснение и пристегнал в 23,04ч.. Закъснението в пристигането на летище Варна е повече
от 3 часа. Разстоянието между летище Тел Авив и летище Варна е 1391км. Предвид
непредставянето на списък на пътниците, за което ответникът е бил задължен от съда, на
основание чл.161 ГПК съдът приема,че пътникът се е явил 45 минути преди уговорения час
на полета.
Предвид установените факти и съгласно чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, на ищеца се дължи обезщетение
в размер на 250 евро за закъснението на процесния полет. Предвид изложеното съдът
намира, че искът за главница е основателен.
Относно иска по чл.86 ЗЗД: доколкото задължението за плащане на обезщетение за забавено
изпълнение не е с определен срок, за да бъде поставен длъжникът в забава, е необходима
покана. Поканата следва да е стигнала до знанието на длъжника и да съдържа подходящ
срок за изпълнение. В случая е представена покана за извънсъдебно уреждане на претенции,
но относно други лица /ищецът не е посочен в нея/. Освен това, тя, видно от съдържанието
й, се отнася за извънсъдебно уреждане на спора, поради което съдът намира, че същата не
поставя длъжника в забава, тъй като не съдържа определен подходящ срок за изпълнение,
след изтичането на който длъжникът да бъде поставен в забава. Предвид изложеното съдът
намира, че искът по чл.86 ЗЗД е неоснователен.
Относно възражението за погасителна давност: Съгласно чл.111, б.б ЗЗД вземанията за
обезщетения за неизпълнение се погасяват с изтичане на 3-годишна давност (в този смисъл
са и Решение №60/8.9.2010г. по т.д. № 763/2008г. на ІІт.о. и решение №82/2.6.2015г. по т.д.
1799/2014г. на ІІ т.о.). В настоящия случай се претендира обезщетение за закъсняло
изпълнение на договор за превоз, поради което вземането се погасява с изтичане на 3-
годишна давност. Същата е започнала да тече от датата на изпълнение със закъснение на
полета – 06.09.2018 г. /изтича на 6.9.2021г., почивен ден/ и е прекъсната с подаване на
заявлението по чл.410 ГПК на 7.9.2021г., поради което възражението е неоснователно.
Регламентът няма собствена уредба на давността. Съгласно Решение НА СЪДА (трети
състав) 22 ноември 2012 година по дело C139/11 (Joan Cuadrench Morй), цитирано от
ответника: Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за
предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7
от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка
относно погасяването на правото на иск. Разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в относимата му за
спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда специален
2
давностен срок. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че посоченият двугодишен
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари,
но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това
следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 от ЗГВ се спират със започване
на рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са
тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция
на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от ЗГВ./Решение № 4462 от 7.12.2021 г.
на СРС по гр. д. № 48792/2021 г./.
Относно разноските: Общият размер на разноските на ищеца, видно от представения
списък, е 400лв. Не са представени и доказателства за плащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. в исковото прозиводство. Предвид липсата на
доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за исковото производство, такова
не следва да се присъжда. При този изход на спора на ищеца се дължи сумата 82,89лв.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива също не следва да му се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, *** ЕИК: ********* гр. София, АЕРОГАРА
СОФИЯ,, дължи на Й. К., с дата на раждане: **********, паспорт № 14935229, издаден на
16.8.2011г., със съдебен адрес гр. София, УЛ.ПОЗИТАНО 9, бл.1, вх.Б, ет.2, ап.4, общ.
Столична, обл. София чрез адвокат К.В. В., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52119/2021г, а именно
- 250 евро – обезщетение за закъснение на полет FB6616 от 06.09.2018 по маршрут
Тел Авив-Варна, ведно със законна лихва от 7.9.2021г. до изплащане на вземането,
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. К., с дата на раждане: **********, паспорт №
14935229, издаден на 16.8.2011г., със съдебен адрес гр. София, УЛ.ПОЗИТАНО 9, бл.1, вх.Б,
ет.2, ап.4, общ. Столична, обл. София чрез адвокат К.В. В. срещу *** ЕИК: ********* гр.
София, АЕРОГАРА СОФИЯ, иск за обезщетение за забава за сумата 100,92 лева –
обезщетение за забава за периода 21.08.2019г. /датата на извънсъдебната покана/ до 1.9.2021
г.
ОСЪЖДА БУЛ ЕР ЕООД ЕИК: ********* гр. София, УЛ.БРЮКСЕЛ 1, общ.
Столична, обл. София да плати на ***: гр. София, УЛ.ПОЗИТАНО 9, общ. Столична, обл.
София, сумата 82,89лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
в.ж. пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4