РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V - ти състав, в
публично заседание на 21 ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм. дело № 630 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на ЕТ “Р. – такси – И.Р.“, представлявано от И.Г.Р. срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 326 - ФК/12.09.2019
г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – магазин за авточасти,
находящ се в гр. Русе, ул.“Шипка“, стопанисван от едноличния търговец и забрана
за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт поради
нарушаване на материалноправните норми и противоречие с целта на закона; претендира се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът
по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
От
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че на 10.09.2019 г., служители на НАП – Варна извършили проверка на
горепосочения обект, стопанисван от търговеца. Проверяващите установили, че в
обекта няма регистрирано в компетентната ТД на НАП фискално устройство с
изградена дистанционна мобилна връзка с НАП за отчитане на регистрираните
продажби и получените суми в брой; наличното ФУ е без изградена дистанционна
връзка. При извършена от проверяващите контролна покупка на една електрическа
крушка за фаробща стойност лв. не е
издадена фискална касова бележка.
Резултатите
от проверката били
материализирани в Протокол за извършена проверка № 0388137 от 10.09.2019 г. Във връзка с констатациите при проверката било прието, че е извършено нарушение
на чл. 7, ал. 1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което със ЗНПАМ № 326 - ФК/12.09.2019г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор
на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект" – магазин за авточасти, находящ се в гр. Русе, ул.“Шипка“ и забрана за достъпа
до него за срок от 14 дни.
Като мотиви относно продължителността на срока, АО е
посочил, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на
търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение и при
определяне на продължителността на мярката били взети предвид тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него.
За нарушението впоследствие е съставен и АУАН № 0078905 от 24.09.2019 г. С оглед на установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от
представляващия дружеството на 09.10.2019 г., видно от собственоръчно попълнена
и подписана от него разписка (л. 1 от преписката). Жалба до съда е подадена на същия
ден, с което е спазен законоустановения 14-дневен
срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган – в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции
„Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС.
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от страна на търговеца,
се налага процесната ПАМ, а именно – търговецът не е регистрирал в ТД на НАП ФУ
с изградена мобилна връзка с НАП. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и
посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП № 0388137 от 10.09.2019 г., по
отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ; тези факти не се
оспорват и от оспорващия.
Спазени
са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и
установяване на нарушението са документирани по надлежния ред с цитирания
Протокол за извършена проверка, съставен в присъствието на работник на
търговеца, назначен по трудово правоотношение. В протокола са посочени
проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона.
В конкретния случай е констатирано нарушение на
чл. 7, ал. 1 вр. чл.3 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта, а според ал.3 на чл.7 - не се
допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка
с НАП, освен в случаите, посочени в наредбата.Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на принудителна административна мярка – „Запечатване на
обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската
дейност. Така дадената правна квалификация на нарушението съответства и на
посочената в издадения впоследствие АУАН № 0078905 от 24.09.2019 г., с който е констатирано нарушение на чл. 7, ал. 1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При
констатирано нарушение на цитираните разпоредби е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „б“
от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал
процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, обаче, че определеният срок от 14 дни за
запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, постановен в
условията на оперативна самостоятелност, макар и на средата на законово
определения, не съответства на тежестта на нарушението и не е съобразен с
целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е
незаконосъобразен. От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е прекъснал дейността си за един продължителен период от време –
от 01.01.2019г. до 01.10.2019г., като липсват данни в този период да е
извършвал продажби; от друга страна, касае се до единична продажба на ниска
стойност, за която е издадена касова бележка. По делото не са налице данни за
извършени други правонарушения от търговеца. Продължителността
на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на ЕТ и охрана на обществени
отношения, касаещи данъчното облагане. Използваното правно средство, според
съда, при конкретния случай, би постигнало преследваната легитимна цел по
преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при
продължителност от 3 дни, който срок съответства на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК.
Предвид на всичко изложено дотук,
Административен съд Русе в настоящия съдебен състав, намира Заповед № 326 -
ФК/12.09.2019 г. за незаконосъобразна, касателно само определения с нея срок от
14 дни за запечатване на търговския обект.
Жалбата се явава частично основателна, досежно срока на наложената ПАМ,
който съдът следва да измени на 3 дни. В останалата си част заповедта е
законосъобразна и няма основания за нейната отмяна.
Разноски за
страните, с оглед изхода на спора не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ по жалба на ЕТ “Р.
– такси – И.Р.“, представляван
от И.Г.Р., Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №326 - ФК/12.09. 2019 г. на началник отдел
"Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – магазин за авточасти, находящ се в гр. Русе, ул.“Шипка“,
стопанисван от едноличния търговец и забрана за достъпа до него за срок от 14
дни, като
намалява срокът на мярката на 3 дни.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: