Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 27.04.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
Д.
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7462/2018 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл.
79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 и сл. от ТЗ.
В исковата молба
ищецът „Ю.Б.“
АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК ******претендира заплащане при условията на солидарност
от страна на ответниците Г.Д.Х., ЕГН **********, Л.Ц.Х.,
ЕГН ********** и Е.Г.М., ЕГН **********
на парични суми дължими в следствие настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по Договор за кредит на
покупка и ремонт на недвижим имот HL13961 от 02.10.2006 г. и последвали
анекси и допълнителни споразумения към него на следните суми: 30 139.23
евро – представляваща неиздължена главница по Договора за кредит, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане; сумата от 1185.24 евро – представляваща неиздължени
възнаградителни лихви, сумата от 909.06 евро – представляваща неиздължени
мораторни лихви, сумата от 105.86 евро – представляваща неиздължени такси по
договора, сумата от 26.60 евро – представляваща неизплатени имуществени
застраховки и сумата от 330.80 лв. – представляваща незаплатени нотариални
такси.
Твърди, че ответниците са били уведомени надлежно за предсрочната изискуемост на
кредита, която е настъпила поради това,че е налице непогасяване на 8 последователни вноски, а съгласно
чл.18,ал.1 от договора непогасяването дори на една вноска дава правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в целия му размер.
Ето защо предявява настоящия
иск и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да му
заплатят изискуемото парично
вземане,
както е заявено по-горе и да му присъди разноските по делото.
Ответниците Г.Д.Х. И Л.Ц.Х. оспорват
предявените искове по основание и по размер. На първо място оспорват
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
Оспорват също и представената
справка – извлечение по чл. 366 ГПК за размера на дълга, като твърдят, че
същата не отговаря на изискванията за редовност – същата е подписана от лице,
което не е посочило имената си и в какво качеството подписва документа, от
което следва извод, че не е подписана от оправомощено лице.
Оспорват, че извлечението
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а също така и че в същото не е
посочено от кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Наред с това
възразяват, че са реализирани плащания
по кредита и след 11.10.2017 г., които не са отразени в извлечението. Оспорват
и размера на дължимата главница и лихви.
Ответницата Е.Г.М. оспорва, да
е подписала Допълнително споразумение от 28.02.2014 г. към Договор за кредит HL13961 от
02.10.2006 г., посочена в същото споразумение като Е.Г.Х., както и подписите,
положени в приложението към допълнителното споразумение, а именно: „Методология
за определяне на референтен лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и
жилищно-ипотечни кредити“. В тази връзка се излага, че доколкото ответницата Е.М.
не е подписала посоченото допълнително споразумение, както и приложението към
него, тя не е страна по него и същото е нищожно по отношение на нея.
На следващо място твърди, че
подписаното Допълнително споразумение към Договор за кредит HL13961/2006
г. представлява обективна новация по см. на чл. 107 ЗЗД, както и че поради обстоятелството, че ответницата Е.М. не го е подписала,
следва, че тя не отговаря за новираното задължение и
не дължи плащане на същото.
Твърди също така, че с подписването
на Договор за встъпване в дълг по № HL 13961/2006 г., ответницата Е.М. не е
встъпвала в задълженията на Г.Д.Х. и Л.Ц.Х., произтичащи от Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL 13961
от 02.10.2006 г., сключен между тях и „Ю.Б.“ АД, тъй като договора за встъпване
в дълг е нищожен поради липса на основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установено е и няма
спор, че на
02.10.2006 г. между „Ю.Б.” АД, в качеството на кредитор и Г.Д.Х. и Л.Ц.Х., като
кредитополучатели, е сключен Договор кредит за покупка и ремонт на недвижим
имот HL 13961, по
силата на който на длъжниците е предоставен кредит в размер на 30 422,00 евро.
Видно от приложени 2 броя преводни
нареждания /на л.17 и 18 от делото/ същият е усвоен на 06.10.2006 г.
За предоставения кредит длъжниците се
задължават да заплащат лихва в размер, съгласно уговореното в чл. 3 от Договора
за кредит, както и такси и комисионни съгласно уговореното в чл. 4. Съгласно
чл. 3, ал. 1, за усвоения кредит кредитополучателите дължат на Банката през
първата година от срока за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в
размер на 1,4 %. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване,
съгласно чл. 3, ал. 2, дължимата лихва е в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на „Ю.Б.” АД за жилищни кредити в евро /БЛП/, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата, плюс договор на надбавка от 1,4 пункта.
Уговорено е,че крайния срок за
изплащане на кредита е 2026 год. съгласно погасителен план.
На 06.12.2007 год. вземането на
банката по договора към първите двама ответници/№ 58 и 59 от списъка на
длъжниците/ е цедирано на Б.Р.С.АД гр.София, а на
25.01.2013 год. Б.Р.С.АД гр.София е цедирал обратно
на „Ю.Б.” АД тези вземания, но с
представени доказателства за това само спрямо първия ответник Г.Д.Х.-№ 623 от
приложението към втората цесия със списък на длъжниците.
Първите двама ответници са уведомени
за цесиите на 19.11.2016 год., а последния на 17.12.2016 год., като
уведомлението е и за двете прехвърляния на вземането едновременно и писмата са
подписани адв.С.З., като от пълномощник и на двете
дружества по цесионните договори.
От представения Договор за встъпване в
дълг от 09.07.2010 г. с кредитор цесионерът Б.Р.С.АД
гр.София се установява,че Е.Г.М. е встъпила в дълга на Г.Д.Х. и Л.Ц.Х. по
цитирания по-горе договор за кредит като солидарен длъжник на основание чл.101 ЗЗД. Между същите страни са подписани още няколко допълнителни споразумение по
договора за кредит за предоговаряне на условията за изплащане на дълга,размера
на лихвите и въвеждането на допълнителни такси при забава на плащанията,като
изрично е посочено,че тези споразумения не представляват новация
на стария дълг.
След втората цесия е подписано едно
допълнително споразумение от 28.02.2014 год. отново с кредитор „Ю.Б.” АД за облекчено погасяване на дълга с конкретни
уговорки и такава,че това споразумение не е новация.
От представените по делото три
нотариални покани се установява,че „Ю.Б.” АД
е обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем и е поканила
ответниците да платят дълга си към банката. Ответниците са получили поканите
съответно на 17.10.2017 год. за първите двама и на 30.11.2017 год. за последния
такъв при условията на чл.47,ал.5 ГПК.
По делото е назначена съдебно
счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и професионално.
От същото се установяват отпуснатите от банката суми /на 2 пъти в различни
размери е усвоена сумата в общ размер на 30 422 евро от кредитополучателите/
и извършените плащания по договора за кредит. Установява се, че издължената
главница е в размер на 5 655.02 евро, а непогасената сума за главница /вкл. и капитализирани лихви в периода от
2010 год. до 2015 год. са капитализирани лихви в размер на 5372.25 евро/ е
30 139.23 евро .
След последното плащане по
кредита извършено на 15.12.2017
год. задълженията
по договора са в общ размер на 32 365.99 евро както следва-главница- 30 139.23
евро , 1185.24 евро договорна лихва, лихва за просрочена главница-909.06 евро, такси- 105.86 евро,сума за имуществени
застраховка 26.60
евро. Отделно има неизплатено задължение от 330.80 лв. за нотариални такси.
Предвид установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Предявения иск е с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 430 и сл. ТЗ.
Категорично
е установен факта ,че между
„Ю.Б.“ АД от една страна и Г.Д.Х. и Л.Ц.Х. от друга е бил сключен Договор за
кредит на покупка и ремонт на недвижим имот HL13961
от 02.10.2006 г.,
по силата на който на кредитополучателите е бил предоставен кредит в размер на 30 422
евро, който съгласно приетата експертиза по делото е усвоен изцяло , при
уговорен краен срок за погасяване на кредита до 2026 г.
Установено е, че от 15.12.2017 год.
са преустановени всякакви плащания по кредита.
Доколкото се твърди отрицателен
факт – липса на плащане по договора за кредит, в тежест на ответниците било е
да установят осъществяването му, а именно, че са платили посочените вноски.
Съдът намира, че доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. Съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че към датата на
предявяване на иска по процесния договор за кредит се водят вземания /
задълженията по договора в общ размер на 32 365.99 евро представляващи сбор от
непогасена главница,лихви,такси и застраховки.
За съда няма съмнение,
че представените по делото
с исковата молба са подписани и от третия ответник Е.М., доколкото същата не
установи възражението си за обратното, въпреки указаната й доказателствена
тежест при това оспорване.
Не се възприема и
възражението,че е налице обективна новация на
задължението по първоначалния договор за кредит, тъй като независимо от цесиите
и допълнителните споразумения подписвани след сключването на договора
характеристиката на главното задължение като основание не е заменено с друго по
своята същност задължение,а е същото изменено с встъпване на нов съдлъжник за същия дълг и предоговаряне на някои от
параметрите на същия с оглед проблеми при коректното му обслужване от
кредитополучателите.
Във връзка с двете прехвърляния
на дълга по процесния кредит извършени с два отделни рамкови договора за цедиране на вземания с предмет вземания по множество
договори съдът намира следното:
При първата цесия от 06.12.2013
год. настоящия ищец е прехвърлил изцяло вземането си от Г.Д.Х. и Л.Ц.Х.,
произтичащо от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13961 от
02.10.2006 г. Договора за цесия е породил действие за сключилите го страни от
датата на подписването му, но за длъжниците е породил действие от датата на
уведомяването им-19.11.2016 год. Въпреки това липсата на уведомление преди тази
дата не прави цесията недействителна, нито пък е освободила длъжниците от
задължението да платят на новия кредитор,още повече,че с него имат подписани
множество допълнителни споразумения именно във връзка с погасяването на дълга,а
също и извършени погасителни плащания.
По отношение на втората цесия
от 25.01.2013 год. обаче следва да се
отчете,че по делото липсват доказателства, цесионерът
да е придобил вземането на цедента Б.Р.С.АД гр.София спрямо ответниците
Л.Ц.Х. и Е.Г.М. по простата причина, че към рамковия договор за тази цесия
липсват доказателства,че предмет на цесионния договор
е вземане и срещу тези лица. В приложените от ищеца доказателства/извадка от
приложението представляващ списък на длъжниците и договорите , вземането по които е предмет на цесията/ под № 623
фигурира само името на длъжника Г.Д.Х.. Дали в пълния списък фигурират имената
и на останалите двама ответници е въпрос,чиито положителен отговор не е доказан
от ищеца и щом това е така,последния ще понесе неблагоприятните последици от
това.
С оглед на гореизложеното и
съобразно заключението на вещото лице по приетата ССЕ съдът приема ,че
предявения осъдителен иск е основателен и доказан единствено спрямо първия от ответниците- Г.Д.Х. и спрямо него следва да се уважи
изцяло.
По отношение на ответниците Л.Ц.Х. и Е.Г.М. претенцията на ищеца е
неоснователна,тъй като няма доказателства към датата на исковата молба той да е
кредитор на същите по договора за кредит и допълнителните споразумения към
него,поради което искът следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на
делото ответникът Г.Д.Х. следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в общ размер от 5770 лв.
Ищецът следва да
заплати на Л.Ц.Х. разноски за адвокат в размер на 300 лв.
Водим от изложенитесъображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Г.Д.Х., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на „Ю.Б.“ АД /предишно наименование „Б. п. б.“ АД/, ЕИК
******, чрез пълномощника С.З., съдебен адрес:*** на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ сумата от сумата от
30 139.23 евро – представляваща неиздължена главница по Договор за кредит
на покупка и ремонт на недвижим имот HL13961 от 02.10.2006 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на исковата молба 05.06.2018 год. до
окончателното й изплащане, сумата от 1185.24 евро – представляваща неиздължени
възнаградителни лихви, сумата от 909.06 евро – представляваща неиздължени
мораторни лихви, сумата от 105.86 евро – представляваща неиздължени такси по
договора, сумата от 26.60 евро – представляваща неизплатени имуществени
застраховки и сумата от 330,80 лв. – представляваща незаплатени нотариални
такси и разноски по делото в размер на 5770 лв.,като ОТХВЪРЛЯ горния иск предявен против останалите двама ответници Л.Ц.Х., ЕГН ********** и Е.Г.М. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******да
заплати на Л.Ц.Х., ЕГН ********** сумата от 300 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от съобщението
за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: