Решение по дело №1294/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 18
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Светослав Василев
Дело: 20211100901294
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично при закрити врати
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Василев
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20211100901294 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. ТЗ.
Молителят „Ф.Г.**“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни
изискуеми парични задължения по търговски сделки, произтичащи от
търговската му дейност. Поддържа, че е в състояние на неплатежоспособност
и моли съда да открие производство по несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице
предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.608 ТЗ, чл.625, ал.1 ТЗ и
чл.631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба
от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.625 ТЗ – длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка,
както и от Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или
общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на
длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.608 ТЗ или
свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл.742 ТЗ и 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
1
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл.631 ТЗ.
От събраните писмени доказателства се установява, че молителят е
търговско дружество, което към е 31.12.2021 г има непогасени и изискуеми
задължения към НАП в общ размер на 295 000,0 лева. Задълженията са
посочени като изискуеми и непогасени и в молбата на длъжника, както и в
заключението на СФИЕ.
Следователно налице са изискуеми и непогасени задължения от вида,
посочен в чл.608, ал.1, т.1 ТЗ.
Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е
молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемото задължение от горепосочения вид, като това състояние не е
временно /арг. чл.631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл.608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения към НАП за данъци и осигуровки е налице.
Видно от заключението на СФИЕ към 31.12.2016 г. са изискуеми хиляда лева
данъчни задължение и хиляда лева задължения за осигуровки; към 31.12
2017г данъчните задължения са вече 8 хиляди лева, към 31.12. 2018г – 31
хиляди лева, 2019г – 323 хиляди лева и към 31.12.2020г – 295 хиляди лева.
Следователно молителят е спрял плащанията към кредитора НАП още през
2016 година.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от молителя, а
напротив потвърждава се от заключението на СФИЕ и допълнително
изисканите и събрани от съда доказателства. Въпреки изрично
предоставената възможност, молителят не представя първични счетоводни
документи, установяващи съществуването на осчетоводените вземания към
клиенти за 2017 г, 2018 г и 2019 г. Представените фактури за 2019 г. не са
първични счетоводни документи, а и същите са неподписани за
съконтрагента. Няма представени инвентаризационни описи за касовата
2
наличност за 2017 г, 2018 г и 2019 г. Няма представен инвентаризационен
опис за осчетоводените материални запаси/стоки за 2016 г. С оглед
бездействието на молителя да представи посочените първични счетоводни
документи, съдът не е в състояние да провери редовността на воденото
счетоводство, поради което некредитира счетоводните записвания в
обявените в ТР ГФО за 2016 г, 2017 г и 2018 г, както и тези в счетоводния
баланс за 2019г. в частта относно отразените краткосрочни активи на
дружеството. В частта относно краткосрочните задължения записванията се
кредитират от съд, т.к. съставляват неизгодни за автора изявления. При таи
корекция на активите извършена от съда, се установява, че молителя е с
отрицателни коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност
още от 2016 г. Налице е следователно неплатежоспособност като
икономическо понятие, с оглед приложението на презумпцията по чл.608,
ал.3 ТЗ. Същевременно от гледна точка на продължителния период, в който
дружеството е в посоченото състояние, съдът счита, че затрудненията му не
са временни и финансовото положение на молителя не би могло да се
подобри. Това с аргумент от чл.631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице
неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на
производство по несъстоятелност.
Поради изложеното молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл.608, ал.1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл.608, ал.1
ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. За начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2016 г. Към тази
дата са налице както непогасени публични задължения за данъци и
осигуровки, като непогасяването им се дължи именно на установената по
делото финансова невъзможност за погасяване. С оглед изложеното
3
началната дата на неплатежоспособност следва да се определи на 31.12.2016г.
По приложението на чл.632, ал.1 ТЗ:
По аргумент от чл.639б, ал.4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл.629б, ал.1 ТЗ са само наличните
парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото
възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно
да бъде сформирано. Наред с това, съгласно чл.193 ДОПК и чл.43 ЗОЗ за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на
ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не
се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства
в каса. Няма данни за средства по банкови сметки. С оглед на това съдът
намира, че следва да постанови решение по реда на чл.632, ал.1 от ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ф.Г.**“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление на дейността: град София, ж.к. „Люлин“, ул.
****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„Ф.Г.**“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на
дейността: град София, ж.к. „Люлин“, ул. ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Ф.Г.**“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на
дейността: град София, ж.к. „Люлин“, ул. ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ф.Г.**“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление на дейността: град София, ж.к. „Люлин“,
ул. ****.
СПИРА производството по т.д. № 1294/2021 г. по описа на СГС, VI-7
4
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5