РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Благоевград, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210101362 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „А1 България“
ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
С====.... представлявано от членовете на Съвета на директорите А..... Д. и М.... М...., чрез
пълномощник юрисконсулт М. К., против Л. Д. С., с ЕГН **********, със настоящ
адрес:Б......
С исковата молба е предявен установителен иск, с който се иска да се приеме за
установено, по отношение на ищеца „А 1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че ответникът Л. Д. С.,
с ЕГН **********, със настоящ адрес: 2700, Б.... дължи на ищеца сума в общ размер от
176,31 лв., представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 28.08.2021г. до 27.10.2021г.,
начислена съгласно условията на рамковия договор № *********, приложенията към него и
Общите условия по партида № М6329473, ведно с мораторната лихва в общ размер на 41,03
лв., начислена върху главницата от 176,31 лв., начислена за периода от 22.10.2021 г. до
09.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 176, 31 лв. от датата на образуване
на заповедното производство до окончателното изплащане.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен между „А1 България“ ЕАД и Л. Д. С.
рамков договор № ********* от 04.09.2017 г. и приложения към него на ответника e
предоставяна електронната съобщителни услуги комплексна мобилна телефонна услуга на
мобилен № **********, чиято цена е начислявана по 1 партида с № М2821610.
Сочи се, че по така посочената партида, за отчетния период от 28.08.2021г.
до 27.10.2021 г., ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете,
съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А 1 България” ЕАД
следните задължения: 176,31 лв. - непогасена сума за предоставени услуги, с общо
претендирана сума в общ размер на 176,31 лв.
1
Сочи се, че от страна на „А 1 България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 176,31 лв., въз основа на което е
образувано ч.гр. д. № 334/2024 г. на РС - Б......, като в хода на заповедното производство, е
подадено възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение от Л. Д. С..
Сочи се, че предявяват иск за дължимо парично вземане в размер на 176,31 лв. -
цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за
отчетния период от 28.08.2021г. до 27.10.2021 г., начислена съгласно условията на рамковия
договор № *********, приложенията към него и Общите условия по партида № М6329473,
която сума представлява сбор от следните суми, за които са издадени следните първични
счетоводни документи: фактура № ********* от 01.10.2021 година на стойност 162,89 лева
и фактура ********* от 01.11.2021 на стойност 13,42 лева, или общо 176,31 лв.
Посочва се, че Фактура № *********/01.11.2021 г. е издадена за сумата от 47,45 лв.,
като по нея е извършено кредитиране в размер на 34,03 лв. и остатъкът е 13,42 лв.
Навежда се, че върху претендираната главница в размер на 176,31 лв. е начислена и
мораторна лихва в общ размер на 41,03 лв. за периода от 22.10.2021 г. до 09.02.2024 г.
С Разпореждане № 1895/20.06.2024г. съдията-докладчик, след като е
извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост
на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е
постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответното
дружество с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Съобщението до ответната страна е връчено на 10.07.2024 г. лично на ответника, като
в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
С Определение № 1849/16.09.2024 г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото
е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния
представител, явява се процесуален представител - юрисконсулт К., който изразява
становище, че поддържа исковата молба, като по същество пледира за уважаването на
предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът Л. Д. С., редовно уведомен, не се явява, не се
представлява.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай
ищцовото дружество, чрез пълномощника си в проведено открито по делото съдебно
заседание на 19.02.2025 година е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
2
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В първото по делото съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощник е
направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото.
Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в
дадения едномесечен- преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален
представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото
да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е
представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно
съобщение редовно връчено на 10.07.2024 г. - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се
е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 19.02.2025 г., въпреки
редовното си призоваване по реда на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК, а също и не е
направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1
от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото
дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства към нея - арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а
именно: Договор №*********/04.09.2017 година, ведно с декларация-съгласие, приложение
№1 към Договор №*********/03.09.2019 година, допълнително приложение №1 към
Договор №*********/03.09.2019 година, заявление за активиране или деактивиране на
Допълнителен пакет – Бонус Екстра към тарифен план за мобилни услуги от дата 03.09.2019
година, приложение №3 към Договор №*********/03.09.2019 година, допълнение към
Приложение №1 към Договор №*********/03.09.2019 година, фактура №********** за
периода от 28.08.2021 година - 27.09.2021 година, приложение А към фактура №**********
за периода от 28.08.2021 година - 27.09.2021 година, фактура №********** за периода от
28.09.2021 година - 27.10.2021 година, приложение А към фактура №********** за периода
от 28.09.2021 година - 27.10.2021 година, общи условия за взаимоотношенията между „А1
България“ ЕАД, справка за актуално състояние на трудови договори към дата 16.01.2025
година, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумите, за които по ч. гр. д. № 334/2024 г. по описа на РС- Б......... е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, за които е предявен настоящия иск.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното
искане на ищцовото дружество, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата в размер на 75,00 лв. държавна такса по исковото производство
по гр.д. 1362/2024 г. и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 от
ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, което според съда
е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и със сторените
процесуални действия от юрисконсулта.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като
ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да
бъде осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер
от 24,72 лв. - държавна такса внесена по ч.гр.д. № 334/2024 г. и сумата от 49,44 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
3
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при
условията на неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л. Д. С., с ЕГН **********, със настоящ
адрес:Б*****ЧЕ ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от
членовете на Съвета на директорите А.... Д. и М... М.чре....з пълномощник юрисконсулт М.
К., следните суми, за които по ч.гр.д. № 334/2024г. по описа на РС-Б..... е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 267/07.03.2024г., а именно:
- сумата от 176,31 лв. /сто седемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща неплатени електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен
партиден номер М2821610, като част от рамков договор № *********, сключен между Л. Д.
С. и „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ********* и подписано Приложение 1 на 03.09.2019г. за
услуга +359********* с план Mtel bez granitsi 2XL Net+ September 2017 2y, дължима за
периода 28.08.2021г. – 27.10.2021г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 176,31 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2024 г. до окончателното
изплащане;
- сумата от 41,03 лв. /четиридесет и един левd и три стотинки/ -дължима лихва за
забава върху сумата от 176,31 лв., начислена за период на забава 22.10.2021г. - 09.02.2024г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА Л. Д. С., с ЕГН **********, със настоящ
адрес:Б....... ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от
членовете на Съвета на директорите А...Д. и М...М.. чрез пълномощник юрисконсулт М. К.,
сумата от 175, 00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направени в хода на
исковото производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 74,16 лв. /седемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
сторени разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната
страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4