№ 34464
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110118232 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния представител на ищеца за изменение на
Решение № 6423/09.04.2024 г. постановено по гр. д. № 18232/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.
Молителят поддържа, че при присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие съгласно трайната съдебна практика на
касационната инстанция следва да бъде взето предвид, че процесуалният представител е
регистриран по ДДС, респ. присъденият хонорар следва да бъде с включен ДДС. По
изложените доводи е направено искане в полза на пълномощникът на ищеца да бъде
присъдена сумата в размер на още 100 лева, представляваща полагащо се ДДС върху
дължимият адвокатски хонорар в размер на 500 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за
присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто
е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък на
разноските за адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ и поддържа искане за
изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни разноски, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Във връзка с искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
ДДС към определеното от съда адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ следва да бъде отбелязано, че с Определение № 917/02.05.2023г. по ч. гр. д. №
1323/2023 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че предоставената безплатна правна помощ по чл. 38
ЗА представлява по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС безвъзмездна доставка на услуга,
1
която не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност по аргумент от по чл. 2, т.
1 ЗДДС, чл. 2, пар. 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не може да се
счете за възмездна на основание чл.38 ал.2 ЗА по съображения, че възмездяването става
впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в
нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия
безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква
на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да
имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с
който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението,
по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между
различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ,
не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната
страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на
създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия
безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна.
Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура
и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения
от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в
закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.
Изложеното разбиране е застъпено и в Определение № 602/13.02.2024 г. по ч. гр. д. №
1808/2023 г. на ВКС, I V ГО, както и в практиката на окръжни съдилища в страната –
Решение № 89/05.01.2024 г. по в. гр. д. № 13887/2023 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав, Решение №
261400/28.12.2023 г. по гр. д. № 13764/2020 г. на СГС, I-22 състав, Решение №
261363/13.12.2023 г. по гр. д. № 10265/2018 г. на СГС, I-18 състав, Решение № 347/16.04.2024
г. по в. гр. д. № 253/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, Определение № 311/24.04.2024 г. по ч.
гр. д. № 190/2024 г. на Окръжен съд – Сливен, Определение № 358/14.05.2024 г. по ч. гр. д.
№ 220/2024 г. на Окръжен съд – Сливен и редица други на Окръжен съд – Сливен, и др.
Предвид изложеното съдът намира искането за изменение на решението в частта
относно разноските за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на ищеца адвокат
Десислав М. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 6423/09.04.2024 г.
постановено по гр. д. № 18232/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 127 състав, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3