Решение по дело №2236/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./26.10.2018 г.

гр. Варна

                                                   

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,  в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                    

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА                                              

при секретар Нина И.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2236 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и И. К.;  2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове както следва:

-  ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено  в отношенията между страните, че ищците са собственици на 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а, оцветен с жълто на приложената на л. 10 от делото на ВРС скица, съответстваща на скицата приложена на стр. 73 от гр. д. 478 7/12г на PC-Варна с решение влязло в законна сила, при граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497,  като за първия от ищците – 609,62 кв.м. /шестстотин и девет цяло и шестдесет и два квадратни метра/, а за втория и третия от тях при условията на сио– 417,47 кв.м. /четиристотин и седемнадесет цяло и четиридесет и седем квадратни метра/, както и на построените в същата реално обособена част къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., оцветени също с жълто на приложената на л. 10 от делото на ВРС скица, съответстваща на скицата приложена на стр. 73 от гр. д. 4787/12г на PC-Варна с решение влязло в законна сила, по силата на приращение при същото съотношение в съсобствеността, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху същите недвижими имоти – земя –реална част и сгради в нея.

-искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищците общо сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, от които за първия ищец – 7 123,20 лв.  и за втория и третия от ищците при условията и на активна солидарност – 4 878 лв., представляваща общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на  1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., изчислена на база 200 лв. на месец средна пазарна наемна цена.

- искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищците частично 2000 лв. /две хиляди лева/ от общо сумата от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/, от които за първия ищец – 1187 лв.  и за втория и третия от ищците при условията и на активна солидарност – 813 лв., представляваща общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., построени в 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., изчислена на база 400 лв. на месец средна пазарна наемна цена.

            Направени в рамките на производството от страна на ответниците са възражения с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗС, че същите са придобили процесните сгради - къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., построени в 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а,  въз основа на давност чрез упражнено непрекъснато владение в периода от 1968г. до датата на предявяване на исковата молба през 2016г.

 

            С протоколно определение, постановено в о.с.з, проведено на 26.10.2017г., ВОС е допуснал ГЛАВНОТО ВСТЪПВАНЕ по делото на Държавата, действаща чрез Областния управител С. П. на област с административен център Варна.  Предявени от ГЛАВНО ВСТЪПИЛОТО ЛИЦЕ  Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Варна с адрес: гр. Варна, ул. Преслав 26,  в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване след допуснато главно встъпване на основание чл. 225 от ГПК са:

- установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК  срещу ответниците 1/ „Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и И. К., 2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът – главно встъпило лице е собственик на жилищна сграда, построена върху дворно място в кв. „Аспарухово", гр.Варна, ул. „Вилите" №74а, с площ на сградата от 30 кв.м. с държавни средства, състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре застроено на 2/1.50 кв.м. , клозет в двора, без насаждения , в кв. „Аспарухово", гр. Варна, ул. „Вилите" №74а,  която сграда е пристроена незаконно до къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м,  състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., която е изградена в реално обособена част с площ от 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а, оцветен с жълто на приложената на л. 10 от делото на ВРС скица, съответстваща на скицата приложена на стр. 73 от гр. д. 478 7/12г на PC-Варна с решение влязло в законна сила, при граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497.

-ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответниците 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/  Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да се приеме за установено в отношенията между страните,  че ищецът – главно встъпило лице е собственик на жилищна сграда, построена върху дворно място в кв. „Аспарухово", гр.Варна, ул. „Вилите" №74а, с площ на сградата от 30 кв.м. с държавни средства, състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре застроено на 2/1.50 кв.м., клозет в двора, без насаждения, в кв. „Аспарухово", гр. Варна, ул. „Вилите" №74а,  която сграда е пристроена незаконно до къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м,  състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., която е изградена в реално обособена част с площ от 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а, оцветен с жълто на приложената на л. 10 от делото на ВРС скица, съответстваща на скицата приложена на стр. 73 от гр. д. 478 7/12г на PC-Варна с решение влязло в законна сила, при граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497, както и да осъди ответниците да му предадат владението на процесната реална част; 

Направено  от страна на ищците 1/ „Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и И. К., 2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, като ответници по иска на главно–встъпилото лице, е искане с правно основание чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът да упражни косвен съдебен контрол върху Разрешение за строеж No 630/02.11.1981 г. и Разрешение за основен ремонт от 31.10.1974 г. на посочените в молба вх. Nо 36613/29.12.2017г. основания – в този район не била съществувала дворищна регулация, то и не е било допустимо да се издават посочените разрешения.

            Направени в рамките на производството от страна на ответниците 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/  Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***,  са възражения с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗС, че същите са придобили процесната сграда - къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, въз основа на давност чрез упражнено непрекъснато владение в периода от 1968г. до датата на предявяване на исковата молба през 2016г.

 

ИЩЦИТЕ 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД, 2/ Г.С.Г., и 3/ Л.В.Г., твърдят, че дружеството „Инвестиционна    компания    Галата"    АД /правоприемник на „А..Н. 1" ООД-Варна/, е съсобственик, заедно с Г. Г. и съпругата му Л. Г. /последните двама са придобили имота възмездно по време на брака/ на ПИ 10135.5506.497 по КК на р-н „Аспарухово", гр. Варна, м. „Вилите" №74а. Сочат, че в горния съсобствен техен имот, била построена незаконно къща с площ от 150 кв.м., с навес, оградни стени и гараж от 9 кв.м., обитавани от Хр. С. и синовете й-М. М. и Р. С.. Същите владеели освен горните постройки и дворно място с площ от 1027 кв.м., представляващо реална част от гореописания недвижим имот, собственост на ищците, която реална част същите били оцветили в жълто на приложената към исковата молба скица. Относно тази реална част от имота бил воден положителен установителен иск от горните три лица, като  границите й, визирани от влязлото в сила съдебно решение по воденото мужду същите страни дело /4787/2012г на PC-Варна, Хс/ били установени на стр. 73 от това дело, очертани в червено /съвпадащи с границите на стария ПИ 1697/. Хр. С. и синовете й, посочени по-горе, владеели имота, като в заведения иск по горното дело първоначално твърдели, че са собственици на земята и постройките, а впоследствие поддържали иска единствено за земята, като в останалата част производството било прекратено, но и до момента отказвали да го освободят-както земята, така и сградата.

По отношение правото на собственост и активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищците излагат следното: Дружеството „ИКГ" АД /правоприемник на „А..Н." ООД чрез преобразуване в АД и промяна в наименованието/, Г. Г. и Л. Г., са съсобственици на бивш ПИ 1697, по силата на транслативна сделка по Нотариален акт №8/2005г /т. 3 от същия/, с продавачи: М.А.Н. И В.Д.Т.. От своя страна, М. Н. бил придобил горния имот по наследство от А..Н., въз основа на Решение на ВСРБ, 5-членен състав по д. № 202/1993г, влязло в сила през 1994г, с което била отменена осъдителната присъда на Ас. Н., както и постановената с нея конфискация на имотите му, вкл. процесния. Въз основа на така влязлото в сила решение, имотите, за които били съставени актове за държавна собственост /вкл. процесния/, били деактувани от страна на държавата със Заповед № В-94-00-0403/94 от 27.07. 1995г, на осн. чл. 88 ал. 1 НДИ вр. чл. 220 ГПК и чл. 151 ЗИН на Министъра на финансите. Съгласно чл. 151 от ЗИН, при постановяване на оправдателна присъда и отменяне на конфискацията, с обратна сила имота се възстановявал в патримониума на осъдения, респективно-на неговите наследници. Към нотариалното дело били приложени и титула за собственост на наследодателя-нот. акт № 77/1919г, както и Договор по чл. 212 ЗЗД, вписан под № 93 том I на 9.02. 1994г, II нотариус II, София. Същите били цитирани и при описа на представените документи при съставяне на нот. акт №8/2005г. С нотариален акт № 139/2012г дружеството ищец било закупило от наследниците на И. Р./придобил от същия имот в съсобственост с дружеството и Л. Г. идеална част със същия нотариален акт № 8/2005г/-П. Р.и Б.Р. 2 038. 52 кв.м. ид. ч. /преди тази сделка, от имот 1679 била отделена реална част с площ от 0. 572дка и заменена срещу обособена реална част от съседен имот, с площ 0. 458 дка, по силата на нот. акт № 192/2012г на нотариус Св. Д./.  Предвид изложеното дружеството ищец се легитимирало като собственик на поземлен имот № 1679, в съсобственост с Л. Г. и Г. Г. /придобили 4.550дка ид.ч. от него, с нот. акт №8/2005г в съпружеска имуществена общност/. Понастоящем съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, имот №1679 бил с кад. № 10135.5506.497. Административният адрес на този имот - м. „Вилите" №74а, кв. „Аспарухово", гр. Варна, който Хр. С. и синовете й, били посочили и като свой адрес. С. в исковата си молба твърдяла, че била декларирала постройките в Община-Варна-жилище 123 кв.м., навес с оградни стени 8.5 кв.м. и гараж-49.5 кв.м., както и дворно място от 1027 кв.м. /попадащи в ПИ 1679 стар, попадащ понастоящем в имот кад. № 10135.5506.497./. Към настоящият момент ответниците владеели гореописаните земя и сгради.

Между ищците, като собственици на земята, от една страна и Хр. С., М. М. и Р. С., от друга, приключил съдебен спор по гр. д. № 4787/12г, X състав на Районен съд-Варна, потвърдено с Решение № 643/1.04. 2015г на Варненски окръжен съд по гр. д. №2144/14г, влезли в законна сила, с което била отхвърлена претенцията на Хр. С. и синовете й, /положителен установителен иск за собственост/ за придобиване в собственост на реална част от ПИ 1679, с площ 1 027 кв.м., по давност, около и под постройката, като по делото била приложена и скица на претендираната реална част от имота-стр. 73 от делото. Съдът бил приел, че ищците по настоящото дело /ответници по гр. д. 4787/12г на PC-Варна/, са собственици на земята, а ищците не се легитимирали като такива. Решението било влязло в сила и е формирало сила на присъдено нещо между страните по приключилия спор, като същите били идентични с тези, по настоящото производство. Установено било правото на собственост на ищците в настоящото производство върху земята-реална част от собствения им имот, а по отношение на постройките ищците не поддържали иска и производството било прекратено.

До момента ответниците не били предали владението на заетата и ползвана от тях повече от 5 години площ от 1 027 кв.м, като ползвали същата без правно основание. Без правно основание владеели и описаните по-горе постройки, които по площ надхвърлят декларираните от тях, в резултат на незаконно пристрояване.

Същевременно, след възстановяване на имота, на наследниците на Ас. Н., в патримониума му се връщала земята, а като приращение-и изградената в нея постройка от държавата, в размера, който съществувал по строителни книжа, както и незаконно построените към къщата и отделно от нея пристройки и постройки-гараж, навес и тоалетна. В резултат на пристрояване, сградата вече била с площ от около 150 кв.м., вкл. незаконно построен в имота им гараж, за които не било известно съществували ли строителни книжа и разрешения за строеж. За къщата и дворното място /реална част от имота ни/ Хр. С. била сключила Договор за наем от 15.11. 1997г, за срок от една година, който се продължавал автоматично след изтичането му. Същото представлявалп и извънсъдебно признание, че същата не свои имотите като собственик, а била единствено държател. На същото основание имотите живеели и ползвали останалите двама ответници-нейни синове. Този факт бил установен с влязло в сила решение между страните по цитирания граждански спор. Същите не били владели необезпокоявано сградата и постройките, като ищците били оспорвали по административен ред правото й да се снабди с имота, водили били административен спор по този повод-адм. д. № 1418/2005г., канили я били многократно да подпише нов договор за наем, с нова цена; уведомили били РДНСК, че била застроила имота с незаконни постройки. Счита, че ответниците, нямали правно основание да владеят, както реалната част от земята, така и постройки в имота им, тъй като не били собственици на същите.

С уточнителна молба от 08.11.2016г. ищците правят следните допълнения: Първоначално имотът, в който се намира спорната част, е бил собственост на АД „Текстил"-София /впоследствие ф-ка „Първи май"-Варна, преименувана на „Галатекс"/, собственост на Ас. Н., закупен с нот. акт №77 от 3.02. 1919г-имот с влощ от 11 506 кв.м. в м. „Кьошк Баглар", при посочените в акта граници. Същият бил конфискуван от Ас. Н. и одържавен. С отменяне на присъдата, видно от приложеното решение на ВСРБ №747/1994г, била отменена и конфискацията на имота, като била издадена и Заповед от министерство на финансите, № В-94-00-0403/94 от 27.07. 1995, с която били отписани от актовите книги за държавна собственост отнетите и върнати имоти, между които и горният имот.

1. С нотариален акт № 8 том I peг. № 241 дело №8 от 2005г. за продажба на недвижим имот,

-М. Ас. Н. като собственик на ¾ ид.ч. и В. Терзиев-собственик на ¼  ид.ч., продават на „А..Н. 1"ООД  2. 760 дка от съсобствения си ПИ 2614 по КП на м. „Вилите", кв. „Аспарухово" , гр. Варна, целият с площ от 9. 060 кв.м. дка, при граници ПИ 2615, ПИ 2636, ПИ 2612, ПИ 2613;

-М. Ас. Н. като собственик на 3/4 ид.ч. и В. Терзиев-собственик на 1/4 ид.ч., продават на Л.Г. 6 дка ид.ч., на Ал. Н.-6 дка ид.ч. и на „А..Н. 1"ООД 4. 561 дка ид.ч. от съсобствения си ПИ 2615 по КП на м. „Вилите", кв. „Аспарухово", гр. Варна, целият с площ от 16. 561 кв.м. дка, при граници ПИ 2614, ПИ 2617, ПИ 2616, шосе Варна-Галата;

-М. Ас. Н. като собственик на 3/4 ид.ч. и В. Терзиев-собственик на 1/4 ид.ч., продават на Л.Г. 4.550 дка ид.ч., на И. Р.-2 дка ид.ч. и на „А..Н. 1“ ООД  4. 640 дка ид.ч. от съсобствения си ПИ 1679 по КП на м. „Вилите", кв. „Аспарухово" , гр. Варна, целият с площ от 11. 189 дка, при граници ПИ 2634, ПИ 2633, ПИ 1783, гора на „А..Н. 1"ООД. /този имот впоследствие и процесният по делото имот с ид. №10135.5506.497 по КП на гр. Варна, кв. „Аспарухово"/.

2. С нот. акт № 41 том III peг. №8785 дело №712 от 16.08. 2012г, вписано с акт №39 том XLV дело №9401 на СВ-Варна за замяна на недвижими имоти:

- „Инвестиционна компания Галата" АД /правоприемник чрез преобразуване на „А..Н. 1"ООД/, като собственик на ПИ с ид. № 10135.5506.503 с площ от 4757 кв.м. прехвърля на Л.Г. , Г.Г. и Ал. Н. 1356.48 кв.м. ид. ч. от реално обособена част с площ от 1884 кв.м. от горния имот, от които 678.24 кв.м. ид. ч. -за Л. Г. и Г. Г. в СИО и 678.24 кв.м.за Ал. Н.-оцветени в синьо на приложената скица.

Страните се били съгласили горната реална част с площ от 1884 кв.м от ПИ с ид. № 10135.5506.503 да се придаде към проектен имот с ид. № 10135.5506. 874, съсобствен между „ИКГ" АД,  Л. Г., Г. Г. и Ал. Н., целият с площ от 25 090 кв.м., идентичен с УПИ III-2664, кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна.

-„ИКГ" АД , като собственик на ПИ с ид. № 10135.5506.511, целият с площ от 3590 кв.м. прехвърля на Л. Г., Г. Г. и Ал. Н. 1413.36 кв.м. ид. ч. от реално обособена част с площ от 1963 кв.м., от които 706.68 кв.м. за Л. Г. и Г. Г. в СИО и 706.68 кв. м. за Ал. Н., която реално обособена част е оцветена в червено по приложената скица. Страните заявявали, че са съгласни горната реално обособена част с площ от 1963 кв.м от ПИ с ид. № 10135.5506.511, при съсобственост 706.68 кв.м. за  Л. Г. и Г. Г. в СИО и 706.68 кв. м. за Ал. Н. и 549.64 кв.м. ид. ч. за „ИКГ" АД, да се придаде към проектен имот с ид. 10135.5506.874, целият с площ от 25 090 кв.м., идентичен с УПИ III-2664 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна.

-ИКГ" АД, като съсобственик с Л. Г., Г. Г. и Ал. Н. на ПИ с ид. № 10135.5506.490 /идентичен с ПИ 2615, попадащ в УПИ III-2664 в кв. 151 на 29 мр. Варна/, целият с площ от 16 261 кв.м. прехвърля на Л. Г., Г. Г. и Ал. Н. само 71 кв.м. ид. ч. oт гореописания имот от собствените си 4478 кв.м. ид.ч., от които 35.5 кв.м. ид.ч. -за Л. Г. и Г. Г. в СИО и 35.5 кв.м. ид.ч -за Ал. Н.. Страните заявявали, че са съгласни ПИ с ид. № 10135.5506.490, съсобствен между тях при квоти 5926.5 кв.м. ид.ч. за Л. Г. и Г. Г. в СИО, 5926.5 кв.м. ид.ч. за Ал. Н. и 4408 кв.м. ид.ч за „ИКГ" АД, да се придаде към проектен имот с ид. №10135.5506.874, целият с площ от 25 090 кв.м., идентичен с УПИ III-2664 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна.

В замяна на прехвърлените им и описани по-горе три недвижими имота, Л. Г., Г. Г. и Ал. Н. като съсобственици с „ИКГ" АД на ПИ с ид. № 10135.5506.516, целият с площ от 9114 кв.м., идентичен с ПИ 2614, попадащ в УПИ III-2664 в кв. 151 на 29 мр гр. Варна, прехвърлят на „ИКГ" АД собствените си идеални части от реално обособена част с площ от 4132 кв.м., от кoито Л. Г. и Г. Г. притежавали в СИО и прехвърлят 1446.20 кв.м. ид.ч., а Ал. Н.-също 1446. 20 кв.м., при граници на обособената част: ПИ с ид. № 10135.5506.510, ПИ с ид. № 10135.5506.509, останалата част на ПИ с ид. № 10135.5506.516, ПИ с ид. № 10135.5506.511, ПИ с ид. № 10135.5506.420; съставляваща част от УПИ V-2665, 2612 на кв. 151 по плана на 29мр на гр. Варна, като реално обособената част била оцветена в кафяво на приложената скица.

Страните заявявали, че са съгласни реално обособената част с площ от 4132 кв.м от ПИ с ид. № 10135.5506.516, собствена на „ИКГ" АД, да се придаде към проектен имот с ид. №10135.5506.876, собствен на „ИКГ" АД, целият с площ от 98771 кв.м., идентичен е УПИ V-2665, 2612 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна.

Страните заявявали, че са съгласни останалата реално обособената част с площ от 4982 кв.м от ПИ сид. № 10135.5506.516, като реално обособената част била оцветена в зелено по приложената скица и била съсобствена между страните при квоти: 1728.38 кв.м. ид.ч. за Л. Г. и Г. Г. в СИО, 1728.38 кв.м. ид.ч. за Ал. Н. и 1525.24 кв.м. ид.ч.за „ИКГ" АД, да се придаде към проектен имот с ид. №10135.5506.874, целият с площ от 25 090 кв.м., идентичен с УПИ III -2664 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна.

В резултат, в проектен имот с ид. №10135.5506.874 частите на
съсобственост били: за Л. Г. и Г. Г. в СИО 9040/25090 кв.м.
ид.ч., за Ал. Н.-9040/25090 кв.м. ид.ч. и за „ИКГ" АД -7010/25090 кв.м.
ид.ч.

            3. С нотариален акт № 42 том III peг. № 8786 дело № 313 от 2012г от 16.08. 2012г, вписан с акт № 192 дело № 9353/2012г за замяна на недвижими имоти:

-„ИКГ" АД като собственик на ПИ с ид. № 10135.5506.507, целият с площ от 5147 кв.м., идентичен с ПИ 2634, попадащ в УПИ V-2665, 2612 и УПИ IX -1679 , кв. 151, 29 мр на гр. Варна, прехвърля на Л. Г. и Г. Г. в СИО, П. Р.и Б. Р. общо 389.76 кв.м. ид.ч. от реално обособена площ от 672 кв.м., от които 268.80 кв.м. ид.ч. за Л. Г. и Г. Г. в СИО, a 120.96 кв.м. ид.ч за П. Р.и Б. Р.-в обикновена съсобственост /част от УПИ IX-1679/, която реално обособена част била  оцветена в синьо на приложената скица. Останалите 282.24 кв.м. ид.ч.  били собственост на „ИКГ" АД.

Страните се съгласявали горната реално обособена площ от 672 кв.м. да се придаде към имот с проектен имот с ид. №10135.5506.878, целият с площ от 4198 кв.м., идентичен с УПИ IX-1679 кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна.

-В замяна на прехвърления по-горе имот, Л. Г. и Г. Г. /в СИО/, П. Р.и Б. Р., като съсобственици, заедно с „ИКГ" АД на ПИ с ид. № 10135.5506.497, целият с площ от 10084 кв.м., урбанизирана територия, при граници: ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. №

10135.5506.355,      ПИ с ид. № 10135.5506.507, ПИ с ид. № 10135.5506.356,
идентичен с ПИ 1679 по КП на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна,
попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679,2612, прехвърлят
на „ИКГ" АД собствените си идеални части от реално обособена част с площ от
458 кв.м., от които Л. Г. и Г. Г. /в СИО/ прехвърлят 183.20
кв.м. ид.ч., а П. Р.и Б. Р., като съсобственици
прехвърлят на „ИКГ" АД заедно общо 82.44 кв.м. ид.ч., при граници на
обособената част: ПИ с ид. № 10135.5506.507, ПИ ид. № 10135.5506.355 и
останалата част на ПИ с ид. № 10135.5506.497, съставляваща част от УПИ V-
2665, 2612 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна. Реалнообособената част била оцветена в червено на приложената скица. Страните се съгласяват, реалнообособената част, оцветена в червено, описана по-горе, с площ от 4158 кв.м. от ПИ с ид. № 10135.5506.497, да се придадат към проектен имот с ид. №10135.5506.876, собствен на „ИКГ" АД, целият с площ от 98771 кв.м., идентичен с УПИ V-2665, 2612 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна.

            4. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №171 том III peг. № 11210 дело №417 от 2012г, вписан като акт в Служба по вписванията с № 139 дело № 12 229/2012г, от дата 19.10. 2012г:

- П. Р.и Б. Р. продават на съсобственика си „ИКГ" АД собствените си 2 038.52 кв.м. ид.ч. от съсобствения им недвижим имот, а именно: ПИ с ид. №" 10135.5506.497, урбанизирана територия, при граници: ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. №

10135.5506.356,      идентичен с ПИ 1679 по КП на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679,2612.

            Ищците сочат още, че в резултат на горните сделки, съсобственици
на ПИ с ид. № 10135.5506.497 били, като частите на съсобственост на „ИКГ" АД и Л. Г. и Г. Г. /в СИО/ от ПИ с ид. № 10135.5506.497 с площ
от 11 404 кв.м били, както следва -за Л. Г. и Г. Г. /в СИО/ 4 635.60 кв.м. ид.ч., представляващи 40.65% от имота -за „ИКГ" АД- 6 768.40 кв.м. ид.ч., представляващи 59.36% от имота.

В уточнителната си молба сочат, че площта на ПИ с ид.10135.5506.497  била 11 404 кв.м. по документ за собственост, а по скица- 10298 кв.м. /Скица на поземлен имот №15-516515- 21.10. 2016г/, като площта по скица била намалена, с оглед предвиждане за отнемане от имота на площ за улица, като отчуждаването не било проведено към настоящия момент. Сочат като граници на ПИ с ид. № 10135.5506.497 следните: ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679,2612. А като граници на спорния имот: ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497, очертан в актуалната скица, който е съобразен със скицата, част от влязло в сила съдебно решение по гр. д. 4787/12г. на PC-Варна. Правото ни на собственост по отношение на „спорната част" било установено от описаните по-горе транслативни сделки и потвърден и от горното съдебно решение, като при проведеното исково производство ищците извършили главно и пълно доказване на собствеността си върху процесната реална част от имота. Прилагайе заверена от съда скица към решението по гр.д. 4787/12г на PC-Варна. Същата били приложили и към исковата молба. Върху актуалната скица отново повдигали в цвят-червен, очертаната по влязлото в сила съдебно решение реална част от имота им. Спорната реална част била с площ от 1027 кв.м., като, предвид горните проценти на съсобственост, от нея ищците
били  собственици, съответно на: -417.47 кв.м. ид.ч. за Л. Г. и Г. Г. в СИО и -609.62 кв.м. ид.ч. за „ИКГ" АД.

Сочат още, че постройките в процесната реална част от имота им, които се владеели от ответниците: всички постройки били в собствения им имот- ПИ с ид. № 10135.5506.497 и същевременно се намирали в процесната реална част от този имот, повдигната в цвят по влязлото в сила съдебно решение по гр. д.
4787/12г на PC-Варна и в новата актуална скица /идентична с тази по гр. д.
4787/12гнаРС-Варна/. Постройките били нанесени в приложената от ищците кадастрална скица-актуална, както и в очертаната площ по скицата към влязлото в сила съдебно решение по гр. д. 4787/12г на PC-Варна/. Същите се намирали в спорната част, повдигната на скицата с цвят. Постройките били: къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м.,  състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м. Година на строителство на 30 кв.м. от нея - 1968. Останалата част била пристроявана след 1968г от ответницата и съпруга й М. С.. Площта на постройките била посочена и в приложената данъчна оценка.

В качеството им на съсобственици на ПИ с ид. № 10135.5506.497
при части за Л. Г. и Г. Г. /в СИО/ 4 635.60 кв.м. ид.ч. и за
„ИКГ" АД-6768.40 кв.м. ид.ч., били съсобственици и на спорната реална част от
имота, повдигната на скицата, приложена от ищците, в цвят. Доколкото
постройките в имота им били незаконно построени, без строителни книжа и без
отстъпено право на строеж, рьщите следвали собствеността на земята, по
принципа на приращението, осн. чл. 92 от ЗС. Собствеността на земята се
простирала и върху тях, при части, съответстващи на процентите им в съсобствеността. Този принцип бил валиден не само при реституционните производства, но и при настоящото възстановяване на имота с ретроактивна сила на съдебното решение за отмяна на присъдата на Ас. Н. и отмяна на конфискацията, постановена с отменената присъда: връщал се имота на наследниците му /М. Н./ във вида, в който имота се намирал, ведно с незаконно построените сгради, като същите представлявали приращение към имота. Имотът бил застроен след отнемането му, като именно след конфискацията и преди възстановяването му били построени незаконните постройки. След справка в Община-Варна, се установило, че строителни книжа за постройките липсвали.

След отмяна на присъдата и реституиране на горния имот, с отв. Хр. С. е бил сключен договор за наем за земята и къщата, като същата  заплащала уговорения наем първоначално на реституирания собственик, впоследствие на дружеството, на което „ИКГ" АД е правоприемник /копие от този договор за наем бил приложен към исковата молба и обсъден в цитираното влязло в сила съдебно решение/, т. е. ищците твърдят, че по силата на приращението, ищците са съсобственици и на изградените постройки, които се владеели и ползвали от ответниците без правно основание /към настоящия момент нов договор за наем не бил сключен/.

Ищците твърдят също, че ответниците се били обогатили за сметка на ищците, тъй като били лишили последните от възможността да ползват имота-земя и постройки, описани по-горе, на които били собственици. При неоснователното обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД обогатилият се за сметка на другиго, следвало да върне онова, с което се бил обогатил, до размера на обедняването. В случая, това било средната наемна цена, която ответниците биха плащали за ползване на имота, респ. която ищците биха получавали за предоставянето на друго лице на собствения си имот за този период. Доколкото ответниците владеели гореописаната реална част от имота на ищците с площ от 1027 кв.м. и постройките в нея до настоящия момент, като същата фактическа власт били упражнявали и през исковия период /01 септември 2011г. – 01 септември 2016г./, то претендират заплащане на обезщетение в размер на средната пазарна цена на наема за периода, който за земята  бил по 200 лв./мес., а за жилищната сграда с гараж, навес и тоалет – по 400 лв. /мес.

 

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., е постъпил отговор на исковата молба, в който изразяват становище, с което оспорват изцяло исковете като неоснователни и молят да бъдат отхвърлени, като излагат следните доводи:

По иска с правно основание чл.108 ЗС:

За да бъдел уважен ревандикационния иск с правно основание чл.108 от ЗС ищецът при условията на пълно доказване трябвало да установи наличието на следните предпоставки: да установи, че е собственик на имота, да докаже, че ответникът владее имота и че владението на имота е без основание. От посочените предпоставки било безспорно, че ответниците владеели имота. Останалите две предпоставки не били налице. Твърди, че ищците не са собственици на Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497, включително на претендиралата от тях реална част и не са собственици на построените в имота сгради. Ответниците владеели процесния поземлен имот и построените в него сгради на основание изключващо правата на ищците, а именно ответниците били собственици както на процесната земя, така и на построените върху нея сгради. Твърди, че ищците не са собственици на Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497, тъй като не били придобили същия. Ищците твърдели, че били купили процесния имот въз основа на нотариален акт вписан под № 57, т.1, дело 72/2005г. на СВ - Варна от М.А.Н. И В.Д.Т.. При изповядване на посочения нотариален акт М.А.Н. И В.Д.Т. били основали продаваното от тях право на собственост на наследствени права от А..Н. С., придобити по закон и чрез договор за продажба на наследство и на реституция основана на отмяна по реда на надзора на присъда на Народния съд. За установяване на правата си те били представили пред нотариуса удостоверение за наследници на А..Н. С., договор за продажба на наследство, заповед на министъра на финансите, решение 784/94г. на ВС и нотариални актове. В посочените документи представени пред нотариуса обаче, никъде не бил описан процесния имот, представляващ част от Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 нито имот, който да е идентичен на процесния, макар и отразен по друг начин в действащите в различно време планове. Отвениците оспорват, че ищците са придобили процесния имот с цитирания нотариален акт от 2005г., като твърдят, че продавачите М.А.Н. И В.Д.Т. не са били собственици на процесния имот, тъй като същия не е бил собственост на техния праводател А..Н.. Както се вижда от описаните в нотариалния акт от 2005г. предходни нотариални актове, които би следвало да установят правото на собственост на А..Н., недвижимите имоти не са били придобивани от А..Н., а са придобити от акционерно дружество - „Текстил". Освен това от тези нотариални актове не можело да бъде установено наличието на идентичност между придобитите имоти и процесния имот. Считат, че „Текстил" АД не бил идентичен субект с пълномощника си А..Н.. Тъй като имотите не били придобивани лично от А..Н., то същите не били конфискувани с присъдата на Народния съд, която впоследствие била отменена с Решение 784/ 1994г. на Върховния съд. Тъй като А..Н. не бил притежавал процесния имот, то и неговите правоприемници - М.А.Н. И В.Д.Т. също не били станали собственици на имота. След като М.А.Н. И В.Д.Т. не били собственици на имота, то те не са могли да го продадат на ищците „Инвестиционна компания Галата" АД, Г.С.Г. и Л.В.Г., като последните също не били придобили собствеността върху имота.

В подкрепа на това твърдение на ответниците била и заповедта на министъра на финансите № В -94-00-0403/94г.. В посочената заповед изрично били изброени имотите, които се отписвали от актовите книги за държавна собственост, като процесния имот не попадал в списъка на деактуваните имоти, следователно съгласно заповедта - не е бил или остава държавна собственост.

Отделно от това, сградите построени в претендираната от ищците реална част от Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497, били актувани като държавни с АДС № 9350/08.02.1968г. В заповедта на министъра на финансите № В - 94-00-0403/94г. посочения АДС от 1968г. не бил цитиран, следователно имотите описани в него не са деактувани и не са предадени в собственост на наследниците на А..Н.. Предвид посоченото ищците не били собственици нито на претендираната реална част с площ от 1027кв.м. от Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497, нито на построените в нея сгради.

Освен изложеното ответниците оспорват правото на собственост на „Инвестиционна компания Галата" АД, и на друго основание. По делото били представени актове за разделяне на „Инвестиционна компания Галата" АД, но при разделянето процесният имот не бил станал собственост на ищеца -„Инвестиционна компания Галата" АД, ЕИК: *********. Тъй като ищците не били придобили правото на собственост върху процесните имоти - земя и сгради, то предявения от тях иск по чл.108 от ЗС бил неоснователен. Тъй като ищците не са собственици на процесните земя и сгради, то неоснователен се явявал и искът по чл.109 от ЗС, тъй като негаторният иск можел да бъде предявен само от собственик, на когото ответникът пречел да осъществява собственическите си права, а в случая ищците не били собственици. Доколкото ищците в уточняващата си молба заявявали, че не поддържат този иск, то следвало производството по същия да бъде прекратено. Неоснователен бил и искът за неоснователно обогатяване, предявен въз основа на чл.59 от ЗЗД. Тъй като ищците не са собственици на процесните имоти, то ползването на същите от ответниците не водело до обедняване на ищците или до неоснователно обогатяване на ответниците, следователно не бил налице състава на института на неоснователното обогатяване, предвиден в чл.59 от ЗЗД.

На следващо място искът по чл.108 от ЗС бил неоснователен, тъй като ответниците владеели процесните имоти въз основа на правно основание, а именно те били собственици на имотите, плащали си и плащат данъци и ТБО за тях и към настоящия момент, притежават адресна регистрация на посочения административен адрес -"Вилите" №74а от 1963 год., в имота на тяхно име били налице партиди за ЕЛ и ВиК.

Видно от АДС № 9350/08.02.1968г. част от процесните сгради не били актувани като държавна собственост и изрично било посочено, че те били собственост на М. М.С., чийто наследници били ответниците -Х.Р.С., Р.М.С., и М.М.М.. Освен това, видно от акта за държавна собственост М. М.С. ползвал построените сгради, като ползването на същите продължавало и от неговите наследници, понастоящем ответници. За периода от 1968г. до момента правото на собственост на М. М.С. и на неговите наследници не било оспорено по съдебен ред, до момента на предявяване на настоящия иск. Отделно от това въз основа на разрешения за строеж, М. М.С. и Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М. били пристроили сградите,  описани в акта за държавна собственост до вида,  в който се намирали в момента. Тъй като са владели непрекъснато процесните сгради лично и присъединявайки владението осъществявано от М. М.С., ответниците били придобили всички процесни сгради съгласно чл.79 от ЗС, като владението било продължило от 1968г. до момента на предявяване на настоящия иск през 2016г.

Освен това видно от АДС № 9350/08.02.1968г. част от сградите не били държавна собственост, а били собственост на М. М.С.. Отделно от това с разрешение от 31.10.1974г. на Х.Р. било разрешено да извърши ремонт на съществуващ навес и да промени предназначението му в жилище. Посоченият навес бил собственост на Х.Р., което се потвърждавало от изявлението на компетентния орган материализирано в разрешението, а именно: „При отчуждаване на имота до 5 години новопостроеното не се заплаща" След като органът посочвал, че при отчуждаване новопостроената сграда не се заплащала, това представлявало изявление потвърждаващо правото на собственост на Х.Р., респективно на ответниците доколкото те били наследници на нейния съпруг -М. М.С..

Твърдят, че тъй като ответниците били собственици на претендираните от ищеца сгради, то те основателно владеели същите, поради което предявеният иск следвало да бъде отхвърлен.

Ответниците оспорват и предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Ищците не били собственици на процесните имоти, поради което ползването на същите от ответниците не водело до обедняване на ищците. От друга страна, тъй като ответниците били собственици на процесните имоти, то те не се обогатявали без основание, тъй като ползването на един имот бил основно право на неговия собственик. Освен по основание ответниците оспорвали иска за неоснователно обогатяване и по неговия размер, като твърдят, че претенцията била многократно завишена, тъй като ответниците не  се били обогатили с претендираната от ищците сума, като ищците не се били обеднили с тази сума.

Ответниците оспорват истинността на приложения договор за наем от 1997 год., като молят съда да задължи ищците да го представят в оригинал, с цел да се назначи съдебно-графологична експертиза за авторството на почерка и подписа на г-жа С.. Молят, също така съдът да задължи ищците да представят оригинал и на приложената „ведомост'' за заплащане на наем, като твърдят, че там никъде няма положен подпис от г-жа С., т.е. че наем не е плащан, или ако е плащан то той не е бил за процесния имот.

 

                ИЩЕЦЪТ – главно встъпило лице твърди, че е собственик на жилищна сграда с площ от 30 кв.м. находяща се в гр.Варна, кв. „Аспарухово", м.Вилите ул. 74 а, съглано АДС № 9350/08.02.1968г. Не оспорва правото на собственост на ищците върху земята, придобита по описания в исковата молба начин. Оспорва правото на собственост върху жилищната постройка, като твърди, че същата е построена със средства на държавата върху държавна земя, към момента на построяването, поради което Държавата от момента на построяване до сега е собственик на същата. Твърди, че законно построената част от нея е с площ от 30кв.м. ид.ч., а останалата част е собственост на собственика на земята към настоящия момент. Държавата е собственик
на построената в държавна земя /към 1967-1968г/ сграда, с площ от 30 кв.м.,
съществуваща и към момента, а останалата част от нея е пристроена незаконно, без никакви строителни книжа. Тъй като към настоящият момент по КК площта на сградата е 123кв.м.  е невъзможно да се уточни къде точно попадат 30 кв. м.,  собственост на Държавата. Уточнява, че видно от приложеното Наказателно постановление №93/17.07.1967г., съставено на М. М.,  като несобственик е построил незаконно една стая 3.70/3.70м върху заграбено държавно място. По отношение на жилищната сграда е съставен АДС №9350 от 08.02.1968г. на осн. чл.6 от ЗС за полумасивна държавна жилищна сграда, построена върху държавно дворно място с площ на сградата от 30 кв.м. с държавни средства, състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре застроено на 2/1.50 кв.м. , клозет в двора, без насаждения , извън чертите на регулационния план на кв. „Аспарухово", гр. Варна, с година на построяване на сградата- 1967г. Съгласно чл.144 от Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), обстоятелствата констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Отбелязано в същия АДС е, че антрето и навеса са построени със средства на М. М. /наследодател на ответниците по първоначалния иск/ , поради което отпадат като държавни. Доколкото същите нямат самостоятелно съществуване, а са принадлежност към сградата, следва да се приеме, че са част от нея, а единствено, в случай на продажба респ. оценка на имота, следва да се оценят и заплатят на същите лица. Отбелязано е, че сградата се ползва от семейството на М. М. от 1.01.1968г, като административния адрес е гр. Варна, кв. „Аспарухово" , м. „Вилите" 74-а. Ищецът – главно встъпило лице твърди, че така описаната и ползвана от М. М. и семейството му -ответници по делото, къща е идентична с претентдираната от ищеца и държана от ответниците по първоначалния иск.

За съставянето на Акт за държавна собственост № 9350/08.02.1968г., са послужили следните документи : писмо от 15.01. 1968г. Гл. лекар на ОРБ-Варна е изложил до ГНС-Варна, „Държавни имоти", че в двора до болницата, в парка, е останала от ф-ка „Първи май" къщичка, в която се е настанило семейството на М. М., която е грозяща и следва да се събори. Видно от извършена проверка по паспорт на държавна жилищна сграда в м. Вилите №74а, е установено, че къщичката е построена през 1967г. с държавни средства от самооблагането, с подробно описание, посочено по-горе-две стаи, антре с циментова плоча, навес, с ток и без вода, на 30 кв.м. общо площ. Указано е да се актува и предаде само сградата на „Жилфонд" -за наем.Изпратено е писмо до „жилфонд" -да запише в основните си средства стопанисването на тази сграда, като със семейството на М. М. се влезе в договорни отношения.

М. М. е подал молба от 27.02.1968г. за закупуване на имота до „Държавни имоти" при ОНС-Варна, на който е отказано, поради обстоятелството, че къщичката се намира извън регулационния план и не може да бъде продадена или да се отстъпи право на строеж в този терен, като за направените подобрения , може да иска заплащане, но не и собственост. Впоследствие, през 1994г., в преписката са налице данни, че наемателят е поискал да си състави констативен акт за собственост на къщата, но му е отказано, с оглед обстоятелството, че същата е държавна и съществува Акт за държавна собственост.

Предвид горните доказателства, Държавата твърди, че следва да се приеме, че тя е собственик на построената в държавна земя /към 1967-1968г/ сграда, извън регулационния план на гр. Варна, с площ от 30 кв.м. Останалата част от нея е построена незаконно, без никакви строителни книжа върху държавна тогава земя, като видно и от приложеното Наказателно постановление №93/17.07. 1967г. , е съставено на М. М., за това, че като несобственик е построил незаконно една стая 3.70/3.70м върху заграбено държавно място.

Сочи, че с оглед на гореизложеното, нито ищците, нито ответниците са придобили къщата на горния адрес, доколкото същата е построена върху държавна земя преди връщане на имота /земя/ в патримониума на Ас. Н., придобила е статут на държавна собственост и не следва собствеността на земята, по отношение на така построената сграда.

От друга страна, ответниците по първоначалния иск, никога не са били собственици на къщата, нито на земята, върху която е построена и не биха могли да я придобият по давностно владение, тъй като е имала статут на държавна собственост, има такъв и до момента, а и същите не са я своили като собственици, доколкото им е бил известен статута й на държавен и качеството им на държатели на чужд имот. Незаконно построената част от нея следва собствеността на земята, която към момента е собственост на ищците по първоначалния иск. Видно от приложеното Наказателно постановление, пристроената стая е построена незаконно, а също и останалите помещения, извън квадратурата 30 кв.м., включваща двете стаи и антре, описани в АДС. Обстоятелството, че са пристроени означава, че нямат самостоятелно съществуване и също не могат да се придобият по давност отделно от главната вещ. Отделно от това са незаконно построени и подлежат на премахване, като такива.

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ „Инвестиционна Компания Галата“ АД, Г.С.Г. и Л.В.Г., е постъпил общ писмен отговор на исковата молба, предявена от главно встъпилите лица,  в който изразяват становище, с което оспорват изцяло предявения установителен иск и молят да бъде отхвърлен. Не спорят, че претендираната от главно встъпилото лице-Държавата постройка е идентична с претендираната от тях по горното дело и същата понастоящем се ползва от ответниците. Оспорват съставения АДС №9350 от 8.02.1968г по чл. 6 от ЗС за полумасивна държавна жилищна сграда, построена върху държавно дворно място с площ на сградата от 30 кв.м. с държавни средства, състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре застроено на 2/1.50 кв.м., клозет в двора, без насаждения, извън чертите на регулационния план на кв. „Аспарухово", както и констатациите по него.  Твърдят, че към настоящия момент, Държавата не се легитимира като собственик на постройката, тъй като същата е била изградена без строителни книжа, не е била узаконена, не е отговаряла на нормативните изисквания за жилищна сграда и жилищен имот-същата не е притежавала баня-тоалет, такъв е построен отвън, съществува там и понастоящем. Нито към момента на построяване, нито по-късно тази сграда не е била законна и не е имала характер на жилище. Построена е била единствено като временна постройка, която ответниците да обитават и да задоволи нуждите им от жилище към 1968г. С оглед на това, предвид липсата на строителни книжа и качество на жилищен имот, тази постройка следва да се счита приращение към собствеността върху земята, придобита по подробно описания начин в исковата им молба и допълнителните молби към нея. Подчертават, че само 30 кв. м. са актувани като държавни, а останалите -до 120 кв.м. на място, са незаконно пристроени, също без надлежни строителни книжа и разрешения. Тълкувателно решение №6/10.05. 2006г по т.д. № 6/2005г на ВКС, ОСГК , както и трайната съдебна практика, са единни по въпроса, чия собственост са незаконните постройки, застроени върху върнати по реституционните благоустройствени и други закони /ЗАВОИ/ сгради и постройки, както и такива, които нямат съществуване като самостоятелни обекти, поради липса на статут на такива. Безпротиворечиво, същите приемат, че такива сгради, по силата на приращението следват собствеността на реституираната земя.

 Доколкото към преписката по горния Акт за държавна собственост, са представени писмо от 15.01. 1968г Гл. лекар на ОРБ-Варна, с което е изложил до ГНС-Варна, „Държавни имоти", че в двора до болницата, в парка, е останала от ф-ка „Първи май" къщичка, в която се е настанило семейството на М. М., която е грозяща и следва да се събори. Поискани са средства , за да се построи друга извън района на болницата. Видно от извършена проверка по паспорт на държавна жилищна сграда в м. Вилите №74а, е посочено, че къщичката е построена през 1967г с държавни средства от самооблагането, с подробно описание, посочено по-горе-две стаи , антре с циментова плоча, навес, с ток и без вода, на 30 кв.м. общо площ. Указано е да се актува и предаде само сградата на „Жилфонд" -за наем.Изпратено е писмо до „жилфонд" -да запише в основните си средства стопанисването на тази сграда, като със семейството на М. М. се влезе в договорни отношения. М. М. е подал молба от 27.02. 1968г за закупуване на имота до „Държавни имоти" при ОНС-Варна, на което е отказано, поради обстоятелството, че къщичката се намира извън регулационния план и не може да бъде продадена или да се отстъпи право на строеж в този терен, като за направените подобрения, може да иска заплащане, но не и собственост. Т. е. в този терен дори не е било законно да се разрешава строителство на сгради, тъй като е бил извън регулация и Държавата го е сторила единствено по социални подбуди. През 1994г , в преписката са налице данни, че наемателят е поискал да си състави констативен акт за собственост на къщата, но му е отказано, с оглед обстоятелството, че същата е държавна и съществува Акт за държавна собственост. От горного следвало да се приеме, че държавата е била собственик на построената в държавна земя /към 1967-1968г/ незаконна сграда, извън регулационния план на гр. Варна, с площ от 30 кв.м, построена без строителни книжа. Останалата част от нея е пристроена незаконно, също без никакви строителни книжа върху държавна тогава земя, като видно и от приложеното Наказателно постановление №93/17.07. 1967г , е съставено на М. М., за това, че  като несобственик е построил незаконно една стая  3.70/3.70м върху заграбено държавно място. Издадено е разрешение за построяване на навес и тоалет, като последният е построен навън, вместо вътре, както е по схема.

Твърдят, че тези разрешения за строеж са нищожни, тъй като са издадени в разрез с императивни разпоредби на закона-ЗТСУ и ППЗТСУ. Същите са издадени на лице-несобственик на земята и сградата, за строеж върху земя извън регулация, без строителни книжа за основната постройка. Сочат, че Държавата не е собственик на сградата и допълващите постройки в имота им. Собственици са ищците по силата на приращение на тези незаконни постройки към земята, като след отменяне на конфискацията от ВСРБ същите са върнати, заедно с нея на наследника на Ас. Н. и по силата на транслативните сделки, описани в Исковата молба, са станали тяхна собственост.

Молят да се има предвид, че Държавата не оспорва правото им на собственост върху земята, нито начина, по който са придобили същото. т. е. , ако постройката е незаконна, тя следва собствеността върху земята по приращение.

Същевременно, заявяват, че са съгласни с доводите в молбата за Главно встъпване, че ответниците по първоначалния иск, никога не са били собственици на къщата, нито на земята, върху която е построена и не биха могли да я придобият по давностно владение, тъй като е имала статут на държавна собственост, и същите не са я своили като собственици. От приложените към горното АДС документи е видно, че им е бил известен статута й на държавен имот и качеството им на държатели на чужд имот и не е бил налице анимус за своене на земята и сгредата като свои. Незаконно построената част от нея следва собствеността на земята, която към момента е собственост на ищците по първоначалния иск. Видно от приложеното Наказателно постановление, пристроената стая е построена незаконно, а също и останалите помещения, извън квадратурата 30 кв.м., включваща двете стаи и антре, описани в АДС. Обстоятелството, че са пристроени означава, че нямат самостоятелно съществуване и също не могат да се придобият по давност отделно от главната вещ. Т. е., ответниците не са придобили по давност сградата през периода, когато е била държавна собственост, а след връщането на земята в партимониума на Ас. Н. /чрез наследника му М. Н./, такава давност не е изтекла, както поради сключване на Договор за наем и държане на имота като наематели, така и поради непрекъснатото смущаване от страна на ищците, чрез техен представител за плащане на наеми, спорове за законността на постройката и други фактически и правни действия, смущаващи фактическата им власт.

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М., е постъпил общ писмен отговор на исковата молба, предявена от главно встъпилите лица,  в който изразяват становище, с което сочат, че предявеният иск срещу тях иск е неоснователен.  Твърди, че безспорно било, че те- ответниците владеят имота.

Ответниците владеят процесния поземлен имот и построените в него сгради на основание изключващо правата на ищците, а именно ответниците са собственици както на процесната земя, така и на построените върху нея сгради.

Ответниците владеят процесните имоти въз основа на правно основание, а именно те са собственици на имотите, плащали си и плащат данъци и ТБО за тях и към настоящия момент, притежават адресна регистрация на посочения административен адрес -"Вилите" №74а от 1973 год., в имота на тяхно име са налице партиди за ЕЛ и ВиК. Видно от АДС № 9350/08.02.1968г. част от процесните сгради не са актувани като държавна собственост и изрично е посочено, че те са собственост на М. М.С., чийто наследници са ответниците -Х.Р.С., Р.М.С., и М.М.М.. Освен това видно от акта за държавна собственост М. М.С. ползва построените сгради, като ползването на същите продължава и от неговите наследници, понастоящем ответници. За периода от 1967г. до момента правото на собственост на М. М.С. и на неговите наследници не е оспорено по съдебен ред, до момента на предявяване на настоящия иск и молба за главно встъпване. Отделно от това въз основа на разрешения за строеж, М. М.С. и Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М. са пристроили сградите описани в акта за държавна собственост до вида в който се намират в момента. Тъй като са владели непрекъснато процесните сгради лично и присъединявайки владението осъществявано от М. М.С., ответниците са придобили всички процесни сгради съгласно чл.79 от ЗС, като владението е продължило от 1967г. до момента на предявяване на настоящия иск през 2016 год. и молбата по чл.225 през 2017 год., като се позовават на изтекла придобивна давност.

Освен това видно от АДС № 9350/08.02.1968г. част от сградите не са държавна собственост, а са собственост на М. М.С.. Отделно от това с разрешение от 31.10.1974 г. на Х.Р. е разрешено да извърши ремонт на съществуващ навес и да промени предназначението му в жилище. Посоченият навес е собственост на Х.Р., което се потвърждава от изявлението на компетентния орган материализирано в разрешението, а именно: „При отчуждаване на имота до 5 години новопостроеното не се заплаща" След като органът посочва, че при отчуждаване новопостроената сграда не се заплаща, това представлява изявление потвърждаващо правото на собственост на Х.Р., респективно на ответниците доколкото те са наследници на нейния съпруг -М. М.С..

Тъй като ответниците са собственици на претендираните от ищците и главно-встъпилото лице сгради, то те основателно владеят същите, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Твърдят още, че всички сгради, които те владеят и на които те са собственици са законно построени, въз основа на издадени разрешения, като сградите изрично са посочени в АДС № 9350/08.02.1968г., НП от 1967 год. и в разрешение за строеж и промяна на предназначението от 31.10.1974 и разрешение за строеж № 630/02.11.1981г.. В случай, че за някой от сградите не е издавано разрешение, то те са търпими съгласно §16, ал. 1 и § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, тъй като са построени преди 07.04.1987г., респективно преди 31.03.2001год.

Отделно от това твърдят, че АДС не съответства на закона по форма и издател, като го оспорват:  липсва описание на поземления имот, където е била построена сградата; липсва акта, с който е разрешено/отстъпено правото на строителството; липсва описание на стаята, за която е издадено НП през 1967 год. на М.М.С.; липсва съответствие между цената на сградата с отпуснатите средства, от което следва, че разликата над 432 лв е собственост на М.М.С..

 

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ПРИЕТО за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване по делото е, че ответниците Х.Р.С., Р.М.С. и М.М.М. упражняват фактическа власт върху процесните имоти в периода от 1968г. до датата на подаване на исковата молба през 2016г., както и до настоящия момент.

На л.10 от делото на ВРС, изпратено по подсъдност, на приетата като част от доказателствения материал скица, в жълт цвят са повдигнати реалните части и жилищната сграда, които са предмет на настоящото производство.

От приетото на л. 12 до л.24 от делото на ВРС, изпратено по подсъдност,   удостоверение за актуално състояние, ведно с частична извадка план за преобразуване по чл. 262ж от ТЗ и чл. 123 ал.1 ЗППЦК на „Инвестиционна компания Галата“ АД чрез разделяне на две новоучредени дружества „Инвестиционна компания Галата“ АД и „Регала Инвест“ АД, както и от приетия в цялост на л. 157 до л. 206 от делото план за преобразуване, е видно, че съгласно изготвения разделителен баланс към имуществото на новообразуваното дружество „Инвестиционна Компания Галата“ АД,  преминават и идеални части от имот с идентификатор 10135.5506.497, реална част от който е предмет на настоящото производство. Планът за преобразуване е надлежно вписан в Службата по вписвания Варна.

От решение от 18.12.2007г., постановено по ф.д. 3848 / 2005г. по описа на ВОС /л. 31 от делото на ВРС/, се установява, че „А..Н. 1“ ООД се преобразува в „А..Н. 1“ АД. А, видно от протокол от редовно ОС на акционерите в „А..Н. 1“ АД от 30.04.2009г. /л. 28 – л.30 от делото на ВРС/ акционерите са взели решение за промяна в наименованието от „А..Н. 1“ АД на „Инвестиционна Компания Галата“ АД.

От приложеното на л.33 от папката на ВРС удостоверение за граждански брак, се установява, че Г.С.Г. и Л.В. Манолова са сключили граждански брак на 19.04.1986г., като след брака съпругата е приела името: „Г.“.

С АДС No 6943 / 16.12.1965г., съставен на основание т.7-ма от Закона за собствеността, са одържавени всички покрити и непокрити недвижими имоти, водени като основни средства по счетоводните книги на предприятието, упоменати подробно в описа, приложен към писмо No 1670 от 06.05.1965г., намиращ се към досието, като имотът е отстъпен за ползване на ОПП „1-ви Май“.

Към писмо от 11.11.1969г., изходящо от ДПТК „Първи Май“ – Варна е приложен и изготвен списък на държавните имоти при ДПТК „Първи Май“ гр. Варна, за които няма съставени актове за държавна собственост. В посочения списък са включени сграда – жилище – 28кв.м, сграда – жилище – 63 кв.м., стая с Ж.Б. плоча  -9 кв.м., дворни места застр. и незастроени – отчуждени 2990 кв.м. + 120 000 кв.м., находящи се в м. ***** до ф-ката, включени в района на фабриката, построени съответно през 1958, 1956 и 1957г.

 С АДС No 9350 / 08.02.1968г., съставен на основание чл.6 от Закона за собствеността и писмо No 46/15.01.1968г.на Обид. Раб. Болница от 09.09.1944г., са одържавени полумасивна държавна жил. сграда, застроена върху държ. място 30 кв.м. със средства от държавата, състояща се от две стаи, антре, застроен клозет в двора без насъждения, намираща се извън чертите на регул.план на кв. Аспарухово – Варна. Посочената година на построяване е 1967г. Отбелязано е като забележка в акта, че антрето и навесът са строени с разрешение на болницата „1-ви май“, със средства на М. М. и отпадат като държавни. В момента се ползвала от семейството на М. М.С., считано от 01.01.1968г.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

От приетия по делото  Нотариален акт №8, том 1, рег. No 241, дело № 8 / 07.01.2005г., се установява, че на 07.01.2005г., Л.В.Г., Иван Бориславов Русецки и „А..Н. 1“ ООД  закупуват от М.А.Н. И В.Д.Т. съответно 4,550дка, 2 дка. и 4,640 дка. ид.части от процесния недвижим имот, придобит по реституция и наследство, а именно: ПИ 1679 по КП на м-ст Вилите, кв. Аспарухово, гр. Варна, целият с площ: 11,189 дка. при граници: гора, пи 2634, 2633, 1783. Със същия нотариален акт „А..Н. 1"ООД  закупува от М.А.Н. И В.Д.Т. 2. 760 дка от ПИ 2614 по КП на м. „Вилите", кв. „Аспарухово" , гр. Варна, целият с площ от 9. 060 кв.м. дка, при граници ПИ 2615, ПИ 2636, ПИ 2612, ПИ 2613, а също така Л.Г., А. Н.  и „А..Н. 1"ООД закупуват от М.А.Н. И В.Д.Т. съответно 6 дка, 6 дка. и 4,561 дка. ид.части от ПИ 2615 по КП на м. „Вилите", кв. „Аспарухово", гр. Варна, целият с площ от 16. 561 кв.м. дка, при граници ПИ 2614, ПИ 2617, ПИ 2616, шосе Варна-Галата;

Видно от приетия по делото нотариален акт № 41 том III peг. №8785 дело №712 от 16.08. 2012г, вписано с акт №39 том XLV дело №9401 на СВ-Варна за замяна на недвижими имоти е следното:  1/ „Инвестиционна компания Галата" АД, като собственик на ПИ с ид. № 10135.5506.503 с площ от 4757 кв.м. прехвърля на Л.Г. , Г.Г. и Ал. Н. 1356.48 кв.м. ид. ч. от реално обособена част с площ от 1884 кв.м. от горния имот, от които 678.24 кв.м. ид. ч. -за Л.Г. и Г.Г. в СИО и 678.24 кв.м.за А. Н.;  Страните заявяват, че са съгласни горната реална част с площ от 1884 кв.м от ПИ с ид. № 10135.5506.503 да се придаде към проектен имот с ид. № 10135.5506. 874, съсобствен между „Инвестиционна компания Галата" АД,  Л.Г., Г.Г. и А.. Н., целият с площ от 25 090 кв.м., идентичен с УПИ III-2664, кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна. 2/„Инвестиционна компания Галата" АД , като собственик на ПИ с ид. № 10135.5506.511, целият с площ от 3590 кв.м. прехвърля на Л.Г., Г.Г. и А. Н. 1413.36 кв.м. ид. ч. от реално обособена част с площ от 1963 кв.м., от които 706.68 кв.м. за Л.Г. и Г.Г. в СИО и 706.68 кв. м. за А. Н.. Страните заявяват, че са съгласни горната реално обособена част с площ от 1963 кв.м от ПИ с ид. № 10135.5506.511, при съсобственост 706.68 кв.м. за  Л.Г. и Г.Г. в СИО и 706.68 кв. м. за А. Н. и 549.64 кв.м. ид. ч. за „Инвестиционна компания Галата" АД, да се придаде към проектен имот с ид. 10135.5506.874, целият с площ от 25 090 кв.м., идентичен с УПИ III-2664 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна. 3/ „Инвестиционна компания Галата" АД, като съсобственик с Л.  Г., Г.Г. и А. Н. на ПИ с ид. № 10135.5506.490 /идентичен с ПИ 2615, попадащ в УПИ III-2664 в кв. 151 на 29 мр. Варна/, целият с площ от 16 261 кв.м. прехвърля на Л.Г., Г.Г. и А. Н. само 71 кв.м. ид. ч. oт гореописания имот от собствените си 4478 кв.м. ид.ч., от които 35.5 кв.м. ид.ч. -за Л.Г. и Г.Г. в СИО и 35.5 кв.м. ид.ч -за А. Н.. Страните заявявали, че са съгласни ПИ с ид. № 10135.5506.490, съсобствен между тях при квоти 5926.5 кв.м. ид.ч. за Л.Г. и Г.Г. в СИО, 5926.5 кв.м. ид.ч. за А. Н. и 4408 кв.м. ид.ч за „Инвестиционна компания Галата" АД, да се придаде към проектен имот с ид. №10135.5506.874, целият с площ от 25 090 кв.м., идентичен с УПИ III-2664 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна. 4/ В замяна на прехвърлените им и описани по-горе три недвижими имота, Л.Г., Г.Г. и А. Н. като съсобственици с „Инвестиционна компания Галата" АД  на ПИ с ид. № 10135.5506.516, целият с площ от 9114 кв.м., идентичен с ПИ 2614, попадащ в УПИ III-2664 в кв. 151 на 29 мр гр. Варна, прехвърлят на „Инвестиционна компания Галата" АД собствените си идеални части от реално обособена част с площ от 4132 кв.м., от кoито Л.Г. и Г.Г. притежавали в СИО и прехвърлят 1446.20 кв.м. ид.ч., а А. Н.-също 1446. 20 кв.м., при граници на обособената част: ПИ с ид. № 10135.5506.510, ПИ с ид. № 10135.5506.509, останалата част на ПИ с ид. № 10135.5506.516, ПИ с ид. № 10135.5506.511, ПИ с ид. № 10135.5506.420; съставляваща част от УПИ V-2665, 2612 на кв. 151 по плана на 29мр на гр. Варна. Страните заявявали, че са съгласни реално обособената част с площ от 4132 кв.м от ПИ с ид. № 10135.5506.516, собствена на „Инвестиционна компания Галата" АД, да се придаде към проектен имот с ид. №10135.5506.876, собствен на „ИКГ" АД, целият с площ от 98771 кв.м., идентичен е УПИ V-2665, 2612 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна. 5/ Страните заявяват, че са съгласни останалата реално обособената част с площ от 4982 кв.м от ПИ сид. № 10135.5506.516, съсобствена между страните при квоти: 1728.38 кв.м. ид.ч. за Л.Г. и Г.Г. в СИО, 1728.38 кв.м. ид.ч. за А. Н. и 1525.24 кв.м. ид.ч.за „Инвестиционна компания Галата" АД  да се придаде към проектен имот с ид. №10135.5506.874, целият с площ от 25 090 кв.м., идентичен с УПИ III -2664 в кв. 151 по плана на 29 мр на гр. Варна. 6/ Страните се съгласяват, че в проектен имот с ид. №10135.5506.874 частите на съсобственост били: за Л.Г. и Г.Г. в СИО 9040/25090 кв.м. ид.ч., за А. Н.-9040/25090 кв.м. ид.ч. и за „Инвестиционна компания Галата" АД -7010/25090 кв.м. ид.ч.

            С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти No  42, том 3, рег. No 8786 / 16.08.2012г., дело No 313 / 2012г. на нот. С. Д., „Инвестиционна Компания Галата“ АД, като собственик на ПИ, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, м-ст Вилите, представляващ ПИ с идентификатор: 10135.5506.507, целият с площ от 5147 кв.м., при граници: 10135.5506.497,  10135.5506.355, 10135.5506.509, 10135.5506.356, идентичен с ПИ No 2634 по КП на м. Вилите, кв. Аспарухово, гр. Варна, попадащ в УПИ V – 2665, 2612 и УПИ IX – 1679 по ПУП – ПРЗ за устройствена зана СОП 5,01 (бивша фабрика Първи мак) за кв. 151  по плана на 29 м.р. на гр. Варна, прехвърлят на Л.Г., Г.Г., П. Р.и Б. Р. 389,76 кв.м. идеални части от реално обособена част с площ от 672 кв.м. от гореописания недвижим имот, при граници на обособената част: 10135.5506.356, 10135.5506.4 и останалата част на 10135.5506.507, съставляваща част от УПИ IX – 1679 по ПУП – ПРЗ за устройствена зана СОП 5,01 (бивша фабрика Първи мак) за кв. 151  по плана на 29 м.р. на гр. Варна. Страните се съгласяват, че реално обособената част с площ от 672 кв.м. от ПИ с идентификатор: 10135.5506.507 да се придаде към проектен имот с идентификатор: 10135.5506.878, целият с площ от 4198 кв.м., идентичен с УПИ IX – 1679 по ПУП – ПРЗ за устройствена зана СОП 5,01 (бивша фабрика Първи мак) за кв. 151  по плана на 29 м.р. на гр. Варна. В замяна на прехвърления имот Л.Г., Г.Г., П. Р.и Б. Р., като съсобственици с „Инвестиционна компания Галата“ АД на ПИ , находящ се  в гр. Варна, р-н Аспарухово, м-ст Вилите, представляващ ПИ с идентификатор: 10135.5506.497, целият с площ от 10 084 кв.м., урбанизирана територия, при граници: 10135.5506.481, 10135.5506.355, 10135.5506.507, 10135.5506.356, идентичен с ПИ No 1679 по КП на м. Вилите, кв. Аспарухово, гр. Варна, попадащ в УПИ V – 2665, 2612, УПИ IX -1679 и УПИ VIII – 1679, 2612 по ПУП – ПРЗ за устройствена зана СОП 5,01 (бивша фабрика Първи мак) за кв. 151  по плана на 29 м.р. на гр. Варна, прехвърлят на „Инвестиционна Компания Галата“ АД собствените си идеални части от реално обособена част с площ от 458 кв.м. идеални части, при граници на обособената част: 10135.5506.507,  10135.5506.355 и останалата част на 10135.5506.497; съставляваща част от УПИ V – 2665, 2612 по ПУП – ПРЗ за устройствена зана СОП 5,01 (бивша фабрика Първи мак) за кв. 151  по плана на 29 м.р. на гр. Варна, като страните се съгласяват посочената реално обособена част от 458 кв.м.  от ПИ 10135.5506.497 да се придаде към проектен имот с идентификатор: 10135.5506.876, собствен на Инвестиционна Компания Галата“ АД, целият с площ от 98771 кв.м.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти No  171, том 3, рег. No 11210 / 19.10.2012г., дело No 417 / 2012г. на нот. С. Д., П. И. Р. и Б. И. Р.продават на съсобственика си „Инвестиционна компания Галата“ Ад собствените си общо 2 038.52 кв.м. идеална част от съсобствения им недвижим имот – ПИ с идентификатор: 10135.5506.497, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, м-ст Вилите, с площ на цялото по актове за собственост от 11 403 кв.м., а по кадастрална карта – с площ от 10 299 кв.м. с трайно предназначение- урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 1679, при граници на цялото по КК: 10135.5506.481, 10135.5506.883, 10135.5506.356.

            С Нотариален акт No 77 / 01.02.1919г. Търговска фирма Паница и Н. във Варна продават на Акционерно дружество Текстил в София собствените си недвижими имоти в гр. Варна в местността „*****“ , състоящи се от една фабрика с пристройки, построена на 2458 кв.м. и дворно място от 11 506 кв.м.

С решение No 784 / 21.01.1993г. на Върховния съд по дело No 775 / 1993г. е отменена присъдата от 29.04.1945г. по НОХД No 10 / 1945г., постановена от десети състав на Народния съд в частта, с която А..Н. С. е признат за виновен и осъден на доживотен строг тъмничен затвор, глоба от пет милиона лева в полза на държавното съкровище, заменима при несъбираемост с шест месеца тъмничен затвор, лишаване от правата  по чл. 30 от Наказателния закон завинаги и конфискация в полза на държавното съкровище на всичките му движими и недвижими имоти, като вместо това признава А..Н. С. за невиновен и го оправдава.

Със заповед No В 94 -00-0403 / 27.07.1995г.на Министъра на Финансите, издадена на осн. чл.88 ал.1 от Наредбата за държавните имоти във връзка с чл. 220 от Гражданско процесуалния кодекс, чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията и чл. 3 ал.2 от Наредбата за прилагане на чл. 5 ал.2 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, заповядва да се отпишат от актовите книги за държавните имоти и предадат на правоимащите, недвижимите имоти, находящи се в гр. Варна, включени в територията на обект фабрика „Първи май“, сега „Галатекс“ ООД – Варна, които са одържавени на основание присъдата от 29.04.1945г. и подробно описани в заповедта. Изпълнението на заповедта е възложено на Кмета на Община Варна.

С писмо от 30.11.1995г. от Началника на Отдел „Държавни имоти“ при Министерството на финансите, адресирано до Кмета на Община Варна се сочи, че правоимащите лица по  заповед No В 94 -00-0403 / 27.07.1995г.на Министъра на Финансите, са наследниците на А..Н. С. – д-р М.А.Н. И В.Д.Т..

С разрешение за строеж No 630 / 02.11.1981г., издадено от Началник отдел „Арх. и Бл-во“ при Аспаруховски районен народен съвет – Варна, на Х.Р.С. е разрешено да изгради посочените обекти с квадратура от 25 кв.м. в м-ст Вилите 74а на кв. Аспарухово.

С  жалба от 15.03.2006г., подадена от „А..Н. 1“ ООД до Кмета на Община Варна, Началника на сектор „Контролни дейности“, Контрол на строителството и до Регионалната дирекция за национален строителен контрол, се сочи, че собствените на дружеството имоти 021013, 2200, 1679 и 2623 по плана на землището на кв. Аспарухово са засегнати от незаконно изградени постройки. С жалбите се моли да се извърши проверка по случая.

С писмо от април 2005г. от Кмета на  район „Аспарухово“, адресирано до Х.Р.С., последната се уведомява, че след направена проверка относно собствеността на имот 1679 по плана на местността Вилите се установява, че същият е частна собственост, като е със статут на земеделска земя и за него няма отстъпено право на строеж.

С протокол за предаване и приемане на материални дълготрайни активи от 12.01.1996г., „Галатекс“ ЕАД предава на М.А.Н. И В.Д.Т., като собственици на наследството на А..Н. С., конфискувано по присъда от 29.04.1945г. по дело No 10/ 1945г., постановено от X състав на Народния съд и отменена с решение Nо 784 / 1994г. на ВС на РБ, и на основание Заповед No В -94-00-0403 / 94 – 27.07.1995г. на Министерството на Финансите, земята, обозначена по акт за държавна собственост No 6943 / 16.11.1965г. в размер на 270 дка. орна земя, 28 дка. лозя и 6 дка. овощна градина.

С договор за наем от 15.11.1997г., сключен между Д. Г. Т. – пълномощник на наследниците на А. Н. С., в качеството на наемодатели и Х.Р.С. – наемател, последната наема къща и дворно място  500 кв.м. срещу уговорената цена от 15000 лева месечен наем. В рамките на производството е открито производство по оспорване на истинността на посочения договор за наем - лице, като частен диспозитивен документ по реда на чл. 193 от ГПК  в частта за неговото авторство по отношение на ответницата Х.С.. Във връзка с предприетото оспорване съдът е указал, че доказателствената тежест за установяване на истинността е за ответницата Х.С.. По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице Н.Р. по съдебно-почерковата експертиза / л. 247 -258 от делото/, от което се установява, че подписът е положен от лицето Х.Р.С..  Допуснато и изслушано е и повторно заключение на вещото лице Е.А.А. /л. 350 –л.354/, което също потвърждава, че подписът е положен от лицето Х.Р.С.. С оглед на гореизложеното и оспорването на посочения договор за наем е недоказано и съдът го приема за истински документ, като може да се позове на него и го съобразява при постановяване на своето решение, като възприема фактическите констатации, а именно фактът на сключване на договора между посочените в него страни.  

 С решение No 1770 / 02.04.2014г., постановено по гр.д. 4787 / 2012г. по описа на ВРС, 10  състав, са ОТХВЪРЛЕНИ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявените от Х.Р.С., М.М.М. и Р.М.С. срещу Л.В.Г., Г.С.Г., Б. И. Р.и П. И. Р. и  „Инвестиционна Компания Галата“ АД, положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Х.Р.С., М.М.М. и Р.М.С. са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, Район „Аспарухово”, м. „Вилите” № 74а, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 11080 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 481, 361, 355, 507, 356 и 258, с площ на реалната част от 1027 кв.м. и при граници на частта: ПИ с ид. № 361 и останалата част от имот № 497, които граници са означени в червен щрих на скицата, приложена на л. 73 от делото, която реална част е идентична с бивш имот № 1679 по КП на м. „Вилите” и с имот № 162 по КП на 29-ти подрайон, който не е одобрен, на основание изтекла в тяхна полза дълга придобивна давност, вследствие на упражняваната от тях фактическа власт с намерение за своене върху частта в периода от 1994г. С решение No 643 / 01.04.2015г., постановено по в.гр.д. 2144 / 2014г. по описа на ВОС е потвърдено решение No 1770 / 02.04.2014г., постановено по гр.д. 4787 / 2012г. по описа на ВРС, 10  състав, а с Определение от 05.11.2015г., постановено по гр.д. 4590 / 2015г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение No 643 / 01.04.2015г., постановено по в.гр.д. 2144 / 2014г. по описа на ВОС. Първоинстанционното решение е влязло в сила на 01.12.2015г.

На л.42 от делото е прието разрешение за извършване на основен ремонт и  промяна предназначението от 31.10.1974г., съгласно което се разрешава основен ремонт на съществуващия навес от западната страна на жилището и бъде обособено в жилище със застроена площ от 30 кв.м.. На л.43 е приобщена и приходна квитанция за платена дължима такса по издаденото  разрешение за ремонт и промяна на предназначението от 31.10.1974г. 

С писмо от 25.11.1994г. от Кметския наместник и районния архитект на Кметство „Аспарухово“, община Варна, адресирано до Община Варна, сектор „Имоти“ се прилага скица за имот пл. No 1679, за който имало издаден акт за държавна собственост. Сочи се в писмото, че наемателят имал желание да се снабди с документ за собственост по обстоятелствена проверка.Иска информация дали имота попадал в границите на реституираните имоти. В отговор с писмо от 07.12.1994г. от ръководителя на сектор „Имоти“ при Община Варна, адресирано до Кметство „Аспарухово“, гр. Варна, сочи, че след като имало акт за държавна собственост и г-н М. М.С. е наемател на имота, същият не можел да се снабди с документ по обстоятелствена проверка.

 С молба от 27.02.1968г., депозирана от М. М.С. до Началника при Държавни имоти, Градски народен съвет – гр. Варна, М. С. *** в сграда, построена от болница „1-ви май“, като желае да се разгледа неговия въпрос, доколкото е вложил доста средства в построяването. С писмо от 04.03.1968г., подписано от Н-к отд. МПКД и Инспектор „Държ. Имоти“ на М. М.С. се съобщава, че по повод молбата му от 27.02.1968г. същата не може да бъде удовлетворена, тъй като е правил подобрения върху държавен имот.

С наказателно постановление No 93 / 17.07.1967г., съставено от Варненски Градски Народен Съвет, на М. М.С. му е наложено наказание – глоба затова, че като несобственик е построил незаконно една стая върху заграбено държавно място.

С писмо от Варненски Градски Народен Съвет от 28.10.1971г., адресирано до Обединена Работническа Болница, Варна, се сочи, че имотът находящ се в местността „Вилите“ 74 а, квартал Аспарухово е актуван като държавен с акт No 9350 / 08.02.1968г. и същият е предаден за стопанисване на ДПУ „Жилфонд“ с писмо No 182 / 08.02.1968г.

С писмо от 15.01.1968г., изходящо от Обединена Медсанчаст до Началника на служба Държавни имоти при ГНС, се сочи, че в парка, непосредствено пред болницата е била останала от ф-ка „Първи май“ къщичка с две стаи, в които живеели със семейството си гражданина М. М., която била грозяща и не бивало повече да се държи. За целта Градски Народен Съвет отпуснал сумата от 800 лв. от самооблаганията, за да се построи къщичка в близост до болницата /извън района на последната/. Сочи се, че такава била построена и семейството настанено в нея. Моли се да същата да се приеме като държавен имот и причислена към жилищния фонд на ГНС.

С паспорт от 07.02.1968г. на държавна сграда в местността „Вилите“ 74а, се сочи, че въпросната сграда е построена с държавни средства от самооблагането през 1967г. и се намира в кв. Аспарухово в района на Обединена работническа болница. Техническото описание на сградата – застроени две стаи , входно антре, а зад сградата имало навес. Скица за имота не можело да се извади, защото е извън рег. план на кв. Аспарухово. Съседите на сградата – Н. П., път и парка на болницата.  

По делото се приети като доказателствен материал документите, съдържащи се в преписката по издаване на АДС NO 790 / 11.12.1990г. . С посочения акт, съставен на основание чл.81 от НДИ и Решение на 10ти състав на НС от 29.04.1945г., са одържавени описаните в акта сгради на ТК „1-ви Май“, гр. Варна. В забележка под акта е отбелязано, че със заповед от 27.07.1995г. на Министъра на финансите се отписват от акта за държавна собственост имотите по описанието в същата заповед. Част от преписката е и споразуемние и протокол относно предаване и приемане на материални дълготрайни активи от 12.08.1996г., съобразно който „Галатекс“ ЕАД предава на М.А.Н. И В.Д.Т., като собственици на наследството на А..Н. С., конфискувано по присъда от 29.04.1945г. по дело No 10/ 1945г., постановено от X състав на Народния съд и отменена с решение Nо 784 / 1994г. на ВС на РБ, и на основание Заповед No В -94-00-0403 / 94 – 27.07.1995г. на Министерството на Финансите и Заповед No РД -24-01/ 31.01.1996г. на Министерството на Промишлеността, земята и сградите, описани в протокола. Част от преписката е и АДС No 11496 / 25.04.1972г., с който на основание чл. 21 от Правилника за държавни имоти и заповед 1007 / 27.04.1967г.  са одържавени магазин за зеленчук и лавка, сграда – бивша дизелова централа, жилищен блок на 4 етажа с два входа от 25 апартамента, склад за памук 1, склад за памук 2, нов БАЦ – подготвителен цех, сграда, жилище, стая, парокотелна станция, склад за сурови тъкани, сгрдаа жилище до фабриката – всички находящи се в гр. Варна, кв. Аспарухово в района на ф-ка „1-ви май“.

Приобщена като част от доказателствения материал по делото е административната преписка по издаване на Заповед No В – 94-00-0403 / 1994г. на Министъра на Финансите /от л.400/. С допълнителна заповед No  В – 94-00-0403 /94 / 01.02.1996г. Министъра на Финансите допълва заповед  No В – 94-00-0403 / 1994г.  като прибавя и акт No 133 / 13.10.1949г. на Община Варна. В рамките на преписката се намира и писмо от 16.01.1997г. от Министъра на Финансите, адресирано до „Галатекс“ ЕАД, от което се установява, че възражението на последните за ревизиране на заповедта на Министъра е неоснователно. /с дата 10.12.1996г. от „Галатекс“ ЕАД е направено искане за поправка на цитираната заповед/.   Част от преписката е и АДС No 13935 / 09.03.1978г., с който на основание Присъда от 04.1945г. на Народен съд е одържавено дворно място – фабричен  район на текстилен комбинат „1-ви май“ от 249 489 кв.м., като оперативното управление е предоставено на ДИК „1-ви май“, Варна. Видно от Акт на IV- та комисия относно установяване имуществото на А.Д. Текстил от 01.03.1947г./л. 440/, писмо от Министъра на финансите от 19.08.1994г./л.457/, доклад от 24.11.1948г./л.470/,  извънреден доклад от 13.10.1945г. /л.472/, двете дружества А.Д. Текстил и А.Д. Галата са били собственост на А..Н. С., като същият с присъда от 29. 04.1945г. е бил осъден от Народния съд на доживотен строг тъмничен затвор и пълна конфискация на всичките му движими и недвижими имоти.

Приобщени като доказателства по делото са материалите по административната преписка по съставянето на Заповед No Р – 54 / 15.12.2004г. на Кмета на район „Аспарухово“, община Варна.  С нотариално заверен договор за продажба на наследствени права на основание чл. 212 от ЗЗД от 28.01.1994г. В. Т. е закупил от М. Н. ¼ ид.ч. от наследството на А..Н. С..

От заключението на в.л. Й.А. /л. 374 –л. 378/, изслушано в с.з. на 10.05.2018г. се установява, че съобразно приложените документи за собственост и сравнявайки плановете, считам, че възстановеният имот на А..Н., описан като ПИ 1679 /стар/ в НА 8/2005г. е идентичен на ПИ 10135.5506.497 по кадастрална карта, собственост на Инвестиционна компания Галата" АД, съгласно план за преобразуване на дружеството. Процесната част от скицата на лист 73 към гр. дело 4787/2012г. попада в границите на ПИ 10135.5506.497, собственост към настоящия момент на „Инвестиционна компания Галата" АД. Частично имота попада и в улична отсечка с 10135.5506.481 в западната част и в югоизточния ъгъл. Сочи се още, че съгласно разрешение за строеж №630/02.11.1981г. /лист 209 от делото/ на Х.Р.С. се разрешава да построи тоалет-баня с размери 1,5/1,5м по чл.119, т.6 от ППЗТСУ. Видно от приложените документи към делото и след справка в Община Варна и район „Аспарухово" вещото лице не е открило други документи, доказващи отстъпено право на строеж за построяване на сграда от ответниците. Сградата към първоначалния й вид с площ от 30 кв.м е пристроявана до размерите на сграда с идентификатор 10135.5506.497.3 с площ от 150 кв.м. Приета е за законно изградена само частта от сграда с идентификатор 10135.5506.497.3, посочена с лилав контур върху скицата, приложена към заключението. Така била отразена сградата по предходните планове и за тази част били налице документи,издадени от административни органи във връзка с нейното изграждане. За останалата част от сградата до размера и от 150 кв.м нямало строителни книжа. Не били налице строителни книжа и за сградите отразени с идентификатори 10135.5506.497.2 и 10135.5506.497.5. Видно от представените документи към делото са били разрешени и изградени към 1968г. - къща 30 кв.м и допълнително 2.5кв.м тоалетна -баня. Разрешение за строеж на основните 30 кв.м не се откривало, но видно от писмата и документите приложени към делото вещото лице приема, че тези 30 кв.м и 2.5 кв.м са законно построени. За разликата до 150 кв.м, каквато е сградата на място в настоящия момент, не се открили документи, удостоверяващо законност на същата. Периодът на изграждане на сградата в настоящия и вид, не можел да бъде установен, тъй като не били налице планове, доказващи това. Към датата на одобряване на кадастралната карта на адм. район „Аспарухово", гр. Варна през 2008г., процесната сграда е била отразена в същите размери и с площ от 150 кв.м. Уточнява, че процесната сграда е изградена в територия, която не е отредена за жилищни нужди, а за обществено обслужване.

Допусната е повторна съдебно-техническа експертиза с поставени допълнителни въпроси, изслушана в о.с.з, проведено на 27.09.2018г.   Заключението на вещите  лица инж. А.К. и инж. Л.И. е в насока, че е налице частична идентичност на имот с пл.№1679 с ПИ 10135.5506.497 (преди изменението на КК, одобрено със Заповед № КД-14-03-2161/22.08.2012 г), разглеждайки периода след 1968г., когато е одобрен кад.план. Преди тази година няма как да бъдат разглеждани стари граници, тъй като на територията, в която попада 1679 по плановете няма обособен имот. Процесната част от скицата на лист 73 към гр. дело 4787/2012г. попада в границите на ПИ 10135.5506.497, собственост към настоящия момент на „Инвестиционна компания Галата" АД. Частично имота попада и в улична отсечка с 10135.5506.481 в западната част и в югоизточния ъгъл. Държавата се лигитимирала с АДС №9350/08.02.1968г. за полумасивна жилищна сграда, застроена въру държавно дворно място 30 кв.м със средства от държавата(от самооблагане), състояща се от две стаи 4/3/2,60м и клозет в двора. Антрето и навеса били строени от семейството на М. С. с разрешение на болница „1 май" , видно от писмо №369/20.07.1967г.(лист 76, том 1, дело2236/2016г.). Съгласно разрешение за строеж №630/02.11.1981 г. /лист 45 от делото/ на Х.Р.С. се разрешава да построи тоалет-баня с размери 1,5/1,5м по чл.119, т.6 от ППЗТСУ. От приложените документи към делото и след справки в Община Варна и район „Аспарухово" вещите лица не са открили други документи, доказващи отстъпено право на строеж за построяване на сграда от ответниците. Сградата към първоначалния й вид с площ от 30 кв.м. била пристроявана до размерите на сграда с идентификатор 10135.5506.497.3 с площ от 150 кв.м. Приемат за законно изградена само частта от сграда с идентификатор 10135.5506.497.3, посочена с червен контур върху скицата към заключението и баня с PC №630. Така била отразена сградата по предходните планове и за тази част са налице документи (АДС №9350/08.02.1968г.) За останалата част от сградата до размера и от 150 кв.м нямало строителни книжа. Не били налице строителни книжа и за сградите отразени с идентификатори 10135.5506.497.2 и 10135.5506.497.5. Видно от представените документи към делото са разрешени и изградени към 1968г. - къща 30 кв.м и допълнително 2.5 кв.м тоалетна -баня. Разрешение за строеж на основните 30 кв.м не се открива, но видно от писмата и документите приложени към делото приемаме, че тези 30 кв.м и 2.5 кв.м са законно построени. За разликата до 150 кв.м, каквато е сградата на място в настоящия момент, не се откривар документи, удостоверяващи законност на същата. Периодът на изграждане на сградата в настоящия й вид не можел да бъде установен, тъй като не били налице планове, доказващи това. Към датата на одобряване на кадастралната карта на адм. район „Аспарухово", гр. Варна през 2008г., процесната сграда е била отразена в същите размери и с площ от 150 кв.м. ЗТСУ влизал в сила 1973г., следователно не можело да се вземат предвид нормативите заложени в него относно сгради, построени 1967г. Вещите лица заключават, че отреждане на имоти се определя с регулационен план. Регулационният план от 1959г, който е с основа кадастрален план от 1950г. за 29-ти подрайон не достига до процесния имот, така както и регулационният план от 1984г. За процесния имот регулационни граници били нанесени по ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед Г-273/28.08.2008г. Според Общия устройствен план на Община Варна, на територията на процесния имот се предвиждала устройствена зона „Жг" - жилищна зона с преобладаващо застрояване с голяма височина. Първият кадастрален план, който обхваща процесната територия и са отразени имотни граници е плана от 1968г. Преди този период не може да се направи съпоставка на граници по предходни планове. Първият кадастрален план в района е от около 1930г., но кадастър за фабрика „1-ви май" няма. След това е КП от 1950г., в който имотът няма номер и е отбелязан като иглолистна гора. В КП от 1968г. с актуализация 1984г. за първи път се появява процесната сграда, която е с площ 30 кв.м (чрез сканиране и векторизиране) и за нея тогава е издаден и АДС №9350/08.02.1968г. В този план е показана само част от северната ограда на процесната част от ПИ 1679. Тук не може да се определи площ на владеене. Следващият план е за 29 п.р.от 1984г. - Заповед №59/11.06.1984г. за изменение на застроителния и регулационен план на 29-ти п.р.. Този план не достига до процесната част от ПИ 1679. За първи път частта от ПИ 1679 с площ 1027кв.м се появява в неодобрен цифров модел на 29п.р. и показан на ПУП-ПРЗ за устроствена зона СОП 5.01 (бивша фабрика „Първи май") -Зап.273/28.08.2008г.

По искане на ищците, инициирали настоящото производство, за установяване на твърдението им, че владението на ответниците не е било необезпокоявано за периода от 1997 г. до завеждане на исковата молба,  са разпитани свидетелите Н. Недялков Колев и Елена Тодорова Тодорова. Свидетелят Колев сочи, че през декември 2004 г. започнал работа във фирма  „А..Н. 1“ ООД, което впоследствие се преобразувало в „Галатекс“ АД и „Инвестиционна компания Галата“ АД. В началото бил назначен на длъжност „Сигурност и контрол“, след това – „Изпълнителен директор“ за около година и накрая „Технически организатор“ до момента. Към настоящия момента е служител на „Галатекс“ АД, което не било свързано лице с „Инвестиционна компания Галата“. Свидетелят твърди, че през януари месец 2005 г. се наложило да преглежда документите на фирмата във връзка със собствеността върху нейни имоти. Установило се, че имало много наематели към фирмата, като някои от тях си плащат наема, а други не. През пролетта на същата години твърди, че е ходил при ответницата  Х.С.,***. Разговарял с нея отвън и я поканил да сключи договор, тъй като  намерили документи, че предните собственици  били сключили с нея договор за земята. Тя се явила по-късно във фирмата и отказала да сключи такъв договор. Другите от съседните вили сключили договор с новата фирма. Х.С. заявила пред свидетеля, че къщата е нейна. Не представила документи за къщата, а само разрешение за строеж на тоалетна. След 2005 г. се наложило да  привикват всички наематели всяка година, тъй като договорите за наем се сключвали година за година. Това продължило,  докато С. завела дело през 2012 г. или 2014 г. за собственост на къщата и имота.

Свидетелката Тодорова сочи, че през 2004 г. – 2005 г. започнала работа в „А..Н. 1“ ООД, което впоследствие се преобразувало чрез отделяне в две дружества – „Инвестиционна компания Галата“ АД  и „Галатекс“ АД. Свидетелката сочи, че работи в двете дружества едновременно, като към „ГАЛАТЕКС“ АД към настоящия момент била изпълнителен директор, а към „Инвестиционна компания Галата“ АД  - счетоводител. Свидетелката твърди, че познава Х.С. във връзка с това, че живеела в един от имотите на компанията - м-ст „Вилите“ № 74а.  Свидетелката била намерила документ, който доказвал, че С. имала договор за наем с предишния собственик, от когото „Инвестиционна компания Галата“ АД  придобила имотите – А..Н.. Договорът за наем имал за предмет къща и земя. В договора имало посочен адрес. По договора страни били: наемател Х.С. и наемодател В. Т. /предходния собственик/ и бил сключен през 1987 г. или 1989 г. Съответно твърди, че „Инвестиционна компания Галата“ АД , като нови собственици, предприела действия за сключване на нови договори с наемателите. Били изпратени служители, които да поканят дамата да подпише нов договор. Лично с нея свидетелката не била разговаряла, както и с другите ответници също.  С. не била сключила договор с работодателя на свидетелката.  Лицата, които ходили да говорят със С. били И. К. и Н. Колев. Кузманов в момента бил представляващ „Инвестиционна компания Галата“ АД . През 2012 г. или 2014 г. Х.С. завела дело за къщата срещу „Инвестиционна компания Галата“ АД, като делото приключило в полза на ищцовото дружество.

Изготвено, изслушано и прието е заключението на в.л. Ж.Н.Б. по съдебно-счетоводната експертиза / л. 210 – 213/, което не е оспорено от страните и от което се установява, че размерът на пазарната наемна цена за 1027 кв.м, земя - реална част от имот с кад.№ 10135.5506.497 от процесния имот за периода от 01.09.2011г. до 01.09.2016г. е 5 280 лева, а размерът на пазарната наемна цена за построените в процесния имот: къща - едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП123 кв.м., навес с площ от 8,50 кв.м., гараж с площ от 49,50 кв.м. за периода от 01.09.2011г. до 01.09.2016г. е 22 320 лева.

 

 Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения от ищците иск с правно основание чл. 108 от ЗС и по исковете на главно –встъпилото лице с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 108 от ЗС за установяване:

Съдът е разпределил доказателствената тежест като изрично е указал, че за успешното провеждане на претенцията ищците следва да установят в условията на пълно и главно доказване, че са придобили съответните идеални части от правото на собственост върху процесните имоти на твърдяните в исковата молба придобивни основания съответно за земята и за сградите, като в тази връзка установят всички изложени в исковата молба и уточняващата молба факти, от които страните черпят изгодни за себе си правни последици, т.е. че имотът – земя, посочен от ищците, част от която и е процесната реално обособена част е конфискуван от Ас. Н. и одържавен, като конфискацията на имота е отменена и имотите са възстановени; че са придобили имотите въз основа на всички описани последващи отмяната на конфискацията сделки, извършени от прехвърлители – собственици на правата, които прехвърлят; че процесните имоти и имотите, посочени в представените документи за собственост са идентични. В тежест на ищците е да установят и че ответникът упражнява фактическа власт върху процесните недвижими имоти, като в тази връзка това обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване. От друга страна, в тежест на ответниците е да установят фактите по възраженията си, от които черпят изгодни за себе си последици. В рамките на настоящото производство, защитата на ответниците се базира на обстоятелството, че те упражняват фактическа власт върху вещите на правно основание и съответно носят доказателствена тежест за установяване на това обстоятелство, както и за установяването на фактите и обстоятелствата по всички свои правоизключващи и правопораждащи възражения. Ответниците следва също да установят, че са собственици на процесните имоти – сгради на твърдяното в отговора на исковата молба основание, а именно – наследяване по закон и присъединяване на владението на наследодателя и в тази връзка, че упражняват необезпокоявани фактическа власт върху процесните постройки с присъединяване на владението на праводателя им до подаване на исковата молба.

Категорично се установява по делото, както съдът посочи при изложенение на възприетата фактическа обстановка, че с присъда от 29.04.1945г. по д. № 10/1945г. постановена от Народния съд, цялото имущество на А..Н. С. е било конфискувано по реда на Наредбата-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзните народи и за злодеянията, свързани с нея /ДВ, бр. 219 от 06.10.1944г./. Присъдата е отменена с Решение № 784 от 21.01.1994г. на ВС на РБ, с което е породено правото на наследниците на А..Н. С. да искат връщане на отнетото с конфискацията имущество на основание чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията /отм./. Фактическият състав на реституцията по реда на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества /Обн., ДВ бр. 1 от 04.01.1991г./ се осъществява по административен ред в сроковете, предвидени в чл. 8, ал. 1 от същия съгласно т. 5 от ТР № 6 от 10.05.2006г. на ВКС по т.гр.д. № 6/2005г., ОСГК. Съдът приема, че фактическият състав на реституцията на имотите по този ред в полза на наследниците на А..Н. С. е осъществен със Заповедта на министъра на финансите за деактуване на конфискуваните имоти и предаване на същите на наследниците на осъденото лице на 12.01.1996г. с приемо-предавателен протокол. Несвовременно направени са възраженията на ответниците, обективирани в писмените им бележки с вх. Nо 29344 / 11.10.2018г. досежно нищожността на решението на ВКС, с което е отменена присъдата на А..Н. С., както и тези по повод издадената Заповед на Министъра на Финансите. Но дори и да бяха, същите са неоснователни, доколкото прпоцедурата по реституция е съобразена с действащите към момента законови разпоредби.  

От заключението по двете съдебно-технически експертизи, които са еднопосочни и съдът кредитира, се установява, че процесната реална част от земята, като част от имот с идентификатор 10135.5506.497 попада в групата на възстановените на А..Н. С. имоти. Частичното разминаване през годините в площите на имотите, описани по изследваните в производството актове за собственост не засяга процесната реална част. Нещо повече, в предходно водено от страна на ответниците производство срещу ищците в настоящото - гр.д. 4787 / 2012г. по описа на ВРС, се твърди идентичност на процесната реална част от имота с бивш имот № 1679 по КП на м. „Вилите” и с имот № 162 по КП на 29-ти подрайон, който е възстановен на А..Н. С.. Производството по гр.д. 4787 / 2012г. по описа на ВРС е приключило с влязло в сила решение, с което е отречено правото на собственост на ответниците върху процесната реална част от имота. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответниците за липса на идентичност. 

Неоснователни са възраженията на ответниците, че не се установявавало правоприемство между Текстил АД, А..Н., Галатекс ЕАД и наследниците на А..Н.. От представените по делото доказателства се установява, че имотът е придобит с Нотариален акт No 77 / 01.02.1919г., с който търговска фирма “Паница и Н.” във Варна продават на Акционерно дружество “Текстил” в София собствените си недвижими имоти в гр. Варна в местността „*****“, състоящи се от една фабрика с пристройки, построена на 2458 кв.м. и дворно място от 11 506 кв.м. От АДС No 6943 / 16.12.1965г., списък на държавните имоти при ДПТК „Първи Май“ гр. Варна, приложен към писмо от 11.11.1969г., изходящо от ДПТК „Първи Май“ – Варна,  АДС No 9350 / 08.02.1968г., документацията от преписката, водена от Министерство на финансите за възстановяване на имотите, както и удостоверенията за актуално състояние, за наследници и договор за  продажба на наследство, ведно с всички други подробно изброени по-горе нотариални актове за покупко-продажба с дати от 2005г. -2012г., съдът приема, че безспорно се установява правоприемството по делото  - от Текстил АД София към Държавата, поради отчуждаването с оглед на постановената присъда на А..Н. С., а след отмяната на присъдата и съответното на конфискацията - от наследниците на А..Н. към ищците в настоящото производство. Двете дружества А.Д. Текстил и А.Д. Галата са били собственост на А..Н. С., като същият с присъда от 29. 04.1945г. е бил осъден от Народния съд на доживотен строг тъмничен затвор и пълна конфискация на всичките му движими и недвижими имоти / акт на IV- та комисия относно установяване имуществото на А.Д. Текстил от 01.03.1947г., писмо от Министъра на финансите от 19.08.1994г., доклад от 24.11.1948г.,  извънреден доклад от 13.10.1945г./.  

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че ищците безспорно установиха правото си на собственост върху процесната реална част от недвижимия имот – земя. По отношение на сградите, изградени в същата реална част, от заключението на вещите лица съдът приема, че сградата към първоначалния й вид с площ от 30 кв.м. била пристроявана до размерите на сграда с идентификатор 10135.5506.497.3 с площ от 150 кв.м. Въпреки заключението на вещите лица, че частта от 30 кв.м. те приемат за законно построена сграда, съдът не възприема този извод. По делото не се представиха надлежни доказателства, които да установят валидно учредено право на строеж в полза на ответниците, нито законността на изградената сграда в процесния имот – нито за постройката от 30кв.м., нито впоследствие и за достроените до 150 кв.м сграда и другите спомагателни постройки – навес и гараж. Ответниците не ангажираха и доказателства за годината на извършените пристроявания.  АДС №9350/08.02.1968г. не е акт, с който да се създават права и същият не представлява титул за собственост, а е акт, който единствено констатира правото на собственост, което обаче е оспорено.  С АДС също така не се установява законността на изградената сграда. Разрешение за строеж No 630/02.11.1981 г. и Разрешение за основен ремонт от 31.10.1974 г. са неотносими към строежа на сградата от 30 кв.м, построена през 1967г., както се твърди от ответниците и както косвено се установява от АДС от 1968г. и разменената кореспонденция между ответника и ГНС, както и от съставеното Наказателно постановление от 1967г. именно заради незаконното изграждане на постройката през същата година.  Двете разрешения са издадени значително по-късно след построяване на процесната сграда през 1967г. Отделно, съобразно разрешението за основен ремонт от 31.10.1974г. се разрешава основен ремонт на навес от западната страна на жилището, като го обособи в жилище със застроена площ от 30 кв.м., но не  е видно на кого се издава това разрешение и за кой имот се отнася, поради което и съдът намира, че същото не би могло да се съотнесе към процесната сграда. По отношение на разрешението за строеж от 02.11.1981г., издадено на Х.Р.С. и с което  й се разрешава да построи тоалет – баня с размери 1,5/1,5 м., като отново не е изрично посочено за кой имот се отнася, съдът също така намира, че не следва да се съотнася към процесната сграда.

Разрешението за строеж е административен акт по своето правно естество. Посочените два документа нямат вещноправен ефект и не водят до придобиване на вещното право на строеж, когато са издадени на името на лице, спрямо което не е учредено валидно право на строеж. Касае се до вещно право, за прехвърлянето или учредяването на което е необходимо съставянето на нотариален акт. Отделна собственост върху постройка, изградена върху земя, собственост на друго лице може да се придобие по някои от способите, предвидени в чл. 63 ЗС, по силата на други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, и по силата на давностно владение над постройката. Изграждането на постройка върху чужда земя, макар и с издадено разрешение на строеж /което в случая също не е налично/, без да е надлежно учредено вещно право на строеж, представлява подобрение на имота на собственика и не поражда вещно право на собственост. В конкретния случай дори и да се приеме, че разрешението за строеж е било издадено на Х.С. и касае процесния имот, то в нейна полза не е било учредявано вещно право на строеж, което не е в състояние да обори и презумпцията на чл.92 от ЗС.

Извън горното, направено е искане от ищците с правно основание чл. 17, ал. 2 от ГПК да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху Разрешение за строеж No 630/02.11.1981 г. и Разрешение за основен ремонт от 31.10.1974 г. на посочените в отговора на исковата молба, подадена от главно втъпилото лице, основания, доуточнени с молба вх. Nо 36613/29.12.2017г.. Съдът намира възраженията на ищците за основателни. Съобразно чл. 56 ал.1 от действащия към датата на издаване на двете разрешения, но вече отменен Закон за териториалното и селищно устройство / Обн. - ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г.; в сила от 01.06.1973 г./,  разрешения за строеж се издават на лица, които имат право да строят в чужд имот, а това са лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както се сочи в ал. 2 на същата разпоредба. От една страна в разрешението за основен ремонт от 1974г. липсва адресат на документа, както и описание на имот, за който се издава, поради което и съдът счита, че този административен акт не може да породи правни последици и като такъв е нищожен. Що се касае за разрешението за строеж от 1981г., същото е незаконосъобразно именно поради обстоятелството, че е издадено в полза на лице, което не представи надлежни доказаталства, че разполага с валидно учредено вещно право на строеж.

Съобразно разпоредбата на чл. 2 ал.6 от ЗОСОИ, когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25 февруари 1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и 74 от Закона за собствеността. Безспорно, както се посочи по-горе се установи, че липсват строителни книжа, с които да се установи законността  на извършените строежи. В тази връзка и съдът намира, че като собственици на процесните недвижими имоти – земя и незаконно изградени сгради се легитимират ищците към датата на приключилата реституционна процедура по ЗАВОИ.

Неоснователно се явява и възражението на ответниците, че са придобили на основание давностно владение постройките, предмет на спора.   Съгласно разпоредбата на  чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Като от друга страна разпоредбата на чл. 68 от ЗС дефинира владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е упражняваната фактическа власт от ответниците върху процесните имоти в периода от 1968г. до настоящия момент. За да се признае, обаче, правото на собственост на основание придобивна давност, необходимо е претендиращият несобственик да е упражнявал непрекъснато, несмущавано и явно фактическа власт в продължение на 10 години, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.  В тази връзка следва да се съобрази, че процесният недвижим имот- земя е бил одържавен и собствеността му е била предмет на възстановяване по реда на ЗАВОИ. А, съобразно чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ изтекла придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането в сила на тази разпоредба или ответниците следва да установят, че са упражнявали непрекъснато и необезпокоявано фактическата власт върху процесните имоти - сгради със собственическо намерение за период от 10 години, считано от 22.11.1997г. /прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване/. Ответниците при условията на пълно и главно доказване следваше да установят, че владението в този период с начало 22.11.1997г.  е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. В настоящия случай от представения по делото договор за наем с дата от 15.11.1997г., подписан от Х.Р.С. безспорно се установява, че ответниците са държатели на процесната жилищна сграда.  Промяна в намерението от държане във владение, достигнало да знанието на собствениците, съобразно събраните свидетелски показания, ответниците са демонстрирали едва през 2005г. Като до този момент съдът намира, че упражняваната фактическа власт от ответниците не е била с намерение за своене. След 2005г., обаче, осъществяваното владение от ответниците върху процесните имоти не притежава характеристиките спокойно и несъмнено, доколкото ищците категорично са се противопоставяли на владението на ответниците /приети са по делото жалби и кореспонденция от дружеството ищец до Кмета на Община Варна, Началника на Сектор Контролни дейности, контрол на строителството и  РДНСК във връзка с незаконното строителство в имота/.  Ответниците са възприели безспорно факта на противопоставяне и са завели от своя страна искова молба срещу ищците, която да установи правото им на собственост върху земята.

Собственикът на земята – в случая ищците се явяват собственици и на постройките, доколкото не беше установено друго в производството. Главно встъпилото лице не успя да проведе надлежно доказване, че Държавата е станала собственик на постройката от 30 кв.м., предвид което и искът на ищците с правно основание чл. 108 от ЗС се явява основателен, а исковете на главно –встъпилото лице Държавата са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

По предявените от ищците срещу ответниците искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД:

Ищците по иск с правно основание чл.59 ЗЗД следва по пътя на пълното и главно доказване да установят, че са се осъществили елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно наличието на обогатяване, обедняване, липса на основание, обогатяването на получателя да е за сметка на обеднилото се лице, връзка между обогатяването и обедняването, съответно, че ответниците са ползвали собствената на ищците част от имота им в рамките на заявения период, както и обедняването си, респ. обогатяването на ответниците в претендирания размер. В тежест на ответниците е да докажат наличието на основание за осъществяване на съответните действия върху имота, както и направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Между страните не се спори, а от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците, считано от 1968г. и до настоящия момент живеят в процесните недвижими имоти, т.е. налице е обогатяване, настъпило в тяхната правна сфера и съответно обедняване на ищците именно във връзка с упражняваната от ответниците фактическа власт, доколкото същите са били лишени в периода, предмет на иска по чл.59 ЗЗД, да ползват собствените им недвижими вещи. Поради изложените по-горе мотиви по предявения ревандикационен иск се установява и липсата и основание за ответниците да обитават имотите. Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД обогатилото се лице дължи връщане на това, което е получило до размера на обедняването, а именно в конкретния случай размерът на дължимото обезщетение за ползването следва да се определи на базата на средната пазарна наемна цена за процесните имоти. Обезщетението за ползване следва да бъде равно на наема, който собственикът би получил, ако е отдал под наем процесния имот.

Така мотивиран, съдът намира, че исковете са доказани по основание. Съдът, обаче, не намира законова опора на твърдението на ищците за възникнала за вземането им пасивна солидарност. Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква, само когато е уговорена. Липсва разпоредба, която да сочи, че в конкретния процесен случай задължението на ответниците се дължи на ищците при условията на пасивна солидарност.

Съгласно Решение № 164 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 570/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС при положение, че отговорността на ответниците не е солидарна, съдът е длъжен да се произнесе поотделно за дължимото на всеки един от ищците от всеки един от ответниците в рамките на общо заявената сума. В мотивите на ВКС, които настоящият състав изцяло споделя е посочено следното:  „Ако в исковата молба се претендира солидарност /активна или пасивна/, а такава предвид материалното правоотношение, не е налице, за съда съществува задължение да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и да се произнесе разделно. Това е така, защото, когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото съдът не само има право, но и е длъжен да се произнесе за "по-малкото". При солидарността е така - всеки от солидарните кредитори има право, съответно всеки от солидарните кредитори отговаря в размера на цялото вземане. Ако ищецът подържа искането за солидарно отсъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който, като установи същността на спорното правоотношение, отхвърли претенцията за солидарно получаване /плащане/ на исковата сума и съответно се произнесе с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции.“

В този смисъл и задължението на ответниците следва да се раздели по равно между тримата и всеки от тях дължи на всеки един от ищците, съобразно квотата на ищците в съсобствеността.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, размерът на обезщетението за ползване на процесния имот – земя за исковия период от време е 5 280 лева, а размерът на пазарната наемна цена за построените в процесния имот: къща - едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП123 кв.м., навес с площ от 8,50 кв.м., гараж с площ от 49,50 кв.м. за периода от 01.09.2011г. до 01.09.2016г. е 22 320 лева. Съдът приема, че именно тези суми представляват и дължимото от ответниците на ищците обезщетение за ползване на собствените им имоти.

Съобразно приетите по делото писмени доказателства – нотариални актове за собственост, подробно изброени и обсъдени в изложението на фактическите констатации, съдът приема, че квотите в съсобствеността за ищците от ПИ с ид. № 10135.5506.497, целият с площ от: 11 404 кв.м, са както следва: за „Инвестиционна компания Галата" АД  - 6 768,40 кв.м. ид.части, а за Л.Г. и Г.Г. /в СИО/ - 4 635.60 кв.м. ид.ч. или в процентно съотношение съответно 59,35 % за дружеството и 40,65% за двете физически лица при режим на сио.

            С оглед на гореизложеното и съдът намира, че общо ответниците или  /всеки един от тях по една трета от сумата/ дължат на „Инвестиционна компания Галата“ АД сумата от  3 133,68 лв., а на Л. и Г.Г. сумата от 2 146,32 лв., като  обезщетение за ползването на земята за процесния период, както и на „Инвестиционна компания Галата“ АД частично сумата от  1187 лв., а на Л. и Г.Г. частично сумата от 813 лв. от дължимата сума на ищците от общо 2 000лв., претендирана частично от общ размер на претенцията 22 320 лв., представляваща обезщетение за ползването на сградите за процесния период.

 

С оглед изхода на делото, в полза на ищците следва да бъдат присъдени, направените от същите разноски, като те претендират заплащане единствено на държавната такса по делото в размер на 1364,52 лв., която следва да им бъде заплатена от ответниците. Ответниците също претендират разноски, като с оглед на изхода на спора с главно встъпилото лице, то последното следва да понесе и сторените от ответниците разноски.  В представения договор за правна защита и съдействие не е посочено по кой от предявените искове е договореното възнаграждение, съдът приема, че същото следва да се разпредели по равно по претенциите на ищците и главно встъпилите лица. Същото разпределение следва да се направи и по отношение на останалите суми по списъка на ответниците. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнагржадение, което съдът намира за неоснователно, доколкото претендирания размер е дори под минимума, изчислен съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно адвокатското възнаграждение следва да се присъди само в полза на Х.Р.С., доколкото само тя е лицето, за което се представят доказателства за заплащане. Останалите суми, посочени като сторени разноски следва да се заплатят на тримата ответници. 

           Воден  от горното, съдът                                                                                             

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и И. К.;  2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, са собственици на 1027 кв.м земя - реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, Район „Аспарухово”, м. „Вилите” № 74а, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед No КД – 14-03-10 / 14.01.2009г. на Началник на СГКК – Варна,  целият с площ от 11 080 кв.м. по скица и 11 404 кв.м. по документи за собственост и при граници на целия: ПИ с ид.№ 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612; и при граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497, която реална част е оцветена с жълто на приложената скица на л. 10 от делото на ВРС, изпратено  по подсъдност, като за първия от ищците – 59, 35% идеални части, а за втория и третия в режим на съпружеска имуществена общност  – 40,65 % идеални части, както и че посочените лица са собственици и на построените в същата реално обособена част къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., оцветени също с жълто на приложената на скица на л. 10 от делото на ВРС, изпратено по подсъдност, по силата на приращение, при същото съотношение в съсобствеността, на основание чл.108 ЗС.

 

ОСЪЖДА 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да предадат на 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и И. К.;  2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, владението върху следния  недвижим имот: 1027 кв.м земя - реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, Район „Аспарухово”, м. „Вилите” № 74а, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед No КД – 14-03-10 / 14.01.2009г. на Началник на СГКК – Варна,  целият с площ от 11 080 кв.м. по скица и 11 404 кв.м. по документи за собственост и при граници на целия: ПИ с ид.№ 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612; и при граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497, която реална част е оцветена с жълто на приложената скица на л. 10 от делото на ВРС, изпратено  по подсъдност, като за първия от ищците – 59, 35% идеални части, а за втория и третия в режим на съпружеска имуществена общност  – 40,65 % идеални части, ведно с построените в същата реално обособена част къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., оцветени също с жълто на приложената на скица на л. 10 от делото на ВРС, изпратено по подсъдност, при същото съотношение в съсобствеността, на основание чл.108 ЗС.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и И. К.;  2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,  срещу 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде осъдени ответниците да заплатят на ищците при условията на пасивна солидарност на основание чл.59 ЗЗД, общо сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, от които за първия ищец – 7 123,20 лв.  и за втория и третия от ищците при условията и на активна солидарност – 4 878 лв., представляваща общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на  1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., изчислена на база 200 лв. на месец средна пазарна наемна цена, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението,  на „Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и И. К., сумата от 3 133,68 лв. /три хиляди сто тридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на  1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата, надхвърляща присъдения размер от 3 133, 68лв. до претендирания размер от 7 123,20 лв., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението,  на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2146,32 лв. / две хиляди сто четиридесет и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на  1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата, надхвърляща присъдения размер от 2 146,32 лв. до претендирания размер от 4 878 лв., като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и И. К.;  2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,  срещу 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде осъдени ответниците да заплатят на ищците при условията на пасивна солидарност на основание чл.59 ЗЗД,  частично сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ от общата сума от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/, от които за първия ищец – 1187 лв.  и за втория и третия от ищците при условията и на активна солидарност – 813 лв., представляваща общ размер на обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., построени в 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., изчислена на база 400 лв. на месец средна пазарна наемна цена, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението,  на „Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и И. К., сумата от 1 187 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева/, която е част от общо дължимата сума на всички ищци в размер на 2 000лв., претендирана частично от иск с общ размер на претенцията 22 320 лв., представляваща част от обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., построени в 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно, всеки по една трета от задължението,  на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 813лв. /осемстотин и тринадесет лева/, която е част от общо дължимата сума на всички ищци в размер на 2 000лв., претендирана частично от иск с общ размер на претенцията 22 320 лв., представляваща част от обезщетението за онова, с което ищците са обедняли, а ответниците са се обогатили вследствие на ползването от ответниците на къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., построени в 1027 кв.м земя-реална част от имот с кад. № 10135.5506.497 /с граници ПИ с ид. № 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612/ по плана на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово", м. „Вилите" №74а за периода 01 септември 2011г. – 01 септември 2016г., на основание чл. 59 от ЗЗД.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ГЛАВНО ВСТЪПИЛОТО ЛИЦЕ Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Варна с адрес: гр. Варна, ул. Преслав 26, срещу ОТВЕТНИЦИТЕ –ИЩЦИ по първоначално предявения иск: 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и И. К.;  2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на посочените ответници, че ищецът – главно встъпило лице е собственик на жилищна сграда, построена върху дворно място в кв. „Аспарухово", гр.Варна, ул. „Вилите" №74а, с площ на сградата от 30 кв.м. с държавни средства, състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре застроено на 2/1.50 кв.м.,клозет в двора, без насаждения, в кв. „Аспарухово", гр. Варна, ул. „Вилите" №74а,  която сграда е пристроена незаконно до къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м,  състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., която е изградена в реално обособена част от 1027 кв.м земя - реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, Район „Аспарухово”, м. „Вилите” № 74а, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед No КД – 14-03-10 / 14.01.2009г. на Началник на СГКК – Варна,  целият с площ от 11 080 кв.м. по скица и 11 404 кв.м. по документи за собственост и при граници на целия: ПИ с ид.№ 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612; и при граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497, която реална част е оцветена с жълто на приложената скица на л. 10 от делото на ВРС, изпратено  по подсъдност, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ГЛАВНО ВСТЪПИЛОТО ЛИЦЕ Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Варна с адрес: гр. Варна, ул. Преслав 26, срещу ОТВЕТНИЦИТЕ - ОТВЕТНИЦИ по първоначално предявения иск 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС да се приеме за установено по отношение на посочените ответници, че ищецът – главно встъпило лице е собственик на жилищна сграда, построена върху дворно място в кв. „Аспарухово", гр.Варна, ул. „Вилите" №74а, с площ на сградата от 30 кв.м. с държавни средства, състояща се от две стаи 4/3/2.60м, антре застроено на 2/1.50 кв.м.,клозет в двора, без насаждения, в кв. „Аспарухово", гр. Варна, ул. „Вилите" №74а,  която сграда е пристроена незаконно до къща-едноетажна масивна жилищна постройка с РЗП 123 кв.м,  състояща се от три стаи и тоалет, навес от 8.50 кв.м., гараж с площ от 49. 50 кв.м., която е изградена в реално обособена част от 1027 кв.м земя - реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, Район „Аспарухово”, м. „Вилите” № 74а, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.497 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед No КД – 14-03-10 / 14.01.2009г. на Началник на СГКК – Варна,  целият с площ от 11 080 кв.м. по скица и 11 404 кв.м. по документи за собственост и при граници на целия: ПИ с ид.№ 10135.5506.481, ПИ с ид. № 10135.5506.883, и ПИ с ид. № 10135.5506.356, идентичен с ПИ 1679 по КП - на м. Вилите, кв. „Аспарухово", гр. Варна, попадащ в УПИ V-2665, 2612, УПИ IX-1679 и УПИ VIII-1679, 2612; и при граници на реалната част от 1027 кв.м. - ПИ с ид. № 10135.5506.481 и от две страни ПИ с ид. № 10135.5506.497, която реална част е оцветена с жълто на приложената скица на л. 10 от делото на ВРС, изпратено  по подсъдност, както и да осъди същите да му предадат владението на процесната сграда, като неоснователен.   

 

ОСЪЖДА 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на 1/„Инвестиционна Компания Галата“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. С.“ 1, вписанов в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от С.В. и И. К.;  2/ Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ Л.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 364,52 лв / хиляда триста шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/, представляваща заплатените от ищците държавни такси, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА ГЛАВНО ВСТЪПИЛОТО ЛИЦЕ Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Варна с адрес: гр. Варна, ул. Преслав 26,  да заплати на 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 405 лв. / четиристотин и пет лева/, представляваща направените по делото разноски от ответниците – за депозити за вещи лица и за съдебни удостоверения, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

ОСЪЖДА ГЛАВНО ВСТЪПИЛОТО ЛИЦЕ Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Варна с адрес: гр. Варна, ул. Преслав 26,  да заплати на Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: *** 350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението по първоначално предявения за разглеждане иск е  постановено при участието на ГЛАВНО ВСТЪПИЛОТО ЛИЦЕ  Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Варна с адрес: гр. Варна, ул. Преслав 26, което има качеството на трето лице помагач на страната на ответниците по същия иск 1/ Х.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***/ Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и 3/ М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***;

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: