Решение по дело №35517/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21135
Дата: 20 декември 2023 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20211110135517
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 21135
гр. С, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110135517 по описа за 2021 година
ЗК „Н“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ж.к. В, ..., чрез адв. С. М. е предявила срещу „МЦ – Н 1“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. В, ...
установителни искове за следното:
Иска се съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 15 228 лв., представляващи неплатена главница по договор за
заем от 07.01.2009г., ведно със законната лихва от 09.09.2020г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане
на сумата; 4 640, 68 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 08.09.2017г. до 08.09.2020г.; 1 226 лв., представляващи разноски
по заповедното производство. Претендират се и разноските, сторени в
исковото производство.
Ответникът с отговор на исковата молба в срок, оспорва исковете по
основание и размер.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен между него и
ответника договор за заем от 07.01.2009г., с който ищецът се е задължил да
предостави на ответника паричен заем в размер на 25 000 лв. Страните са
уговорили заемната сума да бъде предадена на заемателя на части като за
всяка предадена сума се съставя допълнително споразумение, в което се
1
уговаря срока и размера на заемната сума. Ищецът сочи, че в изпълнение на
тази уговорка страните са сключили дванадесет допълнителни споразумения
за предоставени в заем на ответника суми на различна стойност. В исковата
молба са посочени датите на допълнителните споразумения и предоставените
суми. Посочени са и платежните документи – с номер и дата, с които са
преведени суми в общ размер на 15 228 лв. Ищецът твърди, че с анекс от
02.04.2013г. страните са уговорили падежа на предоставените в заем парични
средства да бъде на 31.12.2015г. Въпреки това, Медицинският център не е
изпълнил задължението си и не е върнал получените в заем пари. На
16.05.2019г. ответникът е бил поканен да върне заетата сума, но с писмо от
20.05.2019г. неговият управителя – П. Ц. е заявил, че не може да изпълни
поетото договорно задължение, поради липса на парични средства.
С допълнителна молба от 26.10.2022г. ищецът твърди, че той и ответника са
свързани лица, тъй като ЗК Н е съдружник в МЦ Н – 1, притежавайки 99, 4 %
от капитала на дружеството. Освен това, двете дружества са пряко свързани с
лицето В С, който към момента на сключване на процесния договор за заем е
бил един от законните представители на ЗК Н – член на съвета на директорите
– Б Х АД и прокурист на МЦ Н – 1 в периода 2009 – 2013г. В С е и едноличен
собственик на В Х ЕАД, което дружество е мажоритарен акционер в капитала
на ЗК Н. В тази връзка обичайна практика между свързани лица е било
предоставянето на заеми, в резултат на които ЗК Н е дотирало дейността на
МЦ Н – 1.
Ответникът твърди, че между страните не е сключван договор за заем от
07.01.2009г., както и последващи споразумения и анекс към този договор.
Твърди, че представеният от ищеца документ не съдържа обвързващо
волеизявление нито от ищеца, нито от ответника в настоящото производство,
защото посоченият документ не съдържа подписите на лицата, посочени в
него като автори. Оспорва истинността на подписите на стр. 2 от договора за
наем от 07.01.2009г., върху всяка страница от споразуменията, както и върху
анекса от 02.04.2013г. като твърди, че същите не са поставени от
представляващите двете юридически лица. В тази връзка иска да се открие
производство по оспорване автентичността на документите. Ответникът
твърди, че представените по делото копия на разходни касови ордери са
нечетливи, не е ясно тяхното съдържание и дали обективират волеизявления
на страните, поради това счита, че те не водят до недвусмислен извод, че
2
сумите действително са били предадени на ответника. Ответникът твърди, че
вземането на ищеца е погасено по давност, както и че този извод следва от
съдържанието на чл. 4 от договора за наем, според който падежа на всяка от
тях е една година, считано от отпускането й. Тъй като всички суми са били
отпуснати до м.12.2014г. включително, петгодишния давностен срок за
погасяване е настъпил най-късно през м. 12.2019г., поради което дори и
действително да са отпускани суми, то счита, че погасителната давност за тях
е настъпила.
Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК и са с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание, проведено на 07.11.2022г. е открито производство по
оспорване истинността, в частност автентичността на следните документи:
договор за паричен заем от 07.01.2009г., сключен между страните по делото,
споразумение от 09.01.2009 г. за предоставена сума в размер на 1000 лв.,
споразумение от 02.02.2009 г. за предоствена сума в размер на 1700 лв.,
споразумение от 04.03.2009 г. за предоставена сума от 2100 лв., споразумение
от 03.04.2009 г. за предоставена сума в размер на 2100 лв., споразумение от
07.05.2009г. за предоставена сума в размер на 1000 лв., споразумение от
08.06.2009 г. за предоставена сума в размер на 2200 лв., споразумение от
30.07.2009 г. за предоставена сума в размер на 3000 лв., споразумение от
01.09.2009 г. за предоставена сума в размер на 3000 лв., споразумение от
02.10.2009 г. за предоставена сума в размер на 1300 лв., споразумение от
30.10.2009 г. за предоставена сума в размер на 2000 лв., споразумение от
03.12.2009 г. за предоставена сума в размер на 1500 лв., споразумение от
30.12.2009г. за предоставена сума в размер на 1500 лв., както и анекс към
договора за паричен заем от 02.04.2013г.
От събраните по делото писмени доказателства и изпълнени експертизи се
установи следното във фактическо отношение:
На 07.01.2009г. между ЗОК "Н" АД, чрез законния представител „П“ АД с
ЕИК *********, представлявано от М П. П. като заемодател и "МЦ Н" ЕООД
като заемател е сключен договор за заем , съгласно който заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя сума до 25 000 лв. като предаването или
превеждането на съответната сума ще се извършва на части през уговорения
срок на договора, за което ще се съставя допълнително споразумение към
3
този договор, съдържащ датата на предаването и размера на паричната сума.
Съгласно чл. 4 от договора за заем, сумата по него се отпуска за срок от една
година, считано от предаване или превеждане по банков път на първата част
от сумата от общия размер от 25 000 лв. Съгласно чл. 5 заемната сума се
отпуска с лихва равна на основния лихвен процент. Страните са уговорили
връщането на сумата по договора и изплащане на уговорената лихва да се
осъществи в брой или чрез превод по банковата сметка на заемодателя.
С дванадесет на брой споразумения, сключени за времето от 09.01.2009г. до
30.12.2009г. и посочени по-горе в решението, в които е посочено, че се
сключват на основание договора за заем от 07.01.2009г., за посочения период
от време на заемателя "МЦ Н" ЕООД е предоставена от заемодателя ЗОК "Н"
АД сума в общ размер на 15 228 лв. Както договора от 07.01.2009г., така и
сключените въз основа на него споразумения са подписани за заемодателя от
М П.. За заемателят "МЦ Н" ЕООД договора и споразуменията е следвало да
бъдат подписани от М Г, но от изпълнената съдебно-графическа експертиза
се установи, че тези документи не са подписани от нея. Към договор за
паричен заем /без посочена дата, наричан от страните основен/ на 02.04.2013г.
е сключен анекс съгласно който и чл. 4, сумата по договора се отпуска за срок
до 31.12.2015г., а всички останали клаузи по основния договор остават
непроменени. От заключението на съдебно-графическата експертиза, приета
като доказателство по делото се установи, че този анекс за заемодател не е
подписан от М П. и за заемател не е подписан от М Г. Съдът счита това за
ирелевантно, тъй като видно от текста на анекса от 02.04.2013г., за
заемодател е подписан от В С, а за заемател е подписан от А Б.
Приетата като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза е
изпълнена след като вещото лице е взело предвид приетия като доказателство
по делото договор за заем от 07.01.2009г., сключените към него
споразумения, анекса от 02.04.2013г., разходните касови ордери, платежните
нареждания, оборотните ведомости и справки, представени от страните по
делото. Направена е проверка в счетоводството на ЗК „Н“ АД - на счетоводна
справка по сметка 4311 „Разчети предприятия в група – МЦ „Н“ за периода
09.01.2009г. – 01.01.2010г. и сметка 4981 „други дебитори“ – МЦ „Н“ за
периода 01.10.2010г. – 31.01.2023г. В изпълнение на възложените задачи,
вещото лице е установило, че изплатените през 2009г. суми по
споразуменията, сключени въз основа на договора за заем от 07.01.2009г., са
4
осчетоводени в счетоводството на ЗК „Н“ АД по сметка 4311 „Разчети
предприятия в група – МЦ „Н“. На 01.10.2010г. салдото по процесните
споразумения в размер на 22 400 лв. е прехвърлено по сметка 4981 „Други
дебитори“ – МЦ "Н". Вещото лице е извършило проверка на осчетоводените
суми от ищеца във връзка с изплатени заемни средства на ответника, съгласно
приложените по делото РКО и платежни нареждания, и е установило, че
изплатените парични средства в периода 20.10.2011г. – 23.12.2014г. в брой и
по банков път от ЗОК "Н" АД на МЦ "Н – 1" ЕООД са в общ размер на 15 228
лв. Не всички суми, обаче, са осчетоводени по сметка 4981 „Други дебитори“
– МЦ Н. Неосчетоводените суми са в размер на 12 520 лв., а осчетоводените
суми са в размер на 2 708 лв. За изпълнение на съдебно-счетоводната
експертиза от ответното дружество не са представени на вещото лице
първични или вторични счетоводни документи, както и счетоводни регистри
относно осчетоводяването на процесните парични средства. Вещото лице е
дало заключение, че в материалите по делото са налице справки от МЦ Н – 1
ООД за разчетите, свързани със ЗК Н АД към 31.12.2016г. и 31.12.2017г.,
както и два броя оборотни ведомости за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г. и от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., които потвърждават следните
задължения на ответника към ищеца: Към 31.12.2016г. – в размер на 18 142,
82 лв., начислени по сметка 406 „Разчети със свързани лица по покупки“ и 17
003, 34 лв., начислени по сметка 621 „Разходи за лихви“. Към 31.12.2017г.
задължения в размер на 58 000, 70 лв., начислени по сметка 406 „Разчети със
свързани лица по покупки“ и задължения в размер на 39 857, 88 лв.,
начислени по сметка 621 „Разходи за лихви“, като тези задължения са
формирани от неизпълнение на три договора за заем – от 07.01.2009г. , от
04.01.2015г. и от 30.03.2016г. Вещото лице е изчислило, че възнаградителната
лихва в размер на законната лихва за периода от 08.09.2017г. до 08.09.2020г.
върху главницата в размер на 15 228 лв. е на стойност 4 640, 31 лв.
От изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно-графическа
експертиза се установява следното:
Подписите, положени от името на М П. П. в мястото „за заемодателя“:
„Здравноосигурителна компания Н" в следните документи: Договор за заем
от 07.01.2009г., сключен между ЗОК Н АД, чрез законния представител „П“
АД, представлявана от М П. П. от една страна и от друга – „МЦ – Н“ ЕООД,
5
представлявано от управителя М И Г; споразумение към договор за заем,
сключено на 09.01.2009г.; споразумение към договор за заем, сключено на
07.02.2009г.; споразумение към договор за заем, сключено на 04.03.2009г.;
споразумение към договор за заем, сключено на 03.04.2009г.; споразумение
към договор за заем, сключено на 07.05.2009г.; споразумение към договор за
заем, сключено на 08.06.2009г.; споразумение към договор за заем, сключено
на 30.07.2009г.; споразумение към договор за заем, сключено на 01.09.2009г.;
споразумение към договор за заем, сключено на 02.10.2009г.; споразумение
към договор за заем, сключено на 30.10.2009г.; споразумение към договор за
заем, сключено на 03.12.2009г.; споразумение към договор за заем, сключено
на 30.12.2009г. са изпълнени от М П. П..
Подписите, положени от името на М И Г в мястото „За заемателя“: МЦ Н“
ЕООД в същите документи не са изпълнени от М И Г.
Подписите, положени „За заемодателя“ и „За заемателя“ в Анекс към
договор за паричен заем от 02.04.2013г. не са изпълнени от М П. П. и М И Г.
При установеното във фактическо отношение съдът счита предявените
искове за основатели, поради следното:
По делото по безспорен начин се установи, че на 07.01.2009г. страните са
сключили договор за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, а именно: ЗОК Н АД,
чрез законни представител „П“ АД с ЕИК *********, представлявано от М П.
П. като заемодател и „МЦ Н“ ЕООД като заемател, за сума в размер до 25 000
лв. От събраните по делото доказателства – сверени копия на платежни
документи и изпълнената съдебно-счетоводна експертиза безспорно се
установи, че част от тази сума е предадена на заемателя на части, въз основа
на сключени писмени споразумения, подробно изброени по – горе. Именно от
платежните документи, преценени от вещото лице и счетоводните ведомости
на ищеца е установено, че паричните суми съгласно споразуменията са
предадени реално от ищеца на ответника. Размера на предадената сума към
30.12.2009г. е в размер на претендираната по делото главница от 15 228 лв.
Сумите, част от този сбор са предадени на ответното дружество в срок от
една година от превеждането на първата сума, което е станало на 09.01.2009г.,
така както е уговорено в чл. 4 от договора за заем - сумата по него се отпуска
за срок от една година, считано от предаване или превеждане по банков път
на първата част от сумата от общия размер от 25 000 лв.
6
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи – в разглежданият казус пари, а заемателят се
задължава да върне заетата сума от същия вид и количество. Съдът счита, че
процесния договор за заем от 07.01.2009г. съдържа валидно поето задължение
от заемателя да върне получените в заем пари. Макар договора и
споразуменията, сключени въз основа на него от 09.01.2009г. до 30.12.2009г.,
за заемател, да не са подписани от посоченото в тях лице – М Г, с приемане
собствеността на заетите суми, ответникът заемател е поел и задължение да
ги върне, съгласно същността на договора за заем – чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Получаването на собствеността на заетите пари на датите, посочени от
вещото лице, е потвърдило сключването на договора от страна на заемателя
„МЦ Н 1“ ООД.
Процесното вземане не е погасено по давност, която е 5-годишна. Ако не е
уговорено друго, както е в разглежданият казус, заемателят трябва да върне
заетите пари в течение на един месец от поканата. Такава покана по делото е
налице. Това е покана вх. № 03/16.05.2019г., отправена от ищеца до
ответника по делото, за заплащане на главница в размер на 15 228 лв. и
договорна лихва в размер на 4 684, 73 лв. към 30.04.2019г., въз основа на
договор за заем от 07.01.2009г., в 5-дневен срок от получаването й. Видно от
сверено копие на писмо вх. № 20/20.05.2019г., изх. № 01/20.05.2019г., тази
покана е получена от „МЦ Н 1“ ООД на 20.05.2019г. Петдневният срок за
плащане е изтекъл на 25.05.2019г. Това е датата на изискуемост на вземането,
от която започва да тече 5-годишния давностен срок. Същият би изтекъл на
25.05.2024г., но предявяването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК го е прекъснал на 09.09.2020г.
В разглежданият казус е уговорена възнаградителна лихва в размер на
законната такава. Съгласно заключението на вещото лице дължимата такава
за времето от 08.09.2017г. до 08.09.2020г. е в размер на 4 640, 31 лв. и
акцесорния иск трябва да се уважи в този размер.
При изложените по – горе съображения, предявените искове са основателни
– главницата в претендирания размер, а лихвата в размера установено от
вещото лице, поради което съдът следва да признае дължимостта им от
ответника на ищеца.
Разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК се дължат на ищеца съгласно
7
представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на 693 лв. за исковото
производство и в размер на 1226 лв. за заповедното производство.
Така мотивиран и на осн. чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „МЦ – Н 1“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С, ж.к. В, ... ДЪЛЖИ на ЗК „Н“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ж.к. В, ... следните суми: 15 228 лв., представляващи неплатена
главница по договор за заем от 07.01.2009г., ведно със законната лихва от 09.09.2020г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
сумата; 4 640, 31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
08.09.2017г. до 08.09.2020г., КАТО иска за лихва за сума в размер на 0, 37 лв. отхвърля като
неоснователен.
ОСЪЖДА „МЦ – Н 1“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С, ж.к. В, ... ДА ПЛАТИ на ЗК „Н“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ж.к. В, ... сторените по делото разноски в общ размер на 1919 лв.
ПРИЗНАВА, на осн. чл. 194, ал.3 от ГПК, че оспорването на истинността, в частност
автентичността на следните документи: договор за паричен заем от 07.01.2009г., сключен
между страните по делото, споразумение от 09.01.2009 г. за предоставена сума в размер на
1000 лв., споразумение от 02.02.2009 г. за предоствена сума в размер на 1700 лв.,
споразумение от 04.03.2009 г. за предоставена сума от 2100 лв., споразумение от 03.04.2009
г. за предоставена сума в размер на 2100 лв., споразумение от 07.05.2009г. за предоставена
сума в размер на 1000 лв., споразумение от 08.06.2009 г. за предоставена сума в размер на
2200 лв., споразумение от 30.07.2009 г. за предоставена сума в размер на 3000 лв.,
споразумение от 01.09.2009 г. за предоставена сума в размер на 3000 лв., споразумение от
02.10.2009 г. за предоставена сума в размер на 1300 лв., споразумение от 30.10.2009 г. за
предоставена сума в размер на 2000 лв., споразумение от 03.12.2009 г. за предоставена сума
в размер на 1500 лв., споразумение от 30.12.2009г. за предоставена сума в размер на 1500
лв., както и анекс към договора за паричен заем от 02.04.2013г., не е доказано.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8