РЕШЕНИЕ
№ 1441
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110203207 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.
Ю. А., против Наказателно постановление № 25-0439-000254/ 28.04.2025 г. на
Началник РУ ОД на МВР-Варна, РУ 03, с което на Т. Ю. А. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
В съдебно заседание въззивната страна поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, изпраща
писмени бележки.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 26.02.2025 г. въззивникът управлявал лек автомобил с рег.номер В 6144
КМ в град Варна по ул. Свобода №3 в посока бул. В. Левски въззивникът не
спрял на посоченото място при подаден сигнал със стоп палка от контролен
орган униформен служител на МВР, катко продължил движението си. Акта
бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който не вписал в
съдържанието му възражения. Възражения били подадени в законния срок.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от
1
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните доказателства – показанията на св. А., както
и приложеният по административнонаказателната преписка АУАН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.103 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Видно материалите по АНП, приложените
сведения и докладна записка на служител ТОЛ, се потвърждава написаното в
АУАН, жалбоподателят не е спрял на ясно подаден сигнал със стоп палка.
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДП -При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. При така установената фактическа обстановка съдът не споделя
становището на жалбоподателят, че не бил извършил вмененото му
нарушение. В тази връзка съдът намира, че възраженията на жалбоподателя
посочени в жалбата не са подкрепени с доказателства.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се
е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. По делото няма
доказателства, въззивникът да има други нарушения в стажа си на водач на
МПС. Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се
е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. В тази връзка съдът намира,
че наказанието е определено към минималния размер справедливо е и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от
2
ЗАНН.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0439-000254/
28.04.2025 г. на Началник РУ ОД на МВР-Варна, РУ 03, с което на Т. Ю. А. е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. Ю. А. да заплати на ОДМВР – Варна, направените по
делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 /
осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
3
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4