№ 1061
гр. Перник, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Б.а-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.а-Здравкова Гражданско дело
№ 20211720106072 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, чрез пълномощника му адв. Б., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ №
11, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не
дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 14,41 лв. – представляваща
непогасен остатък от главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода 16.02.2009 г. до 19.08.2012 г., за която сума е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 7838/2012 г. на РС – Перник и образувано изп.д. № 976/2013 г. по описа на
ЧСИ СТ.Б. поради погасяване на вземането по давност /съобразно влязлото в сила
протоколно определение от 06.07.2022 г. за прекратяване на производството по делото в
останалата част/.
Ищецът излага, че срещу него в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от
05.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 7838/2012 г. на РС – Перник за посочените вземания и е
образувано изп. д. № 976/2013 г. на ЧСИ СТ.Б. по което е наложен запор върху трудовото
му възнаграждение, получавано от „МЕТАЛ ТРЕЙД-66“ ООД. Твърди, че неплатеният
остатък от главницата по изпълнителния лист е погасен по давност, тъй като по
изпълнителното дело не са извършвани и поискани изпълнителни действия от 23.01.2015 г.,
поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на нейната недължимост. С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде
уважен, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк. К., с който
изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона с изтичане на две години от последното изпълнително
действие, след което не са предприети действия по принудително събиране на вземанията.
Сочи, че съобразно справка в счетоводството на дружеството, вземането е изцяло погасено.
Счита, че не са дали причина за завеждане на делото. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/5004
г. минимум.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена за послужване Заповед № 5954/05.11.2012 г., издадена по
ч.гр.д. № 7838/2012 г. на Районен съд – Перник, с която В. С. Б., ЕГН **********, е осъден
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата 1322,24 лв. – главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
16.02.2009 г. до 18.09.2012 г., сумата 172,34 лв. – лихва за забава на месечните плащания за
периода от 17.04.2009 г. до 15.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от
1322,24 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 05.11.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 29,89 лв. – държавна такса. Видно от извършеното
удостверяване, че на 16.05.2013 г. е издаен изпълнителен лист за сумите по заповедта.
От постъпилия през ССЕВ препис на изп.д. № 976/2013 г. на ЧСИ СТ.Б. се установява,
че е образувано по молба с вх. № 6718/28.06.2013 г. от „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник, въз основа на изпълнителния лист от 16.05.2013 г., издаден на основание
Заповед № 5954/05.11.2012 г. по ч.гр.д. № 7838/2012 г. на РС-Перник.
На 02.07.2013 г. е изискана справка от НАП за публични задължения на длъжника,
притежавани движими и недвижими имоти, трудови договори и данни за осигурител. На
11.07.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, запорно
съобщение за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение до „Метал Трейд-66“
ООД, запорно съобщение до ОД на МВР-Перник за налагане на запор и спиране от
движение на МПС „Опел Кадет“ .
По изпълнителното дело са приложени платежни нареждания за плащания по
наложения запор с наредител „Метал Трейд-66“ ООД, както следва: на 03.09.2013 г. – 132,00
лв., 02.10.2013 г. – 132,00 лв., 01.11.2013 г. – 132,00 лв., 02.12.2013 г. – 132,00 лв., 20.12.2013
г. – 132,00 лв., 03.02.2014 г. – 139,00 лв., 28.02.2014 г. – 139,00 лв., 02.04.2014 г. – 139,00 лв.,
30.04.2014 г. – 139,00 лв., 31.05.2014 г. – 139,00 лв., 30.06.2014 г. – 139,00 лв., 04.08.2014 г. –
139,00 лв., 01.10.2014 г. – 139,00 лв., 01.09.2014 г. – 139,00 лв.
С писмо, постъпило с вх. № 8807/04.05.2022 г. през ССЕВ, ЧСИ СТ.Б. уведомява, че по
изпълнителното дело е събран пълният размер на задължението по изпълнителния лист,
включително законната лихва и разноските, които са преведени на взискателя
2
„Водоснабдявне и канализация“ ООД-гр. Перник, но изпълнителното дело не е прекратено,
защото длъжникът има непогасени задължения към присъединилия се взискател – НАП.
По делото са използвани специални знания на вещо лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза. От приетото заключение, постъпило с вх. № 12562/17.06.2022 г.,
се установява, че задължението на длъжника по изп.д. № 976/2013 г. към „ВиК“ ООД е в
размер на 2203,76 лв., като по наложен запор върху трудовото му възнаграждение са
платени общо 2189,00 лв., от които на взискателя са преведени 1784,08 лв. и 394,92 лв. – по
сметка на ЧСИ за такси. При отнасяне на извършените плащания за погасяване на
задълженията по изпълнителния лист по реда на чл. 76, ал. 2 ГПК с преведената на
взискателя сума са погасени 101,89 лв. – разноски, 172,34 лв. – лихва по изпълнителния
лист, 2012,02 лв. – законна лихва, 1307,83 лв. – главница, с оглед на което непогасените
задължения към „ВиК“ ООД възлизат на 14,41 лв. – главница, и 0,65 лв. – законна лихва.
При включване към задължението по изпълнителния лист и на задължението към държавата
общият размер на дълга по изпълнителното дело възлиза на 2365,36 лв. и в случай, че първо
е било погасено задължението към държавата, задълженията към ответника биха били в
размер на 172,38 лв. – главница, и 3,98 лв. – законна лихва.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено, неоспорено от
страните по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск са с правно основание чл. 439 ГПК.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй
като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок
възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на
новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение
/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на
3
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да
тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на
изпълнителния лист – 16.05.2013 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 1809/2014 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б. приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено
с ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело на 28.06.2013 г. погасителната давност за вземанията е прекъсната и е
спряла да тече по време на висящността му.
Изпращането на запорното съобщение на 11.07.2013 г. до работодателя на длъжника и
извършените плащания в периода 03.09.2013 г. – 01.09.2014 г. представляват изпълнителни
действия, с оглед на които не е настъпило прекратяване на изпълнителното производство, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От заключението на вещото лице по проведената съдебно-
икономическа експертиза се установява, че в полза на ответника в качеството на взискател
по изпълнителното дело е преведена сумата 1784,08 лв., с която са погасени 101,89 лв. –
разноски, 172,34 лв. – лихва по изпълнителния лист, 2012,02 лв. – законна лихва, 1307,83 лв.
– главница, с оглед на което неплатените задължения към „ВиК“ ООД възлизат на 14,41 лв.
– главница, и 0,65 лв. – законна лихва.
С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл.
Съобразно постановките на посочения тълкувателен акт, погасителната давност за
вземанията се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече нова
давност. Тъй като изпълнителното дело не е прекратено към момента на приемане на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, следва да се
приеме, че новата давност започва да тече от постановяване на тълкувателния акт -
26.06.2015 г.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 26.06.2015 г. /датата, на която е
приет новия тълкувателен акт, с който ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл/. Тъй
4
като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е спрял да тече
до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да
тече. Следователно към петгодишния срок, който, считано от 26.06.2015 г. е следвало да
изтече на 26.06.2020 г., следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два
месеца, една седмица и един ден/, през който давността е спряла. Следователно
петгодишният давностен срок за процесното вземане е изтекъл на 04.09.2020 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че неплатеният остатък от главницата по
изпълнителния лист, издаден в полза на ответника, възлизащ според заключението на
вещото лице на сумата 14,41 лв., е погасен с изтичане на петгодишен давностен срок.
Във връзка с направеното от ответното дружество възражение, че за ищеца липсва
правен интерес от предявения иск, тъй като в счетоводството му вземането е отразено като
изцяло погасено, съдът намира следното:
Съгласно Определение № 513/24.11.2016 г.по ч.т.д.№ 1660/2016 г. на ВКС правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищецът
има интерес да установи, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство. С оглед изложеното, предвид съществуващия в полза на
ответника изпълнителен титул и доколкото същият не е установил, че вземането за главница
по изпълнителния лист е погасено изцяло чрез плащане, прихващане, подновяване или
опрощаване, за ищеца е налице правен интерес да установи, че в полза на ответното
дружество не съществува право на принудително изпълнение поради погасяване на
вземането по давност, независимо от начина на осчетоводяването му.
По изложените съображения съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, същият е сторил такива в размер на 50,00 лв. - държавна такса, 24,00
лв. – такса за препис от изпълнителното дело, и 200,00 лв. – депозит за вещо лице, т.е. общо
274,00 лв.
Предвид отправеното от процесуалния представител на ищеца искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. Б. сумата 300,00 лв.,
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. /В т.см. Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г./.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, НЕ
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, принудително изпълнение
на сумата 14,41 лв. /четиринадесет лева и четиридесет и една стотинки/ –
представляваща непогасен остатък от главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода 16.02.2009 г. до 19.08.2012 г. по изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 7838/2012 г. на РС – Перник, въз основа на който е образувано изп.д. №
976/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, сумата 274,00 лв. /двеста седемдесет и четири лева/,
представляваща разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б. Б. от САК,
личен номер *****, с адрес: гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“ № 46, ет. 2, офис 6 А, сумата
300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението книжата по ч.гр.д. № 7838 по описа за 2012 г. на РС
– Перник да се върнат в Служба „Архив“.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6