ПРИСЪДА
№ 49
гр. Харманли 14.ІІ.2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на четиринадесети февруари, две хиляди и дванадесета година, в открито съдебно заседание, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Веселин Коларов
Съдебни заседатели : П.К.
Д.П.
секретаря: К.А., с участието на прокурор: Маргарит Стоилов , като разг-леда докладваното от Председателя наказателно общ
характер дело № 71/ 2011г.
ПРИСЪДИ
ПРИЗНАВА
подсъдимият Б.К.М. : ром, български граж-данин,
неграмотен, неженен, работник по чистотата, осъждан, род. на 13.VІ.1985 г. в
гр. Харманли, живущ *** , ЕГН ********** ,
ЗА ВИНОВЕН в
това, че:
На 11.VІІ.2010г. в гр.
Симеоновград обл. Хасково причинил на А. А С. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно зат-рудняване
на движението на горен ляв крайник, като деянието представлява опасен ре-цидив - поради което на основание чл. 131А
предл. 2 вр. чл.129 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б. “Б” от Наказателния кодекс и чл. 54 от Наказателния
кодекс го ОСЪЖДА на "Лишаване
от свобода " за срок от 5 години и 6 месеца , което на основание чл. 60 ал.1
и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор при първоначален „Строг”
режим .
ОСЪЖДА
подсъдимия Б.К.М. със снета по-горе само-личност
, да заплати в полза на държавата , по
сметка на Районен съд гр. Харманли сумата от 140 лв. разноски по делото – за възнаграждение
на вещо лице .
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок от днес пред
Хасковски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................................
/Веселин Коларов /
Съдебни
заседатели : ..............................................
/
П.К. /
................................................
/ Д.П. /
Мотиви
към присъда № 49/ 14.ІІ.2012г., постановена по НОХД № 71 /
2011г. по описа на Харманлийски районен съд
Обвинението против подсъдимия Б.К.М., ЕГН ******** *** е за престъпление
по чл. 131А предл. 2 вр.
чл.129 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б. “Б” от НК, за това
,че :
На 11.VІІ.2010г. в гр.
Симеоновград обл. Хасково причинил на А. А С. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно зат-рудняване
на движението на горен ляв крайник, като деянието представлява опасен ре-цидив .
На съдебното следствие подсъдимият не се признава за
виновен. В дадени-те обяснения по същество заявява ,
че не е удрял никого.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с обясненията на подсъдимият прие за
установено следното:
На 11.VІІ.2010г. около 10.00ч.
св. А.С. и св.М.Ж. - два-мата живеещи на съпружески
начала ,заедно с децата си , тръгнали за дома на св. Геор-ги
А. – баща на Ж.. Наближавайки дома
видели спрян от пред полицейски автомобил , който отвел св. А. към полицейския
участък на гр. Симеоновград. Преди тръгването св. А. казал на дъщеря си и С.
,че го викат в участъка заради станал малко по-рано скандал между него и св. К.Д.
– негов племенник и сина му С..
След като св.А. бил отведен ,св. С.
и св. Ж. , си взели ка-фе от автомат намиращ се
наблизо и седнали на верандата на къщата на А., заед-но
със съпругата му К. А и св. В.Ж. – съответно брат на Ж. и син на А.
и децата си . Малко след това всички чули силен шум идващ от вход-ната врата .Докато се опомнят над седящите на
верандата свидетели се нахвърлила гру-па от хора
носещи метални тръби и дървени колове ,които започнали да им нанасят удари и да
трошат всичко наоколо. Сред нападателите свидетелите разпознали подс. Б.М., С.С., Н С.
и К.М.. При вида на нападателите св. В.Ж. избягал , св. К. А се скрила в тоалетната. На верандата останали
само св. С. ,св. Ж. и децата им . Ж. от своя страна застанала така ,че да
предпази децата си и да не допусне нападателите в дома на родителите си.
Първоначално св. С. бил ударен с ръка от Н С., а след това върху него с метална тръба
налетял подс. М. , който замахнал в посока главата на
С.. Той от своя страна инстинктивно вдигнал лявата си ръка за де се предпази и
по този начин удара нанесен от подсъдимия с металната тръба попаднал в ръката
вместо в главата на С.. Получавайки този удар той изпитал силна болка и дори
паднал на земята. Падайки на земята върху него се посипали и други удари по
цялото тяло нанесени му от нападателите. Виждайки случващото се със св. С., св. Ж се
развикала за помощ и се опитала до му окажа някаква помощ ,като се опитала да
спре побоя над него. На виковете и се
отзовали св. В.А. и сина му М.Ж. –
съответно брат и племенник на Г.А.. При
тяхната поява в дома , нападателите нанесли удари и на тях и избягали от дома
на Г.А. .
След нанесения побой пострадалия С.
бил отведен ЦБМП, където му била оказана първа медицинска помощ , а от там
препратен към болница в гр. Хас-ково, където лявата
му ръка била гипсирана .
От изготвената и приета като
доказателство по делото съдебномедицинска експертиза се установява , че вследствие на
нанесения побой А.С. е получил: счупване
на пета метакарпална кост на лявата ръка; кръвонасядане на втори и трети пръсти на същата ръка;
хематом на горната устна; охлузване на гърдите; кръвонасяда-ния по гърба. Заключението на вещото лице е ,че е причинено
трайно затруднение в движението на лявата ръка, по смисъла на чл. 129 от НК,
което се дължи на счупването на пета метакарпална
кост. Разпитано в съдебно заседание вещото лице подробно опис-ва
механизма по който са причинени нараняванията и техния характер.Според станови-щето на вещото лице – неоспорено от подсъдимия, се
касае за наранявания , причинени от твърди и тъпи предмети , които имат защитен
характер – получени са при съзнателна защитна реакция от страна на пострадалия,
при която последния е бил лице в лице с на-насящия
ударите .
Така изложеното от фактическа
страна се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства. В съвкупната им
преценка те допринасят за изясняване на факти-ческата
обстановка по делото досежно самото извършване на
деянието, установяват от-делни елементи от състава на
престъплението- времето на неговото осъществяване,мяс-тото,
начина, по който е извършено, обекта на посегателство и неговото авторство. Не-противоречиви и еднопосочни са показанията на
разпитаните в съдебно заседание сви-детели : А.С. ,М.Ж.
, К. А , В.Ж., В. А и М.Ж. чиито
показания от досъдебно производство № 332/2010 г. по опи-са на РУ“Полиция” гр. Харманли, са приобщени по реда на
чл.281 от НПК. Същите, от-несени помежду им, както и
подкрепени от заключението на съдебно- медицинската експертиза, и събраните
писмени и веществени доказателства, комплексно установяват и дават основание на
съда да приеме, че именно подсъдимият Б.К.М. е автор на претърпените телесни
увреждания от пострадалия С. .
Настоящия състав не кредитира
показанията на горепосочените свидетели
– дадени в хода на съдебното следствие, в частта им относно обстоятелството, че
под-съдимия М. не е нанасял удар с метална тръба по
пострадалия С., че не е носил метална тръба или ,че изобщо е бил на мястото на
инцидента , като ги приема за опит за уреждане на личностните отношенията –
предвид роднинската връзка в коята се намират всички
участници в случилото се на 11.VІІ.2010г. в дома на св.Г.А..
Съда не дава вяра на обясненията
на подсъдимия М. и показанията на св. Е.С.Ж. ,С.К.С. ,К.М.М. дадени в хода на
съдебното дирене, като ги приема като изградена защитна версия на самия
подсъдим .Обясненията на М. и съответно свидетелските показания не корес-пондират с другите доказателства събрани по делото.
Подсъдимият Б.К.М.
e ром, български гражданин, негра-мотен,
неженен, работник по чистотата, осъждан, род. на 13.VІ.1985 г. в гр. Харманли,
живущ *** , ЕГН **********.
При така
установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът счита обвинението за доказано. Цялостния анализ на всички доказателства
формира категоричния за съда извод, че подсъдимият Б.К.М. ЕГН ********** *** е
автор на престъплението, в което е обвинен , а именно : на 11.VІІ.2010г. в гр.
Симеоновград обл. Хасково е причинил на А.А. ***-новград средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на горен ляв крайник, като деянието представлява
опасен рецидив- престъпление по чл. 131А предл. 2 вр. чл.129 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1
б. “Б” от Наказателния кодекс. Безспорно е установено, че на икриминираяната дата е извършено посегателство върху
физическото здраве и неприкосновеност на свидетеля А.С. и че субект на това посега-телство
е подсъдимият М.. Събраните и проверени
от съда доказателства, обсъдени по-горе, го установяват като единственият
възможен автор на това посегателство, поради което такъв е и изводът на съда.
От обективна страна,
изпълнителното деяние се изразява в причиняване на средна телесна повреда, като
увреждането, претърпяно от пострадалия,
изразяващо се в счупване на пета метакарпална кост на
лявата ръка , е пряка и непосредствена после-дица от дейтвията на
подсъдимия и е довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка - съставомерна последица от фактическия състав на
престъплението, в кое-то подсъдимият е обвинен, характеризираща деянието именно като
причиняване на средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК.
Наличието на предишни осъждания
на подсъдимия Б.М. за умиш-лени престъпления от общ
характер и наложени за тях ефективни наказания „Лишаване от свобода”, от
изтърпяването на които към момента на осъществяване на настоящото деянието не е
изтекъл предвидения в чл. 30 ал.1 от НК – петгодишния срок, обуславя
квалификацията на деянието като такова, извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29 ал.1 б.”Б” от НК и квалифицира
средната телесна повреда като такава по чл.131А предл.2 от НК.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал, че нанася удари със сила и по начин, които ще
причинят телесно увреждане на пострадалия и е целял настъпването на същото, като
последица от извършеното.
За това си поведение , с оглед осъществяването от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл.131А предл.2 вр. с чл.129 ал.2 вр. с чл.29
ал.1 б.”б” от НК ,подсъдимия следва да
понесе своята наказателна отговорност.
Съдът като отчита обществената
опасност на деянието и на подсъдимия на-мира, че за постигане целите на
генералната и личната превенция, посочени в чл.36 от НК същият следва да бъде
санкциониран с наказание “Лишаване от свобода” за срок от пет години и шест
месеца , което на основание чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС
да изтърпи в затвор при първоначален „Строг” режим .
Наказанието е отмерено при
условията на чл.54 от Наказателния кодекс.
По отношение на подсъдимия, съдът
отчита превес на отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства - видът на извършеното
от него престъпление, като та-кова против личността -
извършено е посегателство върху телесната неприкосновеност и здравето на пострадалия.
Налице е и висока обществена опасност на личността на подсъдимия, предвид
твърде обремененото му съдебно минало с осъждания за тежки умишлени престъпления. Като смекчаващи вината
и отговорността му обстоятелства, съдът отчита единствено недоброто му семейно
и материално положение.
Въпреки преобладаващите
отегчаващи вината и отговорността обстоя-телства, с
оглед процесуалното поведение на подсъдимия , настоящия състав намира , че
следва размера на наказанието “ Лишаване от свобода “ да бъде определен към ми-нималния предвиден за това престъпление , а не към
максималния и дори не към сред-ния такъв .
Съдът приема, че така наложеното наказание ще окаже необходимото
въз-питателно и поправително въздействие върху
личността на подсъдимия и ще постигне целите на наказанието, предвидени в разпоредбата
на чл.36 от НК за превенция, както на специалната, така и на генералната
превенция – да се въздейства предупредително и възпитателно върху дееца и
останалите членове на обществото.
Подсъдимия
следва да бъде осъден да заплати и направените по делото раз-носки
– за вещо лице в размер на 140лв.
Водим от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия
: ..................
/В.Коларов /