Р Е Ш Е Н И
Е №
260064
Гр.Пловдив,
12.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд, четиринадесети граждански състав на 29.09. две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря:
В.Василева, като разгледа гр.д.№2575/20180 г. по описа на ПОС, за се произнесе,
съобрази:
Производството е въззивно по чл.258 от ГПК.
Подадена е жалба от Н.Е.И. с ЕГН:**********
***, чрез адв.В.Р. против решение №185/25.05.2016 г. на Асеновградски
районен съд по гр.дело №1139/2014г., 4 гражд.състав, в частта, с което е
допусната съдебна делба между Н.Е.Я. ЕГН ********** ***, И.Е.Е. ЕГН ********** ***, Н.Е.И. ЕГН ********** с посочен адрес ***,
Н.В.Х. ЕГН **********, с адрес ****, и Ю.
В.Х. род. ***г , с адрес ****,
върху: ПИ 99087.17.23 по КК на гр.
****, площ 3299кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, нтп - друг вид нива, при съседи:
99088.20.35, 99087.17.22, 99087.17.11, 99087.17.10, 99087.17.24 и ПИ
99088.5.11по КК на ****, м. „Кантона“, площ 10096кв.м., трайно предназначение
на територията - земеделска, нтп - нива , при съседи: 99088.5.9, 99088.5.10, 99088.5.15,
99088.5.16, 99088.5.12, 99088.5.5, 99088.5.6, 99088.5.7, 99088.5.8.
Излагат
се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска
неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли искът за
делба на посочените имоти.
Въззиваемите М.Ю.Я. с ЕГН:********** *** и Х.Ю.М.
с ЕГН:********** *** – наследници на починалата в хода на процеса ищца Н.Е.Я.,
чрез адв.С.Н. считат жалбата за неоснователна. Претендират за разноски.
Въззиваемият И.Е.Е. ЕГН ********** *** чрез адв.Г.Б. – счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски.
Въззиваемите Д.К., В.К. и Е.К.,
всички с адрес: ****, като наследници на
починалата в хода на процеса Ю.В.Х. /Х. К./, както и възизиваемия Н.В.Х. с
адрес: **** – не са подали отговор на ВЖ и не вземат становище.
Във ВЖ
са развити следните оплаквания: неправилно съдът е допуснал до делба посочените
два ПИ, изложени са доводите, че имотите
са придобити от въззивника по давност; че съдът е нарушил чл.172 ГПК при
обсъждане на гласните доказателства като не е отчел тяхната заинтерисованост
поради близката им родствена връзка и не е съобразил, че разпитаните свидетели
на ищеца са син на ищцата Н.Я., съпруга на ищеца Е. Е. и дъщеря на ищеца Е. Е. както
и противоречието на техните показания с писмените доказателства по делото; решението
не противоречало на ТР №1/2012 г. на
ОСГК на ВКС, тъй като по делото били събрани непротиворечиви доказателства, че
въззивникът е извършил действия, с които е престанал да държи ид.части за другите съсобственици, а е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, които действия са станали със знанието
на останалите съсобственици и че е заявил , че процесните два имота са негови и
ги е владял за себе си от реституцията им досега; не е следвало съдът да цени
показанията на св.М.Я.,род. през 1949 г. за направени дарения на сватбата на Н.И.
през 1953 г., тъй като е бил само на 4 години, както и показанията му за
ползването на нивите след колективизацията, когато е бил 7-8 годишен;
показанията на св.З. Е., съпруга на И.Е. от 1956 г., не следвало да се ценят,
т.к. не е присъствала на сватбата на Н.И.; Съдът не е изложил мотиви защо
възприема показанията на част от свидетелите, а не на другите свидетели. РС не
е обсъдил опис-декларацията на Н.И. за членство в ТКЗС по адм.преписка
№ДВ58/04.01.1992 г. на ОСЗ -****, в която са описани нива от 1дка в м.“Стария
път“ и лозе от 1,5дка в м.“Камара“ , уд.от 8.8.1991 г. на Кметство ****, че по
емлячен регистър от 1949 г.,т.II,партида
№43 е записан непокрит зем.имот – нива от 3,3 дка в м.“Горна вада“ на братя Н.
и И. Е. И.
От въззиваемите И.Е. и Н.Я., заместена в
хода на процеса от децата си М.Я. и Х.М., е постъпил отговор на ВЖ, с която ВЖ
е оспорена като неоснователна поради това, че по делото са събрани
доказателства, опровергаващи твърденията на въззивника Н. Е. по отношение на процесните два имота:
считат, че твърденията на Н., че е владял ПИ №99088.5.11. от 10 дка от 1953 г., че е влязал с тази нива в ТКЗС
през 1957 г. е невярно, т.к. в опис-декларацията му за влизане в ТКЗС същият не
е декларирал този имот, а други имоти; че твърдението му, че ПИ №99087.17.23 от
3,3 дка в м.Горна вада е закупена с негови средства, получени от сватбените му
дарения през 1953 г. са неверни, т.к в емлячния регистър, воден до 1949 г. тази
нива се е водила на братя Н. и И., поради което не е била закупена в годината
на сватбата му през 1953 г. или след това. Считат, че не следва да се дава вяра
на показанията на св.М. Ш., т.к. през 1953 г. е била на 9 години и не е могла
да разбира за какво са говорили дядо Е. и баба Ф., а именно че баща й дал 1500
лв. за покупка на нива от 3,5 дка, както и поради това, че в емлячния регистър
на името на дядо Е. такава нива не се
води, а в емлячния регистър до 1949 г. нивата от 3,3 дка е записана на името на
двамата братя Н. и И., т.е. тя не е купувана през 1953 г. и следователно няма нищо общо със сватбата на
Н.; Показанията на тази свидетелка считат, за неверни и в частта, че майката на
Н. казвала:“Много добре знаете, че тази нива е на Н.. Другите ниви ще ги
разделите“, тъй като майката на Н. –К. Х. е починала на 08.04.1989 г., преди в
РБ да се заговори за реституция на земите.Считат, че ПИ 99088.5.11 не е
собственост на Н. на основание придобивна давност от 1953 г.до 1957 г. и от
1996 г. до 30.06.2014 г., тъй като с този имот Н. не е станал член на ТКЗС,
поради което не го е владял преди влизане на имота в ТКЗС; няма писмен договор
за дарение, поради което не е приложим чл.12,ал.7 ЗСПЗЗ; не било налице
отблъскване на владението на останалите съсобственици в период от 10 г. – от
свидетелските показания се доказало, че след възстановяване на собствеността, Н.
е бил съгласен да се делят всички имоти – дори св.М.Ш. казала по делото, че „от
нивата от 10 дка бат Н. взимаше жито, продаваше го и им даваше пари“; лично
жалбоподателят е подал заявление за възстановяване на процесните земи като
собственост на общ.наследодател, с което е признал, че те са собственост на
всички наследници, с което се опровергавала законовата презумпция на чл.69 ЗС,
тъй като сочи, че към този момент той не се е считал за собственик на имота;
това признание по смисъла на чл.116,б.“а“ ЗЗД прекъсва давността и заличава
изтеклия дотогава период на владение-р.№361/25.02.2013 г. по гр.д.№1094/2011 г.
на ВКС,1ГО, а съгласно т.3а на ТР №4/2014 г.от 14.03.2016 г. по т.д.№4/2014 г.
на ОСГК е прието, че е недопустим УИ с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ ако в полза
на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил
предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на РС в срока
по чл.259 ГПК и е процесуално допустима.
Предявен е иск за делба на земеделски земи, фаза по допускането с пр.осн.чл.34 от ЗС.
Решението на АРС в частта, с което са
допуснати до делба 1.ПИ 99088.4.29 по КК на ****, с площ 5901кв.м., м. „Юлешика“, трайно предназначение на територията
- земеделска, нтп - нива , при съседи:
99088.4.39, 99088.4.74, 99088.4.24, 99088.4.28; 2.ПИ 99088.9.36 по КК на ****, м.
„Чайкъра“, площ 5400кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска,
нтп - нива, при съседи: 99088.9.37, 99088.9.3, 99088.9.26, 99088.9.27,
99088.9.28, 99088.9.35; 3.ПИ 99088.24.62 по КК на ****, м. „Вигла“, площ
2069кв.м., трайно предназначение на територията -земеделска, нтп - пасище, при
съседи : 99088.127.21, 99088.24.69, 99088.24.79, 99088.24.64 и 4.ПИ
99088.134.51по КК на гр. ****, м. „Камара“, площ 854кв.м. , трайно
предназначение на територията - земеделска, нтп - за земеделски труд и отдих,
при съседи: 99088.134.104, 99088.134.48, 99088.134.47, допуснати до делба при
квоти:
За Н.Е.Я. - ¼ид.ч.
За И.Е.Е. – ¼ид.ч.
За Н.Е.И. - ¼ид.ч.
За Н.В.Х. - 1/8ид.ч.
За Ю. В.Х.
- 1/8ид.ч. – не е обжалвано и е влязло в сила.
От събраните по делото доказателства съдът намира следното:
От приетите по делото доказателства се
установява, че земеделските земи, предмет на делбата са възстановени на общия
на страните наследодател Е. Е. К.,
починал на 15.04.1969г - с решение № 0029/02.10.1996г на ПК гр. ****, решение № 0030/13.10.1998г на ПК гр. ****, Решение № ДВ 58/27.09.2007г на ОС“ЗГ“ гр. ****,
и Заповед на № А- 2485/19.11.2013г на кмета на община **** на основание
параграф 4К.
Н.Е.И.
не оспорва, че ПИ 99088.5.11 е бил
собственост на общия наследодател Е. Е. К., но твърди че имотът му е бил дарен
по повод женитбата му на 22.12.1953г.като зестра, че след това имотът е
владян и ползван лично от него до образуването на ТКЗС **** и
с този имот той е станал член на земеделската кооперация; че от реституцията до
сега е владял имота еднолично и го е придобил по давност, считано от
02.10.1996г. По отношение на ПИ
99087.17.23 твърди, че е възстановен с
план на новообразуваните имоти, поради това че наследодателят на страните е
притежавал и внесъл в ТКЗС **** нива с площ от 3,3дка в м. „Горна вада“, но
тази нива била закупена изцяло от него
със средства, получени като сватбени
дарения през 1953г., като по този начин е допринесъл за увеличаване на
наследството.
Съгласно чл.14,ал.1 ,т.1 ЗСПЗЗ- влязлото в сила
решение на ОСЗГ за възстановяване на правото на собственост върху земеделските
земи със скица към него удостоверяват правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт за собственост върху имота. Двата имота, предмет на
ВЖ са възстановени на наследници на Е. Е. К. с решение №30/13.10.1998 г. на ПК-****
/ПИ 99087,17.23 – нива от 3,3 дка, в з-ще ****/ и с решение №29/02.10.1996 г.
на ПК-**** /ПИ 99088.5.11 –нива от 10 дка в
м.Кантона,****/. Въззивникът Н.
не е подал заявление за възстановавяне на тези имоти в качеството му на
собственик в срока по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ, не е предявил иск по чл.11,ал.12 ЗСПЗЗ,
поради което съгласно т.3а на ТР №4/2014 г.от 14.03.2016 г. по т.д.№4/2014 г.
на ОСГК е недопустимо да повдига спор за материално право по смисъла на
чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Ето защо доводът му, че е собственик на ПИ 99088.5.11 по
дарение преди реституцията, както и на ПИ 99087.17.23, която била закупена с
негови средства /с парите от сватбата му през 1953 г./ са неоснователни. По
отношение на имот 99087.17.23 съделителят Н. не е заявил права на собственост,
а че наследодателят на страните е притежавал и внесъл в ТКЗС **** тази нива с
площ от 3,3дка в м. „Горна вада“, но тя
била закупена изцяло от него със средства, получени като сватбени дарения през 1953г., като по
този начин е допринесъл за увеличаване на наследството.Съгласно чл.12,ал.2 ЗН –
сънаследници, които преживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи
наследството, могат, ако не са били възнаградени подруг начин , да искат при
делбата дасепресметне това увеличение в тяхна полза. Претенцията по чл.12,ал.2 ЗН е претенция по сметки по смисъла на чл.346 ГПК, които се предявяват във
втората фаза на делбата. Съгласно ППВС №7/28.11.1973 г. – размерът на
наследствения дял не може да бъде уголемен поради принос на сънаследник в
увеличение на имуществото на наследодателя при условията на чл.12,ал.2 ЗН.
По
отношение доводът за придобиване на процесните имоти по давност след
реституирането им, по делото са разпитани свидетелите Х. И. –б.р. , М. Я.-син на Н.Я., А. Ч. – б.р., З. Е. – съпруга на И.Е. ,П.
У. – дъщеря на И.Е. , и М. Ш. – сестра на съпругата на Н.Е..
Св. Х. И. установи, че познава възстановените имоти
след реституцията – имота от 3,3дка и
имота от 10дка, и заявява, че в момента тези имот се ползват от Н.И., като в имота от 3,3 дка той сеел различни култури, арпаджик, лук, чушки,
ползва го за бостан и работил имота
минимум десет години, а по отношение на
имота от 10 дка твърди, че Н.И. го ползва от четири години, а преди това е
било пустеещо; братята И. и Н. са развалили отношенията си от около четири-пет
години, тъй като се карали за тези имоти - Н.
казал на И., че има по-голямо
право; И. и Н. са искали да си разделят имотите, но Н. не бил съгласен.
Св. М.Я. заявява, че след като са възстановени имотите, майката
му, при идванията си в България,
говорила с брат си Н.И. да си разделят имотите, на което той
отговарял, че има време, още малко да
изчакат. Последно за подялба на имотите е говорено 2011-2012г, след което са
влошили отношенията си; до 2011-2012г Н.И. е давал пари на Н.Я., защото работи
нивите.
Св. А. Ч.
установи, че след заминаването на за Т.,
И. със семейството са се връщали всяка година; в разговор със свидетеля
, И. казвал, че имат проблем с брат им
във връзка със земята - брат им отлагал да уредят делбата , а преди пет години
им казал «аз съм тука господ, гледайте си работата» .
Св . З. Е.
(заявява, че живеят в Т. от 1990г,
от 1960г има сключен брак с И.И. ,
който бил направил пълномощно на брат си от негово име да уреди документи за
възстановяването на земята на името на всички наследници , а Н. е заявил че ще
работи едното место а другите земи ще са
в кооперация; от 1996г всяка година или на всеки две години са идвали в България, като през 2008г и още
две години по-късно Н. И. им е давал по
сто лева за това, че обработва
10дка от общата земя. Парите е давал на И., а от Н. знае, че е дал на нея 120лв.; винаги, когато са идвали, му казвали, че искат да се направи делба, а Н. винаги е
отговарял: «изчакайте, има време,
ще стане» до около 2010-2011г, а
през 2011г заявил, че нищо няма да им
даде и ги изгонил от къщата. През 2013г
отново дошли в България в дома на Н. и
казали, че искат да се разделят, а той ги изхвърлил на пътя. До 2010г са
отсядали в дома му при идванията си в България , но когато настояли да си
оправят дяловете, отношенията се обтегнали.
Св П. У.
знае, че баща й И. е дал
пълномощно на брат си Н. за възстановяването на земите, споделяли са с тях
родителите й, освен това сочи, че баща
й е идвал в Блъгария и е изразявал
желние да си разделят имотите, като последно са дошли през 2013г с майка
й и баща й; през 2011г родителите й се
скарали с чичо й, той ги изгонил,
защото те искали да поделят имотите, през 2013т
отново отишли в дома на чичо й ,
и той ги изгонил; знае, че няколко години чичо й е давал пари за
нивите на баща й за това че ги ползва,
и ги обработва, а всеки път на въпроса
кога ще поделят земите, Н. е отговарял «по-нататък ще ги поделим».
Св. М. Ш. установи, че Н. е продавал житото и давал част от парите на Н. и И., откак
са върнали земите, Н. работил нивата, а
от лозето е давал грозде на сестрите си като подарък, от нивата от десет декара
взимал жито, продавал го и им давал
пари. Според свидетеля не са говорили за делба, майката на Н. е казвала «много добре знаете,
че тази нива е на Н., другите ще ги разделите», и тогава те не са имали нищо против .
При така
събраните гласни доказателства ПОС намира, че не се доказа възивникът Н.Е. да е
владял за себе си като е своил двата процесни имота в продължение на 10 и
повече години след възстановяването им от 1996 г.; не се доказа Н. да е отблъснал владението на
останалите съсобственици в продължение на 10 години, тъй като от показанията на
разпитаните свидетели се установява, че до 2011 г. Н. казвал на другите
сънаследници, че е съгласен да си разделят имотите и им е давал полагаемата
рента, с което той е признал съсобствеността / в т.н. св.М.Ш., св.П. У.,
Св. З. Е. /. Едва преди 5 години той е отблъснал
владението на останалите като им заявил, заявил, че
нищо няма да им даде /в т.н. Св. Х. И. и
Св. А. Ч./. Въззивникът, върху когото лежи доказателствената тежест да докаже
твърдението си, че е владял процесните зем.земи в продължение на 10 годишния давностния
срок явно, спокойно и необезпокоявано, както и че е отблъснал владението на
другите съсобственици – не е ангажира такива доказателства по делото. По
изложените съображения ПОС намира за недоказано и неоснователно възражението на
въззивника за придобиване на процесните два земеделски имота по давност след
реституирането им, считано от 02.10.1996 г.
При така установено от фактическа страна, ПОС намира, че решението на АРС следва да се потвърди в обжалваната част.
По искането на пълномощниците на въззиваемите за присъждане на разноски, направени пред ПОС, съдът намира следното: с оглед изхода на спора -не уважаването на ВЖ, въззивника следва да заплати на въззиваемите сумата 900 лв.- платен адв.хонорар, а на въззиваемите сумата 900 лв. - платен адв.хонорар за настоящата инстанция, съгласно приложените по делото списък на разноските.
Водим от горното съдът :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №185/25.05.2016 г. на Асеновградски
районен съд по гр.дело №1139/2014г., 4 гражд.състав, в ЧАСТТА, с което е допусната
съдебна делба между Н.Е.Я. ЕГН **********
***, И.Е.Е. ЕГН ********** ***, Н.Е.И. ЕГН ********** с посочен адрес ***,
Н.В.Х. ЕГН **********, с адрес ****, и Ю.
В.Х. род. ***г , с адрес ****, върху: ПИ 99087.17.23по КК на гр. ****, м. „Горна вада“, площ 3299 кв.м., трайно предназначение на територията -
земеделска, нтп - друг вид нива, при съседи: 99088.20.35, 99087.17.22,
99087.17.11, 99087.17.10, 99087.17.24 и ПИ 99088.5.11 по КК на ****, м. „Кантона“, площ 10096кв.м.,
трайно предназначение на територията - земеделска, нтп - нива , при
съседи: 99088.5.9, 99088.5.10,
99088.5.15, 99088.5.16, 99088.5.12, 99088.5.5, 99088.5.6, 99088.5.7, 99088.5.8.
ПРИ КВОТИ:
За Н.Е.Я. - ¼ид.ч.
За И.Е.Е. – ¼ ид.ч.
За Н.Е.И. - ¼ид.ч.
За Н.В.Х. - 1/8ид.ч.
За Ю. В.Х.
- 1/8ид.ч.
В
необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н.Е.И. с ЕГН:********** *** да заплати на М.Ю.Я. с ЕГН:********** *** и Х.Ю.М.
с ЕГН:********** *** сумата от 800лв.- разноски по делото пред ПОС
– платен адв.хонорар.
ОСЪЖДА Н.Е.И. с ЕГН:********** *** да заплати на И.Е.Е. ЕГН ********** *** сумата от 800лв.- разноски по делото пред ПОС – платен адв.хонорар.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: