№ 7341
гр. ...., 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110140929 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
24.04.2025 г., гр.....
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шести март две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №40929 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 от ЗЕ и по
чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на
1
управление: гр......, представлявано от П...- Изп. директори, срещу М. Т. Ц., като
съсобственик на ¾ ид.ч. от топлоснабден имот- Апартамент №...., с присъединен абонатен
№ ......, от които на ½ ид.ч. от имота на самостоятелно основание и на ¼ ид.ч., в качеството й
на преживяла съпруга на Т. П. Ц., починал на 10.01.2019г. и срещу П. Т. К., в качеството й
на съсобственик на ¼ ид.ч. от имота, като законен наследник на починалия си баща Т. П. Ц.,
с която се иска да се осъдят ответниците да заплатят в условията на разделна отговорност
сумите, както следва:
За М. Т. Ц., при квоти ¾, а именно: сума от 1203,62 лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.,
сума от 241,15 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до
05.07.2023г., сума от 21,20 лв., представляваща сума за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020г. до 30.04.2021г. и сума от 5,49 лв., представляваща обезщетение
за забава, за периода от 15.08.2020 г. до 05.07.2023 г. и
За П. Т. К., при квоти ¼, а именно: сума от 401,21 лв., представляваща задължение за
доставена ТЕ, за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от 80,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2020г. до 05.07.2023г., сума
от 7,07 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до
30.04.2021г., и сума от 1,83 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.08.2020г. до 05.07.2023г.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор на исковата молба, чрез
назначения им за особен представител адв. М. .... от САК, с който оспорват исковете по
основание и размер. Твърди се, че процесните суми са изчислени на база прогнозно
потребление, а не на реално потребление. Оспорва начина, по който е извършено отчитането
на топлинната енергия и дяловото разпределение.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ..., като ФДР с фирмено наименование от м.07.2024г., видно от
справка в ТР- ....., който представя 1 бр. формуляр за отчет на уредите за дялово
разпределение, за отоплителен сезон 2019/2020г. с вписани нулеви показания и протокол за
извършен отчет за отопл. сезон 2020/2021г. за неосигурен достъп, както и 2 бр. справки, с
посочен получател- отв.М. Ц..
Установено е след насрочване на делото в о.с.з., че отв.М. Т. Ц. е починала на
27.04.2024г. в хода на процеса, като с разпореждане от 16.12.2024г. е конституирана отв. П.
К., като единствен наследник по закон, в правата на починалата страна.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Представен е препис на Договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на
чл.117 от ЗТСУ №15/13.07.1984г., с който М. Т. Ц. е придобила правото на собственост върху
горепосочения имот.
Приложен към исковата молба е препис на НА за учредяване на дог. ипотека от
05.03.1992г. от М. Т. Ц. и Т. П. Ц. в полза на Р..., за обезпечение на кредит, отпуснат на П. К..
Съгласно прието заключение по СТЕ и разясненията в о.с.з., в имота са налице 4 бр.
отоплителни тела, с поставени уреди за отчет. Начислена е ТЕ за БГВ- за първия сезон- по
данни на водомер с нулеви показания и за втория- служебно начислена ТЕ на база за 1 лице
по 140 л/ денонощие. ТЕ за сградна инсталация е начислена на база пълен отопляем обем от
156 куб.м.
Съгласно заключение по ССч.Е, не се установяват плащания по партидата, като са
посочени размерите на дължимите суми за ТЕ за процесния период.
Съдът достигна до следните правни изводи:
2
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и
трето лице- ползвател. От представените писмени доказателства по делото се установява
основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на починалата отв.М. Ц., която
се е явявала задълженото лице на договорно основание по партидата за процесния имот, на
чието име са и издаваните фактури. Конституираната ответница П. К. е наследник по закон
на баща си Т. П. Ц., починал на 10.01.2019г. и на майка си М. Т. Ц., починала на 27.04.2024г.
и като законен наследник встъпва в имуществените отношения на наследодателите си след
приемане на откритото наследство, за което не са налице доказатеслтва.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда
на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни
актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното
отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената
ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда
на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба.
При неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати
се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, / МСРС/ по реда
на т.7.3.1, като потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка по реда на чл. 70, ал. 5. Екстраполация по МСРС се
определя съобразно инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или
обемите на имотите в сградата- етажна собственост, като при липса на данни се приемат
данните на подобен имот, напр. на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се
определя отношението между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема
на имота и най- голямото отношение за имот с топломер се приема за МСРС.
Екстраполираният отчет за имот без топломер се получава, като инсталираната мощност на
имота и/или обемът му се умножи с МСРС. Начисляването на сметки за ТЕ по
екстраполиран отчет следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната уредба,
тъй като подобен ред за формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява
наказателен механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в
топлоснабден имот. На осн. чл.69, ал.2, т.2 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие - когато не е осигурен достъп за отчитане. В настоящия случай от ангажираните
доказателства се установява, че служебно е начислена ТЕ за имота за втория отопл. сезон.
Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с
допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана
през процесния период и надлежното й ценообразуване. Задължение на потребителя на
услугата е да заплаща стойността на реално потребената от него ТЕ. Видно е, че за първия
отопл. сезон са налице нулеви показания на индивидуалните разпределители на 4 бр.
радиатори в имота и на монтирания водомер. В о.с.з. вещото лице по СТЕ, при опит за оглед
на имота, посочва, че по сведения на съседи не са виждали никого в имота отдавна, като
титулярът на партидата е починал. Липсва нормативна уредба по отношение отчета на
3
потребената ТЕ в необитаеми жилища, каквото следва да се приеме, че е налице в случая.
Съгласно чл.70, ал.4 от Наредба №Е-РД-04-1/1203.2020г. за топлоснабдяването, издадена от
министъра на енергетиката, обн. ДВ, бр.25/20.03.2020г., на клиентите, неосигурили достъп
за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението по чл. 61, ал.1 като
отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се
начислява по реда на чл. 69, ал.2, т.2. Изречение първо не се прилага, когато клиентите са
монтирали уреди с дистанционен отчет. Последното представлява наказателен механизъм за
дялово разпределение на ТЕ в имоти с отопл. тела без индивидуален топломер или с
демонтирани отопл. тела. Същевременно с Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д.
№746/2021г. на ВАС, II отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г.
на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл.
61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3
от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която
урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и
включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61
ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с
разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. При това положение начисляването на
задължения за сградна инсталация за първия отопл. сезон за необитаем имот е
незаконосъобразно и не може да бъде уважен иск в тази насока. С оглед на горното исковите
претенции не могат да бъдат приети за основателни и не следва да се обсъждат останалите
направени от отв. страна възражения.
Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на
чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение
върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за
потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на
потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера
на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на
отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата. По
аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки,
следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими, в който смисъл е и
актуалната практика на въззивната инстанция.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението. На
следващо място, отношенията по „топл. счетоводство“ на сгради в режим на ЕС се уреждат
на договорна основа между ФДР и съотв. етажна собственост. Видно от приложени към ИМ
писмени доказателства е, че е налице сключен на 08.11.2007г. договор между ищеца и ФДР,
за срок от 3 год., с ценоразпис на извършваните услуги- по Приложение №2, което не е
представено по делото. Сключеният договор за извършване на услугата „дялово
разпределение на ТЕ“ е изтекъл към датата на процесния период- м.05.2019г.- м.04.2021г. С
оглед на това исковите претенции за заплащане на дог. възнаграждение за извършване на
„топл. счетоводство“ следва да се приемат за недоказани и неоснователни.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Предвид изхода на
спора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр....., ул.
„...“ №....., представлявано от П...- Изп. директори, срещу П. Т. К., ЕГН:**********,
4
осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума от 1 604,82 /хиляда шестстотин и
четири лева и осемдесет и две стотинки/ лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия до Апартамент №...., с абонатен № ......, за отчетен период от 01.05.2019г.
до 30.04.2021г., сума от 321,53 /триста двадесет и три лева и петдесет и три стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 05.07.2023г., сума от
28,26 /двадесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ лв., представляваща цена на
дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2021г. и сума от 7,32 /седем лева
и тридесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.08.2020г. до 05.07.2023г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на ....., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5