Решение по дело №66/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20217260700066
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№98

 

18.02.2021 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                                    

                                                   СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Антон Стоянов

като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 66 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Х.Б., с ЛНЧ **********, гражданка на М., с посочен по делото адрес РПЦ - Х., ж.к. „Д.“ №., против Решение №УПХ 6/05.01.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата ѝ за предоставяне на международна закрила.

Оспорващата излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал факта, че причината оспорващата да напусне страната си била наличието на заплаха за живота и сигурността ѝ. Жалбоподателката сочи, че изложила подробно своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но неправилно приел, че спрямо нея не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един аргумент за това, дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на административния орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничило с нищожност на административния акт.  Нарушението на материалния закон се аргументира още с това, че подадената от жалбоподателката молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата ѝ. Органът обаче приел, че жалбоподателката не била обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността ѝ в М . Била в опасност и се чувствала уязвима, а нямало към кого да се обърне за помощ. Оспорващата сочи, че заявила пред административния орган, че ако ѝ бъде отказана закрила и бъде върната обратно в М., щяла да бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната ѝ сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвала опасения за живота си в М. и това била причината да напусне страната. Счита, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното решение, като се иска връщане на преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС (Н. П.), в представен чрез процесуален представител писмен отговор моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №105450-3729/14.12.2020г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец, регистрирана в ДАБ с рег.№УП 16479/17.12.2020г., гражданин на М., с посочени имена Х.Б., е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№1749/17.12.2020г. на РПЦ – Харманли с посочени в нея имена Х.Б.. Чужденката е била регистрирана чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП 16479/17.12.2020г. като Х.Б., гражданство – М., етническа принадлежност - ***, родена на ***г. в М., гр. Б., с постоянен адрес М., гр. А., със ***образование, без професия, религия - ***, *** (в регистрационния лист са вписани и данни за съпруг – А.А., роден на ***г., с местонахождение – РПЦ – Х.), без документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№УП 16479/17.12.2020г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.Б. от М., родена на ***г. в М., гр. Б., ***. Видно от Решение за настаняване №1396/16.12.2020г. с рег.№УП 16479/17.12.2020г., чужденката е била настанена в РПЦ - Харманли. Търсещата закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящата жалбоподателка, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП 16479/17.12.2020г. На 18.12.2020г. към търсещата закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 22.12.2020г.

С Писмо с рег.№УП 16479/18.12.2020г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.

На 22.12.2020г. било проведено интервю с Х.Б., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол за проведено интервю рег.№УП 16479/22.12.2020г., с което ѝ е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто чужденката посочила, че напуснала М.през месец декември 2019 година с полет от град Казабланка за град Истанбул, Турция, сама, легално. Живяла в Истанбул заедно със свои роднини и чакала да дойде съпруга ѝ. На 21.11.2020г. влязла в България, заедно със съпруга си, скрити под камион. Били задържани на българо-румънската граница. Тръгнали от Бодрум, Турция, с камион и където ги задържат, там щели да подадат молба за закрила.В България ги задържали и затова тук подавали молба за закрила. За пръв път в България подавала молба за закрила. Имала паспорт, но го скъсала в Турция. Само м. гражданство имала. Родена била на ***г***, М.. Там живяла до 2018 година, когато се омъжила и отишла при мъжа си в град А.. Имала завършено основно образование, не могла да завърши средното си образование. В родния си град ходела на училище. Нямала професия. Омъжена била от 2018 година с граждански брак. Съпругът ѝ се казвал А.А., той бил тук, в лагера. Разказала, че причините да напусне страната си били, че в М. живеели заедно със семейството на съпруга ѝ, нямали свой дом. Освен това и мъжът ѝ останал без работа. Това били причините, поради които напуснала страната си, нямало други. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Нямала проблеми заради етническата си принадлежност – *** . Нямала проблеми заради изповядваната от нея религия - ***. Не членувала в политически партии. Не била изтезавана и нямало заплахи към нея. Не е имала проблеми с официалните власти в М . Сега не искала да се връща в М., някой ден – можело. Нямало работа. От Република България искала закрила.

С Решение №УПХ 6/05.01.2021г. Интервюиращ орган при ДАБ (Недялка Петрова) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на Х.Б., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. 

В решението си органът посочва, че проблемите, изложени от молителя, не били релевантни за предоставянето на закрила. Тя не заявила спрямо нея да била осъществена репресия или преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята, че молителката била принудена да напусне Мароко, поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Спрямо нея не било повдигнато обвинение, не била арестувана или осъждана. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ кандидатът не правил. Административният орган разгледал обширно и възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма основания за това в случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

На 11.01.2021г., срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателката, последната е запозната с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 13.01.2021г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.   

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-763/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ, с която Н. Б.П., младши експерт в РПЦ - Харманли, е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 05.01.2021г., предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство е бил спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденката е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач, на разбираем за нея език. Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила. Такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Член 8, ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата не е заявила като причина за напускане на страната си по произход – М., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюираната опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю чужденката е посочила като основни мотиви за исканата закрила обстоятелствата, че нямали свой дом със съпруга си, а освен това той останал без работа. Посочила, че не иска да се връща сега в държавата си по произход, нямало работа. Правилно интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а са такива от икономически характер, като целта е търсене на по-добър стандарт на живот. Спрямо чужденката не е било оказвано насилие, нито пък член на семейството ѝ е получавал лични заплахи. Изложените от кандидата причини за напускане на М. правилно са преценени като неотносими към приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Видно от заявеното от молителката в интервюто, същата не желае да се завърне в държавата си, защото там нямало работа. Очевидно изразеното желание за напускане на страната по произход не следва да се приема като причина, която би могла да се определи като една от тези, визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на лични и икономически проблеми, които не могат да се приемат като основание за предоставяне на международна закрила. В хода на интервюто Х.Б. заявила, че не е членувала в политически партии, не е била арестувана или осъждана, не  е било оказвано насилие спрямо нея, не е била заплашвана. Всичко това води на извода за наличието на причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателката е напуснала М.. Няма обективирани данни същата да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на нея не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Правилна е и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващата и не се установява в държавата си по произход тя да е бил изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателката не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горните обстоятелства не са налице по отношение на оспорващия.

Административният орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на информацията, обективирана в Справка с вх.№МД-703/29.12.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно М.. От същата става ясно, че ситуацията в тази страна не е такава, която да обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите ѝ. От данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателката би могла да води нормален живот, при условията на социално-икономическата обстановка в М.. Ситуацията в тази страна не достига границите на въоръжен конфликт и жалбоподателката не е изложена на риск от тежки заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Настоящият съдебен състав намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид оценката, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена дадена молба за закрила, безогледното насилие в М. следва да е изключително, каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там. Изложените данни в Справка с вх.№МД-703/29.12.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно М., не сочат да е налице крайно тежка икономическа криза, нито да има политически и социални сътресения, макар и тези фактори да не рефлектират пряко върху преценката за наличието или липсата на основания за предоставяне на международна закрила.

Като цяло, от анализа на представената по делото официална справка на ДАБ, както и от информацията, налична в общодостъпни източници, не се установява ситуацията в М. да е усложнена до степен, че да са налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази страна.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Б., гражданка на М., против Решение №УПХ 6/05.01.2021г. на Интервюиращ орган Н. П. към Държавната агенция за бежанците.

Решението не подлежи на касационно обжалване.                          

 

                                         

 

                                       СЪДИЯ: