РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. Пловдив, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501287 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Глобал транс трейд“ ЕООД против Решение №
822/25.02.2024г., пост. по гр.д.№ 17474/2022, ПРС, с което са отхвърлени предявените
от „Глобал Транс Трейд“ ЕООД против „Грийнс Трейд“ ООД обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на следните суми - главниците, представляващи
възнаграждения по договори за международни превози на стоки, както следва: 3755,18
лв. – главница по договор от 05.09.2017 г. с издадена фактура № 1754/12.09.2017г.,
ведно с обезщетение за забава от 1144,29 лв. за периода 30.11.2019 г. – 30.11.2022 г.;
3755,18лв. – главница по договор от 28.08.2017 г. с издадена фактура №
1736/06.09.2017 г., ведно с обезщетение за забава от 1144,29 лв. за периода 30.11.2019
г. – 30.11.2022 г.; 3755,18 лв. – главница по договор от 22.08.2017 г. с издадена фактура
№ 1737/06.09.2017 г., ведно с обезщетение за забава от 1144,29 лв. за периода
30.11.2019 г. – 30.11.2022 г. и 2347 лв. – главница по договор от 21.09.2017 г. с
издадена фактура № 1787/03.10.2017 г., ведно с обезщетение за забава от 715,18лв. за
периода 30.11.2019 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 30.11.2022 г. до окончателното
погасяване, като са присъдени и разноски.
1
Жалбоподателят „Глобал транс трейд“ ЕООД счита решението за неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора, както и че ответното
не е заплатило уговорената цена. Оспорва извода за погасяване по давност на
вземането. Подробно развива съображения за задълженията на съда при постановяване
на всяко едно решение, като счита, че в случая съдът е неправилно е приел, че страната
се е позовала на изтичане на давностен срок по Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки / CMR/, респ. е приел погасяване по
давност с изтичане на една година, а всъщност страната се е позовала на общата пет
годишна давност. В този смисъл намира, че съдът се е произнесъл по непредявено
възражение и е излязъл извън предмета на спора по делото. Отделно посочва, че
сочената конвенция не е обнародвана в ДВ поради което и не е част от вътрешното
право и може да се ползва единствено като субсидиарен източник на облигационна
връзка. По отношение на петгодишната давност поддържа, че исковата молба е
подадена преди изтичане на същата, като се вземе предвид и периодът 13.03.-
20.05.2020г., когато давността е спряла на осн. чл.3, 2 от ЗМДВИППП. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Грийнс трейд“ ООД не е подал отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание поддържа неоснователност на въззивната жалба без да
развива конкретни съображения. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
подадена е в срок, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав, поради което и решението е
валидно и допустимо. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът е
разгледал непредявено възражение за давност. В действителност ответникът още в
отговора на исковата молба е заявил, че дори и да се приеме че е възникнало
задължение за плащане на процесните фактури, то счита че същото е погасено по
давност, т.к. е изнимал срок от над пет години от възникване на самота задължение. Не
се е позовавал нито на кратката давност по Конвенцията, нито на дългжата – по ЗЗД,
2
поради което и съдът е изследвал изобщо приложемостта на относимите към
процесния договор нормативни разпоредби касателно погасяването на вземанията по
него по давност. В този смисъл не е налице произнасяне свръх петитум, респ.
недопустимост на решението в някоя негова част.
По отношение на правилността на решението, с оглед наведените оплаквания,
съдът намира следното :
В подадената въззивна жалба оплакванията са свързани с изводите на съда
относно погасяване на вземанията по давност и по –конкретно неприложимостта на
Конвенцията и разписания в нея кратък давностен срок, приложение на общите
разпоредби на ЗЗД – чл. 110 и липсата на предвидения в тази норма пет годишен срок.
По отношение на самата конвенция се поддържа, че т.к. не е обнародвана в ДВ то
същата не е част от вътрешното право, в който смисъл черпят доводи от
Р№7/02.07.1992 КС на РБ. На следващо място се поддържа, че не е изтекъл пет
годиншя давносетн срок, т.к. следва да се има предвид и прекъсването на давностните
срокове по време на COVID пандемията. Изложени са и оплаквания, че съдебното
решение е немотивирано.
Въззивната инстанция намира така изложените оплаквания за неоснователни, а
постановеното решение за правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка е
правилно установена, като съдът е изследвал наличието на действителни договорни
правоотношения между страните и е установил, с оглед представените писмени
доказателства – товарителници и при съпоставяне с приетата ССЕ, която установява
осчетоводяване и от двете дружества на процесните фактури за извършен превоз, че е
налице сключване и изпълнение на договор за международен превод. Приел е, че
оспорването от ответника, възложител по договора, е неоснователно, както и че той не
доказва изпълнение на задължението си за заплащане на превозната цена. Позовал се е
и на относимата съдебна практика. С оглед на тези изводи е разгледал възражението
на ответника за погасяване на вземането по давност, като е приложил относимата
нормативна база , а именно Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки / CMR/. Поради изложеното съдът намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, че решението е немотивирано и че съдът не е
обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност.
По отношение оплакването на неприложимост на Конвенцията при уреждане на
отношенията между страните, съдът намира, че същото е неоснователно. Трайната и
непротиворечива практика на ВКС е, че независимо от липсата на обнародване на тази
конвенция в ДВ, тя следва да бъде прилагана, т.к. е влязла в сила за Република
България след изпълнение на предвидените в чл.43, §2 условия и е
международноправен източник за уреждане на спорни правоотношения между
страните, породени от сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки.
3
В Р№143/12.05.2016г., т. д. № 1234/2014г., II т. о.,ВКС е прието, че независимо от
липсата на обнародване на Конвенцията съобразно изискванията на чл.5, ал.4 на КРБ,
българският съд е длъжен да приложи съдържащите се в Конвенцията норми, т.к.
същите са влезли в сила съгл. предвидените в чл.43, §2 от същата условия. Просочил е
че същите съставляват специална уредба и имат приоритетно действие спрямо нормите
на вътрешното право при разрешаване на спорни правоотношения по договори за
международен автомобилен превоз на стоки. В същата насока са постановени и О№
409/20.06.2017г., т. д. № 417/2017г., II т. о., О№ 60497/ 20.10.2021г., т. д. № 2273/2020
г., II т. о.. Ето защо, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че поради международния характер на превозния договор
приложение следва да намерят именно разпоредбите на сочената конвенция.
Касателно оплакването за приложимият срок на погасителната давност,
настоящата инстанция намра, че позоваването на погасяване на вземането по давност
пресполага приложение на всички относими с.към спора норми. Така в случая следва
да се прилага уредбата на Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки / CMR/, доколкото са налице предпоставките на чл.1, §1, а именно
мястото на приемане на стоката за превод и мястото на доставката й са в две различни
държави, като поне едната е страна по Конвенцията. Налице е специална уредба, която
дерогира общите разпоредби, разписани в ЗЗД. Така в чл.32, ал.1, б.В от Конвенцията е
посочено, че исковете свързани с превози, подчинени на конвенцията се погасяват с
изтичане на едногодишен срок, който започва да тече три месеца от датата на
сключване на договора. Така, с оглед датите на издаване на превозните документи и
фактурите за плащане на извършения превод, този срок изтича в края на 2018 и
началото на 2019г. Исковата молба е подадена на 30.11.2022г., т.е. повече от три
години след изтичане на срока. Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя,
че вземането не е погасено по давност, т.к. в случая не намира приложение общата
пет годишна погасителна давност, а при прилагане на специалната норма се
установява, че правото на иск за събиране на вземанията по договора е погасено.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен, като
погасен по давност и следва да ъбде отхвърлен.
Допълнително обсъждане на събраните доказателства не е необходимо,
доколкото липсват други оплаквания, а и съдът намира постановеното решение за
правилно и законосъобразно, при правилно установена фактическа обстановка и
законосъобразни правни изводи, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 2500лв. разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско
4
възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 822/25.02.2024г., пост. по гр.д.№ 17474/2022, ПРС.
ОСЪЖДА „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, ЕИК*****, да заплати на „Грийнс
Трейд“ ООД, ЕГН*****, сумата от 2500лв. разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5