РЕШЕНИЕ
№ 260100
гр.Поморие, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря
Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 555 по
описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е образувано по
искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас против М.П.С. ***, с която е предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, за установяване на вземане на ищеца против ответника
в размер 4 605.67 лв.,
представляващо стойността на ползваните от ответника, в качеството му на абонат на ищеца с абонатен № 236091 и потребител на ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода, по фактури, издадени от ищеца за периода от 23.02.2018
г. до 24.01.2019 г., с отчетен период по фактури от 13.01.2018 г. до 14.01.2019
г., за обект на потребление в с.К., общ.Ц., както и на вземане в размер 815.54
лв., представляващо обезщетение за забавено плащане на главниците по фактурите в
размер на законните лихви върху тях за периода от 26.03.2018 г. до 13.03.2020
г., ведно със законната лихва върху
претендираните главници, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 30.06.2020 г., до окончателното им изплащане, за
които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 163/14.08.2020 г.,
по ч.гр.дело № 368/2020 г., по описа на РС – Поморие.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на
ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник, е депозирал
отговор на същата, с която исковата претенция е оспорена като неоснователна.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник – юрисконсулт, които поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът също се представлява от пълномощник – юрисконсулт и адвокат, който поддържа изразеното в отговора становище за неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ч.гр.дело
№ 368/2020 г., по описа на РС – Поморие, образувано по заявление на ищеца, в производството по което съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение 163/14.08.2020 г., срещу длъжника и ответник за
процесните суми.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта, поради което и с оглед
указанията на заповедният съд, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът
предявява настоящата претенция, която е допустима, тъй като за ищеца е налице
правен интерес от установяване на вземанията си, за които е издадена заповедта
за изпълнение.
По делото е представен препис от постановление за възлагане на недвижим
имот от 27.06.2006 г., на публичен изпълнител при РД – Бургас на АДВ, съгласно което на ответника са
възложени терен от 6 000/7 967 кв.м., имот № 000180 по плана на землището
на с.К., общ.Ц., ведно с построените в него сгради, както и терен от
12 889 кв.м., находящ се в имот № 000179 по плана на землището на с.К., общ.Ц.,
ведно с построените в него сгради, всички имоти бивша собственост на „С.“
ЕАД гр.Бургас.
По силата на договор за наем на недвижим имот от 10.02.2014 г., препис от който също е представен по делото, ответникът е предоставил под наем на „Б.е.М” ЕООД, гр.Х., представлявано от А.В.Х., горепосочения терен от 6 000/7 967 кв.м. и построените в него сгради, при отбелязване в договора, че отдаденият под наем имот ще се ползва за разкриване на производство „пелети от биомаса” и „Гатерен цех-дървопроизводствено предприятие”.
Представен е препис от договор да доброволна делба на
недвижим имот от 09.05.2016 г. съгласно който в дял на ответника е поставен
поземлен имот с проектен № 000380, с проектна площ от 6 000 кв.м., който
имот е част от имот № 000180.
Ищецът твърди, а и се установява от доказателствата по делото, че имот № 000180 /пр.№ 000380/ е апортиран в капитала на „Т.” ЕООД с вписване на 09.11.2018 г.
Представен е
препис от заявление за промяна на партида вх. № 3-14-164/12.09.2017 г.,
съгласно което „Б.е.М” ЕООД, гр.Х., представлявано от А.В.Х., чрез
пълномощника В.Б.Д., е направило искане партида за вода № 6193/46, нов аб.№
*********, водеща се на името на кметство с.К., общ.Ц., с точен адрес на
партидата с.К. – Гатерен цех, да бъде прехвърлена на името на заявителя. В
заявлението е отбелязано като основание за искането – промяна на партида на
наемател, както и че към същото се прилага копие от договор за наем.
Представен е и препис от пълномощно, с нотариална
заверка на подписа на упълномощителя от 30.06.2016 г., с което ответникът М.П.С.
е упълномощил В.Б.Д. да извършва редица действия, в това число да представлява
ответника пред В и К дружествата и да сключва договори с В и К – Бургас.
Съгласно представения по делото препис от уведомление
изх. № К-838/20.03.2018 г., изходящо от В и К – Бургас и адресирано до „Б.е.М” ЕООД,
последното дружество е уведомено, че по заявление за промяна на партида
вх. № 3-14-164/12.09.2017 г., същата ще бъде променена, но след представяне на
нотариално заверенадекларация – съгласие,
по образец, с която собственикът на имота – ответника М.П.С.
да даде съгласие партидата да се промени на дружеството-наемател.
Представен е препис от заявление от ответника до В и К
– Бургас, в което ответника сочи, че доколкото му е известно имот с № 000380,
образуван от бивш имот № 000180 е водоснабден с аб. № 236091, на името на
ответника, по която е налице задължение в размер 4 500 лв., с което
ответникът не е съгласен и желае спиране на водоснабдяването на имота.
С писмо изх. № К-16-1/17.01.2019 г., В и К – Бургас е
уведомило ответника, че водоснабдяването на имота ще бъде спряно.
По делото е прието като доказателството заключението на вещото лице инж. К.Д., по извършената съдебно-техническа експертиза, съгласно което процесният обект, който се намира на адрес: с. К., община Ц., Гатерен цех, представлява едноетажна необитаема промишлена сграда построена в парцел,който се намира около километър северно от селото. Пред входа на сградата има водомерна шахта, в която има монтиран три кубиков водомер и извод за чешма, като последната е демонтирана. В парцела няма развита водопроводна мрежа, захранването му с вода става с тръбопровод, преминаващ руслото на река Велека около съществуващ мост, като на брега, от страна на с.К., е изградена шахта, в която е бил монтиран водомер, който е демонтиран и водоподаването спряно, като според вещото лице този водомер е следвало да бъде централен такъв за водоснабдяваните абонати, ползващи питейна вода от другата страна на р.Велека. Захранващият тръбопровод завършва до водомерния възел в имота на ответника, в който възел е монтиран горепосочения три кубиков водомер, с актуален отчет по скалата му – 207, като разстоянието между водомерния възел на централния водомер и обекта на ответника по права линия е около 800-850 м., а по терена значително повече. Вещото лице сочи, че при оглед на трасето на тръбопровода е констатирало, че водопроводът е прекъснат в участък преди моста, правен е опит за възстановяването му, но тръбопровода отново е прекъснат. По трасето на водопровода до водомерния възел на процесния имот няма отклонения за други абонати. Съгласно заключението, измерването на консумираната питейна вода от абоната се е извършвало с един измервателен уред, заведен в програмата на В и К под виртуален № **********, който за периода от 13.01.2018 г до 14.01.2019 г. е отчел количество вода от 2 986 куб.м., което не е заплатено. Вещото лице сочи, че процесната партида с аб. № 236091 е разкрита през 2017 г., по подадено заявление с вх. № 3-14-164/12.09.2017 г. Към заключението на вещото лице е приложена извадка от електронния карнет на абоната, съгласно която измервателния уред с виртуален № ********** е отчело количества вода в процесния период както следва: за периода 13.01.2018 г. - 14.02.2018 г. – 166 куб.м.; за периода 15.02.2018 г. - 16.03.2018 г. – 32 куб.м.; за периода 17.03.2018 г. - 12.04.2018 г. – 1 795 куб.м.; за периода 13.04.2018 г. - 11.05.2018 г. – 21 куб.м.; за периода 12.05.2018 г. - 18.06.2018 г. – 74 куб.м.; за периода 19.06.2018 г. - 18.07.2018 г. – 617 куб.м.; за периода 19.07.2018 г. - 17.08.2018 г. – 65 куб.м.; за периода 18.08.2018 г. - 18.09.2018 г. – 24 куб.м.; за периода 19.09.2018 г. - 15.10.2018 г. – 10 куб.м.; за периода 16.10.2018 г. - 15.11.2018 г. – 8 куб.м.; за периода 16.11.2018 г. - 13.12.2018 г. – 4 куб.м. и за периода 14.12.2018 г. – 14.01.2019 г. – 170 куб.м.
По делото е прието като доказателството заключението на вещото лице Г.Р.,
по извършената съдебно-икономическа експертиза, съгласно което за задълженията
на абоната ищецът е издал фактури с № **********/23.02.2018 г., за сумата 265.93 лв.; № **********/23.03.2018 г.,
за сумата 51.26 лв.; № 003 6513 807/23.04.2018 г., за сумата 2 875.60 лв.;
№ **********/23.05.2018 г., за сумата 33.65 лв.; № **********/22.06.2018 г., за
сумата 118.55 лв.; № **********/23.07.2018 г., за сумата 988.44 лв.; № **********/23.08.2018
г., за сумата 104.14 лв.; № **********/21.09.2018 г., за сумата 38.45 лв.; № **********/23.10.2018
г., за сумата 16.02 лв.; № **********/23.11.2018 г., за сумата 12.82 лв.; № **********/19.12.2018
г., за сумата 6.41 лв. и № **********/24.01.2019 г., за сумата 278.03 лв.,
преписи от които са приложени по делото. Процесните фактури са осчетоводени
в счетоводството на ищеца, което е водено редовно по отношение на същите.
Вещото лице сочи, че за периода от
датата на издаване на първата фактура до завеждане на исковата молба, са
извършени плащания, както следва: на 19.03.2018 г. е заплатена в брой сумата 249.63
лв., с която е извършено погасяване на предходни задължения на абоната, извън
процесните; на 10.05.2018 г. е заплатена в брой сумата 145.74 лв.. с част от която
е извършено погасяване на предходни задължения, а с остатъка от тази сума в
размер 11.89 лв. е извършено частично погасяване по процесната фактура №
**********/23.02.2018 г. и на на 09.07.2018 г. е заплатена в брой сумата 171.74
лв.. с която е извършено частично погасяване по последно посочената фактура.
Всички плащания са осъществени в брой и няма данни за лицето, което ги е извършило. Вещото лице сочи, че
законната лихва за забава на плащането по процесиите фактури, за периода от
датата, следваща датата на изтичане срока за плащане на всяка от фактурите, до
13.05.2020 г., е в общ размер 868.50 лв.
По
делото са изслушани показанията на св. Д.П.К. (служител на ищеца), която сочи,
че е отчитала с електронно устройство показанията на измервателното устройство,
отчитащо доставената в процесния обект вода, разположено във водомерната шахта,
находяща се в с.К., до която имала достъп всеки месец.
В
качеството на свидетел е изслушан и А.Д.А. (кметски наместник на с.К., общ.Ц.),
който твърди, че имотът на ответника не се е ползвал, бил е водоснабден, но по партида
на с.К., общ. Ц.. Свидетелят твърди също така, че е спрял водоподаването на
имота, преди да бъде отдаден под наем, като причината за спирането била настанени
незаконно граждани, които потребявали вода, стойността на която трябваше да се
плаща от общ.Ц.. Сочи, че след наемането на имота е оказал съдействие
на наемателя да бъде прехвърлена партидата на негово име. Заявява, че потреблението
на вода в имота се измерва от водомер, намиращ се в селото, на разстояние
800-1000 м. от имота, като водопровода след водомера преминава през р. Велека.
Твърди, че в края на 2018 г. – 2019 г. е възникнала авария, при която бил
прекъснат водопровода за период от 3-5 дни, като аварията била след водомера и
преди процесния имот.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът прие следните правни изводи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД гр.Бургас (ОУ), потребители на тези услуги са физически или юридически лица, които са
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
В процесния случай безспорно се установява от доказателствената съвкупност,
че с постановление за възлагане на недвижим имот от 27.06.2006 г. ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот № 000180,
по плана на землището на с.К., общ.Ц., понастоящем имот № 000380.
Установява се също така, че с договор от 10.02.2014 г.
ответникът е отдал под наем имота на „Б.е.М” ЕООД, който наемател със заявление за
промяна на партида вх. № 3-14-164/12.09.2017 г., подадено до ищеца, направил искане партида за вода на имота да бъде
прехвърлена на негово име.
Във връзка със заявлението и станалите му известни документи за собственост на процесния имот /постановлението от 27.06.2006 г./, на основание чл. 60, вр.с чл.2 от ОУ, през 2017 г. ищецът открил служебно за имота партида с аб. № *********, с титуляр ответника, в качеството му на собственик на имота и като такъв потребител на услуги В и К, като потребеното по партидата количество вода се е отчитало с измервателно устройство – водомер с виртуален № **********, монтиран във водомерен възел на около 800-850 м., а по терена значително повече, от имота на ответника, което устройство за периода от 13.01.2018 г до 14.01.2019 г. отчело потребено количество вода от 2 986 куб.м.
Съгласно чл.11, ал.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., водомерният възел на водопроводните отклонения в урбанизираните територии и селищните образувания се разполага в урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 m от уличната регулационна линия или в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление помещение непосредствено след влизането на тръбата в сградата, когато тя е етажна собственост, или когато сградата отстои на не повече от 5 m от уличната регулационна линия. При необходимост операторът може да изгради за своя сметка водомерната шахта и да монтира водомерния възел извън границите на имота, като отговорността му за предоставяне на услугата водоснабдяване е до регулационната линия на имота на потребителя. В тези случаи водомерната шахта заедно с водопроводното отклонение до имотната граница на имота на потребителите са част от общите мрежи на водоснабдителната система и се изграждат, поддържат и стопанисват по реда на ЗУТ и ЗВ от операторите.
В случая, в нарушение на изискванията на горепосочената разпоредба водомерният възел, в който е било разположено измервателното устройство, отчитащо потребеното в обекта на ответника количество вода, е изграден извън границите на имота на ответника и на значително разстояние от него, като измервателното устройство има общ характер /централен водомер/, при наличието на индивидуален водомер, разположен във водомерен възел в имота на ответника, поради което с показанията на отчитащия водомер не може да се установи по безспорен начин количеството вода, доставено и потребено в обекта на ответника в процесния период.
Обстоятелството,
че имотът на ответника е единствения водоснабден такъв след отчитащия водомер
не води до различен извод, тъй като при аварии по частта от трасето на водопровода, разположена
след отчитащия водомер до имотната граница на имота на ответника /част от
общата мрежа на водоснабдителната система по смисъла на чл.11, ал.3 от
Наредба № 4/14.09.2004 г./, а доказателства за такива аварии по делото са
налице, би се достигнало до начисляване на ответника на количества вода, които
не са потребени от него.
На
последно място следва да се отбележи, че заплащането на част от сумите по
процесните фактури не съставлява признание на задълженията по фактурите, тъй
като плащанията са осъществени в брой и няма данни за лицето, което ги е извършило.
В
съвкупност от изложените аргументи претенцията на ищеца за установяване на
вземане в размер 4 605.67 лв,
представляващо стойността на ползваните от ответника, в качеството му на абонат на ищеца с абонатен № 236091 и потребител на ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода в периода от 13.01.2018 г.
до 14.01.2019 г., се явява недоказана, като такава е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена изцяло.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна е и като такава
следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за установяване на вземане на
ищеца за лихви в размер 815.54 лв., представляващо обезщетение за
забавено плащане на главниците по фактурите в размер на законните лихви върху
тях за периода от 26.03.2018 г. до 13.03.2020 г.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени направените от ответника разноски в производството в размер 700 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар, който размер не е прекомерен
предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
Предвид неоснователността на иска разноски
на ищеца не се дължат, поради което искането му за присъждане на такива следва
да бъде оставено без уважение, както е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение и искането му за присъждане на разноските, направени от него
в заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, гр....,
представляван от изпълнителния директор Г.Й. Т., против М.П.С., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Г.М., за установяване по отношение на М.П.С., ЕГН **********,
че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..., сумата 4 605.67 лв., представляваща стойността на
ползвани от ответника, в
качеството му на абонат
на ищеца с абонатен № 236091 и потребител на ВиК услуги
– доставена, отведена и пречистена вода, по фактури, издадени от ищеца за периода от 23.02.2018
г. до 24.01.2019 г., с отчетен период по фактури от 13.01.2018 г. до 14.01.2019
г., за обект на потребление в с.К., общ.Ц., както и че дължи сумата 815.54 лв.,
представляващо обезщетение за забавено плащане на главниците по фактурите в
размер на законните лихви върху тях за периода от 26.03.2018 г. до 13.03.2020
г., ведно със законната лихва върху
претендираните главници, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 30.06.2020 г., до окончателното им изплащане, за
които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 163/14.08.2020 г.,
по ч.гр.дело № 368/2020 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на „М.П.С., ЕГН **********,
сума в размер 700 лв. (седемстотин лева) представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ..., за присъждане на
разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК ..., за присъждане на
разноски по ч.гр.дело № 368/2020 г., по описа на РС – Поморие.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :