№ 507
гр. Пазарджик , 23.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
частен характер № 20205220201817 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Частният тъжител Д.С. Ш. – Б. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с повереника си адв.Б.Т., надлежно
упълномощена.
Подсъдимата К. М. Ш. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.М.П., надлежно
упълномощена.
Явяват се свидетелите П. И. Я. и Ц. Т. К..
Не се явява свидетелят В. В. М. – недоведена в съдебно заседание от
страна на частното обвинение.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ постъпилата по делото полицейска преписка вх.
№181800-11687/2020г. по описа на РУ на МВР - Пазарджик и вх.
№2836/2020г. на РП – Пазарджик, образувано по жалба на П.Я. против К.Ш.,
съдържаща общо 17 броя листа.
Страните /поотделно/: Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: полицейска преписка
вх.№181800-11687/2020г. по описа на РУ на МВР - Пазарджик и вх.
№2836/2020г. на РП – Пазарджик, образувано по жалба на П.Я. против К.Ш.,
съдържаща общо 17 броя листа.
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
П. И. Я. – на 31 години, от гр.Пазарджик българка, българска
гражданка, неомъжена, със средно образование, неосъждана, внучка на
подсъдимата.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ. Я.: Желая да бъда свидетел по делото.
Ц. Т. К. – на 53 години, от с.Карабунар, обл.Пазарджик, българка,
българска гражданка, неомъжена, висше образование, неосъждана,
племенница на подсъдимата.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят К. напусна залата.
2
Пристъпи се към разпит на свидетеля П.Я.:
СВ. П.Я.: Знам за какво се води делото. С майка ми се прибрахме около
края на м.май от Англия, тъй като и двете живеем там. Тя трябваше да си
прави операция на клепачите в „Хигия“ при д-р В.. Операцията беше
назначена първо за 05-06 юни, но я отменихме за 08-ми юни. След това се
състоя операцията на 08-ми юни. На 09-ти юни тя се прибра от клиниката,
като престоя там една нощ. Говорим за 2020 година. Имаше доста усложнения
след операцията. От самата упойка имаше проблеми, имаше проблеми с
интубирането, имаше нараняване от него, от самата упойка имаше странични
ефекти, като мускулите не й работеха, имаше нужда от раздвижване, имаше
нужда от помощ, когато ходи до тоалетна да е с придружител. Аз бях
постоянно до нея. Останахме в апартамента в Пазарджик, който е наследствен
и майка ми има идеална част с нейните брат и сестра и с моята баба. Преди да
се почне тази операция, правихме освежаване на апартамента, тъй като беше
в доста лошо състояние, аз, майка ми и нейната приятелка В., която днес не
можа да дойде. Разместихме в детската, в хола, имаше освежаване на латекса
и смяна на ламинат. Общо взето след операцията аз я взех на 09-ти юни от
болницата. Тя не можеше да се движи. Прибрах я. В. идваше да помага в
гледането на майка ми, тъй като сама е малко трудно. В. наричам В.. Тя е
приятелка на майка ми. Те са учили заедно в Коми и от там са доста добри
приятелки.
Въпросната случка, за която сме тук, стана на 14-ти юни. Около
следобяд беше, час не мога да кажа. Може би е било между 13 ч. и 16 ч. Не
мога да кажа часът точно. Кака В. беше при нас. Мама каза, че иска да отиде
до тоалетната. Ние бяхме в детската. За да се стигне до тоалетната, трябва да
се мине през хола, после през коридорче и после е тоалетната. Кака В. я хвана
да я придържа. Държеше я с две ръце отзад, но тя беше леко отстрани на нея.
Тръгнаха напред да излизат от детската към хола. Аз бях зад тях, за да
помогна в тоалетната, все пак това е мама. Баба ми идваше от кухнята, която
е в другата част на апартамента. Трябва да се мине през големия коридор и
влизайки в хола, мина между тях двете и изблъска майка ми към стената. Те
бяха вече на изхода на хола и в този момент влиза баба ми. Тя изблъска кака
3
В., вмъкна се между тях, не знам дали я е ударила. Аз първо си помислих, че
ще помогне на майка ми, защото го е правила това през тази седмица. В
следващия момент тя изблъска майка в стената някак си с рамо. Не мога да
кажа как точно. Ситуацията ми беше изневиделица. Блъсна я встрани от ляво,
защото майка ми се удари в дясната страна. Майка ми се удари в стената,
която е перпендикулярна на стената, която се намира вратата. Не мога да кажа
какво е разстоянието между стената и вратата. Майка ми вървеше в близост
до стената. Уточнявам, че ако стоим срещу вратата, майка ми се удари в
дясната стена, която е продължение на вратата. Майка ми се удари в главата в
дясната част, странично, слепоочно. Не се е чул силен удар, но майка ни беше
с марли. Аз веднага прибрах майка ми в детската и й махнах марлите, за да
видя какво става, тъй като нещо да не е станал проблем. Махайки марлята,
видях, че е текнала кръв на дясното око и на ъгъла на конеца, който беше
направен, вече не се виждаше. Беше влезнал някак си навътре. Самият шев
беше много червен и имаше капчици като кръв по самия шев. Аз исках да я
заведе на дежурния лекар, но тя няма доверие на друг лекар, освен на този,
който я е рязал, все пак става дума за очи. Аз я промих, с което ни беше дал
докторът и марли и което трябваше да се направи за очите. На следващия ден
понеделник минахме сутринта през болницата, където са изкарани двете
медицински и после отидохме при д-р В., който я оперира. Направи оглед и
каза, че е станал проблем и са се разкъсали самите конци и заради предната
упойка, с която имаше проблем, той не иска да я упоява отново и трябваше да
ги махне едно по едно. Реже се малко парче, за да се махне една част от
конеца и после друга част. Това е трябвало да стане през някакво време, за да
има заздравяване. Тя още има конци в очите. Няколко дни искаше да отидем
след това на прегледа, за да види самото око да няма допълнително
възпаление.
Когато баба ми ги изблъска, как В. си остана там, само се дръпна малко
назад. Тя беше с лице към майка ми и баба ми. От удара около слепоочието от
същия ден имаше леко зачервяване, но на вечерта вече го нямаше. Не мисля,
че може неволно баба ми да е блъснала майка ми. В първия момента, когато
кака В. видя какво се случи, каза: „Как може такова нещо, това ти е дъщеря“ и
тя се разплака и баба ми започна да обижда кака В. – „Ти, откачалка, да
мълчиш“ и т.н. Баба ми не мога да кажа как точно е избутала В.. Видях само,
че блъсна майка ми, минавайки до тях. Аз гледах за майка ми, което за мен е
4
по-важно. Нито очаквам такава ситуация да се случи, нито нищо.
В Пазарджик след случая мисля, че останахме някъде около 5-6 дни
още. После се прибрахме във Варна и после пак се върнахме насам в
апартамента. Във Варна да сме били най-много 3 дни. Преди е имало разговор
между нас и баба за апартамента. Това беше, когато ни дойде на гости в
Лондон. Бяхме аз, тя и майка ми и баба ми попита да ми прехвърли нейната
част, а ние да я гледаме. Аз казах, че не искам този апартамент. Аз имам
апартамент във Варна, в Испания имам два апартамента, на мен ми трябва.
Ние така или иначе я обгрижваме. Всички разходи по апартамента се плащат
по нас. На мен не ми трябва да ми го приписва. Преди тръгването за Варна не
е говорено на тази тема. След случката сме ходили при доктора, ние още
ходим при лекуващия лекар, защото той все още маха конци от окото.
Аз не съм пускала документи баба ми да бъде настанена за психично
болна. Пускала съм само в прокуратурата да спре да ни реже кабелите за
интернета, защото всяко нейно рязане ми струва пари, както и да спре да
хвърля работи в стаята и да ги чупи. Не мога да Ви кажа защо го прави това
баба ми. Не знам какво става от тази случка насам. Тя ни събуждаше всяка
сутрин в 06.30 ч. с разправии. Хвърляше храната на кучето отпред пред
вратата, която врата се отваря навън и когато тя хвърля, ние не можем да
излизаме. Не мога да Ви кажа каква е причината. Когато се случи това, аз
попитах какво става и какво е това държание. Спокойно я попитах. Аз не
повишавам тон на по-възрастни от мен по принцип. Попитах я как може и
какво е това нещо. Аз бях в болница от 06-ти юли по мои други здравословни
проблеми и тръгвайки за болницата, тя започна да крещи и да вика и обижда
майка ми и аз й казвам: „Може ли да млъкнеш, не искам да слушам, защото аз
имам проблеми и се притеснявам и не ми е много приятно“. Тя ми каза един
доста вулгарен изблик, като не знам откъде идват тези неща. Каза: „Ти да
мълчиш“, неудобно ми е да го покажа. Каза: „Ти да мълчиш и да ми ядеш …“
и сочеше към половия си орган.
Когато стана изблъскването и удрянето на майка ми в стената, не сме
викали полиция. Ние сме викали много пъти полиция, но този път не сме
повикали, защото аз трябваше да оправям майка ми. Мен повече ме
притесняваше тя. Майка ми имаше мобилен телефон на опериращия лекар в
5
този момент. Той каза, че ако е нещо спешно, може да дойда, но все пак беше
неделя и в понеделник ние отидохме при него. Ние говорихме в този ден с
него по телефона и той каза: „Ако не е много спешно, в понеделник. Ако
продължи да тече кръв, ще дойда, но ако не тече кръв, а просто е така, нека
остане за понеделник“.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Ц.К.:
СВ. Ц.К.: Аз съм племенница на К.Ш.. Тя е сестра на моя баща.
Отношенията ми с леля ми Катеринка са много добри, както и с братовчедка
ми Д. също. Не сме имали кавги и не сме се обиждали или да имаме повод да
се заяждаме. Това, което мога да кажа, че съм течение на нещата. Като Д. си
дойде в Пазарджик, като имаше намерение да направи ремонт на апартамента
в Пазарджик, защото е в окаяно състояние. Предложих да й помогна в
почивните дни. Тя каза, че има кой - нейна приятелка. Направи си операция
на очите. Това, от което бях много възмутена, беше постъпката на леля ми,
казвам си го. Видях Д. след като леля ми я беше бутнала. Ние се виждахме с
нея и пиехме кафе. След като е била бутната, ние се видяхме на следващия
ден. Тя отиде при лекаря да й сменят конците. Ние се видяхме след това.
Беше с превръзка. Дори ми показа шевът, който беше червен и подут и ми
сподели, че не може да й махнат конците, защото са разкъсани и леля ми я
била бутнала. Това, което ми каза беше, че в коридора, като са се
разминавали, майка й я блъснала и тя се ударила в стената. Не си спомням
точно дали е била сама на самото бутане. Те двете са били в коридора. Аз й
казвам защо така се държи при условие, че преди 2 седмици празнуваха
рожден ден заедно и бях много учудена. Те като са се разминавали, понеже в
спалнята е братовчедка ми и коридорчето е тясно и я блъска странично и тя се
удря в окото. Беше се ударила от лявата страна на главата. Не съм много
сигурна от коя страна се е ударила. Това, което си спомням, когато й видях
окото, че беше зачервено на разреза. Не мога да кажа със сигурност от коя
страна беше нараняването. Само си спомням раната и зачервеното. Беше
толкова отдавна и не мога да се сетя точно от коя страна беше нараняването.
Окото й беше при операцията зачервено и подуто. Спомням си само за окото,
че беше подуто и при разреза на операцията беше зачервено и не беше
приятна гледката. Тя се върна от консултация от доктора, който й беше
6
правил операцията и ми сподели, че от удара има разкъсване на конците и не
може да ги извади и трябва постепенно да ги вади. Дори това ми сподели, че
не може да замине за Варна. Като се видяхме, нея я болеше главата и беше
разтреперана от цялата тази ситуация. Такива обидни думи, които тя не
искаше да каже, толкова са грозни, с които я е наричала леля ми. Ние се
виждахме и други дни и почна да ми споделя, че сутрин постоянно леля ми я
тормози в 06.30 ч. пак с обидни думи и аз викам: „Как така“ и тя вика: „Не
знам“. Тя каза, че не й обръща внимание. Дори спомена, че е викала полиция.
Като брой пъти не мога да кажа колко пъти е посещавала лекар, но няколко
пъти, понеже конците каза, че ги вади на етапи. Даже единият път си
спомням, че се беше подуло, когато се видяхме и отиваше към доктора.
Използвахме, че отива към центъра да се видим и конецът беше се подул,
който трябваше да се вади. Беше на топчица на окото.
На следващия ден, като се видяхме, след случката аз я видях след като е
била на доктор вече и беше с очила и със съвсем лека марля. Аз съм машинен
инженер. Работя във ВЕЦ-Пещера към НЕК. Работното ми време е сутрин от
07.30 ч. до 16 ч. Тогава съм била в отпуска лятото, когато сме се видели, ако
говорим за юни месец конкретно. През този период се виждахме често.
Докторът, който е извършил операцията, името му не си го спомням, но беше
в „Хигия“.
Пристъпи се към допълнителен разпит на свидетеля П.Я.:
СВ. Я.: Хирургът, който оперира майка ми, е д-р В.. Малкото му име не
го знам.
На свидетеля се предяви епикриза, находяща се от л.6 до л.8 от делото.
СВ. Я.: Не мога да Ви кажа защо пише д-р Д. Ж. накрая. Категорично тя
е ходила при д-р В..
АДВ. Т.: Не доведохме свидетеля В.М., защото направихме много
опити да говорим с работодателя й, но той отказа да я освободи от работа.
Моля, да бъде призована за следващото съдебно заседание, като посочим
7
адрес. Държим да бъде разпитана, тъй като тя е свидетел очевидец и може да
уточни доста неща по ситуацията. Адресът й за призоваване е ***.
Междувременно ми беше издадено съдебно удостоверение, с което да се
снабдим от Бюро съдимост със справка за съдимост за подсъдимата, което
представям. Нямам други искания.
АДВ. П.: Да се приеме справката за съдимост. Аз нямам искания на този
етап.
Съдът намира, че искането за призоваване на свидетеля М. е
основателно, тъй като стана категорично ясно според описаното в тъжбата и
показанията на свидетеля Я., че тя е била очевидец на инкриминираните
събития.
Основателно е и искането за приемане на справката за съдимост за
подсъдимата.
В същото време, съдът съобрази обстоятелството, че в представената
по делото епикриза като лекуващ лекар на тъжителката е записан д-р Д. Ж., а
от днес разпитания свидетел Я. стана ясно, че нейната майка е била
оперирана, а в последствие и лекувана само и единствено от д-р В.. В лявата
част вертикално на представената епикриза са описани двете имена на
началника на Хирургичното отделение, както и на хирурзите, работещи в това
отделение, като на първо място от хирурзите е посочен д-р Д. В.. Пак от
епикризата става ясно, че датата, на която е оперирана тъжителката е
08.06.2020г., като във връзка с извършената операция е съставен оперативен
протокол № 286. С оглед на всичко това, съдът намира, че ще следва да
изиска въпросния оперативен протокол за изясняване на това кой лекар
действително е извършил оперативната интервенция на тъжителката, а
евентуално и за допускането му до разпита в качеството на свидетел, с оглед
последващите посещение на тъжителката при лекаря, причината за това и
извършени медицински интервенции.
По изложените до тук съображения съдът
8
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото: справка за съдимост
за подсъдимата.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до изп.директор на „МБАЛ Хигия“ АД
гр.Пазарджик и да се изиска заверено копие на оперативен протокол
№286/08.06.2020г., касаещ оперативна интервенция, извършена на пациента
Д.С. Ш., с ЕГН: **********.
За разпит на неявилия се свидетел и събиране на допълнителни
доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 26.04.2021г. от 09.30 часа, за която
дата и частният тъжител и повереникът – уведомени. Подсъдимата и нейният
защитник – уведомени. Да се призове свидетелят М. на посочения от
повереника по-горе адрес. Да се пише писмо в горния смисъл.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА АДВ. Т.: Моля за съдебно удостоверение, което да
бъде издадено на името на свидетеля Ц. К., от което да е видно, че се е явила
в днешното съдебно заседание и което да й послужи пред работодателя й
НЕК.
Съдът намира искането за основателно, като разпорежда незабавно да
бъде издадено съдебно удостоверение на Ц.Т. К., с ЕГН: ***, което да й
послужи пред работодателя й НЕК и от което да е видно, че същата на
22.03.2021г. в 14.00 часа се е явила в Съдебната палата на РС-Пазарджик и е
взела участие като свидетел по НЧХД № 1817/2020г., като съдебното
заседание е продължило до 14.50 ч.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14.50 ч.
9
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10