Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.07.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 16.06. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1084 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
140/31.10.2019г., постановено по гр.д. №
325/2019г. по описа на Районен съд – Р.,
с което е признато за установено, че М.К.С., дължи на „В.И.К.” ЕООД, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК сумата от 501,22 лв., представляваща стойност на
начислена питейна и отведена канална вода за имот, находящ се в гр. Р., ул. ***,
с партиден номер 040219, абонатен номер 322209, по издадена квитанция №
********** от 08.11.2018 г., издадена по протокол за констатирано нарушение №
2455/31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2019 г.
до окончателното й погасяване, и сумата от 14,90 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.11.2018 г. до
25.03.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 148/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 244/2019 г. на РС - Р.
и М.К.С. е осъдена да заплати на „В.И.К.” ЕООД, сумата от 700,00 лв., представляваща
разноски за заповедното и исковото производство.
Въззивникът М.К.С. обжалва
изцяло решението и прави искане да се обезсили решението, като недопустимо и да
се прекрати производството по делото. Посочва се, че съдът се е произнесъл по
различно основание, в случая по непредявен иск. Развити са подробни съображения
и по същество се оспорват изложените мотиви в решението, с искане да се
обезсили решението. Алтернативно, прави искане да се отмени решението, като се
постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В законния срок е постъпил
писмен отговор от „В.И.К.” ЕООД, в който оспорва изложените в жалбата
оплаквания с искане да се остави в сила решението.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът
„В.И.К.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да установи, че М.К.С. дължи на „В.И.К.” ЕООД вземането по заповедта за изпълнение в размер
на 501,22 лв. главница по издадена квитанция № **********/08.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от 14,90 лв. обезщетение
за забава върху главницата за периода от 09.11.2018 г. до 25.03.2019 г.
Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ат ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата е
оспорва предявения иск, като излага подробни съображения. Претендира разноски.
От
представения по делото лихвен лист от който се установява, че в ищцовото
дружество се води партида 040219 за имот, находящ се в гр. Р., ул. ***, на
абонатен номер 322209 на името на М.К.С., ЕГН **********. Ищцовото дружество е
издало квитанция № **********/08.11.2018 г. за абонатния номер на ответницата,
съгласно карнет № 501/5, съставен от инкасатор Мария Русева Гушева, в която е
посочено, че за водомер № ********** е начислен по акт 184 куб.м., на обща
стойност 417,68 лв. без ДДС, 501,22 лв. с ДДС. Установява се от писмените доказателства
и от гласните доказателства, че партидата се водила на името на Д.П.С., който
бил починал още
Видно
от протокол за корекция № 1260/08.11.2018 г. по партида № 40219 на имот в гр. Р.,
ул. ***, абонат № 287517, Д.П.С., е нанесена корекция да се прехвърли на името
на М.К.С., ЕГН **********, съпруга на Д.П.С., като причина е посочено ПКН
0002455/31.10.2018 г. – титулярят на партидата е починал.
Квитанцията
№ **********/08.11.2018 г. е съставена по следния повод: Бил е съставен
констативен протокол № 0002510 от 16.10.2018 г. от Я.К. – инспектор реализация
и З.М. – монтьор разходомери, във връзка с извършена проверка на състоянието на
водомерни възел и начина на ползване на питейна вода в имот, находящ се в гр. Р.,
ул. ***, по партида на физическото лице Д.П.С. – починал. Като представител на
потребителя е посочено лицето М.К. – съпруга, която е ответницата по настоящото
дело. При проверката е констатирано, че в шахта до вратата на имота имало
монтиран обикновен водомер № 000039011205, РМ № 0136726, с визуално отчетено
показание на водомера – 99 куб.м. Констатирано е, че гривната, придържаща
цифровия механизъм с модула е умишлено повредена като счупена и това позволява
манипулиране на водомера по всяко време, а пломбата от метрологичната проверка
е от
От
протокол № ********** от 16.10.2018 г. за монтаж на водомер, по партида № 40219
на името на Д.П.С. с адрес гр. Р., ул. ***, е сменен намиращия се тогава в
имота водомер № 000039011205 с показание 99 куб.м. и пломба № 0136729, като е
поставен нов водомер № 103809 с показание 0 куб.м. и същите параметри като
стария и пломба № 0183305 от
Въз
основа на констативен протокол № 0002510 от 16.10.2018 г. бил съставен на
31.10.2018 г. протокол за констатирано нарушение № 0002455/31.10.2018 г. от Н.Р.Ц.
на длъжност СКР при ищцовото дружество, в присъствието на св. Н.Д.Б. – СКР.
Протоколът е съставен на основание чл. 37, ал. 1 във вр. чл. 35, ал. 6 от
Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В същия е отразено
идентично констатираното в протокола от 16.10.2018 г., че гривната на водомера,
която придържа цифровия механизъм с модула, е счупена и може лесно да се
манипулира водомера, а по този начин изразходваната вода не се отчита реално и
не се заплаща. За причинени вреди на дружеството за един месец назад от датата
на констатиране на нарушението е начислена вода както следва:
От представените системни бонове, издадени в
периода от 10.01.2018 г. до 10.10.2018 г., се установява заплащане на
предоставени услуги от ищцовото дружество по партида № *********, абонатен
номер 287517 – Д.П.С.. В системните бонове не е посочено кой е реално е
заплатил сумите, но от показанията на св. М.Т. се установява, че доставяните в
имота услуги от ВиК за заплащани от ответницата М.К.С.. За периода е видно, че
са заплащани услуги месечно в размери от 4-5 лв. до 20-30 лв. в зависимост от
сезона.
От
приетото по делото писмо е видно, че ответницата е подала възражение вх. №
ЦУ-2631/09.11.2018 г. срещу начислената сума за констатираната манипулация на
водомера, но ищцовото дружество е отхвърлило възраженията на ответницата.
По
делото е прието като писмено доказателство досие на абонатен номер 322209 на
името на ответницата М.К.С., в която е отразено, че последното замерване на
водомера е от 25.03.2019 г. и показанието е 45 куб.м., като състоянието на
водоподаването е прекъснато. От същото е видно, че при месечното отчитане на
водомера от смяната му на 16.10.2018 г. насетне са констатирани ползвани количества
вода. Същото така е видно, че в периода на зимните месеци между
По
делото са събрани гласни доказателствени средства, които въззивният съд
кредитира изцяло.
От
заключение на СИЕ, се установява, че начисленото количество вода с протокола от
31.10.2018 г. съответства на нормативната уредба, в частност на чл. 37, ал. 1
от Наредба № 4/2004 г., в хипотезата на случаите на нарушаване на пломбите и
физическо въздействие върху водомерите, причинили тяхната повреда. Количеството
е изчислено на база чл. 35, ал. 6 от наредбата – по пропускателната способност
на водомера, за периода до предишен отчет, тоест за 1 месец назад.
Начисляването е включено в отчетен период от 30.09.2018 г. до 31.10.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
По
възражението за недопустимост на обжалваното решение, поради произнасяне по
непредявен иск въззивният съд намира, следното:
Произнасяне
по непредявен иск е налице, когато в нарушение принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният
от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита,
т. е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като
е разгледан иск на непредявено основание.
В
този смисъл фактът, че в диспозитива на обжалваното решение е посочено, че
претендираната сума от ищеца е “по издадена квитанция № ********** от
08.11.2018 г., издадена по протокол за констатирано нарушение № 2455/31.10.2018
г.” не води до извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен
иск. Ето защо въззивният съд счита, че първоинстанционния съд се е произнесъл
по заявените от ищеца обстоятелства и искания, поради което не е налице
произнасяне по непредявен иск и в този смисъл възражението на въззивника е
неоснователно.
За
уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищцовото дружество е да
установи, че е било налице твърдяното физическо въздействие върху водомера,
чрез което е причинена повреда на СТИ и са били налице основанията за
определяне количеството доставена на потребителя ВиК услуги да се изчисли по
реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Съгласно чл. 3 от
Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и използване на водоснабдителните и канализационните системи,
регулираща отношенията между страните, потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдени имоти, която разпоредба е възпроизведена и в чл. 2, ал. 1 точки
1 и 2 от общите условия на оператора. В настоящия случай, ответницата като
съсобственик отговаря на критериите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., тъй като се води ползвател на услугите на ищцовото дружество, а
и от представените доказателства се установява, че партидата е сменена на името
на ответницата на 08.11.2018 г. Поради това е безспорно, че М.К.С. е потребител
на ВиК услуги.
Съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/преди изменение с бр. 70 от 2019 г./, при установяване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните
отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества
вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък. По същия ред се определя и количеството
изразходвана вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически въздействия
върху водомерите, причинили тяхната повреда.
Безспорно е установено от представения
протокол от 16.10.2018 г. и свидетелските показания, че водомерът в шахтата е
бил манипулиран, като е била счупена металната скоба /гривната/ на водомера,
която придържа цифровият механизъм с модула към перката на тръбата, което
позволява свалянето му и неотчитане на преминаващото количество вода. Поради
това въззивният съд намира, че в настоящия случай приложение намира
разпоредбата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 4 /преди изменение с бр. 70
от 2019 г./ отнасяща се за „физически въздействия върху водомерите, причинили
тяхната повреда“. Следователно на ответницата следва да се начисли потребено
количество вода в съответствие с нормата на чл. 35, ал. 6 от Наредбата. В този
смисъл първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, към които на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща. Поради това настоящата
съдебна инстанция счита, че искът за главница в размер на 501, 22 лв. с ДДС е
основателен, ведно със законната лихва от 02.04.2019 г. /дататаж на заявлението
по чл. 410 ГПК/ до окончателното погасяване на задължението
С
оглед основателността на главния иск, основателен е и искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 14,90 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 09.11.2018 г. до 25.03.2019 г.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът М.К.С. следва да заплати на „В.И.К.” ЕООД направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/31.10.2019г. постановено по гр.д. №
325/2019г. по описа на Районен съд – Р..
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „В.И.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С.З., ул. ***направените пред въззивната инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка *** “Ц.” АД,
IBAN - ***, BIC - ***.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.