МОТИВИ към присъда по НОХД№ 22/2018г. по описа на РРС
Районна Прокуратура
- Раднево е повдигнала обвинение против
подсъдимия А.С.К. за това, че: в периода 27 - 28.10.2017г. в гр. Раднево
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № ****на стойност 600.00 лева, от владението на М.С.Р. без
негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство на стойност 11,18 лева и същото е изоставено без надзор -
престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.1
и пр.2 вр. ал.1 от НК.
Граждански искове не са били приемани за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство, тъй като не са били
предявени от пострадалото лице.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението и пледира за наказание над минималния предвиден размер от
една година и три месеца лишаване от свобода, което съгласно разпоредбата
на чл.58а от НК да бъде редуцирано с
една трета, тоест да му бъде наложено наказание от десет месеца лишаване от
свобода, като наложеното наказание бъде изтърпяно ефективно при първоначален
строг режим.
Подсъдимия участва в съдебно заседание
лично и с назначения от досъдебното производство служебен защитник – адвокат.
Признава се за виновен, като заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че е
съгласен да не се събират доказателства относно тези факти, което признание бе
прието по надлежния ред от съда.
Защитата на подсъдимият К. в съдебно
заседание пледира за налагане на наказание близо до минималния размер предвиден
в закона.
СЪДЪТ, след като взе предвид
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият А.С.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, без
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** е осъждан за
престъпления от общ характер по:
НОХД №
323/2009г. с присъда № 1/12.01.2009г. в сила от 28.01.2009г. на РС-Раднево е
признат за виновен за деяние извършено за периода от 19.09.2008г. до
23.09.2008г., за което и на основание чл.346, ал.2 , т.1 и т.3 от НК във вр. с
чл. 346, ал.1 от НК, вр. с чл.195,ал.1,т.5 от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК и
чл.55, ал.1,т.1 от НК го осъжда на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което
на осн. чл.66 от НК е отложено с три години изпитателен срок;
НОХД № 25/2009г. с присъда № 53/09.03.2009г. в
сила от 25.03.2009г. на РС Раднево е признат за виновен за деяние извършено на
27.09.2008г., за което и на основание чл.346 ал.2, т.1 и 3 от НК,вр. с чл.346,
ал.1 от НК вр. с чл.195, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го
осъжда на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.66, ал.1 от НК
е отложено с изпитателен срок от три години;
НОХД №
192/2009г. с присъда № 226/05.10.2209 в сила от 21.10.2009г. на РС Раднево е
признат за виновен за деяние извършено на 03.05.2009г., за което и на основание
чл.346 ал.2, т.1 пр.2 и т.2,пр.3 и т.3 от НКвр. с чл.346, ал.1 от НК, вр. с
чл.195, ал.1,т.5 от НК вр. с чл.26, ал.1 от НК вр. с чл.28, ал.1 от НК, вр. с
чл.18, ал.1 от НК, чл.58А от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъжда на 4 /четири/
месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим. На осн. чл.68, ал.1 от НК е постановява отделно от днес определеното наказание от четири месеца
лишаване от свобода, да изтърпи и това определено по НОХД № 25/2009г. по присъда
№ 53/09.03.2009г. на РС Раднево в сила от 25.03.2009г. е осъден на 8 /осем/
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
НОХД № 198/2011г., с присъда № 193/13.09.2011г.
в сила от 29.09.2011г. на РС-Раднево е признат за виновен за деяние извършено
за времето от 31.11.2010г. до 11.12.2010г., за което и на основание чл.196,
ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1 б. „б” от НК и чл.54 от НК и чл.58а
от НК го осъжда на 2 / две/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален „строг” режим.
Пострадалият М.С.Р. е с постоянен адрес ***,
но живее в жилище под наем, находящо се в гр. Раднево ул. „*****“ № * вх. * ап.
*. През м.септември 2017г. той се уговорил със свидетелката М.И.Пда закупи
личния й лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с рег. № ****. Св. Р. заплатил
договорената цена, а П. му предоставила владението върху автомобила, като
двамата отложили прехвърлянето на правото на собственост по надлежния ред за
по-късен момент. Скоро след закупуването на автомобила св. Р., който няма
свидетелство за управление на МПС, бил заловен от органите на МВР да управлява
автомобила и след констатираното нарушение по ЗДвП регистрацията на автомобила
била служебно прекратена, а регистрационните табели – свалени. Пострадалият Р.
обаче поставил на автомобила други регистрационни табели, а именно СТ ****СА, с
намерението при необходимост да го ползва. Автомобилът стоял паркиран на
паркинга пред блока, в който Р. живее. Поради различни повреди св. Р. държал
вратите на автомобила отключени, а контактния ключ – на таблото.
Подсъдимият А.С.К. не е правоспособен водач
на МПС. На 27.10.2017г. вечерта подсъдимият А.С.К. минавал покрай жилищния
блок, в който живее пострадалият Р.. На паркинга пред блока той видял
горепосочения лек автомобил „Форд Фиеста“ и решил да го ползва, като го покара.
Опитал да отвори вратите, но не успял, дори повредил лявата врата, като счупил
дръжката й. Видял, че багажника на автомобила е завързан с връв, която
развързал и оттам влязъл в автомобила. Седнал на мястото на шофьора и
установил, че контактния ключ е на таблото. Привел автомобила в движение и го
управлявал известно време по различни улици в гр. Раднево, след което го
изоставил в близост до бившата фабрика за гипс и се прибрал в дома си. През
деня на 28.10.2017г. подсъдимият К. отишъл до мястото, където бил оставил
автомобила, и го преместил в близост до бл. 17 на ул. „****“ гр. Раднево. След
като местонахождението на автомобила било открито, пострадалият Р. установил,
че от него няма липсващи вещи, но е изразходено горивото му – бензин в
количество 12 литра.
Видно от изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза, стойността на автомобила е 600.00 лева,
стойността на причинената по него повреда, изразяваща се в счупване на дръжката
на лявата врата, е 11,18 лева, а стойността на изразходеното гориво е 24,24
лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прие, че на 27.10.2017г., подсъдимият, действайки
виновно, отнел противозаконно с намерение да го ползва лек автомобил от
владението на собственика му без неговото съгласие, като са последвали повреди
по автомобила и същият е изоставен без надзор.
Фактът на извършване на
противозаконното отнемане на моторни превозни средства, авторството на деянието
и вината на извършителя се установяват от самопризнанието на подсъдимия, което
се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Извършеното от К. деяние е престъпление
по чл.346, ал.2, т.1, предл.1 и 2 във ал.1 от НК.
От обективна страна се установи, че
подсъдимият е отнел противозаконно от владението на М.С.Р. без неговото
съгласие посоченият по-горе автомобил. По отнетият автомобил били причинени
повреди на установената от експертизата стойност. Подсъдимият ползвал отнетия лек автомобил, за да го
управлява известно време по различни улици в гр. Раднево, след което го е
изоставил без надзор.
От субективна страна подсъдимият
действал виновно, с пряк умисъл. Съзнавал е, че моторното превозно средство,
което отнема, е чуждо, че лишава собственика му от фактическата власт върху
него и установява своя фактическа власт, и е искал настъпването на тази промяна
във фактическата власт. Отнел е автомобила с намерение да го ползва.
От описаната по-горе фактическа
обстановка се установява, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по
чл.346, ал.2, т.1, предл.1 и 2 от НК във вр. с ал.1 от НК. Поради това съдът призна К. за виновен в
извършеното от него престъпление и му наложи наказание съобразно включеното в
него отнемане на моторно превозно средство.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в утвърдените престъпни навици на подсъдимия и в
деградирането на ценностната му система.
Съдът не констатира наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и
наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна
отговорност, поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание по НК.
За да индивидуализира наказанието,
съдът съобрази следното:
Степента на обществената опасност на
дееца е висока.
Висока е и обществената опасност на
деянието.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете направеното от подсъдимия самопризнание на
досъдебното производство.
Като отегчаващи отговорността съдът взе
предвид предходните осъждания на К..
Относителната тежест на отегчаващите
отговорността обстоятелства надвишава тежестта на смекчаващите отговорността.
Поради това съдът прие, че следва да определи наказанието при превес на отегчаващите
над смекчаващите отговорността обстоятелства.
Предвид изложеното съдът прие, че
съобразно разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс на подсъдимия
следва да бъде определено наказание една година и три месеца лишаване от
свобода.
Разглеждането на делото по реда на
глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.373, ал.2 от НПК налага на основание
чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание да бъде намалено с една трета,
като на подсъдимия бъде наложено наказание десет месеца лишаване от свобода.
Предишните осъждания на подсъдимия са
пречка за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.
Поради това съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.
На основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗИНЗС съдът
определи така
наложеното на подсъдимия К. наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода да се
изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът
приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по
реда на ЗМВР и НПК, считано от 22.02.2018 г.
Приобщените като веществени
доказателства 2 бр. регистрационни табели за МПС с № **** съдът постанови да
бъдат отнети в полза на Държавата, като след влизане на присъдата в сила да
бъдат изпратени на Сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора за разпореждане.
При този изход на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР-
Стара Загора направените по делото разноски на досъдебното производство в
размер на 63.48 лв.
По изложените по-горе мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: