РЕШЕНИЕ
№ 14
гр.
Враца 12 .01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично заседание на 16.12.2021
г./шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря Даниела Ванчикова, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 497 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124
от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба
на И.Г.Г. ***, чрез * Л.В., против Заповед № 1015-06-135/04.08.2021 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр.
Враца /ТП на НОИ – гр. Враца/, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 97 от ЗДСл, във
вр. с чл. 11, ал. 2 от Вътрешни правила за дейността на Инспектората на НОИ и
чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание „*“.
В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата
е неправилна, необоснована, несъобразена с изискванията на закона и постановена
в нарушение на административнопроизводствените правила. Развиват се аргументи, че
е нарушено правото на защита на оспорващата, тъй като наказанието ѝ било
наложено, без да е била уведомена по надлежен ред за образуваното срещу нея
дисциплинарно производство. В нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл наказаната
служителка не е изслушана от ДНО преди налагането на дисциплинарното наказание,
а след отправена покана е дала писмени обяснения във връзка с писмо изх. №
1006-40-146#1/01.07.2021 г. на Ръководител Инспекторат на НОИ, на
което не е адресат, не ѝ е връчвано и не е запозната със съдържанието му.
От изложените в заповедта обстоятелства не може да се установи нито кои са
фактическите основания, които са послужили за издаването ѝ, нито кои от
тях и как са обосновали правните изводи на административния орган. Наред с това ДНО не е изложил мотиви за вида и
размера на наложеното наказание, формата на вината, както и не е обсъдено
цялостното служебно поведение на наказаното лице. Иска се отмяна на обжалваната
заповед и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В с.з. оспорващата се
представлява от * Л.В., която подържа жалбата по подробно изложените в нея
съображения.
Ответникът по жалбата
в с.з. се представлява от * Ц. Ц., която оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана, а оспорената заповед намира за издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, като в нея са изложени фактите и обстоятелствата
по извършеното нарушение, при правилно приложение на материалния закон и моли
да бъде оставена в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Представено е заверено копие от образуваната
пред административния орган дисциплинарна преписка и е разпитана свидетелката Д.С.
П.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Със Заповед №
1016-40-452/21.04.2021 г. Управителят на НОИ е разпоредил в периода от
27.04.2021 г. до 28.04.2021 г. в ТП на НОИ – Враца да бъде извършена планова
тематична проверка от Инспектората на НОИ относно спазването на регламентирания
достъп до регистрите НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ от длъжностни лица от ТП на
НОИ – Враца за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г. и е указан срок, в
който проверяващия екип в писмен доклад следва да обективира резултатите от
проверката – 11.06.2021 г.
В съответствие със
заповедта определеният екип е извършил плановата тематична проверка, за
резултатите от която е съставен подробен писмен Доклад /л. 72 от делото/. В
него са описани фактите и обстоятелствата, които са установени при извършената
проверка. Установено е, че в ТП на НОИ – Враца е утвърдена
работна инструкция „Ред за предоставяне, промяна и прекратяване на права за
обработка и достъп до поддържаните от НОИ регистри на лични данни, отчетност и
контрол за спазване на изискванията за тяхната защита, архивиране и съхранение
на информацията“ в сила от 02.02.2015 г., като е въведен и регистър на
събитията и инцидентите свързани с информационната сигурност на НОИ, в който
към датата на проверката няма регистрирани събития или инциденти. Посочено е, че
със свои заповеди Директорът на ТП на НОИ – Враца е определил 10 длъжностни
лица с право на достъп до НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, сред които и оспорващата,
като *** Тези заповеди са издадени в периода 2007 г. -2016 г., като не са
актуализирани и не са приведени в съответствие с Вътрешните правила за правата
и задълженията на потребителите на информационната среда на НОИ, утвърдени със
заповед № Ц1016-40-561/02.09.2020 г. на Управителя на НОИ и не съдържат
изискуемите реквизити съгласно чл. 12, ал. 1 от тях. Посочено е, че за проверявания
период от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г., жалбоподателката И.Г. е осъществявала
достъп до справка № 42, и справка № 42А, във връзка с проверка на родствени
връзки; наследници; техните адреси; семейно положение; при получаване на
кореспонденция от чужд осигурителен институт, в която са посочени само имената
или част от имената на лице с адрес в България; при регистрация на документи от
сектор „Пенсионно обслужване“; при получено запитване по електронната поща във
връзка с реализиране на пенсионни права, когато не са посочени достатъчно данни
за да се идинтифицира лицето и др. В периода 01.10.2020 г. – 31.03.2021 г. от Г. са
извършени проверки на 213 ЕГН-та в НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, като от същата
е изискана справка, съдържаща осъществените от нея достъпвания на 300 ЕГН-та. В
доклада са обосновани изводи, че оспорващата не е попълнила в цялост и пълнота
изисканата в хода на проверката информация за причините за извършените от нея
справки по ЕГН в НБДН на ГД ГРАО, в неизпълнение на чл. 11, т. 2 от Вътрешните
правила за дейността на Инспектората на НОИ и е предложено да ѝ се
потърси дисциплинарна отговорност съгласно Глава пета, раздел II от ЗДСЛ.
След получаване на
доклада в ТП на НОИ – Враца е изготвено писмо изх. №1006-40-146#2/07.07.2021
г. от Директора на ТП на НОИ – Враца в качеството му на дисциплинарно наказващ
орган, в което на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл във връзка с писмо на
Ръководител Инспекторат за неизпълнение на чл. 11, т. 2 от Вътрешните правила
за дейността на Инспектората на НОИ от оспорващата са изискани писмени
обяснения до 9,30 часа на 09.07.2021 г. и явяване за изслушване на 12.07.2021
г. от 9,45 в кабинета на директора. Писмото е връчено на жалбоподателата на 07.07.2021
г. В указания в писмото срок - 09.07.2021 г., Г. е депозирала писмени обяснения
с вх. № 1006-40-146#4/09.07.2021 г. /л. 36 от делото/, в
които посочва, че осъществявания от нея достъп до НБДН ГД „ГРАО“ е в
съответствие с заповед на директора на ТП на НОИ – Враца и във връзка с
възложената ѝ с длъжностната характеристика организационна и контролна
дейност по прилагане на пенсионното законодателство, свързано с осъществяването
на дейностите по отпускането и изплащането на пенсиите и пенсионното
обслужване. Изброява случаите, в които ползва информация от справка № 42 и
отрича да е извършила нарушение на чл. 11, т. 2 от Вътрешните правила за
дейността на Инспектората на НОИ, тъй като своевременно е предоставила на
проверяващите всички поискани документи, данни, информация, справки и сведения.
Последвало е издаване на
оспорената в настоящото производство Заповед № 1015-06-135 от 04.08.2021 г. на Директора на ТД на НОИ – гр. Враца, в която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 97 от ЗДСл, във
вр. с чл. 11, ал. 2 от Вътрешни правила за дейността на Инспектората на НОИ на
оспорващата е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл -
„*“.
С приложената по делото дисциплинарната преписка са представени подписана
от оспорващата на 03.11.2015 г. Декларация за запознаване с Инструкцията за мерките и
средствата за защита на личните данни, обработвани от НОИ, със задължението да
ги спазва, Декларация от 19.10.2020 г. за запознаване с Вътрешните
правила за правата и задълженията на потребителите на компютърната и
информационната среда на НОИ и със задължението да ги спазва, както и Заповед №
1016-40-432/04.05.2017 г., с която Управителят на НОИ е делегирал на
директорите на ТП на НОИ правомощията си на дисциплинарнонаказващ орган.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок,
против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е и основателно.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Оспорената
в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 92 от
ЗДСл, вр. с чл.
6, ал. 3 от ЗДСл и в съответната писмена форма. Съгласно чл. 92 от
ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с
изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Съгласно чл.
37, ал. 5, т. 10, б. "а" и "б" от Кодекса за социално
осигуряване Управителят на НОИ упражнява функциите на орган по
назначаването по отношение на държавните служители и именно такъв се явява и по
отношение на оспорващата, видно от приложеното заверено копие на заповедта й за
назначаване на въпросната длъжност - *** в ТП на НОИ - Враца /л. 15 от делото/.
Разпоредбата на чл.
6, ал. 3, във връзка с ал. 2
от ЗДСл предвижда, че органът по назначаване може да възложи своите
правомощия на ръководителите на териториалните поделения на ръководената от
него администрация, в т. ч. и тези свързани с налагането на дисциплинарни
наказания, с изключение на наказанието "уволнение", каквото тук не е
наложено с процесната заповед. Видно от приложената по делото Заповед №
1016-40-432/04.05.2017 г., Управителят на НОИ, гр. София е делегирал
правомощията си на дисциплинарнонаказващ орган на директорите на териториалните
поделения на НОИ. В случая заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от
Директора на ТП на НОИ – Враца, при което по несъмнен начин се установява
материалната и териториална компетентност на дисциплинарнонаказващия орган.
Въпреки изложеното
обаче, настоящият съдебен състав счита, че в хода на дисциплинарното
производство има допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на
действащите материални разпоредби на закона, които по отделно и съвкупно
представляват основание за отмяна на наложеното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в
т. 1 – т. 7 на посочената норма по императивен начин са регламентирани
реквизитите, които е необходимо да съдържа заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. В чл. 97, ал.1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидено, че в
заповедта задължително следва да бъдат посочени описание на извършеното от
държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Законовата
регламентация изисква в заповедта да бъдат посочени всички съставомерни от
обективна и субективна страна елементи на деянието, които имат значение на
релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение,
квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на
чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за
материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание - дали и доколко с фактически установеното и описано в акта по
надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се
осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно
нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне
съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на
наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 91 от ЗДСл. От
друга страна чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се
гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния
орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на
държавния служител, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на
което се включва и правото му да знае точно какво дисциплинарно нарушение се
твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В оспорената заповед не
са изложени конкретни факти, липсва и описание на нарушението, за да се направи
обоснован извод, кои от вменените с длъжностната характеристика служебни
задължения не са изпълнени, с какви конкретни действия или бездействия, нито
пък са посочени дата и място на извършването му. Освен отделно
описание на нарушението, станало основание за налагане на дисциплинарно
наказание, следва да се съдържа и позоваване на Доклада, в който комисията по
проверката е установила фактите и обстоятелствата по случая, каквото позоваване
в оспорената заповед липсва. Издателят на заповедта за налагане на
дисциплинарно нарушение установява фактите, които са основание за наказанието
не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той
се запознава с тези факти именно посредством изготвения Доклад и вписаните в него
обстоятелства. Липсата на препратка или позоваване от страна на ДНО
към Доклада не може да се преодолее по пътя на тълкуването при осъществявания
съдебен контрол, тъй като така би се подменила обективираната воля на издателя
на заповедта. Още повече, че в конкретния случай е налице противоречие между
фактическите установявания както в самия доклад, така и между него и посоченото
в оспорената заповед. В доклада е отразено, че в периода 01.10.2020 г. –
31.03.2021 г. Г. има извършени проверки на 213 ЕГН-та в НБДН, а е изискана
справка от нея, съдържаща достъпвания до 300 ЕГН-та. В заповедта пък е
посочено, че на 27.04.2021 г. на оспорващата е предоставена справка на 128
ЕГН-та, за които тя е осъществила достъп до НБДН, като за 26 от тях не е
попълнила конкретна причина и повод за проверка без възложена служебна задача в
НБДН ГД „ГРАО“, което и според органа представлява неизпълнение на чл. 11,
ал. 2 от Вътрешните правила за дейността на инспектората на НОИ. Не са посочени
и представени доказателства оспорващата някога да се е запознавала с тези
вътрешни правила, за да ѝ бъде вменено тяхното неизпълнение, което пък е
прието и за неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от
ЗДСл. Съгласно цитираната за неизпълнена разпоредба на чл. 11, ал. 2 от тези
правила, служителите в администрацията на НОИ са длъжни да предоставят
документи, данни, информация, справки и сведения от друг характер при поискване
и във връзка с осъществяването на дейността на Инспектората. От приобщените по
делото доказателства се установява, че оспорващата е представила на
проверяващите от Инспектората на НОИ, поисканите при проверката документи, като
в тези правила липсват
разписани конкретни задължения при работа с личните данни срещу всеки достъп до
НБД “Население“, да се изписва повода, по който е извършена, в това число и
конкретен номер на преписката. Това обстоятелство се потвърждава и от
показанията на св. Д.С. П., които съдът кредитира като логични,
последователни и съответстващи на
събраните по делото писмени доказателства. От показанията ѝ се
установява, че в отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Враца четирима служители
разполагат с право на достъп до НБДН и оспорващата, която е ** на св. П., е
една от тях. Свидетелката посочва, че няма вътрешен акт, който да задължава
служителя с достъп, да води регистър на случаите, в които той е влизал в НБД
„Население“, а в същото време служителите, които нямат достъп във връзка с
оформянето на досие на определен гражданин, се обръщат към служител с достъп и
той извършва съответната справка. Като ръководител на сектор оспорващата постоянно
извършва такива справки и затова никой не ѝ дава отделно разпореждане за
всяко досие.
Основателни се явяват
и възраженията на оспорващата, че в хода на дисциплинарното производство е
допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, въвеждащ задължение за ДНО, преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му
даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него
доказателства. Формално органът е изискал писмени обяснения, но към датата,
когато са поискани – 07.07.2021 г. и съответно дадени от служителката – 09.07.2021
г. няма данни да е образувано срещу нея дисциплинарно производство. Същите са
дадени по повод писмо изх. № 1006-40-146#1/01.07.2021
г. на Ръководител Инспекторат относно неизпълнение на чл. 11, ал. 2 от
Вътрешните правила за дейността на Инспектората на НОИ, но няма данни
оспорващата да се е запознала с това писмо, а за неговото съществуване и
съдържание за съда остава само да предполага, тъй като същото не е приложено с
преписката като доказателство по делото, независимо, че с определението за
насрочване на делото съдът е указал доказателствената тежест на страните и
ответникът е уведомен, че в негова тежест е да представи доказателствата, на
които се позовава и да докаже фактическите основания за издаване на оспорения
акт. Независимо, че с писмото, с което са изискани писмени обяснения, Г. е
поканена за изслушване на 12.07.2021 г. в кабинета на директора, по делото няма
доказателства това изслушване да е проведено, нито на тази дата, нито в друг
момент. Липсва протокол или друг нарочен документ, от който да се установи
явила ли се е оспорващата в уречения ден, запозната ли е с констатациите на
проверяващия екип, отразени в доклада и уличаващи я в извършените нарушения и
какво е казала или какви доказателства е представила в своя защита.
Изслушването на държавния служител и даването на срок за писмени обяснения,
посочени в чл. 93, ал. 1 ЗДСл не са представени алтернативно, нито са
предоставени на волята на наказващия орган да избере кое от тях да изпълни, а
само и единствено тяхното кумулативно наличие преди издаване на заповедта за
дисциплинарно наказание е условие за нейната законосъобразност. Предвид това е
налице нарушение на правото на защита на наказаното лице.
В процесната заповед липсва и преценка от дисциплинарно наказващия орган на
визираните в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл критерии за
определяне на наказанието. Предвид изискването за мотивиране на акта и
съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл, визираща критериите за
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно: тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител,
се налага безспорно изводът, че в заповедта за дисциплинарно наказание следва да
бъде обоснован вида на наложеното наказание, което в конкретния случай ДНО не е
сторил и в най-малка степен. Императивното изискване на закона за точно и конкретно
обосноваване и индивидуализиране на санкцията е логично, доколкото налагането
на дисциплинарно наказание е форма на осъществяване на юридическа отговорност
по отношение на конкретен правен субект, като неблагоприятните последици, които
същият следва да претърпи, очевидно във всички случаи засягат в твърде
съществена степен неговата правна сфера. Налагането на най-лекото дисциплинарно
наказание, само по себе си не освобождава дисциплинарно наказващия орган от
задължението да направи конкретна преценка и изложи съответни съображения
относно вида и размера на санкцията. Нито в заповедта, нито в доклада на
проверяващия екип е обсъдена формата на вина, а съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител,
който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в
този закон наказания. Изключение от
изискването допуснатото нарушение да е извършено виновно, не е предвидено.
За да бъде доказано
дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице
е необходимо да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на
дееца - умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя
по време на изпълнение на задълженията му. В конкретния казус липсва яснота
относно това, какви конкретно действия е следвало да извърши дисциплинарно
наказаното лице, за да не допусне вменените му със заповедта нарушения.
Отделно от това писмените обяснения на наказаното лице не са били обсъдени
от ДНО, който не е взел отношение по нито едно от наведените там обстоятелства
от оспорващата.
В заповедта не е
обсъдено и цялостното служебно поведение на служителя. Обстоятелствата какво е
нивото на изпълнение на служебните задачи и дейности от оспорващата е
релевантно към преценката на цялостното ѝ професионално поведение. Как
оценката на професионалните качества ще повлияе на крайното решение относно
вида на дисциплинарното наказание преценява носителят на дисциплинарна власт в
зависимост от конкретните фактически и правни обстоятелства по казуса, но тази
оценка трябва да бъде обективирана в дисциплинарната заповед. Това е така,
защото дисциплинарнонаказващият орган има
задължение да събере всички необходими за установяване на обективната истина и
относими по случая доказателства – както обвинителни, така и защитни.
Съвкупността от събраните доказателства следва да бъде анализирана в цялост,
като се посочат конкретните такива, водещи до извод, че едно или друго
твърдение е необосновано и дава превес на обратното. Съдът намира, че в
конкретния случай такава преценка не е извършвана.
След като ДНО не е
предприел необходимите действия по отстраняване на противоречията, изясняване
на действителната фактическа обстановка и установяване на обективната истина,
не може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод относно вмененото на
оспорващата нарушение на служебната дисциплина.
Предвид всичко
изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146
от АПК, настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и
териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при
допуснато нарушение във формата, предвид липсата на мотиви в какво се изразява
дисциплинарното нарушение, при какви обстоятелства е извършено и времето на неговото
извършване. Допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които съвкупно са довели и до неправилно прилагане на
материалноправните разпоредби.
Затова обжалваната
заповед се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна в условията на чл. 146,
т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
При този изход на
делото и своевременно направеното искане, жалбоподателката има право на
разноски. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от
11.08.2021 г. /л. 10 от делото/ е видно, че Г. е представлявана пред съда
безплатно от *Л.В. на основание чл.
38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, пред. 2 ЗА, поради което възнаграждението за
процесуално представителство се дължи директно на адвоката в минимално
предвидения размер в
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 500 /петстотин/ лева.
Предвид
изложеното Национален осигурителен институт в качеството му на ЮЛ, в чиято
структура се намира административният орган, издал отмененият административен
акт, следва да бъде осъден да заплати на оспорващата сумата от 10 /десет/ лева
държавна такса за завеждане на делото и на *Л.В. 500/петстотин/ лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № 1015-06-135 от 04.08.2021 г. на Директора на ТД на НОИ – гр. Враца, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 97 от ЗДСл, във
вр. с чл. 11, ал. 2 от Вътрешни правила за дейността на Инспектората на НОИ и
чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл на И.Г.Г. е наложено дисциплинарно наказание „*“.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – гр. София да заплати на И.Г.Г., разноски за завеждане на делото в
размер на 10 /десет/ лева.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – гр. София да заплати на * Л.В.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500
/петстотин/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 124, ал.1, изр. последно от
ЗДСл.
АДМ. СЪДИЯ: