№ 810
гр. Русе, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520105969 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът „Славянско изкуство-Русе“ ЕООД твърди, че е собственик на недвижим
имот в гр.Русе, бул."Трети март" 46, представляващ 1036/1145 ид.части от УПИ Х-161
с построената в него сграда-малък портал, по силата на договор за покупко-продажба,
сключен с нот.акт № 9, том V, дело № 570/2003 г. на нотариус, peг.№ 304 с район на
действие РС-Русе.
На 26.05.2024 г., около 13.30 часа, тролейбус, peг.№ 57871, марка NAW, модел
lauber 91Т, рама № 6984021U950430, собственост на „Общински транспорт Русе" ЕАД,
нарушавайки правилата за движение, на заден ход блъснал със задната си част
собствената им сграда-малък портал, подробно описана в исковата молба. От удара
постройката се съборила. Тя била тухлена, масивна, с покрив с керемиди, ламаринена
козирка, захранена с ток и вода. Повредени били и 6 м. от металната ограда на мястото
на удара. Съставен бил констативен протокол за ПТП № 415/151 от 26.05.2024 г. на ОД
на МВР-Русе. От застрахователна полица № BG/23/124001364419 от 29.04.2024 г. на
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД било видно, че към 26.05.2024 г. „Общински
транспорт Русе" ЕАД имало сключена и действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за описания по-горе тролейбус.
На основание чл.498, ал.1 КЗ, ищецът отправил към застрахователя ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за нанесени вреди пo застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", въз основа на която била образувана преписка по щета № 0410-700-
1
0099/2024. Изискани им били доказателства, част от които представили по преписката.
С останалата част дружеството не разполагало и не можело да се снабди, но за тях
можело да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията и целели необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Ищецът
декларирал съгласие обезщетението да му бъде изплатено по експертна оценка по
представена банкова сметка.
С писмо от 27.09.2024 г. той бил уведомен от застрахователя, че не са налице
основания за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Счита отказа за
необоснован и направен в нарушение правилата на КЗ, поради което предявява
претенцията си пред съда. Дължимото застрахователно обезщетение следвало да е
равно на действително претърпените от ищцовото дружество вреди към деня на
настъпване на събитието, съгласно чл.386, ал.2 КЗ. Действителната стойност на
увреденото им имущество — съборената сграда и увредена ограда, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането, възлизала на 20 000 лева, от които в
настоящото съдебно производство претендира част в размер на 10 000 лева.
Първоначално моли да бъде постановено решение, с което ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД бъде осъдено да заплати на „СЛАВЯНСКО ИЗКУСТВО-РУСЕ“
ЕООД сумата 10 000 лева, частично от 20 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди от настъпило на
26.05.2024 г. ПТП, причинени от застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица №
BG/23/124001364419 от 29.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането, както и направените по делото разноски. В последното съдебно
заседание прави изменение на иска, като го предявява в пълен размер от 21 080.18 лв.,
представляващи стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, от които 12704.18 лв. за възстановяване на увредената постройка, 5226 лв. за
оградата и рекламните пана и 3150 лв. за движимите вещи.
В отговора по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер. На основание чл. 237, ал. 1 от ГПК прави признание на
настоящите искове до размер от 4000 лв. В тази връзка заявява, че ЗАД ”ОЗК -
Застраховане”АД не е далo повод за завеждане на настоящото дело. Не бил налице
отказ от ЗАД “ОЗК - Застраховане“АД за доброволно изплащане на сумата от 4000
лева. По тази причина счита, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело,
признава иска, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следвало да
се възложат върху ищеца. Твърди, че така определеният размер на обезщетение изцяло
покрива претърпените от ищеца вреди, възникнали в резултат на гореописаното
събитие, съобразно тяхната действителна стойност. Счита, че ищецът претендира
2
застрахователно обезщетение за части, които не са били увредени в резултат на
процесното застрахователно събитие. Не били представени никакви документи за
състоянието на портала преди датата на ПТП-то, нито за действително извършени
разходи. Липсвали доказателства за правилната му експлоатация и поддръжка.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, се определяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 499 от КЗ и клаузите на съответния застрахователен договор, като
обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на причинената
вреда. Оспорва твърдението на ищеца, че всички сочени от него щети са в пряка
причинно – следствена връзка с процесното ПТП. По делото не били представени
разходни документи, от които да се доказва, че ищецът е извършил каквито и да било
разходи във връзка с имуществото, което твърди, че е увредено, нито фактури относно
извършени ремонтни дейности. Твърди и наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, който не е стопанисвал имуществото си с грижата на добър
стопанин. По тази причина и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението следвало
да се намали. Оспорва и акцесорните искове за лихва за забава по аргумент за
неоснователност на главния иск. Оспорва датата, от която се претендира законна
лихва. От представените по делото доказателства било видно, че регресната претенция
е получена от ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД на 27.05.2024 г., т.е., в случай, че
предявените искове бъдат приети от съда за основателни, то като дата на забава
следвало да се приеме 27.06.2024 г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя
на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се
субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр.
с чл. 498, ал. 3 КЗ, установяваща възможност за предявяване претенцията на
увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената
застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, допустимостта на прекия иск на увреденото лице при
настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за
плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална
предпоставка за възникване правото на иск на увреденото лице. Поради това съдът
дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото
3
на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай,
установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който е заплатено или определено обезщетение от страна на
застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие /в този
смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д.№
1614/2018 г., ТК, І т.о./.
В производството по делото са представени писмени доказателства,
установяващи, че ищцовото дружество е предявило застрахователна претенция за
получаване на обезщетение към застрахователя на деликвента на 27.05.2024 г. До
изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, както и след това, застрахователят се
е произнесъл по претенцията на „Славянско изкуство Русе“ ЕООД , като прекратява
същата, поради липсата на документи, необходими за доказване на претенцията му по
основание и размер.
Съобразно тези правнорелевантни обстоятелства, съдът намира, че исковата
молба е предявена след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ
срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда
на чл. 380 КЗ, поради което предявените по делото искове се явяват процесуално
допустими.
Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ,
се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като
му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които са в пряка причинно-
следствена връзка с протИ.правното деяние и 2. гражданската отговорност на
делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател.
Страните не спорят, че съгласно представената Застрахователна полица №
BG/23/124001364419 МПС Тролейбус, с peг.№ 57871, марка“ NAW“, модел „lauber
91Т“, собственост на „Общински транспорт Русе" ЕАД, е било застраховано по
застраховка “Гражданска отговорност” в ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД към датата на
процесното ПТП.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали №
415/151/26.05.2024 г., изготвен от полицейски служител от сектор „Пътна полиция“-
Русе, на същата дата, в 13,30 часа, в гр.Русе, участник 1 - Тролейбус с peг.№ 57871,
марка“ NAW“, модел „lauber 91Т“, собственост на „Общински транспорт Русе" ЕАД,
нарушава правилата за движение на заден ход и със задната част на тролейбуса блъска
4
постройка, намираща се в двора на фирма „Славянско изкуство“. От удара постройката
се събаря, наранявайки участник 2 – пешеходец, лице, намиращо се в съборената
постройка Славей Александров Обретенов. В протокола като материални щети е
описана тухлена масивна постройка около 15-16 кв.м., с покрив от керемиди,
ламаринена козирка, захранена с ток и вода, от метал и дървен материал, с оборудване
– климатик и кафе автомат.
В уведомлението за щета до застрахователя представителят на ищеца описва
като имуществени вреди следните вещи: хладилник, печка, телевизор, климатик,
канапе, гардероб, шкаф-мивка, маса, стол и приемник на кабелна телевизия.
Към исковата молба е представен нот.акт за продажба на недвижими имоти №
9/22.10.2003 г., с който ищцотово дружество се легитимира като собственик на
1036/1145 ид.ч. от УПИ Х-161 по плана на Западна промишлена зона в гр.Русе, с площ
1145 кв.м., с построената в него сграда – малък портал от 3 кв.м.
На 10.07.2024 г. комисия на ищцовото дружество бракува разрушаната сграда
като невъзстановяема и неизползваема.
Представените от ответника материали по застрахователната преписка съдържат
и снимки от допълнителен оглед на ПТП от 07.06.2024 г. На същата дата е изготвен и
Опис на увредените и погинали имущества, неразделна част от Констативен протокол
от 28.05.2024 г. /в това число и ограда от телена мрежа 6 м. и метална стълбова ограда
с височина 2 м./, подписан от представители на двете страни и от вещо лице към
застрахователя. Последното е изготвило и експертиза, според която стойността на
ремонта с ДДС възлиза на 27 516.24 лв.
По делото са приложени Проформа фактура № **********/31.07.2024 г. и
фактура № 1003167/24.01.2025 г., с която „Славянско изкуство-Русе“ ЕООД е закупило
контейнер с два прозореца и врата, бетон, балатум, електроматериали и е заплатило
труд по бетониране на площадка и полагане на кабели и балатум на обща стойност
7209.68 лв., а впоследствие и бетон, арматурна заготовка и фракция на обща стойност
5494.50 лв. с ДДС.
Разпитаният по делото свидетел С.О., който е бил в съборената постройка-
малък портал по време на пътния инцидент и е пострадал от него, излага твърдения,
че изведнъж нещо изтрещяло, сринала се цялата портиерна и той през една дупка
успял да излезе. Всичко било в тухли, всичко било съборено. Сградата преди това била
масивна, от тухли и дървена конструкция, керемиди, отпред с навес от метална
конструкция. Вътре имало диванче, телевизор, маса, шкаф за мивка, телевизор,
хладилник, климатик, гардероб, печка на дърва, имало ток и вода. На 10 м. от мястото
се поставила нова сграда от контейнер с прозорци, врата, закупени били нови вещи –
диван, хладилник, телевизор, климатик, маса и два стола, имало и ток. Преди удара
имало оградна мрежа, но и от нея нищо не ставало. Имало и два рекламни борда.
5
Поставена била нова ограда с плъзгащи врати, излят бил фундамент с метални платна.
Въз основа на тези гласни доказателствени средства, на останалите събрани
материали по делото, след оглед на място и направени пазарни проучвания, е
изготвено и прието заключението по назначената съдебно-техническа експертиза.
Експертът е определил стойността на всички разходи, необходими за възстановяване
на повредената ограда, на съборената сграда и унищоженото оборудване в нея, по
пазарни цени към момента на пътния инцидент, възлизащи на общата сума 24 716.93
лв. без ДДС.
От изложеното съдът намира, че деянието на водача на тролейбуса е било
протИ.правно, като последното, съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД презумпция, е било виновно, доколкото същата не бе оборена в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника. Всички елементи от фактическия
състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на Тролейбус, с peг.№ 57871,
марка“ NAW“, модел „lauber 91Т“, са осъществени в обективната действителност.
Пряка и непосредствена последица от пътния инцидент са имуществените
вреди, претендирани от ищеца за възстановяване на повреденото му имущество –
съборена постройка, служеща за портиерна, увредената ограда и рекламни пана, както
и унищожените движими вещи при срутването на сградата. Съобразно представените
фактури ищецът претендира обезщетение за действително направените разходи за
възстановяване на сградата в общ размер 12 704.18 лв. Експертът е дал значително по-
висока стойност на необходимите СМР от 21 284.31 лв. Поради това претенцията за
имуществени вреди в тази част като основателна и доказана по размер следва да се
уважи.
След направеното изменение на исковете в последното съдебно заседание,
основателни се явяват и тези за заплащане на застрахователно обезщетение за
въстановените рекламни пана и ограда в размер на 5226 лв. с ДДС и 3150 лв. с ДДС
за закупуване на ново оборудване в портиерната.
След като главните искове за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените имуществени вреди на ищцата от процесното застрахователно събитие са
основателни, следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, като най-
ранна – 27.05.2024 г. /съгласно чл. 429, ал.3 от КЗ/, до окончателното й заплащане.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които, съгласно
представения списък по чл.80 ГПК, възлизат на сумата 2803.21 лв., от които 843.21 лв.
държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице и 1560 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение. Ответникът прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е
6
заплатено и се претендира в по-нисък размер от предвидения минимален такъв в чл. 7,
ал. 2, т.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивират така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул.„Света София“ 7, ет.5, представлявано от
изп.директори Александър Личев и Румен Димитров, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, да заплати на „СЛАВЯНСКО ИЗКУСТВО-РУСЕ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.“Трети март“ 64,
сумата 21 080.18 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
вследствие ПТП от 26.05.2024 г., причинени от застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица
№ BG/23/124001364419/29.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2024
г. до окончателното им изплащане, както и 2803.21 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7