Р
Е Ш Е Н И Е
№
260027 / 21.1.2022г.
гр.
П., 21.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на тринадесети януари, две
хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВ. КОЛЕВ
При
секретаря Л. Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1104 по описа на ПРС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Р.П.Р. срещу Държавен фонд „Земеделие“. Ищецът твърди, че в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист въз основа на съдебно определение,
постановено по гр.д. № 18176/2006 г. по описа на Софийски районен съд, с което
ищецът е осъден да заплати на ответника главница в размер на 12600,00 лева,
ведно със законна лихва, както и обезщетение за забава в размер на 1017,00 лева
в периода от 25.11.2005 г. до 30.08.2006 г. Допълва, че съдебния акт е
постановен на 18.09.2006 г., поради което процесните суми са погасени по
давност.
Пояснява, че срещу него е било
образувано изпълнително производство по и.д. № 209/2011 г. по описа на ЧСИ Е. Д.,
което е перемирано. Впоследствие било образувано и.д. 58/2014 г. по описа на
ЧСИ АН. В., което също е прекратено като последното действие по изпълнение било
на 29.04.2014 г. Твърди, че било образувано поредни и.д. № ***г. по описа на
ЧСИ С.Б., но вземането за което е висящо то е погасено по давност.
С оглед на изложеното моли съда да
приеме за установено, че в полза на ответника „липсва валидно притезание “ за
сума в размер на: 12600,00 лева, ведно със законна лихва, както и обезщетение
за забава в размер на 1017,00 лева в периода от 25.11.2005 г. до 30.08.2006 г.
като погасени по давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за неоснователени. Преразказва и излага фактически
данни за възникване на процесното задължение идентични с описаните такива в
исковата молба. Намира, че в изпълнителния процес давност не тече.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на заявените от
ищеца разноски.
В съдебно заседание ищецът се
представлява, а ответникът депозира писмено становище, като поддържат своите
тези.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е
отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника
поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение
№ 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК).
В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след
издаване на процесния изпълнителен лист, което свидетелства за правния му интерес
от предявяване на исковете.
При въведено възражение/позоваване на
някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла
давност. В конкретния случай страните не спорят, че висящият между тях правен
спор е приключил със споразумение в рамките на гр.д. № 18176/2006 г. по описа
на Софийски районен съд, като прекратителното определение на съда и това, с
което е одобрена съдебната спогодба са постановени на 18.09.2006 г. Тази
спогодба има значението на влязло в сила решение – арг. чл. 125, ал. 3 ГПК
(отм.), поради което на основание 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата давност е
всякога пет години.
За прекъсването на давността е от
значение датата на влизане в сила на акта подлежащ на принудително изпълнение, исканията
за прилагане на конкретни изпълнителни способи, на коя дата е било предприето
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено по давност. Ето защо, за изясняване на спорния предмет от
значение е, от една страна – дали е налице висящо производство по принудително
изпълнение, както и дали в рамките на същото са били предприемани действия,
годни да прекъснат давността за вземането, респ. кога са били предприемани
същите.
При бездействие на кредитора в период от
две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex
lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. В този случай новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10
от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на
кое да е
изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на
давността следва да се добави, че към момента на образуване на изпълнителното
дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не спира.
Към настоящия момент е налице
противоречива съдебна практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015
г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020
г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред,
а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
От
приложените по делото писмени доказателства се установи, че срещу ищеца е
издаден изпълнителен лист за сумите, описани в исковата молба. Установи се
също, че изпълнителния лист е издаден на 04.10.2006 г., въз основа на определение
на съда от 18.09.2006 г. и доколкото същото подлежи на обжалване, то е влязло в
сила най – рано на 26.09.2006 г. с изтичане на седемдневен срок по чл. 214. ал.
1 ГПК (отм.), от която дата е започнала да тече нова пет годишна погасителна
давност.
От
приобщеното по делото копие на и.д. № 1804/2011 г. по описа на ЧСИ Е. Д. (с
взискател е НАП, а не носителят на материалното право, тъй като по силата
закона (чл. 3, ал. 7, т. 5 ЗНАП), тя е оправомощен орган по събиране на частни
държавни вземания) се установява, че то е образувано на 18.04.2011 г. въз
основа на изпълнителен лист, издаден на основание влязло в сила определение,
постановено на 18.09.2006 г. в рамките на гр.д. № 18176/2006 г. по описа на
Софийски районен съд за сумите, посочени в исковата молба срещу ищеца. В
молбата са инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, следователно депозирането на същата е действие, годно да прекъсне
давността за вземането, съгласно чл. 116 ЗЗД.
На
20.04.2011 г. са депозирани нови молби от съдебния изпълнител за вписване на
възбрана върху два недвижими имота, собственост на ищеца.
По
делото са депозирани и други от взискателя, в които са инкорпорирани искания за
прилагане на конкретни изпълнителни способи и прекъсват погасителната давност,
но поради приетото в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК,
IV г. о. на ВКС, че нова давност тече от 26.06.2015 г. съдът не ги разглежда в
детайли.
По
молба на взискателя изпълнителното производство горното изпълнително дело е
прекратено, като е изпратено за продължаване на действията по изпълнение от ЧСИ
АН. В., като е образувано под № 58/2014 г. В рамките на това изпълнително дело
е депозирана молба от 21.02.2014 г., за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, която води до прекъсват погасителната давност.
Съдът
е констатира, че представено по и.д. № 58/2014 г. по описа на ЧСИ АН. В. е
непълно, отменил е хода по същество и в ново съдебно заседание е приел като
писмени доказателства, непредставената част от посоченото изпълнително дело. От
нея се установява, че на 10.05.2016 г. взискателят е депозирал нова молба, прекъсваща
погасителната давност. След тази молба, в рамките на това изпълнително
производство други действия по изпълнение не са възлагани и не са извършвани,
като с постановление от 15.04.2020 г. съдебният изпълнител е прекратил делото.
Въз
основа на същия изпълнителен лист по молба на взискателя от 07.01.2021 г. е образувано
на 18.01.2021 г. и.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.. В рамките на това
изпълнително производство от взискателя – ответник също са депозирани молби, с
които се възлага прилагане на конкретни изпълнителни способи.
При
тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и най – вече разширителното тълкуване, дадено с Решение
№ 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., съдът следва да
приеме, че давността за вземането е прекъсната с влизането в сила на съдебния
акт, подлежащ на изпълнение, искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, с „предприемането“ на такъв – арг. т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по
тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, прилагането на такъв и чрез постъпването на
парични суми от трети задължени лица. Доколкото между всяко едно от установените
действия, водещи до прекъсване на погасителната давност не е изтекъл период по
- дълъг от пет години, то към датата на приключване на съдебното дирене погасителната
давност не е изтекла. При липса на изрична разпоредба и разясняване на закона
със съдебна практика по конкретни въпроси (освен тълкувателна), в опит се тя да
бъде приложена по огромен брой дела, които макар и сходни, винаги разкриват
своя специфика, съдът приема, че предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Само
за пълнота следва да се посочи, че давността е прекъсната и с подаването на
отговор на исковата молба по същата – 17.05.2021 г., тъй като с предявяване на
отрицателни установителни искове, ищците не прекъсват давността текла в тяхна
полза. В Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 681/2012 г., I г.о.
се приема, че прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б.
"б" ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното
материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на
погасителна или придобивна давност, а не обратното. В този смисъл е и Решение №
257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г.о., с което се дава
отговор по един от въпросите, по които е допуснато касационното обжалване - при
предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е
погасено по давност, поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл
давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след предявяването му
кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск със същия
предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително
изпълнение. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение
отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с
чл.117, ал.2 ЗЗД). Ето защо давността следва да се счита прекъсната и с
подаването на отговор на исковата молба.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е
да заплати сторените от ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение. Разноски
не са доказани, като се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение,
поради което такова следва да бъде присъдено, като съдът намира, че то следва
да е в минимален размер от 100,00 лева.
В светлината на гореизложеното
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от Р.П.Р.,
ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че в полза на Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК *********, гр. София, бул. „Цар
Борис III“, № 136 не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) за сума в размер
на 12600,00 лева, ведно със законна лихва, както и обезщетение за забава в
размер на 1017,00 лева в периода от 25.11.2005 г. до 30.08.2006 г., за които е
издаден изпълнителния лист на 04.10.2006 г., въз основа на определение от
18.09.2006 г., постановено по гр.д. № 18176/2006 г. по описа на Софийски
районен съд като неоснователни поради неизтичане на законоустановения давностен
срок.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.П.Р. да
заплати Държавен фонд „Земеделие“ сума
в размер на 100,00 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала М. Я.