№ 1517
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511391 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20160057 от 20.07.2021 г. по гр.д.№ 7413 по описа за 2020
г. на СРС, Второ ГО, 56-ти състав се: ОСЪЖДА Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, като
правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с
дейността на дирекция „Жандармерия“, към Министерство на вътрешните
работи, да заплати на Д. В. Ч., по иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ сумата от 1241,99 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
10.02.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.02.2020 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 1247,53 лв.; ОСЪЖДА Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, като
правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с
дейността на дирекция „Жандармерия“, към Министерство на вътрешните
1
работи, да заплати на Д. В. Ч., по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 143,37 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
всяка една от дължимите главници, считано от 26 - то число на месеца,
следващ първото тримесечие на 2017 г., до 10.02.2020 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650 лв., представляваща разноски по делото.
В тежест на ответника са възложени разноски по чл.78, ал.6 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“, ответник пред СРС. Решението
се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Счита, че не е налице празнота в ЗМВР по изчисляване и изплащане на този
труд. За процесния период – 10.02.2017 г.- 31.12.2019 г. били действали три
Наредби, които уреждали тези въпроси. А конкретния размер се определял
със заповед на министъра на вътрешните работи. В случая не се касаело до
непълен акт. Затова счита, че неприложимо било правилото на чл.9, ал.1,2 и 3
от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след
умножаване с коефициент 1,143, както било прието от СРС. Позовава се на
чл.187, ал.7 ЗМВР, редакция обнародвана в ДВ, бр.85 от 2020 г., в сила от
01.01.2021 г. Сочи, че ЗМВР бил специален и правилата въведени с него били
относими единствено за служителите на МВР. Затова не следвало да се
прилагат нормите на КТ и подзаконовите нормативни актове, предвид по-
благоприятния резултат.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго,
с което претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В хода по същество /в писмената защита/ се позовава на решение на
СЕС по С-262/20 и С-451/16 и С-243/19. Сочи, че разпоредбата на чл.187,
ал.7 ЗМВР, редакция обнародвана в ДВ, бр.85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021
г. не може да бъде дерогирана от подзаконов нормативен акт, както бил
сторил СРС.
По въззивната жалба е постъпил отговор от Д. В. Ч., ищец пред СРС в
който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Позовава се на чл.140,
ал.1 КТ във връзка с препратката на чл.188, ал.2 ЗМВР.
2
В хода по същество /с писмената защита/ сочи, че вземането за
възнаграждение за нощен труд било уредено самостоятелно в чл.178, ал.1,т.3
ЗМВР и чл.179, ал.1,предл.2 ЗМВР. Приетите от министъра на вътрешните
работи Наредби, действали за процесния период, обаче, не съдържали
изрична уредба на заплащането на положения нощен труд. Именно за това
СРС бил приложил субсидиарно чл.9 и чл.18 от НСОРЗ. Размерът на
дължимото на ищеца възнаграждение бил установен от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и възлизал на 1 241,99 лв. Както Директива
2003/88 ЕО, така и националното законодателство сочело, че полагащите
нощен труд следва да бъдат компенсирани чрез различни мерки – под
формата на намалена продължителност на работното време, допълнителни
почивки и допълнително заплащане на труда, удължен годишен отпуск,
заплащане на обезщетения и др. Счита, че тези мерки включват и гарантиране
на справедлив размер на възнаграждението за нощен труд. Сочи, че
изчисленията на въззивника са погрешни. Позовава се на съдебна практика на
СГС по идентични казуси. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 23.07.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 30.07.2021 г./по пощата/.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
по делото не се спори между страните, че ищецът е бил в служебно
3
правоотношение с ответника през процесния период, като заемал длъжността
„старши полицай“ в сектор „Охрана на обществения ред“ при Зонално
жандармерийско управление- гр.Пловдив, при дирекция „Жандармерия“ към
Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“;
че работното му време било уговорено при сумарно отчитане на тримесечен
период, и че ищецът изпълнявал точно служебните си задължения, като
полагал труд на смени по график на 12 – часови дежурства.
Спорният въпрос по делото бил дали ответникът дължи заплащане на
парично възнаграждение за нощен труд след превръщането на отработените
часове нощен труд в дневен труд за дежурствата, които ищецът е положил
през процесния период.
Като държавен служител, заемащ процесната длъжност, ищецът бил в
служебно правоотношение с ответника през процесния период. От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза било видно, че смените,
на които е работил ищецът през периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г.,
били организирани като 12 – часови смени, по определен от работодателя
график при сумирано тримесечно изчисляване, като включвали и работа през
нощта от 22:00 – 06:00 часа.
Законът за Министерството на вътрешните работи се явявал специален
по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По отношение на
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР предвиждала да е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР
регламентирала, че работното време на държавните служители се изчислявала
в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени –
сумирано за тримесечен период, като при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. С оглед
характера на заеманата длъжност през периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019
г. ищецът бил полагал труд през нощта /22:00 – 06:00 часа/, а отработеното
работно време се изчислявало сумарно.
Предвид тези си мотиви СРС е приел, че ЗМВР урежда нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР,
аналогично на общата норма на чл. 136 КТ. Същото се отнасяло и до
4
отчитането на работното време, в зависимост дали се касае за подневно или
сумирано изчисляване. В ЗМВР обаче липсвала разпоредба, която да
установява нормалната продължителност на нощното работно време при
подневно отчитане на работното време, каквато се съдържала в чл. 140 КТ,
като специалният закон се ограничавал единствено с въведеното 8 - часово
ограничение при полагане на нощен труд на смени в случаите на сумирано
изчисляване на работното време за тримесечен период.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работи съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, като по отменения закон за
МВР това ставало с инструкция на министъра.
Първоначално действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, отменена
с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
/обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./, която била отменена с решение № 8585 от
11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС /влязло в сила и обнародвано с
ДВ, бр. 59/29.07.2016 г./, което възстановило действието на Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014 г. съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. била повторно отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г./. Последната oт своя страна била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
5
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г./.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г.,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. били аналогични и гласели, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 - часов период. В Наредба № 8121з - 592/25.05.2015
г., Наредба № 8121з - 776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г.
липсвало изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд
се преизчисляват с коефициент 0,143.
Това означавало, че в специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове е налице непълнота по въпросите за продължителността на седмичното
работно време през нощта и преизчисляване на часовете положен нощен труд
от държавните служители в МВР.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт бил непълен, за
неуредените от него случаи се прилагали разпоредбите, които се отнасяли до
подобни случаи, ако това отговаряло на целта на акта. В случая се касаело за
полагане на труд от държавен служител, като най – близки и сходни по цел
били разпоредбите на ЗДСл. В този смисъл били и разясненията в т. 23 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК. Макар и в действащия ЗМВР да нямало законова делегация,
препращаща към общия ЗДСл, както това било уредено в отменения ЗМВР,
то доколкото нямало изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения
приложение намирал ЗДСл, който от своя страна пък препращал към
трудовото законодателство по КТ. Обратното разбиране щяло да постави в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите
държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Тази принципна постановка била възприета и
при отговора на въпроса, по който било допуснато касационно обжалване, в
6
решение № 311 от 8.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ІV г. о., което макар
да било с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на
държавни служители от системата на МВР, давало принципно отговор на
въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР. В него било посочено, че положителният отговор
на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл. 6 Конституцията и чл. 14 ЕКЗПЧОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определяли с наредба на Министерския съвет и не
можели да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В
ЗМВР липсвала разпоредба, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. ЗДСл, както и ЗМВР, също не регламентирали нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта, при 5-дневна
работна седмица. Ето защо при подобна непълнота в специалния закон
следвало да се приложи субсидиарно общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ,
съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. В Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016
г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи
липсвало правило, съобразно което отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като
размерите на допълнителните възнаграждения не можели да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при наличието на непълнота
на уредбата, приложение следвало да намери чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, аналогичен на чл. 31, ал. 2
от отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на
вътрешните работи. При сумирано изчисляване на работното време се
прилагала разпоредбата за превръщането на нощните часове в дневни. Това
ставало с коефициент, който бил равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната
продължителност за дневното работно време при подневно отчитане била
7
осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, била седем
часа, което означавало, че коефициентът е 8/7 или 1,143 /В този смисъла било
прието и в Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о. и
Решение № 540 от 7.07.2010 г. по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о./. С този
коефициент следвало да бъде преизчислен положеният нощен труд, като за
допълнителните часове, получени след преобразуването, се следвало
възнаграждение.
Следователно искът за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен труд, за периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г. се явявал
доказан по основание.
Държавните служители получавали основно месечно възнаграждение,
което се образувало от заплатата за длъжност /арг. от чл. 177, ал. 1 ЗМВР/.
Размерът на възнаграждението за положен труд през нощта бил определен със
заповеди на министъра на вътрешните работи, съгласно нормата на чл. 179,
ал. 2 ЗМВР. През процесния период били действали две заповеди № 8121з -
791/28.10.2014 г. и № 8121з - 1429/23.11.2017 г., в които било посочено, че за
всеки отработен час през нощта или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч.
на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв.
За установяване на размера на дължимото възнаграждение по делото
било изслушано заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което не
било оспорено от страните, от което се установявало, че при отчитане на броя
на 12 - часови нощни дежурства, общият брой, положени от ищеца часове
нощен труд през периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г., бил 1409 часа.
Нощният труд, положен от ищеца през периода от 10.02.2017 г. до
31.12.2019 г., преизчислен като дневен труд с коефициент от 1,143 по чл. 9,
ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, давал
отработени 1629 часа дневен труд. Стойността на дължимото и незаплатено
възнаграждение за положения от ищеца преизчислен нощен труд, за периода
от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г., възлизал в размер на 1241,99 лв.
Предвид на тези си мотиви СРС е приел, че искът с правно основание
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ следва да се уважи
частично, като ответникът следвало да бъде осъден да заплати на ищеца
8
сумата от 1241,99 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143. За разликата до пълния предявен размер от 1247,53 лв.
искът е отхвърлен като неоснователен.
Върху сумата от 1241,99 лв. се дължала законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.02.2020 г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
СРС е приел, че за основателността на иска следва да се установи
наличието на главен дълг и забава в погасяването му. Съдът формирал
фактически и правни изводи за наличието на главен дълг. За изпадането на
ответника в забава не била необходима покана, доколкото заплащането на
нощен труд било част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което бил установен срок /месечно заплащане при
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ето защо ответникът бил
изпаднал в забава след изтичане на тримесечието, за което било дължимо
съответното възнаграждение.
В случая, положеният от ищеца и незаплатен извънреден труд следвало
да се заплаща на 25 – то число на месеца. Ето защо, ответникът дължал лихва
за забава, считано от 26 – то число на месеца, следващ първото тримесечие
на 2017 г., до 10.02.2020 г.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установявало, че общият размер на лихвата за забава върху дължимата
главница, при начална дата на изчисляване на забавата – 26 - то число на
месеца, следващ първото тримесечие на 2017 г., до 10.02.2020 г., възлизала на
сумата от 143,37 лв.
Предвид тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло, като ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 143,37 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху всяка една от дължимите главници,
считано от 26 - то число на месеца, следващ първото тримесечие на 2017 г.,
до 10.02.2020 г.
9
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Ищецът твърди, че е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1,т.1
ЗМВР. Твърди, че за периода 10.02.2017 г.- 31.12.2019 г. е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови смени като полагал труд и през
нощта за времето от 22.00 часа до 06.00 часа. Сочи, че поради
неизвършването на преизчисление на този труд, както било посочено в чл.9,
ал.2 НСОРЗ му се дължало възнаграждение в размер на 1247,53 лв.
Спорът се свежда до това дали са приложими правилата на КТ,
респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук
приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа,
отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа
по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период-
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т.
2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
10
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период – 10.02.2017
г.-31.12.2019 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и, съгласно която
за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното ни право изключва служителите на
МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не
предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен.
Основното възражение в жалбата на въззивника /ответник пред СРС/ е,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата НСОРЗ/, тъй като се касае за специална
уредба.
С решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31
от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в
законодателството на държавата членка нормална продължителност на
11
нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
В пар.74-76 от решението СЕС приема, че обосноваването на липса на
механизъм в Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в
Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. /за преобразуване на
нощните часове труд в дневни със съображения от правен и икономически
порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е
основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза
и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като
тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр.
88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.
67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
12
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител
в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд -
часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ ), са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР.
Прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
13
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.
6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи.
За пълнота на изложението ще посочим, че празнотата в правото е
отстранена с изменение на чл.187, ал.4 ЗМВР, обн.ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г.,
където изрично е прието, че: при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.
Именно на това правило в сила от 01.01.2021 г. се позовава и самият
въззивник, за да обоснове тезата си, че не е налице празнина в ЗМВР. Това
правило, обаче, не е действащо право за процесния период 10.02.2017 г.-
31.12.2019 г. и затова приложение намира именно правилото на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза не е било оспорено от нито една от страните. Същото
установява основателността на претенциите по размер.
Не се установява по делото, ищецът да е бил компенсиран за така
положения труд за който търси овъзмездяване, с почивка или по друг начин.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени в
размер на 650 лв. поради което се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20160057 от 20.07.2021 г. по гр.д.№ 7413
по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 56-ти състав в частта в която се:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“, като правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“,
свързана с дейността на дирекция „Жандармерия“, към Министерство на
вътрешните работи, да заплати на Д. В. Ч., по иск с правно основание чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ сумата от 1241,99 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
11.02.2020 г. до окончателното плащане; ОСЪЖДА Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, като
правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с
дейността на дирекция „Жандармерия“, към Министерство на вътрешните
работи, да заплати на Д. В. Ч., по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 143,37 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
всяка една от дължимите главници, считано от 26 - то число на месеца,
следващ първото тримесечие на 2017 г., до 10.02.2020 г., както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма“, като правоприемник на Главна дирекция „Национална
полиция“, свързана с дейността на дирекция „Жандармерия“, към
Министерство на вътрешните работи, гр.София, ул.“******* *******, да
заплати на Д. В. Ч., ЕГН **********, с.*******, обл.Пловдив, съдебен
адрес:гр.Пловдив, пл.“*******, офис 411-адв.С.П., АК Пловдив, сумата в
размер на 650 лв.- разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16