РЕШЕНИЕ
№ 746
гр. Варна, 20.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110105066 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №5132/09.04.2021 г.
от „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, район „Изгрев“, ж.к. „Изток“, бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 16-А,
представлявано от управителя Ирина Харалампиева Георгиева срещу В. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: Област Варна, гр. В., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество по Договор за финансов лизинг № AG0009161, следните суми:
- 141,56 лева - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.
- 1516,66 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.
- 1,18 лева - неустойка за забавени плащания за период от 20.07.2020 г. до
21.09.2020 г. 1640.01 лева неустойка за прекратяване на Договора по вина на
Лизингополучателя , начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора на
основание чл. 15.5 от Общите условия;
- 481.32 лева - разходи за платени данъци за 2020 г. на осн. чл. 52-61 от ЗМДТ;
- 4100,00 лева щети, нанесени по Лизинговия актив по време на ползването му,
1
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 01.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението
и за които суми е издадена заповед за изпълнение № 260021/05.01.2021г. по
ч.гр.д. № 15470/2020г. по описа на ВРС
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
В исковата си молба ищецът излага, че на 22.08.2019 г. между „Мого България"
ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК ********* в
качеството на Лизингодател и В. Г. В. в качеството на Лизингополучател бил сключен
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
№AG0009161. В изпълнение на задълженията си Лизингодателят придобил
собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „Mercedes-
benz" модел „S 350", идентификационен номер на рама WDD22105J51A023258, рег. №
ХХХХ и предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което бил съставен
приемо-предавателен протокол от 22.08.2019 г.
Лизингополучателят заплатил първоначални разходи по смисъла на
приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 15000,00 лева. Всички
съществени условия били подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи
условия и приложенията - неразделна част от Договора. В частност,
Лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да
използва вещта лично, по предназначение и до 20.08.2026 г. съгласно приложения
Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен бил
фиксиран лихвен процент в размер на 41,16%, съответно размер на месечни анюитетни
вноски от 546,67 лева.
Лизингополучателят преустановил плащания по договорения Погасителен план.
Последното плащане постъпило на 21/07/20 г. Към 11.09.2020 г. неплатени останали:
вноска №11 по Погасителен план с падеж 20.07.2020 г. до вноска №12 по Погасителен
план с падеж 20.08.2020 г.
Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения Лизингодателят
отправил изрично изявление за разваляне на договора, получено лично от
Лизингополучателя на 11.09.2020 г.
Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 21.09.2020 г., на
която дата лизинговият актив бил върнат във владение на собственика - Лизингодател
със съставяне на ППП.
Ищецът излага, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от
приложимите към Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив
бил ползван от Лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените
месечни вноски по погасителен план от единадесета (с падеж 20.07.2020 г.) до
тринадесета (с падеж 20.09.2020 г.), включително и част от четиринадесета вноска (за
2
период от 21.09.2020 г.) в общ размер от 1658,22 лева, в това число главница в размер
на 141.56 лева и възнаградителна лихва в размер на 1516.66 лева.
На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в
плащанията на единадесета до тринадесета вноска била начислена неустойка в размер
на 1,18 лева към 21.09.2020 г., както следва: за забава в плащането на вноска №11 по
погасителен план с падеж 20.07.2020 г. - 0,77 лева; за забава в плащането на вноска
№12 по погасителен план с падеж 20.08.2020 г. - 0,40 лева и за забава в плащането на
вноска №13 по погасителен план с падеж 20.09.2020 г. - 0,01 лева.
Освен горното ищецът излага, че на основание чл.15.5 от приложимите към
Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за
прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на
договорената месечна вноска или общо 1640.01 лева, дължима еднократно към датата
на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в
размер на 546.67 лева.
На основание чл. 8.6. във вр. С чл. 8.7.4 от Общите условия,
Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя и направените разходи за
заплащане на данъци на основание чл. 52-61 от Закона за местните данъци и такси за
2020 г. в размер на 481,32 лева.
На основание чл. 14.3 във вр. с чл. 14.2. от Общите условия след изземване на
Лизинговия актив била извършена инспекция, включително с технически изпитвания,
с оценка на необходимите ремонтни дейности по Лизинговия актив.
Твърди, че съгласно приложимите Общи условия, Лизингополучателят е длъжен
да върне вещта в състояние, годно за обичайна употреба, с отчитане на обичайното
изхабяване, като отговаря за евентуално допълнително нанесени вреди. В съставения
при изземване на 21.09.2020 г. ППП било отразено, че при външен оглед на
автомобила, същият има драскотини по цялото купе, ударени детайли, счупени
стопове и мигачи. При подробната инспекция впоследствие били установени
съответстващи вреди: драскотини по описани детайли, пораждащи необходимост от
пребоядисване, допълнително - необходимост от ремонт по двигателя и необходимост
от смяна на акутатор на скоростната кутия. Всички констатирани вреди били отразени
съответно при формиране на пазарната цена, на която Лизингодателят е успял да
реализира вещта, като са довели до спад спрямо пазарната цена на вещ от този тип към
съответния момент. Стойността за възстановяване на причинените вреди се взима
предвид при формиране на продажната цена, т.е. щетите обезценяват вещта. Пазарната
цена на модела била определена на 15000 лв. Предвид наличните недостатъци, цената
на конкретния автомобил в текущото му състояние е определена на 10900 лв. и на тази
цена е обявен за продажба. Тоест, получената продажна цена е функция от стойността
на възстановяване на вредите. Сочи, че нанесените по време на ползването от
3
Лизингополучателя щети върху Лизинговата вещ са довели до обезценката ѝ и
невъзможността собственикът да си възстанови предоставеното финансиране чрез
продажба на Лизинговия актив, който служи за обезпечение именно на вземанията по
главница. По оценка на ищеца, ако не бяха налични нанесените щети, вещта би могло
да се реализира за 15 000 лева, с което би се възстановило отпуснатото финансиране и
собственикът би могъл да формира минимална печалба от продажбата в размер на
517,70 лева. Вместо това, при сравнение между постъпилата цена по договора за
продажба и остатъчната неплатена главница по договора за финансов лизинг се
наблюдава загуба от 3582.30 лева.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който признава частично така заведените обективно кумулативно
съединени искове, а именно:
- 141,56 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.;
- 1516,66 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.;
- 1,18 лева неустойка за забавени плащания за период от 20.07.2020 г. до
21.09.2020 г.;
- 1640.01 лева неустойка за прекратяване на Договора по вина на
Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора на
основание чл. 15.5 от Общите условия;
По отношение на иска за 481.32 лева, твърди, че има противоречие в исковата
молба по отношение на това за какво е тази - сума: разходи за платени данъчни
задължения или застрахователни премии /както е посочено в петитума на исковата
молба/, като сочи, че в случай, че претенцията е за разходи за платени данъчни
задължения на лизинговия актив - признава същата. В случай, че същата е за разходи за
платена застрахователна премия - оспорва този иск изцяло като неоснователен.
По отношение на последния иск за сумата от 4100,00 лева, представляваща
обезщетение за щети, нанесени по Лизинговия актив по време на ползването му,
оспорва същата както по основание, така и по размер. Излага, че видно от
представения от ищеца приемо-предавателен протокол от 21.09.2020 г. описаните щети
са едни по вид и размер, а тези по частния документ от 27.10.2020 г. - други. Счита, че
обемът на претендиралите щети драстично се е увеличил в периода между двата
документа. Отделно от това сочи, че документът от 27.10.2020 г. е частен документ и
като такъв го оспорва в цялост. Отделно твърди, че при съставянето на този документ
не е спазен срокът по чл. 14.3 от Общите условия към Договора за лизинг и най-вече за
новооткритите щети ответницата не е била уведомена, не е имала възможност нито да
се запознае с тях, нито да ги приеме или оспори.
4
Отделно сочи, че описаните щети са нормални за обичайното ползване на вещта,
с изключение на десния счупен стоп и мигач. Твърди, че констатираните щети в
частния документ от 27.10.2020 г. са многократно завишени както като вид и брой, така
и като стойност. Счита, че не следва да носи отговорност за това, че стойността на
лизинговия актив е намалена поради факта, че колкото повече време минава, толкова
повече пада стойността на едно МПС, тъй като такава е пазарната действителност.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо са от доказване, че на 22.08.2019
г. между „Мого България" ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в
ООД), ЕИК ********* в качеството на Лизингодател и В. Г. В. в качеството на
Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността №AG0009161; че в изпълнение на задълженията си
Лизингодателят придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек
автомобил марка „Mercedes-benz" модел „S 350", идентификационен номер на рама
WDD22105J51A023258, рег. № ХХХХ и предоставил ползването му на
Лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от
22.08.2019 г.; че ответникът дължи на ищеца следните суми: 141,56 лева - незаплатена
главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.07.2020
г. до 21.09.2020 г.; 1516,66 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.; 1,18 лева - неустойка за
забавени плащания за период от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.; 1640.01 лева - неустойка
за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя, начислена еднократно към
датата на прекратяване на Договора на основание чл. 15.5 от Общите условия и 481.32
лева - разходи за платени данъци за 2020 г. на осн. чл. 52-61 от ЗМДТ.
С исковата молба е представен договор за финансов лизинг №AG0009161 от 22.08.2019 г.,
сключен между „Мого България“ ООД, ЕИК *********, като лизингодател и В. Г. В., ЕГН
**********, като лизингополучател, за лизингов актив, представляващ лек автомобил марка
„Mercedes-benz" модел „S 350", идентификационен номер на рама WDD22105J51A023258, рег. №
ХХХХ с цена 15000 лв. и общ разход по кредита по смисъла на ЗПК в размер на 30903,13 лв.
Представен е и лизингов план, съгласно който първата падежна дата е 20.09.2019 г., а последната
20.08.2026 г.
Представен е и приемо-предавателен протокол, съгласно който на 22.08.2019г. в 16:20 часа
лизингодателят е предал на лизингополучателя лизинговия актив.
Към договора са представени и общи условия за финансов лизинг и тарифа към тях.
На л.36 от делото се намира Уведомление за прекратяване на договор за лизинг
№AG0009161, с което „Мого България“ ООД уведомява В. Г. В., че във връзка с неизпълнение на
5
задължение за плащане на дължими суми и на основание чл. 13.5 от Общите условия към договори
за финансов лизинг, прекратява договора, считано от получаване на писмото.
Представен е и Приемо-предавателен протокол от 21.09.2020 г. за предаването на
лизинговия актив лек автомобил марка „Mercedes-benz" модел „S 350", идентификационен номер
на рама WDD22105J51A023258, рег. № ХХХХ от лизингополучателя на лизингодателя. В
протокола са описани като външен вид на МПС:
Предена ляв калник – драскотини;
Преден десен калник – драскотини;
Заден ляв калник – драскотини;
Заден десен калник – драскотини;
Предна броня – драскотини;
Задна броня – драскотини;
Преден капак –
Заден капак –
Таван –
Врати – предна лява натисната – драскотини;
Стъкла –
Фарове –
Халогени –
Стопове – десен счупен;
Мигачи –
Огледала – дясно счупен мигач;
Състояние на гумите – износване 85%;
Външен вид – мръсен.
Представено е извлечение за платените данъци на МПС-та, собственост на
лизингополучателя, между които е и процесният автомобил, чийто данък е на стойност 481,32 лв. и
квитанция за общо плащане.
Представен е и частен документ до Мого България от Карс хелп, съгласно който е
извършена оценка на процесния автомобил към 27.10.2020 г. Като фактори намаляващи стойността
на автомобила са посочени: Десен стоп за смяна, задни ел. стъкла не работят; Заден десен панел за
боя, задна броня за боя, задна дясна врата за боя, предна дясна варта за боя, преден десен калник за
боя; предна броня за боя, преден капак за боя, преден ляв калник за боя, предна лява врата за боя,
задна лява врата за боя, заден ляв панел за боя, багажника за боя, преден ляв подаклник – счупен;
Джанти – одраскани – за боя, предна дясна крива – за ремонт; Салон – волан за претапициране.
Салон за почистване; Двигател – теч на масло от мотора, Има грешка за неправилна позиция на
разпределителен вал; Предна дясна гума за смяна; Прозорци –три люспи на предното стъкло;
Скоростна кутия – актуатор скорости за смяна.
6
Към доказателствения материал по делото е приобщена и съдебно- авто-техническа и
оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й. Люб. М., от която се установява
следното: Щетите по Лизингов актив лек автомобил марка „Мерцедес Бенц", модел „С 350",
идентификационен номер на рама №WDD2210561A023258, рег.№ХХХХ, възлизат по описа от
дата 21.09.2020г. на 2711,32 лв., по описа от дата 27.10.2020г. на 6098,47 лв. Средната пазарната
стойност на такъв тип употребяван лек автомобил към 27.10.2020г. с подобни характеристики без
посочените щети е била - 18831 лв. За подобен автомобил парната цена след начисляване на
необходимите ремонти е 12732.53 лв., или вещото лице от определената пазарна стойност без
щетите, приспада пазарната стойност на необходимите ремонтни дейности за възстановяване на
автомобила спрямо описа от 27.10.2020 г.
Приложено е и ч.гр.д. №15470/2020 г. на ВРС.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към
спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове по реда на чл. 422
от ГПК с правно основание чл. 342, ал.2 от ТЗ и чл. 345, във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл.45 от
ЗЗД след указания на съда до ищеца за предявяване на иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №15470/2020 г. на ВРС.
С оглед извършеното частично признание на иска от ответника, следва да се приеме, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 141,56 лева - незаплатена главница по лизингови
вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.; 1516,66 лева -
незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.07.2020 г.
до 21.09.2020 г.; 1,18 лева - неустойка за забавени плащания за период от 20.07.2020 г. до
21.09.2020 г.; 1640.01 лева - неустойка за прекратяване на Договора по вина на
Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора на основание
чл. 15.5 от Общите условия и 481.32 лева - разходи за платени данъци за 2020 г. на осн. чл. 52-61
от ЗМДТ.
По делото е спорно при предаването от лизингополучателя на лизингодателя на лизинговия
актив, какви вреди са били налични по автомобила, както и каква е тяхната стойност.
Съгласно чл. 14.2 от общите условия на лизингодателя при предаването на лизинговия
актив страните подписват протокол за актуалното състояние на лизинговия актив.
Лизингополучателят трябва да върне лизинговият актив в добро състояние, с изключение на
нормалното изхабяване. Лизингодателят има право да възложи на трето лице (извършващо
дейност по доставка и продажба на резервни части и консумативи за автомобили и/или
извършващо автосервизна дейност) да направи оценка за цената на констатираните в протокола за
връщане видими липси или повреди по лизинговия актив, която оценка обвързва
лизингополучателя.
Съгласно чл. 14.3 от Общите условия констатираните вреди, включително такива, които не
са могли да бъдат установени при обикновения оглед при предаването, се отстраняват за сметка на
лизингополучателя по пазарни цени в срок от пет дни от подписването на протокола по чл.14.2 или
от изпращането на известие до лизингополучателя, в случай че вредите са открити по-късно.
С доклада по чл. 146 от ГПК съдът е указал на ищеца, че е негова доказателствената тежест
да установи в условията на пълно и главно доказване, че вследствие на противоправното
поведение на ответницата са му причинени имуществени вреди в общ размер на 4100,00 лв., от
7
които сумата от 300.00 лева, представляваща цена за ремонт на десен стоп за смяна и неработещи
задни ел.стъкла, сумата от 2000.00 лева, представляваща цена за ремонт на заден десен панел за
боя, задна броня за боя, задна дясна врата за боя, предна дясна врата за боя, преден десен калник за
боя, предна броня за боя, преден капак за боя, преден ляв калник за боя, предна лява врата за боя,
задна лява врата за боя, заден ляв панел за боя, багажник за боя, преден ляв подкалник счупен,
сумата от 200.00 лева, представляваща цена за ремонт джанти одраскани за боя и предна дясна
крива за ремонт, сумата от 200.00 лева, представляваща цена за ремонт на волан за претапициране
и салон за почистване, сумата от 500.00 лева, представляваща цена за ремонт на теч на масло от
мотора и грешка за неправилна позиция на разпределителен вал, сумата от 250.00 лева,
представляваща цена за смяна на предна дясна гума, сумата от 150.00 лева, представляваща цена за
ремонт на три люспи на предно стъкло, като на ищеца е указано, че не сочи доказателства за
наличието на следните вреди по лизинговия автомобил при предаването му от лизингополучателя:
неработещи задни ел.стъкла, задна дясна врата за боя, предна дясна врата за боя, преден капак за
боя, задна лява врата за боя, заден ляв панел за боя, багажник за боя, преден ляв подкалник
счупен, джанти одраскани за боя и предна дясна крива за ремонт, волан за претапициране, теч на
масло от мотора и грешка за неправилна позиция на разпределителен вал, смяна на предна дясна
гума, три люспи на предно стъкло; че лизинговият автомобил е бил продаден от ищеца, както и на
каква стойност.
Във връзка с тези указания от ищеца не бяха ангажирани никакви доказателства.
Протоколът от 27.10.2020 г. има характера на частен документ и не ползва съда с
обвързваща доказателствена сила. Отделно от горното същият е с неизяснено
авторство. Също така е съставен близо месец след предаването на лизинговия
автомобил от ответника на ищцовото дружество. Поради което съдът счита, че в
исковото производство по установяване на претенцията си по чл.14.2 и чл.14.3 от
Общите условия ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи причинените вреди и техния размер, независимо от уговорката между
страните, че същите ще бъдат констатирани и установени по размер от трето лице с
обвързваща страните сила. Освен това съдът намира тази клауза за нищожна, на осн.
чл.146, ал.1, във вр. с чл. 143, ал.1, т. 14, тъй като дава право на търговеца или
доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора
условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора.
Поради това съдът счита, че не са налице достатъчно доказателства, които да установят по
категоричен начин, че при предаването на лизинговия автомобил по него са били налични всички
изброени в протокола от 27.10.2020 вреди. С оглед на това следва да се вземе предвид подписания
между страните приемо -предавателен протокол и посочените в него увреждания на лизинговия
автомобил, констатирани при предаването му. Стойността за ремонт на същите вещото лице
определя на 2711,32 лв.
От ответника е направено възражение, че уврежданията се дължат на обикновеното
използване на лизинговата вещ (освен десен счупен стоп и мигач), поради което не подлежат на
обезщетяване. По така направеното възражение съдът намира същото за неоснователно. Това е
така, тъй като лизинговият договор е сключен на 22.08.2019 г., като автомобилът е предаден от
лизингодателя на лизингополучателя на същата дата като е бил в негово държание до предаването
8
му година по-късно обратно на лизингодателя. Дори да се приеме, че установените при връщането
на лизинговата вещ драскотини по врати, калници, корпус и др. се дължат по принцип на
обикновеното овехтяване на вещта, съдът намира, че с оглед на краткия период на реално ползване
на вещта от лизингополучателя и множеството детайли, които обхващат тези вреди, в конкретния
случай те не се явяват обичайни такива.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил,
като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Съгласно чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. С оглед на това, констатираните вреди в приемо-
предавателния протокол от 21.09.2020 г. подлежат на възстановяване на собственика на веща по
пазарна цена, съобразно с оценката, дадена от вещото лице.
Поради изложеното предявеният иск се явява основателен за следните суми: сумата от
141,56 лева - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж
от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.; сумата от 1516,66 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски,
включена в анюитетните вноски с падеж от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.; сумата от 1,18 лева -
неустойка за забавени плащания за период от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.; сумата от 1640.01 лева
- неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя, начислена еднократно
към датата на прекратяване на Договора на основание чл. 15.5 от Общите условия, сумата от
481.32 лева - разходи за платени данъци за 2020 г. на осн. чл. 52-61 от ЗМДТ и сумата от 2711,32
лв., представляваща обезщетение за причинените от ответника на собствения на ищеца автомобил,
изразяващи се драскотини по Предена ляв калник, Преден десен калник, Заден ляв калник, Заден
десен калник, Предна броня, Задна броня, Врати; предна лява натисната, десен стоп счупен,
Счупен мигач на дясно огледало, измиване, като искът за вреди следва да се отхвърли над
сумата от 2711,32 лв., до предявените 4100,00 лв., представляваща обезщетение за неработещи
задни ел.стъкла, задна дясна врата за боя, предна дясна врата за боя, преден капак за боя, задна
лява врата за боя, заден ляв панел за боя, багажник за боя, преден ляв подкалник счупен, джанти
одраскани за боя и предна дясна крива за ремонт, волан за претапициране, теч на масло от мотора
и грешка за неправилна позиция на разпределителен вал, смяна на предна дясна гума, три люспи
на предно стъкло.
С оглед на изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.1, във вр. с ал.8 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство и в производството по
ч.гр.д. №15470/2020 г. на ВРС, съобразно с уважената част от иска. В настоящото производство от
ищеца са направени разноски в общ размер на 567,60 лв., от които държавна такса в размер на
217,06 лв., депозит за вещо лице – 200,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
лв., от която сума съобразно с уважената част от иска следва да се присъдят 442,73 лв. В
производството по ч.гр.д. №15470/2020 г. на ВРС са направени разноски в размер на 207,61 лв., от
които държавна такса в размер на 157,61лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лв., от която сума съобразно с уважената част следва да се присъдят 161,94 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът В. Г. В., ЕГН
9
**********, с адрес: Област Варна, гр. В. ДЪЛЖИ на ищеца „МОГО БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“,
ж.к. „Изток“, бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 16-А, представлявано от управителя
Ирина Харалампиева Георгиева, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 342, ал.2 от ТЗ и чл.
345, във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД следните суми, на основание Договор
за финансов лизинг № AG0009161 от 22.08.2019 г., за които е издадена заповед за
изпълнение №260021/05.01.2021 г. по ч.гр.д. №15470/2020 г. на ВРС:
- сумата от 141,56 лева (сто четиридесет и един лева и петдесет и шест стотинки) ,
представляваща незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 01.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 1516,66 лева (хиляда петстотин и шестнадесет лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.
- сумата от 1,18 лева (един лев и осемнадесет стотинки), представляваща неустойка за
забавени плащания за период от 20.07.2020 г. до 21.09.2020 г.
- сумата от 1640.01 лева (хиляда шестстотин и четиридесет лева и една стотинки),
представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя , начислена
еднократно към датата на прекратяване на Договора на основание чл. 15.5 от Общите условия;
- сумата от481.32 лева (четиристотин осемдесет и един лева и тридесет и две
стотинки), представляваща разходи за платени данъци за 2020 г. на осн. чл. 52-61 от ЗМДТ;
- сумата от 2711,32 лв. (две хиляди седемстотин и единадесет лева и тридесет и две
стотинки), представляваща обезщетение за причинените от ответника на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Mercedes-benz" модел „S 350", идентификационен номер на рама
WDD22105J51A023258, рег. № ХХХХ, изразяващи се драскотини по Предена ляв калник, Преден
десен калник, Заден ляв калник, Заден десен калник, Предна броня, Задна броня, Врати; предна
лява натисната, десен стоп счупен, Счупен мигач на дясно огледало, измиване, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата над сумата от 2711,32 лв. до предявените 4100,00 лв., представляваща
обезщетение за неработещи задни ел.стъкла, задна дясна врата за боя, предна дясна врата за боя,
преден капак за боя, задна лява врата за боя, заден ляв панел за боя, багажник за боя, преден ляв
подкалник счупен, джанти одраскани за боя и предна дясна крива за ремонт, волан за
претапициране, теч на масло от мотора и грешка за неправилна позиция на разпределителен вал,
смяна на предна дясна гума, три люспи на предно стъкло.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: Област Варна, гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на
„МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, район
„Изгрев“, ж.к. „Изток“, бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 16-А, представлявано от управителя
Ирина Харалампиева Георгиева сумата от 442,73 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото производство и сумата от 161,94 лв. (сто шестдесет и един лева и деветдесет и
четири стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в производството по
ч.гр.д. №15470/2020 г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал.1, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
10
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11