Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 297 24.02.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На
тринадесети декември две хиляди и деветнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря М.Д., с участието на прокурор
………..,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 719 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х.И.М., ЕГН ********** ***, чрез редовно упълномощения адв. Д.Д.М.
против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГР.
ЯМБОЛ, представлявана от директора - ст. комисар К.М., със седалище и адрес на управление –
гр. ***, с която в условията на обективно съединяване са предявени осъдителни искове с правно
основание чл.178, ал.1, т. 3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 221.65 часа за периода от 01.10.2016г.
до 01.10.2019 година в размер на 1 440.73 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; и за заплащане на сумата 151.97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 31.01.2017 година до 01.10.2019г.- датата на подаване на иска. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.10.2016г.
до 01.10.2019г. ищецът е работил като мл.инспектор/ВПА/ в РУ – Елхово, на
структурно подчинение към ОД на МВР – Ямбол, като е полагал труд на смени с
продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като по
този начин е положил общо 1550 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1.143 възлиза на 1771.65 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд е
довело до положен извънреден труд от 221.65 часа за периода, който не му е бил
заплатен от ответника в качеството му на работодател. При изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.186, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран, поради което
и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1440.73
лева. Ищецът
твърди, че върху посочената сума му се дължи и лихва за забава върху
незаплатеното трудово възнаграждение в общ размер на 151.97 лв., начислена от момента, в който
ответникът е изпаднал в забава - от последно число на месеца, следващ отчетния
тримесечен период до датата на подаване на исковата молба в съда– 01.10.2019г.
Във връзка с горното се сочи, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата
на чл.187, ал.3 от ЗМВР с изтичането на
тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено работното време на
държавните служители, работещи на 12 -
часови смени.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява. Предявените искове се поддържат от неговият процесуален представител - адв.
М. Д./преупълномощен от адв. Д. М./ по основание. Досежно размерът им, в хода
на провелото се на 13.12.2019 г. открито съдебно заседание, въз основа на
заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, на
основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато по искане на процесуалният
представител на ищеца изменение в размера на предявените искови претенции – увеличаване
на размера на главния иск от 1440.73 лева на 1736.70 лева и увеличаване на
размера напредявения акцесорен иск за лихви от 151.97 лева на 221.54 лева.
Пълномощникът по съществото на спора пледира за уважаване на исковете, като
излага доводи, че същите са основателни и доказани. В представена по делото
писмена защита излага подробни съображения за доказаност на предявените искове
както по основание, така и по размер. Претендира се присъждане и на направените
разноски в процеса, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък.
Ответникът – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР – ГР. ЯМБОЛ, представлявана от Директора – ст. комисар К.М., е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените
искове са оспорени по основание и размер. Твърди се, че в случая не е налице
положен от ищецът извънреден труд и неприложимост по отношение на него на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, поради това, че ищецът е държавен служител
по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, същият не е в трудово правоотношение
по смисъла на КТ с ответника и по отношение на него са приложими разпоредбите
на специалния закон - ЗМВР. Твърди се, че за положените от ищеца часове нощен
труд за исковия период му е заплатено допълнително възнаграждение, съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и заповеди на Министъра на МВР. Според
изнесеното в отговора на исковата молба, ако бъде направен опит да се приложи
формулата нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, би се установило, че за служителите в МВР коефициентът е 1, тъй
като съгласно чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР при полагането на труд през
нощта между 22 и 06 часа, работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. При това положение, при превръщането на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното (т.е. 8 часа) и нощното работно време (също 8 часа,
съобразявайки чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), установени за подневно отчитане на
работното време в ОД на МВР - Ямбол, коефициентът е равен на 1. Дори и да се
приеме, че нощният труд следва да бъде преобразуван, според ответника получената
разлика в часовете не представлява извънреден труд, тъй като такъв реално не е
бил положен във времеви период, различен от редовното работно време - в случая
8 часа (22.00 до 6.00 ч.). Твърди се, че служителят не е положил труд над тези
8 часа, а ако такъв е бил положен, ищецът е бил компенсиран. Предвид
неоснователността на главния иск, е оспорен като неоснователен и предявеният
иск за мораторни лихви, като се твърди, че ответникът не е изпаднал в забава.
В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт З.А., ответникът поддържа заявеното с отговора на
исковата молба оспорване на предявените искове по основание и размер.
Претендират се разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, определено в
размер съобразно наредбата за заплащането на правната помощ. В писмени бележки,
представени в определения от съда срок се излагат подробни съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа
на закона и доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна
следното:
С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това,
че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период – 01.10.2016
година до 01.10.2019 година ищецът Х.И.М. е работил на длъжност мл.инспектор в
Районно управление – гр. Елхово, на структурно подчинение на ОД на МВР – гр.
Ямбол, като това се установява от представените от ответника писмени
доказателства – Удостоверение № УРИ 326р – 16737 от 05.11.2019г. и кадрова справка. Ищецът е със статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. Не е
налице спор между страните и че ищецът е полагал труд
на 12-часови смени по график, вкл. и през нощта.
От представените от ответника с писмения отговор на
исковата молба 36 бр. платежни бележки, се установява, че ищецът Х.И.М.
процесния период – 01.10.2016г. – 01.10.2019г. е полагал нощен труд, който му е бил заплатен през съответния месец
въз основа на действително отработените часове нощен труд, посочен във всяка
една от платежните бележки като продължителност и размер на възнаграждението за
положен нощен труд.
Съгласно
представената от ответника Заповед на министъра на вътрешните работи №
8121з-791/28.10.2014 г. за всеки отработен нощен час или за част от него между
22.00 и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.
От заключението на вещото лице А.Т. по назначената по
делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните и възприето от
съда като обективно и компетентно, основано на представените от ответника на
вещото лице протоколи и платежни бележки, първични технологични и счетоводни
документи, ведомости за работни заплати и др., се установява, че за периода от 01.10.2016
година до 01.10.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по
график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта
– общо 1787 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение
№1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че
положеният от ищеца нощен труд от общо 1787
часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 2042.54 часа /колона
7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между
положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в
размер на 255.54 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца.
След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1736.70
лева. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за
забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., с натрупване за периода на
забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по
тримесечия, възлиза на общата сума от 221.54 лева.
От така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Въз основа
на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като
изходи и от петитума на същата, съдът с оглед
допуснатото изменение в исковите претенции квалифицира предявените от
ищеца в обективно кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск с
правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане
на сумата от 1736.70 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 01.10.2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със
законната лихва върху сумата от 1736.70 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.10.2019г. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно
основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 221.54 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на
забавата, считано от 31.01.2017г. до
датата на подаване на иска в съда – 01.10.2019г.
Предявените в обективно съединяване искове са
процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице, за което е
налице правен интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
В настоящият случай не се спори между страните, че
отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби
регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя
/чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните
служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл.
178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от
работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка
с продължителност по 12 часа, като е полагал труд и през нощта (22.00 – 06.00 часа),
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. От това следва, че в настоящия
случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187,
ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. За процесния период от време по силата на изричната
законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР, е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от Министъра
на вътрешните работи, която урежда реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази
Наредба визира, че за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно
полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24
часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е било предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен
труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба №
8121з-592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016
г./. В действащата през процесния период
Наредба № 8121з-776/2016г. няма норма,
аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от
2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на процесния исков
период са действали, както следва: за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2017г. е действала Наредба
№ 8121з-776 от 02.08.2016г., като при
липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР, съдът намира, че действително е налице
нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Съдът споделя тези доводи,
тъй като липсата на изрична норма не означава законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове
нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1.143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от
време цитирана по-горе Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената Наредба издателят й е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен
труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на
процесния период – 01.10.2019г. приложение намират разпоредбите
на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като
съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. -
ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното
време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно
чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика
на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите
„без превръщане на нощните часове в дневни“ са заличени, считано от
17.07.2018г. От това изменение е видно, че волята на законодателя е да
признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните
часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на
разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено начинът на
отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на
практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции, но това
не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените в резултат на
преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не следва да се
заплащат като извънреден труд. По отношение на периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г. и при липсата на изрично действащо законово правило, което да
уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери
прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда
и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни,
неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на
закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая
и морала. През целия процесен период – 01.10.2016г. до 01.10.2019
г. е действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. От това следва, че винаги часовете,
надвишаващи нормалната продължителност на работното време за съответния период,
представляват извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж правило
на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези
разпоредби съдът приема, че общият разум на Закона, е да признае нощните
часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и новата редакция на чл.9г от
НРВПО.
Ето защо с оглед на
гореизложените съображения, съдът намира, че при липса на законово
определение за преобразуване на нощния труд в дневен, то нощният труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
следва да се вземе предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден
труд.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като
изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача.
Видно от данните от експертното заключение налице е положен от ищеца извънреден
труд за процесния период от 01.10.2016г. до 01.10.2019 г. общо 255.54 часа като неизплатеното възнаграждение за този
труд е в размер общо на 1736.70 лева,
в какъвто размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение
по реда на чл. 214 ГПК.
Възражението на
ответника, че със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министър на вътрешните
работи и с отменящата я заповед от 2017 г. работодателят компенсира положения
нощен труд чрез допълнително възнаграждение, поради което превръщането на
нощните часове в дневни е неприложимо, е неоснователно. Не може да се сподели
становището, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т.е. няма какво да се „приравнява“. Ако това е вярно, то служител, който полага
повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо.
От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ. Допълнителен аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл.9а, ал.4 от Наредба за работното време, почивките и
отпуските според която, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове
по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните
часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд (ищецът работи на
смени с 8 часов нощен труд) с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Безспорно
е, че положеният от ищеца извънреден труд за периода от 01.07.2019г. до
30.09.2019г. вкл., е следвало да бъде изплатен до 31.10.2019г., т.е. след
датата на подаване на исковата молба. Съобразно Приложение
№ 1 към неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.07.2019г. – 30.09.2019г. вкл.,
ищецът е положил общо 152 часа нощен труд, които след приравняването
им на дневни с коефициент 1,143 възлизат на 173.74 часа. Разликата между
приравнен и нощен труд в часове от 21.74 часа не е начислена, съответно не
е изплатено по платежни бележки възнаграждение в размер на 171.97
лева, с което е реализиран юридическият факт, пораждащ правото на ищеца да
търси тази сума към датата на исковата молба, което съдът следва да съобрази,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период извънреден труд в установения от експертизата
размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. до 01.10.2019
г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в предявения
след допуснатото изменение размер от 1736.70 лева.
Вземанията за всички главници са
лихвоносни, а исковата молба има характер на покана, поради което претенцията
за заплащане на законна лихва върху дължимото се възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2016 година до 30.06.2019 година в размер
на 1564.73 лева, следва да бъде уважена, считано от датата на подаване на
исковата молба - 01.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата от 1564.73
лева.
Върху сумата от 171.97 лева,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от
м. юли 2019г. до м. септември 2019г. включително, с падеж на плащане 31.10.2019г.,
лихвата за забава следва да бъде присъдета не от датата на подаване на исковата
молба - 01.10.2019г., а от датата, на която ответникът е изпаднал в забава по
отношение на тази сума - 01.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на претенцията за
мораторна лихва, с оглед уважаването на главния, обуславящ иск, основателна се
явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва - обезщетение за
забавено изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на работното време
по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.187, ал.3 от ЗМВР. По
делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца дължимото
се допълнително възнаграждение за извънреден труд в законоустановените срокове,
поставящи го в забава. Размерът на мораторната лихва, със съответното
натрупване, според заключението по експертизата възлиза на общата сума от 221.54
лв. върху дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2016 година до 30.06.2019 година в общ
размер на 1564.73 лева, считано от последно число
на месеца следващ последния месец на тримесечието, за което се дължи заплащане
на извънреден труд до датата на завеждане на иска – 01.10.2019г. До този
размер, заявен от ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на
вещото лице, акцесорният иск се преценя за основателен и доказан, поради което
съдът следва да го уважи изцяло, като присъди претендираната сума от 221.54 лева. За положеният от ищеца извънреден труд
за месеците юли, август и септември 2019 година ответникът е изпаднал в забава
на 01.11.2019 година, т.е. след датата на завеждане на исковата молба, поради
което и върху сумата от 171.97 лева не следва да се начислява лихва за забава
до датата на завеждане на исковата молба, каквато претенция не е заявена от
ищеца с исковата молба.
По отношение на
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 380.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответника чрез
процесуалният му представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощниците на ищеца, съдът намира за
неоснователно. Материалният интерес по настоящото производство след изменение на исковете е 1958.24 лева, като
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или
в случая се равнява на сумата от 367.08 лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК
се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. Ищецът в случая претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 380.00 лв., т.е. малко над предвидения в цитираната
Наредба минимален размер, което съдът не намира за прекомерно с оглед характера
и естеството на исковите претенции и размера им, както и с оглед процесуалните действия на ищеца и
обстоятелството, че ищецът е предявил с исковата си молба два иска. В тази насока съдът взе предвид и обстоятелството,
че макар и производството да не се отличава с фактическа или правна сложност,
то по същото са предявени два иска и извършените в хода на съдебното дирене
процесуални действия са по инициатива и проявена активност на ищцовата страна
/назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, извършени по реда на чл.214,
ал.1 от ГПК изменения в размера на исковите претенции/, представена от
пълномощникът на ищеца писмена защита. С оглед на тези си съображения в случая,
съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
380.00 лв. се явява съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и
правна сложност на настоящото производство не се явява прекомерно по смисъла на
чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и не са налице основанията на цитираната
разпоредба за намаляването му в по-нисък размер, в каквато насока е направеното
от ответната страна възражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска. В
случая предвид направеното от процесуалният представител на ищеца изменение на
размера на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 380.00 лева, съгласно представения по делото списък
на разноските и предвид представените по делото доказателства – договор за правна
помощ, за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лева.
При този изход на делото на
ответника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр.
с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса
върху уважените искове в размер на 78.33 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание изложеното, Елховският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГР. ЯМБОЛ, представлявана от директора - ст. комисар К.М., със седалище и
адрес на управление – гр. ***, да заплати на Х.И.М., ЕГН ********** ***, сумата
1 736.70 /хиляда седемстотин тридесет и шест лева и седемдесет стотинки/ лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва както следва: върху сумата от 1564.73 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба – 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата
от 171.97 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МВР – ГР. ЯМБОЛ, представлявана от директора - ст. комисар К.М., със седалище и
адрес на управление – гр. ***, да заплати на Х.И.М., ЕГН ********** ***, сумата 221.54 /двеста двадесет и един лев и
петдесет и четири стотинки/ лева – представляваща
лихва за забава върху сумата от 1564.73 лева, представляваща част
главницата, начислена за периода на забавата, считано от датата на настъпването
на забава за всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 01.10.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГР. ЯМБОЛ, представлявана
от директора - ст. комисар К.М.,
със седалище и адрес на управление – гр. ***, да заплати на Х.И.М., ЕГН ********** ***, разноски по делото, в размер на 380.00 /триста и осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР – ГР. ЯМБОЛ, представлявана от директора - ст. комисар К.М., със седалище и
адрес на управление – гр. *** да заплати сумата
от 78.33 лева /седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща общият размер на дължимата държавна такса върху уважените искове
и сумата 100.00 /сто/лева – представляваща разноски за съдебно-счетоводна
експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и 5.00/пет/лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, вносими в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Елхово.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: