№ 18833
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110106550 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Н. П. С.,
искова молба против 149 С.у. „И.Х.“, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове както следва:
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се
постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № ЗП 665/05.12.2024 г., с която
трудовото правоотношение между страните е прекратено; ищецът да бъде възстановен
на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност и
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14 940,00 лв. – обезщетение
за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на
трудовото правоотношение за периода от 09.12.2024 г. до 08.06.2025 г. /съгласно
уточняваща молба, л. 38/;
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1 580,00 лв., представляваща разлика между изплатеното и
полагащото се основно трудово възнаграждение на ищцата за периода от 15.02.2024 г.
до 06.12.2024 г.
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1 867,00 лв., представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за периода от 15.02.2024 г. до 09.12.2024 г. съгласно чл. 33, ал. 6 и ал.
8 от Колективен трудов договор № Д01-415/28.12.2023 г., евентуално съгласно чл. 24 и
сл. от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда;
иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 2 490,00 лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие;
иск с правно основание чл. 296 КТ за представителното облекло на лицата от
институциите в системата на предучилищното и училищното образование, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 338,00 лв., представляваща
обезщетение за полагащи се пари за дрехи за периода от 15.02.2024 г. до 06.12.2024 г.
съгласно чл. 48 от Колективен трудов договор № Д01-415/28.12.2023 г.;
1
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 122,00 лв. обезщетение за неползван допълнителен платен
годишен отпуск за членство в синдикат от 1 работен ден за периода от 15.02.2024 г. до
06.12.2024 г.;
С протоколно определение от 26.09.2025г. е допуснато изменение на част от
исковете, след което претенциите са заявени както следва
искът по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1579.76лв
искът по чл. 128, т. 2 КТ за допълнително трудово възнаграждение за сумата
от 1866.96лв.
искът по чл. 220, ал. 1 КТ за 2489.99лв.
Със същото протоколно определение на база уточнителна молба /л.174/,
докладът по делото е допълнен, като за разглеждане са приети и акцесорни
претенции за мораторна лихва.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с
ответника са били в трудови правоотношения в периода 16.02.2024 г. – 09.12.2024 г.
Сочи, че трудовото правоотношение е възникнало въз основа на трудов договор №
1218 от 16.02.2024 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ /за заместване на
работник или служител, който отсъствува от работа/, по силата на който заемала
длъжността „учител по информационни технологии“, с код по НКПД 2330-5005, с
основно месечно възнаграждение 1720 лв., допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит 32 %, за IV ПКС – 45 лв., платен годишен отпуск 48 дни, с
уговорен срок – до завръщане на титуляра А.Д.В.. Аргументира, че срокът на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор е един месец и за двете страни, а
за членовете на синдикална организация срокът на предизвестието е съгласно
действащия колективен трудов договор. Твърди, че е започнала да изпълнява
задълженията си по трудовия договор на 15.02.2024 г., като при постъпването на
работа, продължила и членството си в синдикалната организация на училището. При
постъпването на работа на 15.02.2024 г. сочи, че е подписала длъжностна
характеристика за длъжност „учител, общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап“ с код по НКПД 2330-5005, но в трудовия договор, който подписала
на 16.02.2024 г. длъжността била променена на учител по ИТ. Излага, че договорът е
прекратен със заповед № ЗП 665/05.12.2024 г. като изпълняващ длъжността „учител по
ИТ и информатика“, с променена длъжност, на основание чл. 69, ал. 2 КТ и подадено
заявление от А.Д.В., с което лицето е заявило, че желае трудовият договор да бъде
прекратен считано от 06.12.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ /по взаимно
съгласие/. Счита, че заповедта има характер на уведомление по смисъла на чл. 69, ал. 2
КТ. Твърди, че на 05.12.2024 г. е отказала да подпише заповедта, която била разписана
от двамата зам. директори като свидетели. Излага, че на 05.12.2024 г. и 06.12.2024 г. е
била на работа, като провела учебните часове, но на 09.12.2024 г. бил спрян
достъпът до учебната платформа на електронния дневник „Ш.“, като бил извикан нов
учител. Сочи, че е била принудена да подпише заповедта, като в нея посочила и
основанията за несъгласието си. Излага, че срокът на предизвестието съгласно
трудовия договор е един месец, който не бил спазен. Според колективния трудов
договор, срокът на предизвестието бил два месеца, като имала право на допълнително
трудово възнаграждение и работно облекло, което не било отразено. Счита, че
заповедта е дискриминационна, т.к. била издадена след възражение на ищцата до
МОН. Оспорва заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № ЗП
665/05.12.2024 г., като сочи, че същата е издадена за „учител по ИТ и информатика“,
т.е. счита, че е посочена длъжност, различна от тази в трудовия договор. На следващо
място твърди, че не е поискано разрешение на синдикалната организация, в която
членува, за прекратяването на трудовото правоотношение. Твърди, че не е дала
съгласие за прекратяване на трудовия договор преди изтичането на едногодишния
срок, който смята, че е нормативно определен за срочни договори. Излага още, че не е
2
спазен срокът за предизвестие /едномесечен съгласно трудовия договор, и двумесечен
съгласно КТД/. Счита, че трудовият договор е прекратен в нарушение на чл. 4 от
Конвенция № 158 от 1982 г. на Международната организация на труда, както и в
нарушение на чл. 4, чл. 12, чл. 14, чл. 21, т. 5 ЗЗДискр. Твърди, че директорът на
училището като основание за прекратяването на трудовия договор, е посочил, че
иска да назначи млад човек, което ищцата счита за дискриминация по признак
„възраст“. Наред с това ищцата счита и че освобождаването е свързано с писмо на
МОН, с което директорът бил задължен да даде обяснения защо изплаща на ищцата
по-малка от полагащата се работна заплата. Обръща внимание и че на нейно място е
назначено лице без педагогическа правоспособност. Моли съда да отмени процесната
заповед, да я възстанови на заеманата длъжност, както и да осъди ответника да
заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 14940,00 лв. за периода от
09.12.2024 г. до 08.06.2025 г. /съгласно уточняваща молба с вх. № 111405/28.03.2025 г.,
л. 38/.
Ищцата претендира и разликата между изплатеното и полагащото се трудово
възнаграждение за периода от 15.02.2024 г. до 06.12.2024 г. В тази връзка сочи, че с
трудовия договор от 16.02.2024 г. неправомерно е определена заплата в размер на
1720 лв. и твърди, че за учител с пълен норматив през 2024 г. основната заплата е 1853
лв. съгласно чл. 27, т.2.2. от КТД № Д01-415/28.12.2023 г. и Наредба № 4 от 20.04.2017
г. за нормиране и заплащане на труда на МОН. Твърди, че през учебната 2024/2025 г.
е възложен пълен норматив с допълнителни лекторски часове. С оглед изложеното
претендира сумата от 1580,00 лв.
Претендира и обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2490,00 лв.
Претендира допълнително трудово възнаграждение за периода от 15.02.2024 г.
до 09.12.2024 г., на което излага, че има право на основание чл. 32, ал. 1 и ал. 8, чл. 34
от КТД № Д01-415/28.12.2023 г. и Наредба 4/23 Януари 2024 г. на МОН, в размер на
1867,00 лв.
Твърди, че не са изплатени и полагащите се средства за работно облекло за
периода 15.02.2024 г. – 09.12.2024 г. въз основа на Наредба 14/16.11.2017 г., чл. 1 и чл.
2, чл. 48, ал. 2 КТД № Д01-415/28.12.2023 г., в размер на 338,00 лв.
Претендира и обезщетение по чл. 224 КТ за един ден отпуск като профсъюзен
член в размер на 122,00 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че е
прекратил трудовото правоотношение с ищцата, поради това, че титулярът, който
замества е прекратил трудовия си договор с училището. Сочи, че в този случай
работодателят има право да прекрати трудовия договор на заместника. Излага и че
прекратяването на трудовото правоотношение по този ред не предполага закрила по
чл. 333 КТ. Оспорва твърденията на ищцата относно проявена дискриминация от
страна на работодателя.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220, ал. 1
КТ, чл. 296 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото
правоотношение с ищцата, в това число прекратяване на трудовото правоотношение
със замествания титуляр, която хипотеза съгласно константната съдебна практика се
3
приравнява на връщането му на работа /в този смисъл Решение № 1344/12.07.2001 г.
на ІІІ ГО на ВКС, Определение № 54/23.01.2009 г. по гр. дело № 5150/2008 г. на ІІІ ГО
на ВКС и Определение № 997/19.07.2011 г. по гр. дело № 908/2011 г. на ІV ГО на ВКС/.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че страните са
се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №
1218 от 16.02.2024 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ /за заместване на
работник или служител, който отсъствува от работа/; че заместваният служител -
А.Д.В., е подал заявление, с което е заявил, че желае трудовият договор да бъде
прекратен считано от 06.12.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ /по взаимно
съгласие/; че със Заповед № ЗП 665/05.12.2024 г. трудовото правоотношение между
страните в настоящото производство е прекратено.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.
От приложеното на л. 8 по делото копие на Трудов договор № ТД-
1218/16.02.2024г. се установява, че между страните са възникнали трудови
правоотношение, по силата на които ищцата е престирала труд в полза на ответното
учебно заведение на длъжност „Учител по ИТ“, като трудовото правоотношение е
възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ.
От приложеното на л. 10 по делото копие на заповед № ЗП – 665/012.2024г. се
установява, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 69, ал. 2 КТ.
Спорът по делото е концентриран върху обстоятелството, законосъобразно ли е
прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника на основание чл. 69,
ал. 2 КТ.
Не е спорно по делото, че правоотношението между ищцата и ответното учебно
заведение е породено от процесния трудов договор, на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ.
Съгласно цитираната материалноправна разпоредба срочен трудов договор се
сключва за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;
В случая договорът е сключен, като ищцата е встъпила в трудово
правоотношение поради отсъствие на заместван служител А.Д.В..
Времетраенето на срочния трудовият договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ се
определя от времето на отсъствие на замествания работник, поради което в трудовия
договор следва да бъде отразено не само наименованието на длъжността и характера
на работата за изпълняваната длъжност на замествания, но и кой е замествания
титуляр на длъжността. Заместваният работник може да бъде посочен чрез имена, ЕГН
или по друг начин, който еднозначно указва за личността му. За да е валидна клаузата
за срок, заместваният работник трябва да бъде индивидуализиран в достатъчна степен,
за да може времетраенето на договора да е изначално определено или определяемо, а
заместващият да има яснота до кой момент ще съществува трудовото му
правоотношение /в този смисъл практиката на ВКС – решение № 22/02.02.2018 г. по
гр. д. № 636/2017 г., ІV ГО и цитираните в него решение № 80/03.03.2012 г. по гр. д.
№ 640/2011 г., ІІІ ГО и решение № 282/08.01.2016 г. по гр. д. № 1906/2015 г., ІІІ Г0/.
В случая правоотношението е възникнало като срочно при условията на чл. 68,
ал. 1, т. 3 КТ при яснота за времетраенето на трудовия договор чрез посочване на
заместваната служителка по еднозначно индивидуализиращ я начин и при липса на
спор относно личността на последната.
Съгласно практиката на ВКС /решение № 86/22.07.2015 г. по гр. д. №
5957/2014г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 997/19.07.2011 г. по гр. д. № 908/2011 г. на
ВКС, ІV ГО и цитираното в него решение по гр. д. № 2072/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО/,
срочният трудов договор за заместване, съгласно чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, се прекратява
4
"със завръщане на замествания на работа". Това уволнително основание е налице не
само когато заместваният се завърне на работа, но и когато трудовото
правоотношение с титуляря на длъжността, на която временно е назначен друг
работник или служител, бъде прекратено докато трае заместването. Трудовият
договор за заместване може да съществува само дотогава, докогато има заместван
работник или служител, т. е. той е негова функция. В този случай фактът на
прекратяването се приема за равнозначен на факта на завръщане на работа, тъй като и
в двете хипотези вече не е налице отсъстващ служител. Отпада основанието за
съществуването на договора по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ и работодателят може да го
прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ. Прекратяването на трудовото
правоотношение с титуляря не създава права на заместника, тъй като нито
трансформира трудовото правоотношение от срочно в безсрочно, нито задължава
работодателя да сключи безсрочен трудов договор с него. Аргумент за това е
разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КТ, от която следва, че правоотношението по договора за
заместване не се трансформира автоматично в безсрочно с прекратяването на
трудовото правоотношение със замествания, а за целта е необходимо и работодателят
да не се противопостави. Щом като съществуващият срочен трудов договор е бил
прекратен, трудово правоотношение би могло да възникне само на основание нов
трудов договор.
От приложеното на л. 224 по делото копие на Заповед № ЗП – 664/05.12.2024г.
се установява, че трудовото правоотношение между работодателя и замествания
служител А.Д.В. е прекратен, на основание чл. 325, ал. 1 т. 1 КТ / по взаимно съгласие
/, считано от 06.12.2024г.
За да се трансформира срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ в
безсрочен на основание чл. 69, ал. 2 КТ е необходимо да са налице следните
кумулативни предпоставки: прекратяване на трудовия договор със замествания през
време на заместването, заместващият да продължи да работи 5 или повече работни дни
без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна –
предпоставки, които в случая не са налице, доколкото трудовият договор със
заместваната служителка е бил прекратен, но заместващата не е продължила да работи
5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя, а
напротив – издадена е заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение,
която заповед има характер на възражение по смисъла на чл. 69, ал. 1 КТ.
Доколкото трудовото правоотношение на ищцата е срочно, основанието за
прекратяването му е изтичането на срока, а заповедта на работодателя за прекратяване
на ТПО има единствено констативен характер. При това положение, предвид
прекратяването на трудовото правоотношение със заместваната служителка, считано
от 06.12.2024г., се е осъществило прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ,
с оглед изложените от съда съображения, че посоченото уволнително основание е
налице не само когато заместваният се завърне на работа, но и когато трудовото
правоотношение със замествания служител бъде прекратено, както в случая.
По изложената аргументация следва извода, че трудовото правоотношение
между страните по делото, на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, е прекратено на
06.12.2024г., законосъобразно, респективно исковата претенция с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователна.
Доколкото основателността на исковите претенции с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са обусловени от уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т.1 КТ, а същия в случая се явява неоснователен, като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и претенциите за възстановяване на Н. С. на длъжността, заемана
преди прекратяване на трудовото правоотношение, както и претенцията за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето през което е останала без
работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение.
5
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че трудовият договор е прекратен на основание,
изискващо отправяне на предизвестие от работодателя, както и размерът на дължимото
се обезщетение за неспазено предизвестие.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже плащане
на дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие в пълен размер.
Както се посочи по-горе в изложеното, трудовото правоотношение на ищцата е
срочно, основанието за прекратяването му е изтичането на срока, а заповедта на
работодателя за прекратяване на ТПО има единствено констативен характер,
респективно трудовото правоотношение е прекратено с настъпване на елементите от
фактическия състав на материалноправаната разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ трудовият договор се
прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на
замествания на работа.
Доколкото трудовото правоотношение е прекратено от ответника на основание,
за което изрично е законоустановено, че при прекратяване не се дължи предизвестие,
исковата претенция с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ се явява неоснователна за
сумата от 2489.99лв. / виж допуснато изменение размера на иска протокол от
26.09.2025г/.
По иска с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от
1866.96лв. / изменение на иска протокол от 26.09.2025г./ представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за периода от 15.02.2024 г. до 09.12.2024 г.
съгласно чл. 33, ал. 6 и ал. 8 от Колективен трудов договор № Д01-415/28.12.2023г.
От приложеното на л. 15 по делото копие на КТД /Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищно образование /, в частност чл. 33, ал. 6 и ал.
8, се установява регламентацията за изплащане на ДТВ. В чл. 8 е прието, че право на
ДТВ за постигнати резултати от труда имат педагогическите специалисти, които имат
действително отработени при същия работодател най – малко 124 дни за учебната
година, и непедагогически специалисти, които имат действително отработени при
същия работодател 152 дни. Не е спорно, че ищцата е била част от педагогическите
специалисти, респективно за да има право на ДТВ същата е следвало да има реално
отработени 124 дни за учебната година.
От заключението на вещото лице, по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че през периода за който страните са
били в трудово правоотношение, а именно 15.02.2024г. – 06.12.2024г., ищцата има
действително отработени 123 дни, респективно същата няма право на ДТВ, тъй като
изискването по КТД е за действително отработени 124 дни.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на този иск за
заплащане на сумата от 1866.96лв.
По иска с правно основание иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 579.96 лв.,
представляваща разлика между изплатеното и полагащото се основно трудово
възнаграждение на ищцата за периода от 15.02.2024 г. до 06.12.2024 г.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, се установява, че размерът на
основното трудово възнаграждение на ищцата за исковия период 15.02.2024г. –
06.12.2024г. е 18 329.75лв., а е изплатено възнаграждение в размер на 16743.06лв.,
респективно неизплатена част е в размер на 1586.69лв.
6
По изложената аргументация следва извода за основателност на тази претенция
за размера след допуснатото изменение, а именно за сумата от 1579.96лв.
По иска с правно основание чл. 296 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало трудово
правоотношение през периода, за който се претендира заплащането на паричното
вземане за равностойността на облеклото, в т. ч. и че през процесния период
служителят е полагал реално труд при работодателя, както и размера на
обезщетението; че е бил член на синдикалната организация - страна по Колективен
трудов договор № Д01-415/28.12.2023 г. към датата на сключването му.
По делото се установиха елементите от фактическия състав на заявената искова
претенция, като видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, за периода
15.02.2024г. – 06.12.2024г., ищцата има право на средства за представително облекло в
размер на 337.50лв., като обезщетение не е изплащано, респективно исковата
претенция се явява изцяло основателна за сумата от 337.50лв., като над тази сума до
максимално претендирания размер от 338.00лв. или за разликата от 0.50лв. искът се
явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с
ответника, прекратяване на същото, размера на последното получено брутно трудово
възнаграждение, размера на полагащия се допълнителен платен годишен отпуск за
членство в синдикална организация, размера на обезщетението за неползван такъв.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, се установява, че с фиш за заплата
за м. декември 2024г. е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 11 дни, а с фиш за заплата за м. 01.2025г., е изплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 3 дни. В заключение експертът сочи, че Н. С. няма
неизползван платен годишен отпуск, респективно не й се дължи обезщетение по чл.
224 КТ.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на този иск.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото акцесорните претенции за мораторна лихва са обусловени от
уважаване на главните искове, с оглед неоснователността на исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 128, т. 2 КТ за ДТВ по КТВ, чл. 220, ал. 1 КТ и чл.
224 КТ, неоснователни се явяват и акцесорните претеции за мораторна лихва върху
тези вземания на ищеца.
С оглед основателността на исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2
КТ за сумата от 1579.96лв., ответникът дължи и мораторна лихва, която изчислена с
помощта на компютърна програма за периода 15.02.2024г. – 03.02.2025г., е в размер на
212.31лв. Настоящият съдебен състав, съобразявайки принципа на диспозитивното
начало и като взе предвид, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е заявена за сумата от
89.47лв., намира същият за изцяло основателен.
С оглед основателността на претенцията с правно основание чл. 296 КТ за
сумата от 337.50лв., ответникът дължи мораторна лихва, която изчислена с помощта на
компютърна програма на периода 15.02.2024г. – 09.12.2024г., е в размер на 38.41лв.,
като доколкото претецията е заявена за сума в по-малък размер, същата се явява
изцяло основателна за 19.01лв.
7
По разноските:
Предявени са 14 иска, уважени са четири иска, респективно отхвърлени са 10.
Ищецът не претендира разноски, респективно в негова полза не следва да се
присъждат такива.
Ответникът не претендира разноски, респективно в негова полза не следва да се
присъждат такива. За пълнота следва да се посочи, че към отговора на исковата молба
е приложен договор за правна защита е съдействие, в който е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1750.00лв., като е посочено, че сумата е платена по банков
път, но от страна на ответника не са представени доказателства за плащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС сумата от 338.19лв., от които 213.19лв. – държавна такса / върху уважените 4
иска / и 125.00лв. – депозит вещо лице / при определяне депозита за вещо лице е
съобразено обстоятелството, че са уважени само два от исковете, за които е
допусната и назначена експертизата/
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „149 С.у. „И.Х.“, Булстат **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Н. П. С., ЕГН **********, сумите както следва:
1579.96лв - представляваща разлика между изплатеното и полагащото се основно
трудово възнаграждение за периода от 15.02.2024 г. до 06.12.2024 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2025г. до окончателно
изплащане на сумата и 89.47лв. – мораторна лихва за периода 15.02.2024г. –
03.02.2025г.
ОСЪЖДА „149 С.у. „И.Х.“, Булстат **********, на основание чл. 296 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Н. П. С., ЕГН **********, сумите както следва:
337.50лв - представляваща обезщетение за полагащи се пари за облекло за периода от
15.02.2024 г. до 06.12.2024 г., съгласно чл. 48 от Колективен трудов договор № Д01-
415/28.12.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
04.02.2025г. до окончателно изплащане на сумата и 19.01лв. – мораторна лихва за
периода 15.02.2024г. – 09.12.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
296 КТ, в частта, за сумата от 0.50лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. С., ЕГН **********, срещу „149 С.у.
„И.Х.“, Булстат **********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
във вр. с чл. 225 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на уволнението, извършено
със Заповед № ЗП 665/05.12.2024 г., за незаконно и за отмяна на заповедта, за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на
сумата от 14 940.00 лв. – обезщетение за времето през което е останал без работа след
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 09.12.2024 г. до
08.06.2025 г. и за заплащане на сумата от 631.20лв. – мораторна лихва върху
обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за периода 09.12.2024г. –
08.06.2025г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. С., ЕГН **********, срещу „149 С.у.
„И.Х.“, Булстат **********, искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 866.96 лв., представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за периода от 15.02.2024 г. до 09.12.2024 г.
съгласно чл. 33, ал. 6 и ал. 8 от Колективен трудов договор № Д01-415/28.12.2023 г.,
8
евентуално съгласно чл. 24 и сл. от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и
заплащане на труда и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 105.69лв. –
мораторна лихва за периода 09.12.2024г. – 03.02.2025г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. С., ЕГН **********, срещу „149 С.у.
„И.Х.“, Булстат **********, искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите както следва: 2489.99лв. – обезщетение за неспазено
предизвестие и 140.38лв. – мораторна лихва за периода 09.12.2024г. – 03.02.2025г.,
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. С., ЕГН **********, срещу „149 С.у.
„И.Х.“, Булстат **********, искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите както следва: 122.00лв. - обезщетение за неползван
допълнителен платен годишен отпуск за членство в синдикат от 1 работен ден за
периода от 15.02.2024 г. до 06.12.2024 г. и 7.03лв. – мораторна лихва за периода
09.12.2024г. – 03.02.2025г., като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението, в частта, с която е уважена исковата претенция с правно основание
чл. 128, ат. 2 КТ за сумата от 1579.96лв - представляваща разлика между изплатеното
и полагащото се основно трудово възнаграждение на ищцата за периода от 15.02.2024
г. до 06.12.2024 г.
ОСЪЖДА „149 С.у. „И.Х.“, Булстат **********, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 338.19лв., от
които 213.19лв. – държавна такса и 125.00лв. – депозит вещо лице.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9