Определение по адм. дело №394/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е образувано по искова молба на И. Л. К. от гр. Гоце Делчев, срещу министъра на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи, Административен съд – Благоевград и Народното събрание на Република България, с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с която се иска солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от съществено нарушаване на правото на Европейския съюз.

С определение № 39 от 09.07.2024 г. на смесен петчленен състав на Върховен административен съд и Върховен касационен съд на РБ, постановено по дело смесен състав № 34/2024 г., делото е изпратено по компетентност на Административен съд – Кюстендил.

В исковата молба и допълнителното уточнение към нея, са изложени твърдения, че ответниците, притежават пасивна процесуална легитимация като имащи принадлежност към спорното материално право. Твърди се, че е налице солидарната им отговорност за настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени вреди лично и в качеството му на едноличен търговец по законодателството на Федерална република Германия, като пряка последица от допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз във връзка със законодателната дейност на Народното събрание на Република България, правораздавателната дейност на Административен съд – Благоевград и неправилно транспониране на Директива 2014/46/ЕС с подзаконов нормативен акт на министъра на вътрешните работи. Претендира се в исковата молба да бъдат осъдени при условията на солидарност ответниците да заплатят на ищеца сумите от 204 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди; 67 954,51 лв. обезщетение за забава, изчислено под формата на мораторна лихва върху претендираната главница (за имуществени вреди) до датата на завеждане на иска; 10 000 лв. обезщетение за понесени неимуществени вреди; 3 331 лв. обезщетение за забава, изчислено под формата на мораторна лихва върху претендираната главница (за неимуществени вреди) до датата на завеждане на иска и законната лихва от датата на завеждане на исковете за обезщетение за вреди (имуществени и неимуществени).

Излагат се доводи, че е във връзка с наложена на ищеца ПАМ за временно спиране от движение и временно прекратяване на регистрацията на автомобила и служебно прекратяване на регистрацията на ППС, регистрирано в друга държава – членка, чрез унищожаване на иззетите регистрационни табели, е налице с решение № 360/22.02.2019 г. на Административен съд – Благоевград за потвърждаване на наложената ПАМ, което решение е в противоречие на правото на ЕС. Отделно се твърди, че липсата на адекватно транспониране на вторичното право на ЕС в националното законодателство, въвеждането на противоречаща на правото и на принципите на ЕС подзаконова нормативна уредба, както и посоченото решение на Административен съд – Благоевград водят до нарушение на уредените в първичното и вторично право на ЕС права на ищеца, което го легитимира да търси справедливо обезщетение.

В допълнителното уточнение от 09.05.2024 г. се поддържа, че немотивираният отказ на съда да изследва и приложи релевантните актове от правото на ЕС и да остави без приложение националните разпоредби, противоречащи на първичните и вторични норми на ЕС, представлява самостоятелно нарушение от страна на Административен съд – Благоевград, за което следва да понесе отговорност, изразяваща се в обезщетяване на претърпените от ищеца от незаконосъобразния административен акт вреди.

С разпореждане № 1485/23.08.2024 г. производството по делото е оставено без движение с указания дадени на ищеца за изправяне на нередовностите на исковата молба като посочи кой акт от първичното или вторичното право на ЕС е бил нарушен. Посочената от ищеца в адресната част на исковата молба разпоредба на чл. 4, § 3 от ДЕС, регламентира общи принципи и не покрива изискването за посочване на конкретен акт от първичното или вторичното право на ЕС (конкретна нарушена правна норма на Съюза, която да предоставя права на частноправните субекти). Също така му е указано да уточни вида на неимуществените вреди, като конкретизира същите и посочи времето, през което са били търпени.

С допълнително уточнение от 03.10.2024 г. се поддържа, че е налице нарушение на Директива 2014/46/ЕС, както и на чл. 49 от ДФЕС. Сочи се, че по отношение на неимуществените вреди, че същите се претендират в размер на 10 000 лв., като начална дата на причинените му неимуществени вреди е посочил 18.10.2018 г. – момента на незаконосъобразното налагане на принудителните административни мерки.

При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в чл. 2в урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (в този смисъл Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., C-6/90 и C-9/90, Recueil, стр. I-5357, точка 35, Решение от 5 март 1996 г. по дело Brasserie du pкcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, Recueil, стр. I-1029, точка 31 и Решение от 24 март 2009 г. по дело Danske Slagterier, C-445/06. При предявяването на иск за вреди причинени на частноправни субекти вследствие нарушаване на правото на ЕС, същите имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 г. по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението). Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане на отговорността на ответника.

При предявяване на иск по чл. 2в ЗОДОВ ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и страни. Основанието на иска, т. е. обстоятелствата на които се основава иска следва да обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. За ищеца е налице задължение ясно и точно да посочи фактите (т. е. конкретните обстоятелства), от които произтичат претендираното материално субективно право. Съответно на доказване от страна на ищеца подлежат всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават, както и връзките между тях. Преценката за наличието на тези обстоятелства, за наличието или не на причинна връзка на същите със съответните вреди, които се претендират и тяхното обезщетяване е преценка по основателността на иска, а не по неговата допустимост.

Исковата молба следва да има съдържание и приложения, които съответстват на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 АПК. В случай, че внесената в съда искова молба не отговаря на тези изисквания, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в седмичен срок нередовностите. Ако нередовностите не бъдат отстранени в законния срок, исковата молба се връща, а образуваното производство се прекратява, както предвижда чл. 129, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Съгласно чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

В първоначално подадената искова молба е посочено основание, наред с изброените актове от първичното право на ЕС и чл. 2в от ЗОДОВ, с искане за справедливо обезщетение вследствие на нарушение на уредените в първичното и вторично право на ЕС права на ищеца. Съгласно разпоредбите на ЗОДОВ, соченото основание предполага наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което ищецът следва да изясни в исковата си молба, като посочи: кои органи, с кой акт или действие, кои конкретни разпоредби са нарушили. В какво се състои нарушението и защо следва да се приеме, че същото е съществено.

След направеното в молбата на процесуалните представители на ищеца уточнение, следва да се приеме, че Административен съд - Благоевград, чрез постановените от него решения е нарушил правата му по членове от ДЕС, ДФЕС и Директива 2014/46/ЕС. Нарушението е на общите принципи, регламентирани в даден акт част от правото на ЕС, с което му било нарушено правото на справедлив процес.

Настоящият съдебен състав не намира, че чрез направените уточнения са отстранени нередовностите на исковата молба. Независимо от факта, че се сочат конкретни норми от правото на ЕС, ищецът не посочва точно и конкретно независимо от пространното изложение, в какво се изразява твърдяното нарушение на правото на ЕС – дали в това, че искът му не е бил разгледан справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон и т. н. или че съдът е бил пристрастен или предварително предубеден по отношение на някоя от страните.

Съдът намира, че чрез подаването на настоящата искова молба очевидно се цели ревизия на окончателното решение на Административен съд - Благоевград, което е недопустимо да бъде извършено по сочения от ищеца ред. Административен съд - Кюстендил не може да бъде четвърта инстанция по отношение на окончателните решения на останалите административни съдилища, независимо от твърденията за нарушаването на правото на ЕС. Обратното би означавало да се направи нова преценка на установените и анализирани от Административен съд – Благоевград град факти, което както се посочи е недопустимо.

За да бъде допустим иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ е необходимо, същият да е вероятно основателен и твърдяното нарушение на правото на ЕС да е достатъчно съществено. Наличието на тези предпоставки в разглеждания казус не се установява.

Наред с това съдът, като взе предвид твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, вкл. и в първоначалното уточнение от 09.05.2024 г., намира, че исковите претенции – така, както са предявени и се поддържа, че ответниците са солидарно отговорни за настъпили за ищеца имуществени и неимуществени вреди лично и в качеството му на едноличен търговец по немското право, като пряка последица от допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз във връзка със законодателната дейност на Народното събрание на Република България, правораздавателната дейност на Административен съд – Благоевград и неправилно транспониране на Директива 2014/46/ЕС с подзаконов акт на министъра на вътрешните работи, са недопустими. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Следователно, предвид нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и за да е допустим искът срещу държавата, представлявана от нейните органи, следва да се излагат твърдения за наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие. В случая не само не се излагат твърдения за наличието на такива, а напротив – твърди се, че наложените ПАМ, са били потвърдени, с влезли в сила съдебни актове – решения на Административен съд - Благоевград и впоследствие прекратено производство с определение на ВАС относно подадената от ищеца жалба срещу решение № 360/22.02.2019 г. на Административен съд – Благоевград, доколкото същото е окончателно и не подлежи на касационен контрол.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ. Действително, посочената норма предвижда правната възможност да се иска обезщетение поради достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Но, от посочената норма не може да се направи извод за това, че за допустимостта на иска не следва да се налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно – твърдение за незаконосъобразен административен акт. Посочената норма единствено регламентира специален случай на незаконосъобразност - достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Аргумент в тази насока е и чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, която препраща към чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочената норма предвижда съдопроизводствения ред, по който се разглеждат такива искове, но не и предпоставките за тяхната допустимост, които се извличат в случая от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

На основание гореизложеното и чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА исковата молба на И. Л. К. от гр. Гоце Делчев, срещу министъра на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи, Административен съд – Благоевград и Народното събрание на Република България, с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с която се иска солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от съществено нарушаване на правото на Европейския съюз.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 394/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.