РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Бургас, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120107368 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на В. С. М., ЕГН **********, Я.
Т. П., ЕГН **********, и Т. Т. П., ЕГН **********, тримата от град Ч., в
качеството им на наследници на С. В. М., бивш жител на с. С.Н. (сега град Ч.),
против Решение № 2100-О/10.01.2023 г. на Общинска служба по земеделие –
гр. Созопол, постановено по преписка № 2682/06.01.2000 г., с което
наследниците на С. В. М. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 5,
058 дка земеделски земи на обща стойност 2853 лева съгласно плана за
обезщетяване в землището на гр. П., ЕКАТТЕ 5840, общ.Созопол, а именно: 5,
058 дка на стойност 2853 лева от поземлен имот от ОПФ № 58400.26.103 по
плана за обезщетяване, представляващ нива, пета категория, местност „К.к.“,
при граници(съседи): 58400.26.104, 58400.44.100, 58400.26.102, 58400.44.75,
58400.26.74. Иска се да бъде прогласена неговата нищожност, евентуално да
бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В жалбата са изложени доводи, че липсва на правно основание за
постановяване на обжалваното решение, тъй като е основано на предходни
нищожни решения. Поддържа се, че планът за обезщетяване не отговаря на
нормативните изисквания, тъй като определената с решението земеделска
земя е в землището на друго населено място и не е равностойна по количество
и качество.
Жалбоподателят В. С. М. е починал в хода на производството – на
08.03.2024 г., като на негова място на основание чл. 144 АПК вр. чл. 227 ГПК
1
са конституирани наследниците му К. С. М., М. В. Р. и С. В. М..
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адвокат Ж.,
който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата Общинска служба по Земеделие - гр. Созопол не
взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административни актове, които следва да отговарят на условията за
законосъобразност по чл. 146 АПК – да са постановени от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта
на закона. Съгласно § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.)
обжалването на индивидуалните административни актове, издавани по реда
на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, се извършва пред районния съд по
местонахождението на имота по реда на АПК.
С обжалваното № 2100-О/10.01.2023 г. по преписка № 2682/06.01.2000 г.
на Общинска служба по земеделие – гр. Созопол е постановено на основание
чл. 27а от ППЗСПЗЗ обезщетяване на наследниците на С. В. М. чрез
предоставяне в собственост на 5, 058 дка земеделски земи на обща стойност
2853 лева съгласно плана за обезщетяване в землището на гр. П., ЕКАТТЕ
5840, общ.Созопол, а именно: 5, 058 дка на стойност 2853 лева от поземлен
имот от ОПФ № 58400.26.103 по плана за обезщетяване, представляващ нива,
пета категория, местност „К.к.“, при граници(съседи): 58400.26.104,
58400.44.100, 58400.26.102, 58400.44.75, 58400.26.74.
Видно от приложеното удостоверение за наследници, жалбоподателите
В. С. М. (починал и заместен от К. С. М., М. В. Р. и С. В. М.), Я. Т. П. и Т. Т. П.,
се легитимират като наследници на С. В. М., бивш жител на град Ч., починал
на 15.11.1986 г., което обуславя правния им интерес от подаване на
настоящата жалба.
Видно от приложената разписка, обжалваното решение е било връчено
на жалбоподателя Т. Т. П. на 22.11.2023 г. Следователно по отношение на
жалбоподателя Т. Т. П. жалбата е постъпила директно в съда на 04.12.2023 г., т.
е. в законовия 14-дневен срок за обжалване. Не се установява, а и не се твърди
обжалваното решение да е било връчено на останалите жалбоподатели,
поради което по отношение на тях не е започнал да тече срокът за
обжалването му. Освен това на основание чл. 149, ал. 5 АПК
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето.
Следователно жалбата е допустима – подадена е против подлежащ на
обжалване административен акт, от лица с правен интерес и в законовия срок,
2
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 170, ал. 1 вр. ал. 3 АПК съдът е указал на
административния орган, че той носи тежестта да докаже съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 168, ал. 1 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
В мотивната част на обжалваното решение е посочено, че същото е
постановено въз основа на решения № 2682 от 06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и № 5Ч от 17.01.2005 г. по
чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за
обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от 15.11.2022 г.) по
преписка № 2682 от 06.01.2000 г. Не е изрично отбелязано дали посочените
решения са влезли в сила.
Приложен е по делото заверен препис от влязло в сила Решение № 2198
от 25.10.2024 г. по гр. д. № 7369/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е ОБЯВЕНА НИЩОЖНОСТТА на решение на Поземлена комисия –
Созопол с № 2682/14.03.2000 г. и на решение на Общинска служба по
земеделие и гори – Созопол с № 5Ч/17.01.2005г., постановени по преписка вх.
№ 2682/1992 г. на С. В. М. – наследодател на жалбоподателите В. С. М. с ЕГН
********** от гр. Бургас, Я. Т. П. с ЕГН ********** и Т. Т. П. с ЕГН
**********. С решение № 2682/14.03.2000 г. по чл. 19, ал. 8 ЗСПЗЗ на
наследниците е определено право на обезщетение за признатото, но
невъзстановено право на собственост върху 9,116 дка земеделски земи на
стойност 7110 лв. С решение № 5Ч/17.01.2005г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от
ППЗСПЗЗ е определена стойността на обезщетението със земя съобразно
определения по реда на ал. 16 коефициент за редуциране /0,66/ – от общото
обезщетение на стойност 7110 лв. е определено обезщетение със земя на
стойност 4692 лв., а за разликата до пълния размер – с поименни
компенсационни бонове на стойност 2418 лв.
В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително
производство в хипотезата, когато с решение на ОСЗ е признато правото на
възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални
граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на
пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обезщетителната процедура
започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на
Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на
земеделските земи (НУРУТПЦЗЗ) (загл. изм. с Държавен вестник бр. 75/2006
г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), която оценка
се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С
последващото решение по чл. 19, ал. 17, постановено на основание това
3
влязло в сила решение се признава право на обезщетение със земя на същата
стойност. Признатото право на обезщетение е определено по стойност с
решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, докато полученото
обезщетение се определя по стойност с последващото решение, издадено на
основание чл. 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. С това решение се посочва и конкретната
земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата
обезщетителна процедура. Следователно, за да бъде издадено решение по чл.
27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, следва да са налице влезли в сила решения по чл.10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. При липсата на
такива липсва правно основание за постановяване на крайния акт по чл. 27а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ. За да се произнесе по предмета на решението по чл.27а, ал.1
от ЗСПЗЗ, съдът следва да установи, че решенията по чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ вече са породили правните си
последици и са стабилни актове.
Административните актове, които противоречат на законите или на
други нормативни актове са недействителни. Според правната теория и
практика порочните административни актове са нищожни и унищожаеми, в
зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта. Нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки
недостатъци дисквалифицират административния акт. Липсата на
предписаното от закона правно основание за постановяване на
административния акт се приема за особено съществен порок за валидното
действие на административния акт, който обосновава неговата нищожност, за
което съдът следи служебно. В този смисъл е постановено Решение № 16202
от 30.12.2009 г. по адм. д. № 6358/2009 г., IV отделение на ВАС, Решение №
1813 от 03.11.2017 г.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
обявено за нищожно.
Искането на жалбоподателите за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъде уважавано, тъй като по делото не са
представени доказателства за действителното им извършване съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС. В представените договорИ за правна защита и съдействие са уговорени
адвокатски възнаграждения, платими по банков път, но до приключване на
устните състезания по делото не са представени доказателства за
действителното им заплащане. В съдебно заседание е представена вноска
бележка за заплатена от Т. Т. П. в полза на адвокат Ж. сума в размер на 2400
лева за адвокатски хонорар по гр. д. № 16/2024 г. по описа на Районен съд –
Бургас, но не и по настоящото дело. Пропускът да бъдат представени
доказателства за заплащане на дължимите адвокатски възнаграждения по
делото не може да бъде саниран поради изтичане на процесуалните срокове за
това.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 2100-О/10.01.2023 г. на
Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, постановено по преписка №
2682/06.01.2000 г., с което наследниците на С. В. М. са обезщетени чрез
предоставяне в собственост на 5, 058 дка земеделски земи на обща стойност
2853 лева съгласно плана за обезщетяване в землището на гр. П., ЕКАТТЕ
5840, общ. Созопол, а именно: 5, 058 дка на стойност 2853 лева от поземлен
имот от ОПФ № 58400.26.103 по плана за обезщетяване, представляващ нива,
пета категория, местност „К.к.“, при граници(съседи): 58400.26.104,
58400.44.100, 58400.26.102, 58400.44.75, 58400.26.74.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5