№ 368
гр. Благоевград, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251200600906 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК и е образувано въз
основа на въззивна жалба,подадена от адв.А. А.,от АК-Благоевград,в
качеството й на защитник на В. И. Б.,от гр.Б. срещу присъда Присъда №
48/30.05.2025г. по НОХД № 1393/2024г. по описа на РС –Благоевград.
С горепосочената присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата
В. И. Б. за виновна в това, че на 03.11.2022 г. в магазин, находящ се в гр. Б., на
ул. “Ц.“ № 14, стопанисван от ЕТ „В. Б.“,с ЕИК: ****, с управител В. И. Б., е
използвала в търговската си дейност търговски марки, собственост на
LOUIS VUITTON MALLETIER, France, "Nike Innovate S.V." USA, Christian
Dior Couture SA /Кристиан Диор Кутюр С.А./ , PRADA SA, Hermes
INTERNATIONAL /Ермес Интернасионал/, BOTTEGA VENETA S.R.L. /Ботега
Венета С.Р.Л./, “GIANNI VERSACE” SPA, “BALENCIAGA”, CHANEL SARL
/Шанел САРЛ/, GUCCIO GUCCI S.p.A., Italy “GUESS” GUESS, Inc, U.S.A и
„MONCLER S.P.A.“/„Монклер С.П.А.“ Италия/, без съгласието на
притежателя на изключителното право върху търговските марки, което се
изисква съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т. 1 и т. 2 от Закона за марките и
1
географските означения и в нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за
марките и географските означения, върху стоки, носещи подвеждащи и
объркващи потребителя знаци на регистрирани търговски марки „Louis
Vuitton“, „Nike” и „Christian Dior“, “PRADA”, ’’Hermes”, “BOTTEGA
VENETA”, “VERSACE”, “BALENCIAGA”, “CHANEL”, “GUCCI”, “GUESS” и
“MONCLER”, както следва:
12 броя чанти на марката „Louis Vuitton“ на обща стойност 32 074 лева,
4 броя портмонета на марката „Louis Vuitton“ на обща стойност 3 206 лева,
20 чифта спортни обувки на марката „Nike” на обща стойност 2 910 лева, 13
броя чанти на марка „Christian Dior“ на обща стойност 74 420 лева,
7 броя чанти на марка “PRADA” на обща стойност 18 228 лева,
2 броя портмонета на марка “PRADA” с обща стойност 1 956 лева;
1 брой чанта на марка ’’Hermes” с единична цена 9 826 лева ,
1 брой чанта на марка “BOTTEGA VENETA” с единична цена 4 694 лева,
1 брой чанта на марка “VERSACE” с единична цена 1 741 лева,
1 чифт спортни обувки на марка “VERSACE” с единична цена 1 154 лева, 1
брой чанта на марка “BALENCIAGA” с единична цена 1 946 лева,
2 чифта обувки на марка “BALENCIAGA” на обща стойност 3 384 лева,
3 чанти на марка “CHANEL” с обща стойност 31 284 лева,
3 броя чанти на марка “GUCCI” на обща стойност 8 214 лв,
1 брой портмоне на марка “GUCCI” с единична цена 577 лева,
6 броя чанти на марка “GUESS” на обща стойност 1 350 лева,
2 броя портмоне на марка “GUESS” на обща стойност 176 лева,
6 броя шапки марка „MONCLER“ на обща стойност 3 360 лева, всички
стоки на обща стойност 200 500 лева, обект на изключително право, които
стоки е предлагала за продажба без правно основание и с деянието са
причинени значителни вредни последици,представляващо престъпление по
чл.172б, ал.2, вр. с ал.1 НК във връзка с чл.13, ал.1, т. 1 и т. 2 и ал.2, т.2 от
ЗМГО,поради което и на основание чл. 55, ал.1, т.3 НК я осъдил на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и „глоба“ в размер на 5000 лв.
На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнение на наказанието
2
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Във въззивната жалба се изразява становище за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт като се счита, че
същият е постановен при неизяснена фактическа обстановка,поради отказът
на районния съд да назначи нова съдебно-оценителна експертиза при
оспорваща позиция относно дадената стойност на стоките като оригинални
такива,при безспорна установеност,че те са реплики и никой потребител не би
закупил стоката на посочените от вещото лице цени.Наред с посоченото се
аргументира и невиновност на подсъдимата, тъй като търговският обект все
още не е работил,не е извършвана продажба,а стоките все още се подреждали
в магазина.
Ето защо, се иска от съда да отмени атакуваната присъда като постанови
нова,с която да признае подсъдимата за невиновна и да я оправдае по
повдигнатото й обвинение.
В подадената жалба не са направени искания за събиране на нови
доказателства.Такива са направени пред въззивния съд,а именно искане за
назначаването на нова съдебно-оценителна експертиза,която да даде реалната
пазарна стойност на иззетите стоки,предмет на обвинението.Тези искания на
защитата като неоснователни,поради ненужни за установяването на
обективната истина по делото,не бяха уважени от окръжния съд,поради което
производството по делото приключи при идентичност на фактическата
обстановка,установена и от районния съд.
Представителят на ОП-Благоевград изразява становище за неоснователност
на подадената въззивна жалба и пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание подсъдимата се явява лично. Представлява се и от нейния
защитник-адв.А. А.,която поддържа направените възражения с жалбата.Не
сочи нови основания в подкрепа на позицията си,но аргументира подробно
същите.Иска от съда ,присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена
и да бъде постановена нова,с която подсъдимата да бъде оправдана.
Подсъдимата В. Б. в правото си на лична защита също оспорва обвинението
като поддържа становището на адвоката си.Базира оспорването на факта,че
3
търговският обект все още не бил пуснат в експлоатация,не е имал издаден акт
№16,стоката в него се подреждала,не е извършвана никаква продажба,не е
имало касов апарат,не е имало клиенти,с твърдението,че обектът е бил пуснат
осем месеца след проверката.Не оспорва знанието си за разликата между
оригиналните стоки и т.нар. реплики,тъй като тя е продавала,но с
необходимите разрешителни стоки на търговските марки „Фила“, „Найк“ и
„Адидас“,а иззетите в настоящото производство стоки определя като
фалшиви,изпратени от турски търговци,близки на семейството,за да я
подкрепят след смъртта на съпруга й.
БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди възраженията,
направени с въззивната жалба,изслуша становищата на страните и извърши
служебна проверка на атакуваната присъда и доказателствата по делото, с
оглед разпоредбата на чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена от легитимирано за това лице и
в законовия срок,посочен в чл.319 ,ал.1 от НПК.
Разгледана по същество въззивната жалба e неоснователна с оглед
наведените доводи.
Съгласно разпоредбата на чл.314,ал.1 от НПК съдът проверява изцяло
правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
При проверката на обжалвания съдебен акт съдът констатира, че липсват
данни присъдата да е постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила,съгласно регламента на чл.348,ал.3,т.1,т.2,т.3 и т.4 от
НПК.
За да постанови съдебния си акт районният съд е приел и изложил фактическа
обстановка,която изцяло се възприема от настоящата инстанция,базирана на
всички събрани в хода на първоинстанционното съдебно производство гласни
и писмени доказателства,както и веществените такива,представляващи
предмет на престъпното деяние и тя е следната:
Подсъдимата В. И. Б. е родена на ****г в гр.Д./на 54г към датата на
извършване на престъплението/,със средно образование,вдовица,не е
осъждана.Подсъдимата Б. е собственик и управител на ЕТ“В. Б.“,с ЕИК:****,
с предмет на дейност търговия на дребно с облекло, обувки и кожени
изделия,със седалище и адрес на управление-гр.Б., ул.“А.С.“ ****,който е и
4
адрес на местоживеене на собственика В. Б..
Във връзка с търговската си дейност,подсъдимата стопанисвала търговски
обект /магазин/,намиращ се на ул.“Ц.“ №14 в гр.Б..В този магазин били
изложени за продажба различни стоки:спортни обувки,чанти и шапки.
По повод на получен сигнал в ОД на МВР- Благоевград,че в магазин,намиращ
се в гр. Б., на ул. "Ц." № 14 се продават стоки,носещи известни марки „Nike”,
„Christian Dior“, “PRADA” и др., без разрешение на притежателите на
съответните марки,на 03.11.2022г се пристъпило към извършването на
проверка.В последната участвали и свидетелите Я.М. ,в качеството й на
разузнавач в сектор „ПИП“ при ОДМВР-Благоевград,както и свид.Х.Г.,в
качеството му на представител на „Т.“ ООД, преупълномощен от адв. А.Т..При
извършения оглед в магазина било установено, че същият бил отворен и
стоката,която била изложена за продажба/подредена по
рафтовете/,представляваща обувки, чанти, шапки и портфейли, носела
изображения на търговските марки „Louis Vuitton“, „Nike” и „Christian Dior“ ,
“PRADA”, ’’Hermes”, “BOTTEGA VENETA”, “VERSACE”, “BALENCIAGA”,
“CHANEL”, “GUCCI”, “GUESS” и “MONCLER”.На част от стоката били
поставени цени.В магазина била установена дъщерята на подсъдимата,но при
започването на огледа присъствала и В. Б.,тъй като търговският обект се
стопанисвал от ЕТ „В. Б.“,чийто собственик и управител е именно
подсъдимата.В качеството си на упълномощено лице на по-голямата част от
маркопритежателите,свид.Х.Г. разгледал предложената за продажба стока и
установил,че има добър външен вид, но сравнявайки ги с оригиналните стоки
били с доста по - ниско качество на изработка. Етикетите също не
отговаряли,тъй като чантите,носещи установените марки притежават
специални стикери/карти/ с индивидуален номер на чантата.Тъй като е
запознат с качеството на оригиналните стоки от установените видове,свид.Г.
констатирал,че това са фалшификати,но тъй като имал информация за
посоченото,преди извършването на проверката на 03.11.2022г,той лично
посетил магазина по-рано ,за да се убеди,че в него се продават стоки на
маркопритежалите,които той представлява.
Предвид посочените по-горе констатации,В. Б. предала доброволно
установената в магазина й стока,а именно:
-8 броя чанти на марката „Louis Vuitton“;
5
- 4 броя портмонета на марката „Louis Vuitton“;
- 13 броя чанти на марка „Christian Dior“;
-7 броя чанти на марка “PRADA”;
-2 броя портмонета на марка “PRADA”;
-1 брой чанта на марка ’’Hermes”;
- 1 брой чанта на марка “BOTTEGA VENETA”;
-1 брой чанта на марка “VERSACE”;
- 1 чифт спортни обувки на марка “VERSACE”;
- 20 чифта спортни обувки на марката „Nike“;
- 1 брой чанта на марка “BALENCIAGA”;
-2 чифта обувки на марка “BALENCIAGA”;
- 3 броя чанти на марка “CHANEL”;
- 3 броя чанти на марка “GUCCI”;
- 1 брой портмоне на марка “GUCCI”;
- 6 броя чанти на марка “GUESS”;
- 2 броя портмоне на марка “GUESS”;
-6 броя шапки, марка „MONCLER“, като посочила, че произходът им е от Т.
както и,че няма сключени търговски договори с представителствата на
търговските марки.
Установено е, че търговската марка „Louis Vuitton“ е собственост на LOUIS
VUITTON MALLETIER, France, пълномощник за защита на правата на
марката за България е "Арсис Консултинг" ЕООД с управител В.С..
Марката „Nike” е собственост на "Nike Innovate S.V." USA ("Найк иновейт
С.В.САЩ) с представител за България "Петрошевич" ЕООД гр. София с
управител К.М..
Марката „Christian Dior“ е собственост на Christian Dior Couture SA
/Кристиан Диор Кутюр С.А./; “PRADA” е собственост на PRADA SA;
’’Hermes” е собственост на Hermes INTERNATIONAL /Ермес Интернасионал/;
“BOTTEGA VENETA” е собственост на BOTTEGA VENETA S.R.L. /Ботега
Венета С.Р.Л./; “GIANNI VERSACE” е собственост на SPA, “BALENCIAGA”;
6
“CHANEL” е собственост на CHANEL SARL /Шанел САРЛ/, като за всички
тях пълномощник за защита на правото на интелектуална собственост за
България е дружество "Т.";
“GUCCI” е собственост на GUCCIO GUCCI S.p.A., Italy. Марката “GUESS” е
собственост на GUESS, Inc., U.S.A и „MONCLER“ („Монклер“) е собственост
на „MONCLER S.P.A.“ („Монклер С.П.А.“ Италия), като за двете
пълномощник за България е адв. В.Д., АК Стара Загора. Установено е, че В. Б.
не е получила съгласие от притежателите на изключителното право върху
търговските марки да продава стоки, носещи съответните марки както и, че не
имала правно основание за такова използване на марките в търговската си
дейност.
Съдебно-марковата експертиза е установила,че е налице сходство между
знаците, носещи изображения на търговските марки „Louis Vuitton“, „Nike” и
„Christian Dior“ , “PRADA”, ’’Hermes”, “BOTTEGA VENETA”, “VERSACE”,
“BALENCIAGA”, “CHANEL”, “GUCCI”, “GUESS” и “MONCLER”, с които са
означени стоките, предмет на престъплението и регистрираните търговски
марки.Същевременно е налице идентичност между стоките от кл.18 и 25 от
МКСУ на регистрираните релевантни марки и представените за експертиза
стоки,тъй като стоките от кл.18 и 25 на регистрираните марки са зададени с
обобщени категории стоки и включват и представените за експертиза
стоки.Т.е сравняваните стоки са идентични.
Поради идентичност на стоките и сходство на знаците,с които са означени
стоките,предмет на обвинението със стоките на посочените по-горе
марки,съществува вероятност от объркване на потребителите,която включва
възможност за свързване на знаците върху представените за изследване стоки
с регистрираните марки,т.е потребителите да вярват,че
стоките/обувки,чанти,портмонета и шапки/ са произведени съответно от,със
съгласието и/или под контрол,съответно на LOUIS VUITTON MALLETIER,
France, на "Nike Innovate S.V." USA ("Найк иновейт С.В.САЩ), на Christian
Dior Couture SA /Кристиан Диор Кутюр С.А./; на PRADA SA;на Hermes
INTERNATIONAL /Ермес Интернасионал/; на BOTTEGA VENETA S.R.L.
/Ботега Венета С.Р.Л./; на “GIANNI VERSACE” S.R.L.,на CHANEL SARL
/Шанел САРЛ/,на GUCCIO GUCCI S.p.A., Italy,на GUESS, U.S.A и на
„MONCLER S.P.A.“ Италия.
7
Същевременно липсват данни за сключени лицензионни договори за
територията на Р България за продажба на описаните по-горе стоки от
съответните търговски марки.
Пазарната стойност на стоките е определена въз основа на цените на дребно
на правомерно произведените оригинални стоки, идентични или сходни със
стоките, предмет на престъплението:
- 8 броя чанти на марката „Louis Vuitton“, от които 1 брой малка чанта с
единична цена 2 249 лева, 1 брой твърда чанта е с единична цена 4 303 лева, 2
броя малки чанти с вериги са с единична цена 4 009 лева, на обща стойност 8
018 лева, 3 броя чанти с портмонета са с единична цена 4 596 лева и са на
обща стойност 13 788 лева, 1 брой раница с единична цена 3 716 лева, всичко
на обща стойност 32 074 лева.
- 4 броя портмонета на марката „Louis Vuitton“, от които 3 броя портмонета с
единична цена 782 лева на обща стойност 2 346 лева и 1 брой портмоне с
единична цена 860 лева, всичко на обща стойност 3 206 лева.
-20 чифта спортни обувки на марката „Nike", от които 17 чифта маратонки с
единична цена 150 лева, на обща стойност 2 550, 2 чифта маратонки с
единична цена 100 лева, на обща стойност 200 лева и 1 чифт маратонки с
единична цена 160 лева, всичко на обща стойност 2 910 лева.
- 13 броя чанти на марка „Christian Dior“, от които 4 на брой чанти с единична
цена 6 454 лева, на обща стойност 25 816 лева, 4 на брой чанти с единична
цена 5770 лева, на обща стойност 23 080, 1 брой чанта с единична цена 4 303
лева, 1 брой чанта с единична цена 5 281, 1 брой чанта с единична цена 5 574
лева, 2 броя чанти с единична цена 5 183 лева на обща стойност 10 366 лева,
всичко на обща стойност 74 420 лева.
- 7 броя чанти на марка “PRADA”, от които 1 брой чанта с единична с
единична цена 3 423 лева, 2 броя чанти, всяка с единична цена 2 738 лева, на
обща стойност 5 476 лева, 2 броя чанти с единична цена 2 836 лева на обща
стойност 5 672 лева, 1 брой чанта с единична цена 1 858 лева, 1 брой чанта с
единична цена 1 799 лева, всичко на обща стойност 18 228 лева.
-2 броя портмонета на марка “PRADA” с единична цена 978 лева, на обща
стойност 1 956 лева.
-1 брой чанта на марка ”Hermes” с единична цена 9 826 лева.
8
- 1 брой чанта на марка “BOTTEGA VENETA” с единична цена 4 694 лева. -1
брой чанта на марка “VERSACE” с единична цена 1 741 лева.
- 1 чифт спортни обувки на марка “VERSACE” с единична цена 1 154 лева.
-1 брой чанта на марка “BALENCIAGA” с единична цена 1 946 лева.
-2 чифта обувки на марка “BALENCIAGA” с единична цена 1 692 лева, всичко
на обща стойност 3 384 лева,
- 3 чанти на марка “CHANEL” с единична цена 10 428 лева, всичко на обща
стойност 31 284 лева.
-3 броя чанти на марка “GUCCI”, от които 2 броя чанти са с единична цена 2
151 лева, на обща стойност 4 302 лева и 1 брой чанта с единична цена 3 912,
всичко на обща стойност 8 214 лева.
- 1 брой портмоне на марка “GUCCI” с единична цена 577 лева;
-6 броя чанти на марка “GUESS”, от които 2 броя чанти са с единична цена 284
лева, на обща стойност 568 лева,2 броя чанти с единична цена 225 лева, на
обща стойност 450 лева и 2 броя чанти с единична цена 166 лева на обща
стойност 332 лева, всичко на обща стойност 1 350 лева.
- 2броя портмоне на марка “GUESS” с единична цена 88 лева, всичко на обща
стойност 176 лев.
- 6 броя шапки марка „MONCLER“ с единична цена 560 лева, всичко на обща
стойност 3 360 лева лева.
Изчислената обща стойност на всички установени в търговският обект
стоки,предадени доброволно от В. Б. е в размер на 200 500 лева.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства,приобщени от първи съд по
надлежния ред и от тези, събрани в хода на първоинстанционното съдебно
следствие като пред въззивната инстанция не е провеждано съдебно
следствие.Подсъдимата Б. даде кратки обяснения,но те не се различават от
заявеното от нея пред първоинстанционния съд,поради което са били отчетени
от този съд при анализа на доказателствената съвкупност.
При изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд, воден от разпоредбата на чл.13 от НПК е
подложил всяко относимо към предмета на делото доказателство на
9
задълбочен анализ. Доказателствата са разгледани поотделно, а така също и
във връзка с всички останали събрани по делото доказателства. Съобразно
изискването на чл.305,ал.3 от НПК съдът е посочил кои факти приема за
установени и доказани и въз основа на какви доказателства е изградил своето
вътрешно убеждение.
Както в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,така и
пред въззивния съд, подсъдимата В. Б. в обясненията си не оспорва фактите по
обвинението като обясненията й акцентират върху безспорната
установеност,че стоките не са оригинални,че такъв вид стоки се търгуват
масово на територията на страната,поради което потребителят е наясно при
закупуването й,че не получава оригинален продукт,а т.н „реплика“.Както пред
първия съд,така и пред въззивния обяснява начина на получаване на стоките-
от турски търговци,с които работели в продължение на дълги години и които й
изпратили тази стока,за да я подпомогнат след внезапната смърт на съпруга
й.Това разбиране на подсъдимата макар и да съответства на безспорната
действителност е неправилно и районният съд е заложил правилния отговор в
мотивите си посочвайки,че "че независимо от това разбиране и от
популярността на подобен вид търговия, използването в търговската дейност
на търговски марки без съгласието на притежателите им е забранено от закона
и се санкционира по правилата на ЗМГО и НК“.
Следва да бъде отбелязано,че житейската съдба на подсъдимата Б.,поради
внезапната кончина на съпруга й, тежестта за грижата за двете й деца,поета
единствено от нея може да доведе единствено до смекчаване на наказателната
й отговорност,но не и до нейното оневиняване,каквато позиция изразяват с
нейния защитник в производството.Същевременно,предвид на
продължителният й търговски опит,Б. е била с ясното съзнание,че
предлагайки за продажба стоки на съответни търговски марки й е необходимо
разрешително.Дали тези стоки са фалшиви,поради това,че представляват т.нар
„реплики“ е без правно значение,тъй като с предлагането им се подкопава
пазара и имиджа на маркопритежателите.
Като противоречащи на принципно безспорната доказателствена съвкупност
следва да бъдат игнорирани обясненията на подсъдимата В. Б.,в които
твърди,че търговският обект все още не е бил функциониращ,тъй като все още
стоката в магазина се е подреждала,не е имало касов апарат и е бил пуснат
10
едва осем месеца след проверката.На първо място,следва да бъде
отбелязано,че дори и да бъдат възприети за достоверни тези нейни обяснения
,отново ще е налице осъществен състав на престъпление,тъй като чл.13,ал.1 и
ал.2 от Закона за марките и географските означения изрично и подробно
посочва кои дейности следва да бъдат извършвани само със съгласието на
притежателите на съответните марки и такава дейност не е само продажбата
на стоки,а и тяхното предлагане за продажба,дори и само тяхното
съхранение.Но по този въпрос въззивният съд ще изложии съображения по-
долу в решението си относно правните изводи.Тук е необходимо да бъде
отбелязано,че базирайки се на показанията на свидетелите Х.Г. и Я.М.,които
са участвали при извършената в магазина проверка се установява по
безспорен начин,че магазинът е бил отворен,той е работел,цялата намираща се
в магазина стока е била подредена,на много от артикулите са били поставени
цени.Не е имало кашони със стока,която да е предстояло да бъде
подредена.Освен това свид.Г. акцентира на факта,че за да се убеди,че в този
магазин се продават стоки на маркопритежалите,чийто пълномощник за
територията на България е представляваното от него търговско дружество,е
посетил магазина преди проверката,установил е,че се продават
стоките,намиращи се в него и едва тогава е подал сигнал в ОДМВР
Благоевград,че тези продажби се осъществяват без съгласие на
маркопритежателите .
В казуса не се установяват противоречия в доказателствата,които да бъдат
анализирани.Като на базата на правилно установената фактическа
обстановка,първоинстанционният съд е направил закономерния извод,че
поведението на подсъдимата В. И. Б. изпълва фактическия състав на
престъплението по чл.172б,ал.2,вр. с ал.1 от НК,вр. с чл.13,ал.1,т.1 и т.2 и
ал.2,т.2 от ЗМГО.
Обективният признак на престъплението по чл.172б от НК ”използване в
търговската дейност” намира легално определение в допълващата разпоредба
на чл.13,ал.2 от ЗМГО.В нея изчерпателно са изброени действията,при
извършването на които може да се допусне нарушаване на правото на
маркопритежателя чрез използване без негово съгласие на идентичен или
сходен с регистрирания знак.В настоящия казус е налице осъществена от
подсъдимата хипотеза на чл.13,ал.2,т.2 ЗМГО /предлагането на стоките с този
11
знак за продажба ,съхраняването им с тези цели /.В обективния състав на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.172б от НК е включен
важният елемент използването на марката да се извършва без съгласието на
притежателя на изключителното право и без правно основание ,с което
законодателят недвусмислено насочва към случаите на опериране с
неоригинални,фалшифицирани стоки,каквито са именно тези,предмет на
обвинението.
Предмет на престъплението по чл.172б НК са стоки с поставен без съгласието
на маркопритежателя знак,който може да бъде идентичен или сходен на
регистрирана търговска марка.Понятието „знак,сходен с регистрирана марка”
и „знак,идентичен на регистрирана марка” се включват в състава на
престъплението по чл.172б по пътя на препращането към ЗМГО.По силата на
чл.13,ал.1 от ЗМГО притежателят на изключителното право на марката може
да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си
дейност знак,който е идентичен на марката за стоки и услуги,идентични на
тези,за които марката е регистрирана (чл.13,ал.1,т.1 от ЗМГО).Вещото лице е
категорично в извода си, че върху всички стоки има знаци, които са сходни на
словните, образните или комбинираните знаци на посочените по-горе
марки.Тези стоки са в обхвата на закрила в клас 18 по МКСУ/кожа или
имитация на кожа,чанти…/ ,както и в клас 25 /обувки…/ на МКСУ на
действащите на територията на Р България цитирани марки и използването на
знаците върху тях без съгласие на притежателите им е нарушение на правата
им. Отделно от това,сходството на знаците изобразени върху установените на
03.11.2022г стоки със знаците на регистрираните марки, както и
идентичността на стоките от клас 18 и клас 25 на МКСУ, за които са
регистрирани марките, както и естеството и предназначението на тези стоки
създават вероятност от объркване на потребителите, която включва и
възможност за свързването на знаците с марката.
Разграничението между оригиналната и фалшифицираната стока е по линията
на съгласието на маркопритежателя за използване на търговската марка за
идентични стоки. При фалшификатите е нарушена основната функция на
марката-да указва произход.Поставеният върху тях знак не позволява
относително осведоменият и в разумни граници наблюдателен потребител да
разбере дали стоките са с произход от притежателя на марката или свързано с
12
него предприятие,или произхождат от друго лице.Ето защо,когато знакът
представлява копие или имитация на регистрирана марка и е поставен върху
идентична стока,вероятността за объркване на потребителя се предполага без
да е необходимо нейното доказване,съгласно разбирането заложено в ТР
№1/31.05.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г.на ОСНК на ВКС.
С оглед на всички изложено ,въззивният съд счете,че като е достигнал до
извод за осъществен от обективна страна състав на престъпление по
чл.172б,ал.2,във вр. с ал.1 от НК,първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт.Правилността на извода относно квалификацията на
престъпното деяние по чл.172б,ал.2 от НК—с деянието да са причинени
значителни вредни последици се базира на правилни изводи,основани на ТР
№1/31.05.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, където съдът е
изяснил, че престъплението води до отрицателно изменение на условията за
нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното
право върху марка. Засягат се постигнатият търговски статус и репутацията на
притежателя на изключителното право. В правнозащитената му сфера
настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение.
Първият съд е дал аргументиран орган на възражението на защитата по
отношение на дадената пазарна оценка на всеки един артикул и тъй като това
възражение се поддържа и пред въззивният съд,а съображенията на втория съд
са напълно идентични,поради необходимостта от съобразяване на посоченото
по-горе тълкувателно решение,не намира за необходимо тяхното
преповтаряне,а единствено посочването на своята пълна солидарност към
направените изводи и правилната оценка в размер на 200 500 лева,дадена след
като са взети предвид цените на правомерно произведените оригинални
стоки.Така посоченият размер определя квалифициращият признак
значителни вредни последици,макар че използваният в разпоредбата на
чл.172б,ал.2 от НК законодателен израз е не значителни имуществени
вреди,определени от съдебната практика на 14 минимални работни заплати,а
законодателят изисква причиняването на „значителни вредни последици“.Ето
защо, в случая следва да бъде възприето разбирането,че критерият е
комплексен като обхващащ не само материалното измерение на
вредите,поради надхвърлянето няколкократно размера на 14 минимални
13
работни заплати за България за 2022г/710 лева/,но в този критерий се
включват и неимуществените вреди,включващи засягането на защитаваните
обществени отношения- възможността за упражняване на изключителното
право върху марката,уронване на постигнатият търговски статус и
репутация,поради предлагането на идентични стоки с качество,различаващо
се от оригиналните стоки на маркопритежателите. Ето защо,значителността на
вредните последици намира израз и в засягането на търговския статус на 11
притежатели на търговски марки за четири вида стоки-
обувки,чанти,портмонета и шапки.
Правилен е изводът на първата инстанция за осъществяване на
престъплението и от субективна страна.Б. е разбирала, че правото върху
дадена търговска марка е изключително по своя характер и включва както
правото на притежателя й да я използва и да се разпорежда с нея, така и
възможността притежателят на марката да забрани на трети лица без негово
съгласие да използват в търговската си дейност както самата марка, така и
знак, който е идентичен или сходен с неговата запазена търговска марка, тъй
като по този начин поради тяхното сходство с марката и идентичността на
стоките,съществува вероятност за объркване на потребителите и възможност
последните да свържат знака с марката.В своите обяснения пред въззивния
съд,подсъдимата посочи,че е продавала оригинални стоки на марките
„Адидас“,Пума“ и „Фила“ и е извършвала тази дейност с необходите за това
разрешителни.Ето защо, и въззивният съд приема,че тя добре е разбирала, че
използването в търговската дейност на една запазена търговска марка без да
притежава необходимото разрешение от притежателя на изключителните
права върху процесните търговски марки за територията на Р България,не е
позволено,поради което въпреки,че е съзнавала общественоопасния характер
на своето деяние,въпреки,че е разбирала неговите общественоопасни
последици,е искала и целяла тяхното настъпване.
Предвид гореизложеното, се налага извода за установяване по несъмнен и
категоричен начин наличието на всички признаци от обективна страна на
фактическия състав на престъплението по чл.172б,ал.2,вр. с ал.1 от НК,вр. с
чл.13,ал.1,т.1 и т.2 и ал.2,т.2 от ЗМГО,поради което правилно подсъдимата В.
Б. е призната за виновна в извършване на това престъпление.Присъдата на
районния съд обаче следва да претърпи корекция в частта относно
14
посочения брой на чантите от марката „Louis Vuitton“,определени от
проверявания съд на 12/дванадесет/ броя,при обвинение от 8/осем/ броя
чанти,като подсъдимата следва да бъде оправдана по отношение на посочения
брой над 8 чанти.
Настоящата инстанция намира, че правилно районният съд е определил
размера на наказанието „лишаване от свобода“ от 1/една/ година, което следва
да понесе подсъдимата,но при определянето му е отчетено само едно
изключително смекчаващо отговорността й обстоятелство.Като изключително
такова,първият съд е отчел влошеното здравословно състояние на
подсъдимата,доказателства за което са били представени още на етап
досъдебно производство,към който извод се присъединява и въззивния съд,но
това смекчаващо вината й обстоятелство по мнение на настоящият съд няма
изключителен характер.Но първият съд се е ограничил единствено с неговото
посочване,определяйки го за изключително,от което е извел и извода, че и
най-лекото предвидено в разпоредбата на чл.172б,ал.2 НК наказание би се
явило несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимата
престъпление,поради което е определил наказанието под предвидения
минимум,налагайки на осн чл.55,ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“
от 1 година.Така определеният размер на наказанието е справедлив,но
първият съд е пропуснал посочването на редица смекчаващи вината на
подсъдимата обстоятелства,а именно: чистото й съдебно минало като тази
проява е инцидентна в нейния живот,добрите характеристични данни-
занимава се с търговска дейност повече от 18 години, съгласно нейните
обяснения и липсват данни за санкционирането й по административен ред,
респ. за други образувани производства от същия характер,не е отчетен
семейния й статус-внезапното й овдовяване и поетата от нея тежест по
грижите на двете й деца,съдействието,което подсъдимата е оказала на
органите на досъдебното производство,посочвайки не само произхода на
стоките, тяхното доставяне,но същата доброволно е предала цялата
стока,намираща се в търговския обект,за което е съставен протокол за
доброволно предаване,както и проявеното от подсъдимата съжаление за
извършеното.Всички тези смекчаващи вината на подсъдимата
обстоятелства,отнесени към отчетеното едно от районният съд,което
въззивният съд не намира,че е от изключителен характер,вече водят до извод
за тяхната многобройност и позволяват приложението на чл.55,ал.1,т.1 от НК,
15
като въззивният съд споделя извода на първи,че и най-лекото предвидено в
закона наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното от В. Б.
престъпление.Първият съд не е отчел отегчаващи вината на подсъдимата
обстоятелства,каквито не отчита и въззивния съд,като следва да бъде
отбелязано ,че стойността на стоката е намерила израз в по-тежката
квалификация на престъпното деяние.
Въпреки справедливо отмереното наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 година,присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде ревизирана по
отношение на основанието за неговото определяне ,посочено като
чл.55,ал.1,т.3 от НК,каквато точка не съществува.Присъдата следва да
претърпи корекция и по отношение на определеното кумулативно наказание
„глоба“,което е наложено в размер на 5000лв.Вероятно, при предвиден
диапазон на наказанието в разпоредбата на чл.172б,ал.2 от НК,отчитайки,че
материално-правната разпоредба не е претърпяла промяна по отношение на
наказанието „глоба“ в по-благоприятен аспект,касателно долния минимум на
това наказание от 10 000лева,районният съд е определил размера на глобата
съгласно правилото на чл.55,ал.2 от НК.С този извод проверяващият съд не се
съгласява,считайки,че налагането на наказание „глоба“ дори и по правилото
на чл.55,ал.2 от НК е прекалено тежко санкциониране за
подсъдимата,държейки сметка за влошеното й здравословно състояние,за
което е претърпяла хирургични интервенции в период следващ проверката и
образуваното на наказателното производство срещу нея,както и за
обстоятелството,че сама се грижи за децата си, които макар и пълнолетни
живеят с нея в едно домакинство.Ето защо,въззивният съд е на мнение,че
подсъдимата не следва да бъде санкционирана с налагането на кумулативно
предвиденото наказание ,поради което следа да бъде приложена разпоредбата
на чл.55,ал.3 от НК,в който смисъл присъдата на първоинстанционния съд
следва да бъде изменена.Отлагането на определеното наказание "лишаване от
свобода" на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от 3/три/ години е правилно решено
от първия съд,поради наличието на предпоставките за това-чисто съдебно
минало,добри характеристични данни и инцидентност на разискваната
престъпна проява.
По тези съображения, постановената присъда следва да бъде изменена по
отношение на основанието за налагане на наказанието „лишаване от
16
свобода“,по отношение на наложеното кумулативно наказание „Глоба“ и
основанието за това,както и по отношение на броя чантите от марката „Louis
Vuitton“,определени от проверявания съд на 12/дванадесет/ броя,при
обвинение от 8/осем/ броя чанти,като подсъдимата следва да бъде
оправдана,касателно посочения брой над 8 чанти,а в останалата си част
присъдата следва да бъде потвърдена.
Районният съд не се е произнесъл по въпросите,засягащи разноските по
делото и веществените доказателства,но е посочил ,че ще се произнесе по тях
по реда на чл.306,ал.1 от НПК,което следва да стори след връщане на делото
от инстанционен контрол.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 и 6 НПК и чл. 337, ал. 1, т. 1 и
чл. 338 НПК Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 48/30.05.2025г. постановена по НОХД № 1393/2024г.
по описа на РС –Благоевград, като наказанието „лишаване от свобода“ се
счита наложено на осн. чл.55,ал.1,т.1 от НК и на осн. чл.55,ал.3 от НК я
ОТМЕНЯВА в частта на наложеното кумулативно наказание „глоба“ в размер
на 5 000лева, както и относно броя на чантите от марката „Louis Vuitton“ ,като
оправдава подсъдимата В. И. Б. за посочения брой над 8 чанти.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
За решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17