О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Провадия, 20.05.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на 20.05.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 297/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
248 ГПК.
Постъпила е молба вх. №
260707/14.04.2021 г., подадена от А.И.И., чрез адвокат И.А., с искане,
обективирано в т. 2 от молбата, да бъдат присъдени в полза на молителя
сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В молбата се излага, че
поради прекратяване на производството по делото по отношение на молителя,
следва да бъде ангажирана отговорността за разноски на ищеца.
Поради изложеното, моли да
му бъдат присъдени направените разноски съобразно представен към молбата списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 248 от ГПК е постъпил отговор, наименуван „молба“, с вх. № 260808/10.05.2021 г.,
подаден от ищеца „Дивес Агро“ ЕООД, с който възразява срещу искането за
присъждане на адвокатски хонорар. Излага, че искането за прекратяване на
производството по отношение на А.И. е направено още с отговора на исковата
молба, но списъкът по чл. 80 от ГПК е представен едва с молбата от 14.04.2021
г. Навежда още, че адвокатското възнаграждение е прекомерно съобразно
фактическата и правна сложност на делото, както с оглед обстоятелството, че по
делото е подаден единствено отговор на исковата молба, а производството е
прекратено по отношение на молителя преди първото заседание.
Отделно от горното, посочва,
че договорът за правна помощ е сключен от А.И. лично и в качеството му на
настойник на И.С., поради което молбата не следва да бъде уважена преди
приключване на производството. Излага, че при вече заплатен общо хонорар, не би
могло същият да бъде разпределен за всеки от ответниците, с оглед искането за
присъждане на разноски на А.И..
В условията на
евентуалност моли разноските да бъдат намалени предвид фактическата и правна сложност
на делото, както и обстоятелството, че същото е прекратено по отношение на
ответника преди първото съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид
искането и отговора, намира следното:
Молбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 248, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е
допустима. Възраженията на ищеца в обратна насока са неоснователни - съдът не
се е произнесъл по отговорността за разноски с определението за прекратяване на
производството, а липсата на списък по чл. 80 ГПК в тази хипотеза, не е
основание да се откаже исканото допълване – в този смисъл задължителните
разяснения, дадени в т. 8 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Според разпоредбата на
чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото.
В ОИМ е направено искане
за присъждане на разноски /л. 84-87/. Представено е пълномощно и договор за
правна защита и съдействие /л. 95/, последният сключен между А.И.И., за себе си
и като настойник на И.И.С., и адвокат И.А., като заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева. Възнаграждението е уговорено за
процесуално представителство по г. д. № 297/2020 г. на РС – Провадия. Общият
размер на защитения имуществен интерес е в размер на 1135.00 лева /данъчната
оценка на целия недвижим имот, предмет на иска/. Защитата на двамата ответници
е осъществена от адвокат А. с един общ отговор на исковата молба с различни
аргументи по отношение на двамата ответници. С влязло в сила определение № 260071/19.03.2021
г. производството по делото е прекратено по отношение на част от наследниците
на починалата съпруга на ответника И.И.С., между които и ответникът А.И.И., като
недопустимо. Същото е влязло в сила в прекратителната му част. При липса на указание каква част от общо платеното възнаграждение
за защита на кой от ответниците е платена, следва да се приеме, че е платено
възнаграждение от по 200 лева за всеки от тях. Преценявайки описаните по – горе
обстоятелства, съдът намира, че от платеното от ответниците по исковата молба А.И.
и И.С. на адвокат А. възнаграждение в общ размер на 400 лева, следва да се
присъдят на молителя, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, 200 лева, което е значително
под минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. не дава основание за намаляване на адвокатското
възнаграждение.
Предвид изложеното, определение № 260071/19.03.2021 г.,
постановено по настоящото дело, следва да бъде допълнено като се присъдят разноски на ответника А.И.И. за
адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба в размер на
200 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №
260071/19.03.2021 г., постановено по г. .д. № 297/2020 г. по описа на РС –
Провадия, в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като:
ОСЪЖДА „Дивес Агро“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с. Блъсково, община Провадия, област Варна,
ул. „Седма” № 2А да заплати на А.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** разноски за
адвокатска защита за производството по делото пред настоящата инстанция в
размер на 200 лева /двеста лева/, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на „Дивес Агро“ ЕООД и А.И. ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: