Р Е Ш Е Н И Е
№
261775/27.05.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1860 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по подадена
от искова молба от Г.И.Л., ЕГН **********,***, с която срещу А.С.Д., ЕГН **********,***,
е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ищцата е собственик на УПИ VII-111 в кв. 10 по ПУП-план за регулация на с. *,
общ. *, обл. *, одобрен със Заповед № 6352 от
14.10.1952 г. на Председателя на ОНС – Варна, изменен със Заповед № 0700-532 от
22.08.2012 г. на кмета на Община *, обл. *, с площ по
скица от 574 кв.м., при граници: улица, УПИ IX-111, УПИ VIII-112, УПИ X-111,
УПИ XIII-112, придобит въз основа на упражнявано от ищцата давностно владение в
периода 05.09.1996 г. – 12.02.2020 г.
В
исковата молба ищцата Г.И.Л. твърди,
че е собственик на УПИ VII-111 в кв. 10 по ПУП-план за регулация на с. *, общ. *
по силата на изтекла в нейна полза 10 годишна придобивна давност, защото е
осъществявала фактическа власт от септември 1996 г., която явно,
необезпокоявано и непрекъснато продължава и към датата на подаване на исковата
молба. Сочи, че на 05.09.1996 г. е закупила от * и * * дворно място, което по
действащият план съставлява УПИ IX-111, която сделка е обективирана в НА №
16/1996 г. при нотариус *. Излага, че макар и в плана на селото УПИ VII-111 и
УПИ IX-111 да са отразени като самостоятелни имоти, на място граница между тях
няма, а те съществуват като едно цяло и никога не са били разделяни. Твърди, че
като е купила съседния имот е оградила цялото място с телена мрежа, подсилена с
бетонни колове на циментова основа, която ограда съществува и до настоящия
момент. Излага, че единственият вход към процесния имот е през другия и́
имот УПИ IX-111, в който е построена жилищна сграда, която обитава. Сочи, че
процесният имот го използва за градина, защото другият е изцяло застроен, като
през тези повече от 20 години го е поддържала и обработвала непрекъснато и е
бил засят с различни растения. Твърди, че в процесния период трайно е
пребивавала във Виена, но на всеки три месеца се е завръщала, като в периодите
на отсъствие за къщата и двора са се грижили нейните деца. Излага, че от 2014
г. в къщата постоянно живее синът и́ Севдалин, който и́ помага с поддръжката
и обработката на градината. Сочи, че не е декларирала имота в данъчната служба,
защото няма документи за собственост, поради което и не плаща данъци, но досега
от 1996 г. насам никой не е оспорвал правото и́ на собственост. Твърди, че
при посещение в техническата служба на общ. Бяла, по повод снабдяването и́
нотариален акт по обстоятелствена проверка, е установила, че ответницата е
подала възражение, че е собственик на имота. Сочи, че е разбрала, че същата се
легитимира с постановление за възлагане от 22.08.2017 г., но никога не е
осъществяван въвод във владение на имота и правото и́ на собственост не е
било оспорвано. Счита, че ответницата не е придобила право на собственост,
защото длъжникът по изпълнителното дело * не го е притежавал към момента на
влизане в сила на постановлението за възлагане, поради което и акта на съдебния
изпълнител не е произвел вещно-транслативен ефект.
Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответницата
А.С.Д. подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че е
придобила собствеността върху процесния имот по силата на влязлото в сила
Постановление за възлагане от 22.08.2017 г. по изп.д.
№ 574/2014 г. на ЧСИ № 711 *. Сочи, че с постановлението съдебният изпълнител
и́ е възложил УПИ XI-111 в кв. 10 по плана на с. Попович за сумата от 2
020 лв., която е платена от нея. Излага, че преди възлагането имотът е бил
собственост на * по силата на НА № 107, т. XI, дело № 3507/21.07.1989 г. на
нотариус Табакова, който го е закупил от *, и след което е вписан в разписния
лист. Твърди, че от удостоверението за идентичност, издадено и́ от Община *,
се установява, че УПИ XI-111 е идентичен с процесния УПИ VII-111. Сочи още, че
в посочения от ищцата период от 1996 г. до предявяване на иска, имотът не се е
владял от нея, а от длъжника по изпълнителното дело – *, лично и чрез трети
лица. Излага, че ищцата не живее постоянно в България и се връща епизодично в
с. * през летния сезон за не повече от две седмици, никога не е обработвала
мястото и оградата, която представлява жив плет, е поставена от *. Оспорва
твърдението, че за имота са се грижили децата на ищцата, тъй като същите никога
не са живели в имота съседен на процесния. Сочи още, че имотът е силно
затревен, обрасъл с плевели и на места оградата е премахната. Твърди, че след
закупуването на имота през 2017 г. този факт е станал известен на цялото село и
е пускала на паша животните си там, като никой не
и́ е оспорвал владението. Сочи, че познава имота от много години, защото
има друг имот в селото, и никога в него не е имало засети зеленчуци или
люцерна, и не е било поддържано и обработвано. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ищцата поддържа иска. Представя писмена защита по съществото
на спора.
В
съдебно заседание ответницата поддържа отговора. Представя писмена защита по
съществото на спора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и възраженията
на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От
Заповед № 214 от 16.11.1988 г. на председателя на Общински народен съвет- гр.
Варна, се установява, че е одобрено разделянето на парцел IX-111, кв. 10 по
плана на с. * на два парцела предвид промяна на дворищната регулация, съобразно
приложената скица /л. 49 от делото/
От
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 107, том. XI, дело № 3507/1989 г.
на нотариус * се установява, че на 21.06.1989 г. * е продал на * недвижим имот
находящ се в с. Попович, общ. Бяла – дворно място от 505 кв.м., включени в
парцел XI-111 в кв. 10 по плана на селото, при граници: улица, парцели VII-112,
IX-111 и X-111.
От
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 16, том XXXI, дело 8207/96 г. на
нотариус * се установява, че на 05.09.1996 г. * и * са продали на ищцата Г.И. *
недвижим имот – дворно място от 640 кв.м., находящо се в с. *, обл. *, съставляващо парцел IX-111 в кв. 10 по плана на
селото, при граници: път, парцели №№ X-111, VII-112, XI-111, заедно с
построената в него жилищна сграда.
От
Разписен лист се установява, че за имот № 111, кв. 10, от който е образуван
парцел № XI по плана на селото като собственик е записан *, съобразно
Нотариален акт № 107 от 89 г., като впоследствие същият е задраскан и като
собственик е вписана А.С.Д., съобразно Постановление № 97, т. LXXXIII, дв.вх. 33505, д. 3941/05.12.17 г.
От
Заповед РД 0700-532 от 22.08.2012 г. на Кмета на Община * се установява, че е
одобрено изменение на ПУП-ПР на с. * в обхват на кв. 10, относно промяна на вътрешнорегулационните линии между УПИ IX-111, УПИ XIII –
112 и УПИ VII-111, според предложения проект /л. 51 от делото/
От
приобщеното по делото изп.д.№ 20147110400574 по описа
на ЧСИ № 711 * се установява, че длъжник по изпълнителното дело е бил *, като
за удовлетворяване на вземането на взискателя е обявена и извършена публична
продан на вещ на длъжника - процесния УПИ XI-111 в кв. 10 по плана на с.
Попович с площ от 505 кв.м. За купувач на имота е обявена А.С.Д., като
единствен наддавач, за сумата от 2 020 лв. С
Постановление за възлагане от 22.08.2017 г. имотът е възложен на ищцата. Цената
е платена. Няма данни за проведена незаконосъобразна процедура по публична
продан, като същата не е оспорена и постановлението е влязло в сила на
13.10.2017 г. и е вписано в Служба по вписвания –Варна. Извършено е
разпределение на получената по изпълнителното дело сума. Липсват данни по
изпълнителното дело да е извършван въвод във владение на имота.
От
изслушаното по делото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесният имот пл.№ 111 по
регулационния план на с. * първоначално е отреден един парцел с № IX-111 в кв.
10, като на основание Заповед № 214 от 16.11.1998 г. от същият се формират два
самостоятелни парцела с №№ IX и XI. В последствие през 2012 г. на основание на
заповедта на Кмета на общ. Бяла са променени вътрешно регулационните линии,
защото е налице неприложена дворищна регулация/вътрешно регулационни граници и
същите преминават по граници на ползване на имота. Вещото лице намира
разминаване на вътрешно регулационните граници на описаната площ и записано
отреждане. Сочи, че в разписния лист към плана на с. * за имот пл. № 111 е
записан първоначално * и в последствие А.С.Д.. Вещото лице излага, че след
извършване на справка в техническата служба в общ. Бяла и представените скици
установява разминаване в графичната част и записаното отреждане на УПИ. В
заключение сочи, че описаните в различните документи и цитирани номера касаят
една и съща територия /един и същи парцел, с разминаване на номерата и площите
и вътрешно регулационните граници/. Разминаването се дължи на ненавременно
нанасяне на влезлите в сила заповеди и коректното отразяване на номерата.
Вещото лице е извършило оглед на място на имота на 16.04.2021 г. и е
констатирало, че същият е ограден от три страни. От северната /от страна на
улицата/ и от запад оградата е от телена мрежа закрепена на бетонни колове /и
от части на съществуващи храсти и дървета. Източната ограда е на ниска бетонна
основа, върху която са монтирани железни колове и прикрепена телена мрежа.
Между парцели УПИ IX-111 и VII-111/XI-111/ няма положена ограда. В имота няма
трайни насаждения и подобрения. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
разминаванията се дължат на техническа грешка, като мястото е едно и също с
изменение на границите на база на заповедите, като е налице и разминаване с
площта.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка * се установява, че живее в с. *
от раждането си и знае, че ищцата има имот в селото с площ около 1 декар, в
който има голяма къща и двор, който се сее през пролетта и лятото. Ищцата живее
там с децата си, които в момента са в чужбина и се връщат по празници и лятото,
като преди 3-4 години малкият и́ син Стилиян е поддържал къщата, след
което е отишъл в чужбина и майка му се е върнала за постоянно. Сочи, че ищцата
си е идвала през 2-3 месеца и тя два-три пъти е ходила да и́ чисти
тревичките от сятото. Не е виждала други хора там и до преди няколко години не
знае да е имало спор за мястото. Имотът е ограден с бетонни колове и мрежа от
всички страни. Споделя, че първо синът на ищцата е сял в градината, а после тя,
като това се е случило след 2015 г. * е сял люцерна и си е вързвал
коня там, както и други момчета с коне. След това ищцата им е забранила да
влизат, защото е започнала да сее домати, тиквички и зелен боб. Свидетелката
сочи, че е чистила двора, за което ищцата и́ е плащала.
От
показанията на разпитаният по делото свидетел * се установява, че е племенник
на ищцата, която има имот в с. * около 1 декар, като отпред има къща, а отзад е
празно място. В момента в къщата живеят ищцата и синовете и́, но
последните ги няма защото са в чужбина. Ищцата е живеела с мъжа си, но той е
починал, като сега постоянно живее в имота. В момента мястото не се обработва,
но до миналата година ищцата го е обработвала, а до преди 2-3 години е сято с
люцерна. До миналата година е засято с
домати, картофи, пипер, лук, като синът на ищцата * е работил мястото. Не е
виждал чужди хора там и до миналата година не е имало спор за имота. Помагал е
на леля си. Давала му е да пасе коня си там и е помагал за картофите през 2016
г.- 2017 г., като преди това с баба му са ходили постоянно в имота. Ищцата е
била в чужбина, като преди това си е идвала на всеки 2-3 месеца и оставала цяло
лято, както и през зимата. Цепил и́ е дърва. От както е починал мъжът на ищцата,
тя живее постоянно в селото. Мястото е оградено изцяло с мрежа и бетонни
колове. Миналата година е имало домати
през лятото в мястото, като в него постоянно влизат коне и разрушават оградата,
която после ищцата оправя.
От
показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че познава
страните и е съсед на процесния имот в с. *. Знае, че ответницата е купила
имота, който е в близост до имота на ищцата, като между двата имота няма
ограда. Сочи, че процесният имот е оран един-два пъти преди две години и нищо
не е садено вътре. Виждал е да пасат коне вътре. Споделя, че ищцата е искала да
коси имота преди ответницата да го купи, но нищо не е направила, защото е
станало буренак. Казва, че преди 4-5 години когато се е правила оградата ищцата
го е почистила. Разбрало се е в селото през 2017 г., че ответницата е купила
имота. Споделя, че към момента никой не живее постоянно в мястото на ищцата,
като тя живее зад граница и не знае колко често се връща. Процесният имот няма
входна врата, има само мрежа, която се отваря, за да се влезе, която мрежа я е
сложила ищцата. Не е виждал ищцата да обработва мястото, нито някой от синовете
и́.
От
показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че е съсед на
страните, като посочва, че процесният имот е на ответницата, във вид на
триъгълник е и няма насаждения, като вътре има къпини, лозини и стари черници.
Не е виждал да се обработва мястото, като същото е оградено преди 4-5 години от
ответницата. Преди това не е било оградено и се е влизало от всякъде,
включително той си е връзвал коня да пасе там. Посочва, че между мястото на
ищцата и това на ответницата имало сложена мрежа, като преди това е имало жив
плет. Мястото не с е обработвало, защото няма вода там и не е имало насаждения.
Сочи, че ищцата не живее постоянно в къщата си и се връща веднъж-два пъти в
годината, като децата и́ също не живеят там и никой не стопанисва имота
докато ги няма. Не е виждал ищцата да работи в градината.
От
показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че познава Крум,
който е имал имот в с. *. Свидетелят е бил собственик на това място, като е
подал молба за разделяне, след което е продал едната половина на * през около
1986 г. Общо мястото е било около декар и е нямало постройка. В него е имало
черница и люцерна. Започнал да строи в долния парцел, като 5-6 години след
първоначалната продажба продал и парцела с къщата на *, който впоследствие го
препродал. Когато е купил мястото същото е било оградено с вършина и стара
мрежа, но той го заградил цялото с мрежа и колове. Знае, че ищцата е купила
къщата, като между двата парцела няма ограда и никога не са били разделяне с
мрежа. След като е продал имота на * в началото той му е казал да го ползва,
защото не живеел в селото, като свидетелят го е ползвал 4-5 години, докато
продаде парцела с къщата и го е работил. Сочи, че мястото на ищцата е в трева и
тя предимно не живее в България. Не може да каже кога какво е обработвано там,
но преди е имало черници. Ищцата живее в къщата, но синовете и́ са в
чужбина. * е от Пловдив, като е идвал 2-3 пъти на море през лятото 1986-1987
г., откакто е купил имота.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, придобит след
упражняване на давностно владение, на основание чл. 124, ал. 1, предл.
II ГПК.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е
следвало да докаже, че е станала собственик на процесния недвижим имот УПИ VII-111 в кв. 10 по ПУП-план за
регулация на с. *, общ. Бяла на
твърдяното от нея оригинерно придобивно основание – упражнявано повече от 10
години давностно владение в периода 05.09.1996 г. – 12.02.2020 г. В тежест на
ответницата е било да докаже противопоставимо свое право на собственост върху
процесния недвижим имот УПИ
VII-111 в кв. 10 по ПУП-план за регулация на с. *, общ. * на твърдяното от нея
деривативно придобивно основание – постановление за възлагане от 22.08.2017 г.,
По
отношение на идентичността на имота съдът намира, че претендираният от ищцата
недвижим имот е идентичен с продадения през 1989 г. имот от * на *, който имот
ответницата е купила на публична продан и за който е била обявена за купувач,
като се съобразят техническите несъответствия в границите и площта, съобразно
заключението на вещото лице. Между страните няма и спор по този въпрос.
Съдът
не намира пороци в процедурата по провеждане на публичната продан на имота, а и
това не е предмет на настоящото производство, доколкото е налице влязло в сила
постановление за възлагане. Съобразно събраните по делото писмени доказателства
ответницата е придобила имота от длъжник по изпълнителното дело, който е
притежавал годен титул за собственост.
Главният
спорен въпрос по делото е дали ищцата е придобила процесният недвижим имот на
оригинерно правно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност за
периода 05.09.1996 г. – 12.02.2020 г., което би изключило правата на
ответницата, ако същата е закупила имота от лице, което не е било собственик
към момента на публичната продан.
За
установяване и опровергаване наличието на елементите от фактическия състав на
придобивната давност двете страни са ангажирали свидетелски показания, които в
голямата си част са противоречиви и взаимоизключващи се.
Ищцата
твърди, че в процесния период е владяла имота. Съгласно чл. 68 ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Според правната теория и съдебната практика владението
има два основни признака – обективен и субективен, както и няколко допълнителни
признака – същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.
Обективният елемент се изразява в това лицето да е упражнявало фактическа власт
над вещта, а субективният елемент изисква това да е било с намерение за своене,
а именно с действия, които предполагат, че владелецът счита вещта за своя,
които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика. В
Решение № 262/01.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012 г., ІІ г.о. на ВКС се приема, че
при наличието на спор съдът следва да постави на страните въпроси чрез какви
действия е упражнявана фактическата власт и да формира изводи дали извършените
действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене
по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита
предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е
осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или
сезонен характер.
Също
така посочените допълнителни признаци на владението са били изрично законово
регламентирани в ЗИСС и макар да не са възпроизведени в действащия ЗС, същите
определят наличието на обективния и субективния елемент на владението и следва
да бъдат доказани при наличие на оспорване.
Постоянното
осъществяване на владение изисква фактическата власт върху вещта и държането й
като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи
вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица. Постоянното
владение не означава, че фактическата власт се осъществява във всеки един
момент. Достатъчно владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае
да може да реализира владелческата си власт съобразно
предназначението на вещта. Несъмненото владение изисква да няма съмнение, че
владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си. В практиката се
приема, че когато имотът е изцяло чужд, не е нужно лицето, което е установило
фактическа власт върху имота без да има основание за това,да демонстрира промяна
в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай от
момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не
на държане. Тогава достатъчно за придобиването на имота по давност е владението
да е явно, необезпокоявано и непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от
закона срок /Решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г., ІІ г.о на
ВКС/. Спокойно е владението, което не е установено с насилие. Явно е
владението, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован
да може да научи за това; да не е установена по скрит начин, тайно от предишния
владелец.
Съобразявайки
горното и след преценка на свидетелските показания по делото съдът намира, че в
настоящия процес ищцата не доказа, че е придобила собствеността върху процесния
имот с изтичането на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Вземайки предвид твърденията на
ищцата в исковата молба, документа и́ за собственост на съседния имот и
показанията на свидетеля * може да се заключи, че първоначално цялото дворно
място с площ около 1 декар е било оградено, доколкото е било един парцел. След
административното разделяне на имота и продажбата през 1989 г. на процесния
имот от * на * няма данни последният да е поставил ограда между двата
новообразувани имота. Продавачът е продължил да стопанисва имота, предвид
уговорката му с купувача да държи същия за него няколко години, който факт не
беше оспорен в настоящото производство. В последствие * е продал и съседния
имот, като след препродаване през 1996 г. ищцата е станала собственик на същия.
Ищцата е била наясно, че купува само имота с построената в него сграда, но не и
процесното дворно място, като твърденията и́ са, че е завладяла същото,
поради което и същата следва да се счита за недобросъвестен владелец. Твърди
се, че след 1996 г. ищцата е започнала да манифестира намерението си за своене
върху този имот, но тези твърдения не се установиха по делото.
На първо място не се доказа, че ищцата е
демонстрирала, че счита имота си за свой пред действителния собственик * *.
Установява се от показанията на свидетеля *, че * е от гр. * и че само
спорадично е посещавал имота, като посочените от свидетеля години не са коректни,
предвид това, че към този момент имотът все още не е бил продаден. Дру*мев е предоставил на
предишния собственик * да го стопанисва, но само за период от няколко години
след продажбата, като следва да се приеме, че след като * е продал и другия си
имот, той също е престанал да се грижи за процесния.
Въпреки
това, всички тези изводи на съда почиват само на предположения, а те не бяха
доказани от ищцата главно и пълно по делото. Всички водени от страните
свидетели споделят впечатленията си от последните няколко години преди
образуване на настоящото дело. Не бяха събрани свидетелски показания за момента
на започване упражняването на фактическата власт на ищцата /1996 г./, самото
завладяване на имота, както и явното манифестиране пред действителният
собственик и всички други лица, че тя счита този имот за свой от този момент
нататък и през годините. Свидетелката * е била в детска възраст когато твърди,
че е помагала на ищцата със стопанисването на имота около 2015 г., като не
споделя впечатленията си преди това. Свидетелят * е роднина на ищцата /съдът
съобразява този факт при отчитане достоверността на показанията му/, като
същият твърди, че е пасял коня си там през 2016 г. – 2017 г., а преди това е
посещавал имота с баба си, но същият не конкретизира кой имот, доколкото няма
ограда между двата имота и посещенията му най-вероятно са били в къщата.
Въпреки това липсват категорични данни за осъществявано владение от страна на
ищцата за предходен период.
Предвид
тези събрани гласни доказателства не може да се направи извод, че ищцата е
владяла процесния имот за периода 1996 г. – 2015 г., доколкото по делото не се
установява този факт по никакъв начин. Никой от свидетелите не споделя
впечатленията си от този период. Няма данни за деклариране на имота в данъчната
служба, както и каквито и да са други писмени доказателства във връзка с
проведени административни процедури за имота с участието на ищцата, и т.н. Това,
че ищцата е била преимуществено в чужбина през този период също внася съмнение
в това доколкото се е осъществявала непрекъсната фактическа власт над имота
лично или чрез трети лица, като от показанията се установява, че синовете
и́ са се грижили за имота едва през последните години преди образуване на
делото, а преди това същият е бил буренясал. Дори да се приеме, че има
доказателства за осъществявана фактическа власт с намерение за своене след 2015
г., то предвид недобросъвестното владение на ищцата същата не е достатъчна, за
да се приеме, че имотът е придобит по давност, предвид от необходимостта същият
да се владее непрекъснато в период от поне 10 години.
Свидетелските
показания по отношение на това дали имотът е бил стопанисван са противоречиви,
като същите се отнасят единствено за последните няколко години, който период не
е достатъчен, за да се приеме, че е изтекъл законовия срок за придобиването по
давност.
Дори
да се приеме, че ищцата е осъществявала владение от 1996 г. то същото се е
прекъснало през 2017 г. когато ответницата е закупила имота и се е ремонтирала
оградата, който факт категорично се установява от водените от нея свидетели.
Чрез ограждането на мястото, пускането на животни вътре и узнаването в селото,
че имотът вече има нов собственик се е прекъснала фактическата власт на ищцата,
дори и същата към този момент да е осъществявала такава, независимо, че не е
извършен въвод във владение на имота. Най-вероятно това изпълнително действие
не е било необходимо, доколкото липсват данни да е имало оспорване от страна на
ищцата след този период до предявяване на настоящия иск. Постановлението за
възлагане не е обжалвано, като няма как да се допусне, че ищцата не е разбрала,
че ответницата е закупила имота, доколкото върху него са поставяне обявления и
от показанията на свидетелите се установява, че цялото село е разбрало. Също
така, доколкото ответницата е от същото село и е била наясно кой имот купува,
то същата не би закупила имота, ако ищцата е считала същият за свой и ясно е обективирала това свое намерение пред всички. Няма данни
ищцата да е се е позовала преди публичната продан на изтеклата в нейна полза
придобивна давност, като това е сторено едва с настоящата искова молба в
началото на 2020 г.
В ТР
4/2012 г., ОСГК на ВКС се приема, че позоваването не е елемент от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
За да
може да се позове на давност съответното лице трябва към момента на
позоваването да е във владение на имота, т.е. владението му да не е прекъснато
за повече от шест месеца преди позоваването. Според теорията на владението, ако
същото е прекъснато за повече от шест месеца се заличават правните последици на
изтеклия до момента давностен срок.
Поради
тази причина съдът счита, че дори да се приеме, че необходимият десетгодишен
давностен срок е бил изтекъл, то предвид липсата на позоваване и изгубване на
владението върху имота, последиците на придобиване на собствеността не могат да
бъдат зачетени. Безспорно се установява, че владението е било прекъснато за
повече от шест месеца, независимо дали ищцата впоследствие е решила да
стопанисва имота отново и дали го владее към настоящия момент.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният положителен
установителен иск за собственост е неоснователен и следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора в полза на ответницата следва да се присъдят направените от
нея разходи във връзка с производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същата
представя списък с разноски в общ размер от 700 лв., от които 400 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. за депозит за вещо лице.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.Л., ЕГН **********,***, срещу А.С.Д.,
ЕГН **********,***, положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, предл. II ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ищцата е собственик на УПИ VII-111 в кв. 10 по ПУП-план за регулация
на с. *, общ. *, обл. *, одобрен със Заповед № 6352
от 14.10.1952 г. на Председателя на ОНС – *, изменен със Заповед № 0700-532 от
22.08.2012 г. на кмета на Община *, обл. *, с площ по
скица от 574 кв.м., при граници: улица, УПИ IX-111, УПИ VIII-112, УПИ X-111,
УПИ XIII-112, придобит въз основа на упражнявано от ищцата давностно владение в
периода 05.09.1996 г. – 12.02.2020 г.
ОСЪЖДА Г.И.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 700 лв. /седемстотин лева/,
представляваща дължими разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: