№ 279
гр. Пазарджик, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500705 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена от „ Юробанк България „АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността гр.София , р- н Витоша , ул. „Околовръстен път“ №260, против М.
Г. ВЛ. ,ЕГН **********, с постоянен адрес в с. В. , община С. , ул. „ Ч. “ № 5.
С Решение № 260196/ 15. 07 .2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 1517/2020г. по описа на
същия съд, предявения иск е уважен частично , съобразно заключението на приетата по делото СИЕ. Присъдени
са разноски в полза на ищцовото дружество , съобразно уважената част от исковете .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
,подадена чрез назначения особен представител на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение
на съдопроизводствените правила . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба , чрез
пълномощника на страната.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния
съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
1
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
В исковата молба ищеца твърди ,че на 09. 03. 2004г. между картовото предприятие „Бългериън Ритейл
Сървисиз“/BRS /АД , ЕИК ********* и ответницата по иска е сключен договор за револвиращ кредит, под
формата на кредитна карта ,с определен кредитен лимит. Твърди се в исковата молба ,че по този договор и
Общите условия към него ответницата е неизправна страна , тъй като не е погасила в установените срокове
усвоения кредитен лимит.
В обжалваното решение ,районния съд е приел ,че страните са сключили валиден договор за издаване на
кредитна карта при Общи условия . Този извод на районния съд е неправилен и необоснован,тъй като не
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства .
В текстовете на чл. 13 ал. 1 от ЗЗД и чл. 14 ал. 1 от ЗЗД е посочено ,че договора се счита за сключен в момента , в
който предложението бъде прието от другата страна и приемането достигне у предложителя .
Фактическият състав по сключването на един двустранен договор е следния :
1/ Предложение ( покана ) от едната страна по договора до другата страна за неговото сключване;
2/ Предложението трябва да достигне до другата страна по договора . Това може да стане непосредствено
лично , с писмо , с телеграма или опосредствено чрез трето лице ;
3/ Приемане на предложението от другата страна . Приемането трябва да е безусловно . Няма приемане , ако
то става с резерви или съдържа насрещни условия .
Установено е по делото ,че на 07. 03. 2004г. ответницата по иска М. Г. ВЛ. е подала до картовото предприятие
„Бългериън Ритейл Сървисиз“/BRS /АД заявление за издаване на кредитна карта . Заявлението е прието от
лицето В.Н. ,служител на дружеството .В заявлението заявителя е декларирал ,че е запознат с Общите условия
на договора. На гърба на заявлението се съдържат Общи условия за издаване и ползване на кредитна карта
EUROLINE.
На 24. 03. 2005г.между„Бългериън Ритейл Сървисиз“/BRS /АД(продавач ) и ищцовото дружество Юробанк
България „АД , ЕИК *********( купувач) , е сключен договор за продажба на търговско предприятие по смисъла
на чл. 15 и сл. от ТЗ. С този договор продавача е закупил от купувача Картовото му предприятие. Този договор
обуславя активната процесуална и материална легитимация на ищцовото дружество .
С нот.покана от 23. 10. 2019г. новия собственик на предприятието , на основание чл. 15 ал. 1 от ТЗ , е уведомил
ответницата по иска за извършеното прехвърляне на предприятието , за това ,че прекратява действието на
договора за издаване на кредитна карта поради неплащане на две последователни минимални месечни
погасителни вноски(съответно на 25. 03. 2019г. и на 23. 04. 2019г. ) , за размера на вземането и неговата
изискуемост.
От доказателствата п о делото съдът прави извода ,че заявлението за издаване на кредитна карта по своето
съдържание представлява предложение до другата страна за сключването договор за издаване на кредитна
карта . Обстоятелството ,че заявлението е прието от служител на картовото дружество води до извода ,че
предложението е достигнало до другата страна . По делото липсват обаче доказателства за волеизявление
от другата страна, с което предложението да е прието , както и за сключването на индивидуален
двустранен договор , в който страните да са уговорили всички условия на договора( размер на кредитния лимит ,
условията за отпускане и погасяване на кредита ,условията за ползване на кредитната карта и срока на договора ).
Основното възражение на ищцовото дружество е ,че договора е сключен при Общи условия, на основание чл. 16
от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ.
Това възражение е неоснователно .
2
Според посочените правни норми Общите условия представляват отнапред установени от едната страна по
договора условия за неговото сключване . Те стават задължителни за другата страна , ако тя заяви писмено ,че ги
приема ( писмено потвърждение на Общите условия ).
Не може да се приеме ,че страните са сключили валиден договор при Общи условия по следните причини :
1/Договорът при Общи условия винаги предполага сключването на индивидуален договор. Такъв договор не е
сключен между страните. При индивидуалния договор условията на договора се разискват между страните и
стават договорни клаузи , ако бъдат приети . При договорите при Общи условия клаузите на бъдещия договор не
се разискват , тъй като са установени отнапред от едната страна по договора .За другата страна съществува
възможността или да приеме общите условия , което ще доведе до сключването на индивидуалния договор или да
ги отхвърли , при което индивидуалния договор не може да бъде сключен .
2/ Писменото потвърждаване на Общите условия от другата страна по договора означава ,че общите условия
са приети от другата страна.С приемането им те стават задължителни за другата страна и част от
съдържанието на индивидуалния договор,какъвто в случая не е сключен .
3/В заявлението за издаване на кредитна карта заявителя М. Г. ВЛ. е декларирала единствено ,че е запозната с
Общите условия на договора , но не и че ги приема. Ето защо не може да се приеме ,че Общите условия са
станали задължителни за тази страна при липсата на писмено заявление ,че ги приема .
Представените по делото Месечни извлечения за дължимите суми също не могат да валидират липсата
на индивидуален договор за издаването и ползването на кредитна карта .
Месечните извлечения са издадени на основание т. 9 от Общите условия .В месечните извлечения действително е
посочен отпуснатия кредитен лимит и лихвените проценти при отделните транзакции с картата(Това е само част
от съдържанието на договора за издаване и ползване на кредитна карта) . По своята правна природа месечното извлечение
представлява волеизявление на едната страна по договора ( в случая на картодържателя ), което волеизявление е в
изпълнение на договорните задължения на тази страна . Това не представлява волеизявление за сключване на
договор за издаване и ползване на кредитна карта( по своята правна природа този договор представлява договор за
револвиращ кредит ) ,нито пък съдържа условията на такъв вид договор.
При тези данни, на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, решението на първоинстанционния съд ще следва да се
отмени, като неправилно и незаконосъобразно . Ще следва да се постанови ново решение от въззивната
инстанция , по съществото на спора , с което да се отхвърли иска на ищцовото дружество за заплащането на
главница , договорна лихва , мораторна лихва и такси, като неоснователен поради недоказването му .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 260196/ 15. 07 .2021г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. №
1517/2020г. по описа на същия съд,вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Юробанк България „АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр.София , р- н Витоша , ул. „Околовръстен път“ №260, против М. Г. ВЛ. ,ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. В. , община С. , ул. „ Ч. “ № 5, за заплащане на сумите , които са посочени в исковата
молба , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с цена на обективно съединените искове и на общата искова
претенция до 20 000 лв. Делото е търговско на основание чл. 286 от ТЗ и чл. 1 ал. 1 т. 7 от ТЗ ) решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4