Присъда по дело №221/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 30
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 18 октомври 2022 г.)
Съдия: Даниел Иванов Цветков
Дело: 20221320200221
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 30
гр. Видин, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
и прокурора И. В. И.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Наказателно дело от общ
характер № 20221320200221 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият К. С. Б. - роден на 03.11.1985 г. в гр. Видин,
живущ в гр. Видин, ж.к. Христо Ботев № 1 вх. А , ет. 1, ап. 2, българин,
български гражданин, средно-специално образование, разведен, неосъждан,
ЕГН **********, шофьор международни превози за ВИНОВЕН в това, че на
05.04.2021г. в гр.Видин, в района на пътен възел „Ново село", умишлено
причинил лека телесна повреда на И. А. Д. от гр. Видин, в качеството му на
длъжностно лице - оператор сигурност, управление на технически системи и
видеонаблюдение към „Дунав мост Видин-Калафат" АД, при и по повод
изпълнение на службата му, изразена в контузия на главата с разкъсно -
контузна рана в тилната част, довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.та - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. първо, във вр.
с чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът
го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност като му налага
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът ОСЪЖДА подсъдимия К. С. Б., със снета по делото самоличност
1
да заплати на гр. ищец И. А. Д. сумата от 2000.00 лв., представляващи
претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпно
деяние от подсъдимият К. С. Б., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяването 05.04.2021г. до окончателното издължаване.
Съдът отхвърля предявения от гр. ищец и частен обвинител гр. иск
срещу подсъдимия К. С. Б. до пълния му размер от 6000,00 лева, като
необоснован и недоказан.
Съдът ОСЪЖДА подсъдимия К. С. Б., със снета по делото самоличност
да заплати в полза на Държавата по сметка на РС - Видин държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50,00 лева.
Съдът ОСЪЖДА подсъдимия К. С. Б., със снета по делото самоличност
да заплати направените разноски по делото, а именно сумата от 190,00 в
полза на бюджета по сметка на РС - Видин, разходвана за изготвяне на
експертизи, сумата от 136,50лв. в полза на ОД МВР - Видин, сума разходвана
за експертиза, както и да заплати сумата от 400,00лв. на гр. ищец И. А. Д.
представляващи адвокатско възнаграждение.
Вещественото доказателство - 1 бр. стоп палка ДА СЕ ВЪРНЕ НА
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ И. А. Д..
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Видинския
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №30 ОТ 18.10.2022 г. ПО НОХД № 221/2022г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД


Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр.
Видин, с който е повдигнато обвинение против К. С. Б., роден на
03.11.1985г. в гр. Видин, българин, с българско гражданство, средно –
специално образование, разведен, неосъждан, с адрес: гр. Видин, община
Видин, ж-к. „Христо Ботев“ № 1, вх.“А“, ет. 1, ап. 2, ЕГН:**********

ЗА Т О В А, Ч Е:
На 05.04.2021г. в гр. Видин, в района на пътен възел „Ново село“
умишлено причинил лека телесна повреда на И. А. Д. от гр. Видин, в
качеството му на длъжностно лице – „Оператор сигурност, управление на
технически системи и видеонаблюдение към Дунав мост Видин – Калафат“
АД, при и по повод изпълнение на службата му, изразена в контузия на
главата с разкъсно – контузна рана в тилната част, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за жИ.та – престъпление по чл.131, ал. 1,
т. 1, предл. първо във вр. с чл.130, ал. 1 от НК.
По делото е предявен и граждански иск срещу подсъдимия за
заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от пострадалия Д. неимуществени вреди от деянието, изразяващи
се в болки и страдания, както и безпокойство, свързано с работата му ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2021г. до
окончателното изплащане, който иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението
така, както е внесено с обвинителния акт. Пледира за налагането на наказание
по отношение подсъдимия за извършеното престъпление по чл.131, ал. 1, т. 1,
предл. първо във вр. с чл.130,ал. 1 от НК „Лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, което в условията на чл. 66 НК да бъде отложено за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия пледира да се приложи правният институт
на реторсията, с което да се освободи от наказателна отговорност
подзащитния му. Моли за отхвърляне на гр. иск и за оправдателна присъда.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
С трудов договор от 02.10.2017г. свидетелят И. Д. бил назначен в
„Дунав мост Видин – Калафат“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.
Видин, ул. „Цар Александър 2“ №16 на длъжност „оператор сигурност“. На
05.04.2021г. свид. Д. бил на работа от за времето от 07:00 до 19:00ч.
Около 17:00 ч. на надлеза за с. Ново село, област Видин възникнал
скандал между пострадалия И. А. Д. – служител на „Дунав мост 2“ и
1
подсъдимия К. С. Б. – международен шофор към транспортна фирма „Ава
транс“ ООД – гр. Видин. Поводът за скандала бил, че подс. Б. имал намерение
с управляваният от него тир да се нареди на опашката от тежкотоварни
автомобили, които чакали да преминат приз ГКПП „Дунав мост 2“.
Пострадалият Д. решил да възпрепятства това му намерение, тъй като към
момента организацията на движение на товарните камиони била
възпрепятствана. Д. подал сигнал на подсъдимия Б. посредством стоп –
палката, която носел със себе си, но последният не се подчинил. Подсъдимият
тръгнал с тира към служителя на „Дунав мост 2“, който останал на мястото си.
Б. излязъл от превозното средство ударил и бутнал Д., при което същият
паднал на земята и си ударил главата. След като се изправил, Д. нанесъл удар
върху главата на подсъдимия със служебната му стоп – палката си, при което
същата се счупила.
Непосредствено след инцидента на място пристигнал екип на ЦСМП –
Видин в състав - свид. д-р И. Г. и мед. сестра свид. Е. Г.. Тъй като
състоянието на подсъдимия било по-тежко, медицинският екип
транспортирал именно него до ЦСМП-Видин, където му била оказана
нужната помощ. Освен това свид. Д. заявил, че не желае да му бъде оказана
медицинска помощ.
В последствие на мястото дошли и полицейските служители от РУ –
Видин - С. П. и Валери И., които по същото време изпълнявали служебните
си задължения на околовръстен път на гр. Видин, в района на пътен възел за
с. Ново село и ГКПП „Дунав мост 2 при Видин – Калафат“, отбивайки
тежкотоварните автомобили в посока бившия „СОМАТ“.
Същият ден свид. Д. посетил „Спешно отделение" и „Съдебна
медицина" при МБАЛ „Св.Петка", където бил прегледан от съдебен лекар.
От изготвената съдебно – медицинска експертиза е видно, че на свид. Д.
е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата,
разкъсно – контузна рана на главата в тилната област, травматичен отток с
кръвонасядане в лявата орбита, охлузна рана на челото и лявата лакетна става.
Горните увреждания се преценяват като временно разстройство на здравето,
не опасно за жИ.та, т.е., лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от
НК.
В хода на съдебното следствие и във вр. с изясняването на
фактическите положения, относими към предмета на доказване по делото бе
назначена и изпълнена и СМЕ във вр. с установяването на телесните
увреждания на подс. Б., причинени му в следствие на нанесените му удари по
главата от свид. Д.. Видно от заключението на същата, на последния са
причинени травматични увреждания, преценени като временно разстройство
на здравето, не опасно за жИ.та.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свид. И. Д. – служител в
„Дунав мост Видин Калафат“, д-р И. Ф. Г.- деж. Лекар към ЦСМП -Видин, Е.
Г. Г. – мед. сестра към ЦСМП - Видин, Л. Л. - командир на отделение към
група ООР ори РУ Видин, С. П. - младши полицейски инспектор в РУ Видин,
2
Р. Г. – полицай в група ООР при РУ Видин , Р. Л. – полицейски инспектор в
ГПУ – Видин при РДГП – Русе , В. С. - полицейски инспектор в ГПУ – Видин
при РДГП – Русе, както и изготвените съдебно- медицински експертизи,
които Съдът намира за компетентно извършени, поради което ги кредитира,
както и от приложените писмени доказателства по досъдебното производство,
имащи значение за изясняването на фактическите положения по делото.
Съдът кредитира и показанията на гореизброените свидетели като
логични, безпротИ.речиви, взаимно - подкрепящи и допълващи се и не на
последно място кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
В тази връзка следва да се отбележи, че липсват преки очевидци на
извършеното деяние от подсъдимия Б.. Всички свидетели са единодушни и
категорични, че в района на инцидента не е имало и камери за
видеонаблюдение. И трите групи свидетели, дошли на мястото на инцидента –
инспектори от РУ - Видин, група ООР при РУ - Видин и ГПУ Видин при
РДГП - Русе разкриват пред Съда по един убедителен и категоричен начин
обстоятелства и факти, от които безусловно се извлича обоснованият извод,
че на инкриминираната дата подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия Д.,
бутнал го е на земята вследствие на което му причинил посоченото по- горе
телесно увреждане. Свид. Л. Л. и Р. Г. твърдят пред Съда, че непосредствено
след случилото се са видели пострадалия Д., който им разказал за нанесения
побой от страна на подсъдимия Б.. Показанията на Л. и Г. напълно
кореспондират с тези на В. С. и С. П.. И двамата свидетели забелязали, че
пострадалия Д. има наранявания в областта на главата и кръв по лицето. По
безспорен и несъмнен начин от кредитираните свидетелски показания се
установи също, че пострадалият Д. е носел отличителни знаци, а именно
светлоотразителна жилетка, по думите на свид. С. – „служебно яке“, а
служебен бял автомобил, тип минИ. с оранжев буркан е бил паркиран в
непосредствена близост. В тази връзка Съдът намира тезата на защитата
относно липсата на субективен елемент при извършване на деянието за
неоснователна и защитна такава, тъй като същата не кореспондира с
останалите приложени по делото писмени и гласни доказателствата, обсъдени
по-горе от Съда.
При така установената фактическа обстановка по делото безспорно се
установява, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 връзка чл. 130, ал. 1
от НК.
От обективна страна подсъдимият с действията си – удряне с юмрук на
Д. в областта на главата и бутането му назад в следствие което последния
паднал на земята, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата, разкъсно – контузна рана на главата в тилната област,
травматичен отток с кръвонасядане в лявата орбита, охлузна рана на челото и
лявата лакетна става, обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.та. Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост
на личността. От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява
3
чрез действие и се изразява в такова въздействие върху организма, вследствие
на което на пострадалия И. Д. получил лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та.
Налице е и квалифициращият елемент от състава на престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от НК, тъй като пострадалият е имал качеството
на длъжностно лице по смисъл на чл. 93, т. , б. „б“ от НК. Видно от трудовия
договор на пострадалия, към момента на деянието той е изпълнявал
длъжността "оператор сигурност и управление" към „Дунав мост Видин-
Калафат“ АД Част от вменените му с длъжностната характеристика
задължения са били да наблюдава потока от пътни превозни средства и да
регулира движението при необходимост. Видно е, че с длъжностната
характеристика ясно са били дефинирани тези задължения на пострадалия и с
назначаването му на тази длъжност и подписването на длъжностната
характеристика на него му е било възложено това от управителя на " Дунав
мост Видин – Калафат“ АД. Подсъдимият е съзнавал, че Д. е длъжностно
лице, защото го е възприел със съответната униформа и преди да нанесе
удара е имало спречкване между двамата относно поведението на подсъдимия
и спазване на реда върху съответния пътен участък.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно
под формата на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял тяхното настъпване.
За така извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
130, ал. 1 от НК, се предвижда наказание "до три години лишаване от
свобода". Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият
Б. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. Не са налице
забранителните предпоставки по чл.78а, ал. 7 от НК и от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед на изложените
фактически и правни изводи са налице материално - правните предпоставки
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
от него деяние по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 130, ал. 1 НК, като му бъде
наложено административно наказание "глоба" по реда на чл. 78а НК.
При определяне размера на наказанието, Съдът се съобрази с т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985 г., пленум на ВС.
Според цитираното постановление след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът налага административното наказание по чл. 78а
НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и
наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че
при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът
намира, че определянето на „глоба“ в минимален размер от 1000 лв., предвид
невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия, както и чистото
му съдебно минало, съответства напълно на генералната и частната
превенция.
4
Относно предявения граждански иск за неимуществени вреди,
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на
гр.ищец, същият се явява доказан по своето основание.
Безспорно се установи, че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето на пострадалия. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетение
за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Съдът намира,
че сумата от 2000 лв. за деяние по чл.130, ал.1 НК е едно справедлИ.
обезщетение за претърпените от Д. неимуществени вреди, ведно със ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.04.2021г. до окончателното
издължаване.
Безспорно, в резултат на извършеното престъпно деяние пострадалият
Д. е претърпял болка, неприятни усещания, и дискомфорт за
непродължителен период от време, но в никой случай причинените му в тази
вр. неимуществени вреди са съизмерими с размера на предявения гр. иск за
сумата от 6000лв., поради и което настоящият съдебен състав го намери за
неоснователен и завишен в тази му част.
С оглед постановената осъдителна присъда, Съдът осъди подсъдимия
К. С. Б., със снета по делото самоличност да заплати в полза на държавата по
сметка на РС – Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 50,00 лв.
Съдът осъди подсъдимият К. С. Б., със снета по делото самоличност да
заплати и направените разноски по делото, а именно сумата от 190,00 лв. в
полза на бюджета по сметка на РС – Видин, разходвана за изготвяне на
експертизи, сумата от 136,50лв. в полза на ОД на МВР Видин, разходвана за
експертиза, както и да заплати сумата от 400,00 лв. на гр. ищец И. А. Д.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ
5