РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20252000500247 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 357 от 09.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1409/2024 г.
по описа на Окръжен съд - Бургас, е осъдено Сдружение “Национално бюро
на български автомобилни застрахователи”, ЕИК *********, (НББАЗ) да
заплати на С. Г. Б., ЕГН **********, както следва:
(1) сумата 135 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на
**.**.**** г., при което е настъпила смъртта на съпругата му В. А. Б.;
(2) сумата 2321,10 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени
на ищеца вследствие на същото произшествие и
(3) законната лихва върху обезщетенията от 06.04.2020 г. до пълното
изплащане на главниците,
като са отхвърлени претенциите до пълните претендирани размери,
съответно 150 000 лв. и 5000 лв., и за лихва за забава за времето от 28.02.2020
г. до 05.04.2020 г. Присъдени са разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника НББАЗ,
който го обжалва в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди над размера от 75 000 лв. до присъдените 135 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди над размера от 1289,50 лв. до присъдените 2321,10 лв.,
заедно със законната лихва.
1
Поддържа се, че в обжалвана част решението е неправилно, постановено
в противоречие със задължителната съдебна практика и при съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Изразява се
недоволство от извода на първоинстанционния съд, че е налице
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата в размер на 10 %. В
конкретния случай и от събраните по делото доказателства се установявало, че
пострадалата е допринесла в голяма степен за настъпване на ПТП и приносът
следва да се оцени на 50 %.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от ищеца С. Г.
Б. чрез пълномощника му адв. Н.
В отговора се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и
се иска потвърждаването му в обжалваната част. Оспорват се аргументите на
въззивника по-голяма степен на съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата и се излагат доводи в подкрепа на приетото от съда
съпричиняване от 10 %. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендират се
разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди заедно със законна лихва.
В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП,
настъпило на **.**.**** г., предизвикано от водача К. К. Ф., който управлявал
автобус, регистриран в Турция, собствен на “Й. т. т. С.А.Ш.” със седалище И.,
Р. Т., без сключена застраховка “Гражданска отговорност” с български
застраховател, е причинена смъртта на съпругата на ищеца С. Б. В. А. Б. и на
Т. Н. Т. От смъртта на съпругата си ищецът претърпял неимуществени и
имуществени вреди: болки и страдания от загубата на съпругата, както и
разходи по погребение, обичайни ритуали, надгробен паметник и пълно
унищожение на л.а. Ситроен Пикасо с рег. № ****** Ищецът поискал
извънсъдебно от ответника НББАЗ изплащане на застрахователно
обезщетение, но получил отказ. Поискал от съда да бъде осъден ответникът-
застраховател да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
150 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 7500 лв.,
заедно със законната лихва върху двете обезщетения от 29.07.2022 г. от датата
на деликта до пълното изплащане на сумите.
2
Ответникът-застраховател оспорил твърденията на ищеца за
изключителна отговорност за реализирането на произшествието и
настъпването на вредите на водача на автобуса К. К. Ф., като заявил, че
пострадалата В. Б. е съпричинила вредите, нарушавайки правилото на чл. 123,
ал. 1, т. 1 ЗДвП и създавайки предпоставка за ПТП. Оспорил размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като несъответен на
претърпените вреди и завишен съобразно с принципа на справедливост.
Оспорил “основанието и размера за имуществени вреди”, претенциите за
законна лихва, както и началния момент, от който евентуално такав се дължи.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на НББАЗ и присъдил в полза на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 135 000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2321,10 лв. заедно със
законната лихва върху обезщетенията за времето от 06.04.2020 г. до пълното
изплащане, като отхвърлил претенциите за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди до заявените размери от 150 000 лв./5000 лв. и за законна
лихва от по-ранна дата.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо.
По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен
състав препраща към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните
оплаквания на въззивника:
Във въззивното производство не се поддържа спор:
- относно извършването на деликт от страна на водача на автобуса К. К.
Ф.,
- относно настъпването на ПТП, механизма му и нанесените вследствие
на това на ищеца неимуществени и имуществени вреди,
- относно съпричиняването на вредите от страна на пострадалата В. Б.,
- относно размера на обезщетенията преди намаляването им поради
съпричиняване, съответно 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и
общо 2579 лв. обезщетение за имуществени вреди,
- относно наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на
НББАЗ.
До размер от 75 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди и до
размер от 1289,50 лв. на обезщетението за имуществени вреди, както и
законна лихва върху обезщетенията в тези размери от 06.04.2020 г. до пълното
изплащане, поради липса на обжалване, решението е влязло в сила.
С оглед конкретните оплаквания на въззивника във въззивната жалба
спорен по делото пред настоящата инстанция остава единствено въпросът за
размера на дължимите обезщетения, след като бъдат намалени поради
съпричиняване, т.е. за степента на съпричиняване. Първоинстанционният съд
3
е приел съпричиняване от 10 %, докато въззивникът поддържа съпричиняване
от 50 %.
Оплакването на ответника за неправилно определена от съда степен на
съпричиняване е неоснователно.
Няма спор по основните факти: Пострадалата В. Б. в тъмната част на
денонощието е управлявала в лявата лента по главен път I–9 км 255+2 след
изхода на гр. Бургас в посока гр. Созопол, л.а. Ситроен Пикасо с рег. №
*******, който е бил настигнат и ударен в задната част от л.а. Фолксваген
Голф с рег. № *******, управляван от Т. Н. Т. Двата автомобила спрели в
лявата лента. Произшествието е станало в 21.55 часа и е било записано от
видеорегистратора на автобус от градския транспорт, управляван от свидетеля
Х. М. Първият автомобил, управляван от Б., спрял в лявата лента; вторият
автомобил, управляван от Т., спрял на около 30 назад в дясната лента;
автобусът от градския транспорт спрял зад втория автомобил също в дясната
лента. Водачите слезли от автомобилите, които били с включени аварийни
светлини. Водачите не били със светлоотразителни жилетки; на пътното
платно не бил поставен и светлоотразителен триъгълник. Докато оглеждали
автомобилите, а пострадалата Б. съобщавала по тел. 112 за произшествието,
със скорост от 106 км/ч към мястото приближил автобусът, управляван от К.
Ф., който не успял да спре и със скорост от 69 км/ч блъснал намиращите се в
лявата лента водачи Б. и Т. и л.а. Ситроен. Това е станало в 22 часа и 22
секунди, т.е. 4 минути и 27 секунди след произшествието между двата леки
автомобила. През това време по пътя в посока гр. Созопол покрай спрелите
два леки автомобила и автобус от градския транспорт преминали без
произшествия и затруднения няколко автомобила, тъй като имало достатъчно
място между спрелия в лявата лента л.а. Ситроен и спрелите в дясната лента
л.а. Фолксваген и автобус от градския транспорт.
При тези факти е ясно, че пострадалата е допринесла за настъпването на
вредите със своето поведение. Оставайки в лявата лента за движение по време
на разговора си с оператора на тел. 112, в условия на нощен мрак, без
поставени светлоотразителен триъгълник и жилетка, тя се е поставила в
повишен риск. В същото време трябва да се отчете, че вторият фатален удар е
настъпил само четири минути след първия. В този кратък период от време, в
състояние на стрес, пострадалата е била длъжна съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 и т.
3, б. “а” и б. “б” ЗДвП да установи какви са последиците от произшествието и
да се убеди, че няма пострадали хора, да постави светлоотразителен
триъгълник, да облече светлоотразителна жилетка и да даде информация за
произшествието на тел. 112. Съобразявайки тези конкретни обстоятелства,
съдът приема, че приносът на пострадалата за настъпването на вредите не
следва да се определя на повече от 10 %. Поведението на пострадалата не е
“първопричина” за фаталното произшествие, както го определя въззивникът.
В една стресова и необичайна ситуация, след като автомобилът е бил
блъснат отзад, тя не е реагирала по най-точния и адекватен начин, но не това
нейно поведение е основна причина за трагичния резултат. Значително по-
4
голям е приносът на другия участник в ПТП, водачът на автобуса, който го е
управлявал, първо, със скорост, която е с 26 км/ч по-висока от разрешената за
този пътен участък, и второ, със скорост, която не е била съобразена с
условията на пътя и не му е позволила незабавно да намали скоростта, да
предприеме аварийно спиране и да успее да спре, както изисква чл. 20, ал. 2
ЗДвП.
По тези съображения обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди следва да се намалят с 10 % на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поради съвпадане
на изводите на инстанциите решението ще се потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото въззиваемият ищец има право на разноски по
представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 357 от 09.05.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1409/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Сдружение “Национално бюро на български автомобилни
застрахователи”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2, със съдебен адрес: гр. С. ****, ул. С.
№ *, ет. *, чрез адв. дружество “Х., Я. и Ц.”, да заплати на С. Г. Б., ЕГН
**********, от с. П., обл. Б., ул. Х. № **, със съдебен адрес: гр. Б., ул. В. Л. №
**, офис ***, адв. Ж. Н., сумата 6000 лв. - разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5