ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260301 04 декември 2020
година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти декември две хиляди
и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар……ТАНЯ
КЕМЕРОВА ……………………………………………..
като
разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.
д. № 3322 по описа за 2020 година,за да се произнесе съобрази взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на С.Т.С., чрез пълномощника му адв. В.К. против определение № 2413 от 04.08.2020г.,
постановено по гр.д.№ 2849/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е прекратено производството по делото на основание чл.118 ал.2 от ГПК и е
изпратено делото за разглеждане на надлежния Административен съд – С.З..
Частният жалбоподател С.Т.С., чрез
пълномощника си адв. В.К. моли да бъде отменено
обжалваното определение като незаконосъобразно и бъде върнато делото за
продължаване на съдопроизводствените действия на Районен съд – С.З.. Излага
подробни съображения за това.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за
установено следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба, подадена от С.Т.С. от гр. С.З., с която се
претендира заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
вследствие на незаконно отстраняване от работа и вследствие на незаконно
уволнение, позовавайки се на решение на СЕС по съединени дела C-762/18 и C-
37/19.
С обжалваното определение № 2413 от
04.08.2020г., постановено по гр.д.№ 2849/2020г. по описа на Старозагорския
районен съд е прекратено производството
по делото на основание чл.118 ал.2 от ГПК и е изпратено делото за разглеждане
на надлежния Административен съд – С.З..
За да постанови това първоинстанционният
съд е приел, че делото не му е подсъдно и че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 125 ЗДС, по следните съображения: Посочил е, че с оглед
предмета и естеството на търсената защита от С.Т.С. по иска за заплащане
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, което обезщетение обаче лицето
обосновава с отмяната като незаконосъобразни на три заповеди: две от тях, с
които е бил отстранен от работа и една от тях, с която незаконно е бил уволнен
от работа, то съдът приема, че компетентен да се произнесе по спора е
Административен съд – С.З. (чл. 133, ал. 5 АПК). Посочил е, че в случая не се касае за обезщетение,
което се дължи във всички случаи на прекратяване на служебното правоотношение,
независимо от законосъобразността на заповедта за прекратяването му и
основанието за това, в който случай съдебни състави на ВАС са имали повод,
произнасяйки се по спорове за подсъдност, да приемат, че компетентни да
разгледат тези спорове са районните съдилища.Първоинстанционният съд е приел,
че в случая това обезщетение се претендира като последица от незаконосъобразно
прекратяване на служебното правоотношение на лицето и от незаконосъобразното му
отстраняване от работа, които са отменени с влезли в законна сила съдебни
решения на АССГ и ВАС. Претендираното обезщетение било обусловено от
незаконосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение, предвид
възприетото по - горе разрешение в посоченото решение на СЕС, произнесено по
повод преюдициално запитване. С предявяването на претенциите за това
обезщетение се целяло да се отстранят
неблагоприятните последици от уволнението, поради което те следвало да бъдат
разгледани по реда, установен за обжалване на административния акт, с който е
прекратено служебното правоотношение. Това следвало и от разпоредбата на чл.
204, ал. 1 АПК, съгласно която подсъдни на административните съдилища са и
исковете за обезщетения, които се предявяват самостоятелно след извършена
отмяна на административния акт, по съответния ред. Старозагорският районен съд
е приел, че тази подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване правото на иск и за спазването й съдът следи служебно /арг. чл.
119, ал. 1 ГПК/. С оглед на това, съдът намерил, че делото следва да бъде
изпратено за разглеждане на надлежния съд - Административен съд - С.З., а
производството по настоящото дело- прекратено.
Въззивният съд намира това определение
за неправилно и законосъобразно.
С исковата си молба ищецът е поискал
съда да постанови решение, по селата, на което да бъде осъдена Изпълнителна
агенция“Автомобилна администрация“ гр.С. да му заплати сумата от 2050 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към момента на
прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Правното
основание на този иск е чл.125 във вр. с чл.61 ал.2 от ЗДСл.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗДСл
имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия
исков ред. В т. 6 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк.
д. № 2/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд,
изрично е прието, че делата по искове за вреди от недопускане на възстановен
държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на
административните съдилища. Другите имуществените спорове, извън глава шеста от
Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица,
се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.
В конкретния случай, не е налице нито
едната от двете предпоставки за приложимост на АПК, тъй като разпоредбата на
чл. 61 от ЗДСл е в Глава трета на Закона, а от друга страна не е свързана с
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган.
Правопораждащият акт, за предявяване на настоящия иск е влязлата в сила заповед
за прекратяване на служебното правоотношение, призната за законосъобразна по
съответния ред.
В този смисъл е и константната съдебна
практика на административните съдилища да прекратяват образуваните пред тях
дела с искове по чл. 61 от ЗДСл., какъвто е настоящия случай (Определение от
3.06.2019 г. на АдмС - Русе по адм. д. № 275/2019 г.; Определение № 683 от
10.10.2017 г. на АдмС - Ловеч по адм. д. № 343/2017 г.; Определение № 141 от
8.04.2016 г. на АдмС - Смолян по адм. д. № 103/2016 г.; Определение № 743 от
5.05.2020 г. на АдмС - Б. по адм. д. № 793/2020 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗДСл
имуществените спорове по този закон са извадени от общата компетентност на
административните съдилища и са определени, като подсъдни на гражданските
съдилища.
Отделно от изложеното в разпоредбата на
чл.121, ал.1, т.1-4 от ЗДСл са регламентирани исковете, които държавният
служител има право да предяви във връзка със законността на прекратяването на
служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез
органа по назначаването, а именно:
отмяна на акта, с който то е прекратено; обезщетение за времето, през
което не е бил на служба поради прекратяването; поправка на основанието за
прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в
други документи. В настоящия случая се касае за заплащане на обезщетение
за
неизползван платен годишен отпуск след като е налице прекратяване на служебното
правоотношение, който спор, по силата на чл. 125 от ЗДСл следва да се разгледа
по общия исков ред. Безспорно основанието, на което се определя обезщетение за
неползван платен годишен отпуск не е в глава шеста от Закона за държавния
служител, а в чл.61, ал.2, глава 3 от ЗДСл. Такова е и разрешението и в
Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОС ГК ВКС
и ВАС, където в т.6 е посочено: „Другите имуществените спорове, извън глава
шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или
длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.”.
В този смисъл са Определение № 10691 от 27.08.2018 г. на ВАС по адм. д. №
9213/2018 г., V о.; Определение № 62 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. №
61/2017 г., 5-членен с-в; Определение № 31 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. №
28/2016 г., 5-членен с-в; Решение № 5729 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. №
10779/2016 г.
В допълнение следва да се има в предвид
и че съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК на административните съдилища се подведомствени
всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административния орган и длъжностни лица.
Възникналите спорове във връзка с размера на обезщетение от такъв характер биха
били подведомствени на административните съдилища. Правото да получи
обезщетения по чл.61, ал.2 от ЗДСл, не произтичат от причинени на жалбоподателя
вреди от незаконосъобразни актове или действия на административен орган или
длъжностно лице, а произтичат пряко от закона. Ето защо споровете във връзка с
изплащане на обезщетение от процесния вид не са административни, а
гражданско-правни спорове. В допълнение следва да се посочи, че цитираното
решение на СЕСкасае въпроси по съществото на спора, а не на кой съд е подсъдно
за разглеждане това производство.
Предвид изложените съображения,
въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено,
а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
По разноските-частният жалбоподател е
направил искане за присъждане на разноските за настоящото производство.
Въззивният съд намира, че следва същите да бъдат взети предвид при
постановяване на окончателния съдебен акт с оглед изхода по делото.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 2413 от
04.08.2020г., постановено по гр.д.№ 2849/2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.118
ал.2 от ГПК и е изпратено делото за разглеждане на надлежния Административен
съд – С.З..
Връща делото на Старозагорския районен
съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: